№ 431
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров
като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601255 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане на
осъдения по НОХД № 642/2023г. на Районен съд - Сандански А. Д. П.,
депозирано чрез неговия защитник, за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 290/2025г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, 4 въззивен наказателен състав, с което е изменена присъда
№30/25.09.2024г. по НОХД № 642/2023г. на Районен съд - Сандански в частта
относно вида на наложеното наказание. Претендира се постановяване от
Апелативен съд - София на решение, с което А. П. бъде оправдан по
предявените му обвинения.
Искането е с правно основание чл. 422, ал.1, т.5 НПК. В него се
депозират твърдения за нарушение на закона и на процесуалните правила.
Според искателя нарушението на закона се изразява в неговото неправилно
приложение, тъй като вместо да бъде оправдан съобразно наличните по
делото доказателства, А. П. бил осъден. Отправят се упреци към съдилищата
и в двете инстанции за липса на внимателен анализ на доказателствените
източници по делото и носената от тях информация, какъвто анализ самият
1
искател извършва в сезиращия документ чрез цитиране и на част от гласните
доказателства по делото. Коментира се, че поведението на А. П. било израз на
негова емоционална реакция и деянието, като такова, продиктувано от нея, не
може да се субсумира под състава на престъпленията по чл. 144, ал.3 НК. Като
процесуално нарушение се сочи неоснователно приписване на защитата на
твърдения за осъществяване на деянията в състояние на афект, каквито
изявления всъщност не са били афиширани.
В съдебно заседание пред настоящия състав процесуалният представител
на лицето, от чието име произхожда искането, поддържа изложените в него
доводи, солидаризирайки се с възприетата от районен и окръжен съд
фактическа обстановка, въз основа на която, обаче, твърди, че не са направени
законосъобразни и правилни правни изводи. Отново акцентира на причината
за поведението на А. П. - предходно влошени отношения между неговото
семейство и св. П. К. - тогавашен управител на „Даймънд Туул Съплай БГ“
ЕООД и прекратяване на трудовите правоотношения от страна на
дружеството с жената, с която А. П. се намира във фактическо съжителство.
Моли да бъде уважена претенцията им.
Прокурорът от Апелативна прокуратура - София желае искането за
възобновяване да бъде оставено без уважение. Анализира доказателствените
източници по делото, за да формира извода, че съдилищата правилно са
приложили материалния закон без да допускат процесуални нарушения.
Осъденият А. П. - редовно призован, не се явява, за да заяви личната си
позиция по делото.
Апелативен съд - София в настоящия си състав след като прецени
изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но
неоснователно.
Процесуалният ни закон лимитативно определя лицата, които могат да
направят искане за възобновяване на наказателно производство, сроковете, в
които то може да бъде депозирано и основанията за това. В конкретния случай
искането изхожда от активнолегитимирана за това страна – осъден за
престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а
НК. Депозирано е в шестмесечен срок от влизане в сила на акта, с който е
финализирано производството по делото, чието възобновяване се претендира.
2
Искането е депозирано на 03.10.2025г., а с решение № 262/25.08.2025г. по
ВНОХД № 290/2025г. на Окръжен съд - Благоевград, 4 въззивен наказателен
състав е изменена присъда №30/25.09.2024г. по НОХД № 642/2023г. по описа
на Районен съд - Сандански, III наказателен състав като наложеното на А. П.
наказание лишаване от свобода е заменено с пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца. Това наказание е наложено и
като общо най-тежко между определените четири такива след приложението
на чл. 23, ал.1 НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Този акт на
въззивния съд не е бил подложен на касационен контрол.
Срещу А. Д. П. е бил изготвен обвинителен акт, в който прокуратурата
твърди той да е извършил престъпна деятелност, квалифицирана като четири
престъпления по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, осъществени все на 14.10.2021г.
около 09.30 часа срещу служители и управителя на „Даймънд Туул Съплай
БГ“ ЕООД - Д. Н. Ц. - Б., А. Р. З., С. Н. Ч. и П. Д. К.. Този обвинителен акт е
бил предмет на разглеждане от два първоинстанционни и два
второинстанционни съдебни състави на Районен съд - Сандански и Окръжен
съд - Благоевград. Актуално разглеждано по повод на настоящото
производство е наказателно дело - ВНОХД № 290/2025г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград, 4 въззивен наказателен състав, с решение №
262/25.08.2025г. по което съдът е изменил постановената от Районен съд -
Сандански присъда № 30/25.09.2024г. по НОХД № 642/2023г. в наказателно -
осъдителната й част, заменяйки определеното наказание лишаване от свобода
с наказание за всяко едно от деянията - пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Това наказание е наложено и
като общо най-тежко между определените четири такива след приложението
на чл. 23, ал.1 НК.
В искането осъденият П. чрез процесуалния си представител претендира,
че съставът на въззивния и съответно първостепенния съд, не са извършили
задълбочен и верен анализ на носените от доказателствените източници
3
информация, което е довело и до неправилно приложение на закона с
осъждането на П., вместо признаването му за невинен по предявените му
обвинения. Претендира се Апелативен съд да възобнови делото, отмени
въззивното решение и постанови присъда, с която признае А. П. за невинен.
Тази възможност за Апелативен съд принципно е предоставена с разпоредбата
на чл. 425, ал.1, т.2 НПК, но в ситуация, в която се прецени, че са налице
предпоставките на чл. 24, ал.1, т.1 НПК – деянието не е извършено или не
съставлява престъпление и тази преценка се извърши в рамките на
фактическите положения по влязлата в сила присъда. В конкретния случай
съдържимото в искането представлява правен non-sens, тъй като перманентно
искателят заявява, че възприема установената от съдилищата фактическа
обстановка, а тя сочи единствено към авторство на П. във вменените му във
вина заплахи с убийство. Както във възприетата от Районен съд - Сандански,
така и и от Окръжен съд - Благоевград фактология, се съдържат
обстоятелства, категорично сочещи на осъществен състав на престъпления по
чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК чрез употребени от осъдения изрази спрямо
служителите и управителя на „Даймънд Туул Съплай БГ“ ЕООД,
представляващи по своята същност закани с убийство. Очевидно нито
осъденият, нито неговият защитник спори по действителното произнасяне и
съдържанието на тези изрази: „Нямате право да уволнявате жена ми. Какви
сте вие? Всички сте мъртви!“, „Тоя горе, тоя горе е мъртъв!“ и „Теб ще убия,
мъртъв си, ще те приключа! И тука и в града на улицата ще те пребия! Даже
ще почна още тука, но имаш късмет, че има охранителни камери!“. Съмнения
по този въпрос не възникват и у настоящия съдебен състав, който преценява,
че въззивният в своето решение, и първоинстанционният - в мотивите към
произнесената присъда са извършили коректен анализ на носените от
доказателствените източници относима информация без да изопачават
действителното й съдържание. При спазване на минималния изискуем
стандарт са анализирани гласните доказателствени източници, изтъкнати са
причините за кредитиране на едни и дискредитиране на други /обясненията на
осъдения и показанията на св. М. Б./ и е даден отговор на депозираните от
защитата възражения. В резултат на дейността си, въззивният съд е формирал
и верни от фактологична страна изводи, сочещи на деятелност на П., която се
субсумира под престъпния състав на чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК. Така изразената
позиция на Апелативен съд го препятства както да удовлетвори желанието на
4
искателя да бъде оправдан, тъй като нищо от двукратно приетата по делото
фактология не сочи на липса на състав на престъпление или непричастност
към него на А. П., така и да приеме, че съдилищата по фактите са нарушили
материалния закон чрез неправилното му прилагане. Емоционалният заряд на
употребените от осъдения изрази и предхождащи влошени отношения между
неговото семейство и св. П. К. сами по себе си не игнорират възможността те
да представляват отправени към конкретни лица закани с убийство и
съответно тяхното съдържание да е възможно да възбуди основателен страх у
заплашваните от осъществяването им. Всъщност именно възприето като
негативно от страна на осъдения, неговия баща и св. Б. поведение на К. към
тях е станало повод за разследваната деятелност на А. П. спрямо този свидетел
и трима негови служители.
Този съдебен състав не съзира и другото твърдяно от процесуалния
представител на осъдения нарушение - вменяване от страна на въззивния съд
на претенции на защитата, каквито не са изразявани. Касае се за отхвърляне от
второинстанционния съд на доводи на защитата за състояние на афект у А. П.
при вербализиране на описаните изрази, което, обаче, е дало основание на
Окръжен съд - Благоевград да приеме, че са налице изключителни смекчаващи
неговата наказателна отговорност обстоятелства и да приложи нормата на чл.
55, ал.1, т.2, б.“а“ НК, заменяйки първоначално отмереното на П. наказание
лишаване от свобода с пробация със съответните пробационни мерки.
Въззивният съдебен състав не е „приписал“ на адв. Н. възражения, които той
не е отправял, а е изпълнил задължението си да отговори на всички наведени
пред него доводи, тъй като в допълнението към жалбата, с която е сезиран,
самият защитник мотивира претенцията си за отмяна на присъдата на Районен
съд - Сандански с описание на емоционалното състояние на своя подзащитен,
посочвайки: „…а уволнението на Б. по време на майчинство, с която е във
фактическо брачно съжителство, буквално е отключило силната му раздраза.
Именно това афектно състояние го е накарало да псува, да използва
нецензурни думи и въобще да не може да контролира непристойното си
поведение“.
В заключение - при оценка на правоприлагащата дейност на Районен съд -
Сандански, III наказателен състав и Окръжен съд - Благоевград, 4 въззивен
наказателен състав не бяха установени допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или превратно възприемане на носената от
доказателствените източници по делото информация, за да бъде коментирано,
5
че е постановен акт, нарушаващ закона. Това определя и отклоняване на
искането на осъдения А. П., депозирано чрез неговия процесуален
представител, за възобновяване на наказателното дело.
Поради това и Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 2
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. П., депозирано
чрез неговия процесуален представител за възобновяване на наказателно дело
– ВНОХД № 290/2025г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, 4 въззивен
наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6