Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009 13.08.2020 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1316 по описа за 2020 година.
Производството е образувано
по въззивни жалби на С.Р.М., чрез адв.
А.Б. и на Общинско предприятие “Комунална дейност и поддържане на
инфраструктурата“ гр.Казанлък, чрез адв. В.С. против решение № 82 от 17.02.2020
г., постановено по гр.дело № 2222/2018 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
с което се осъжда на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ Общинско предприятие „Комунална дейност и
поддържане на инфраструктурата“, град Казанлък да заплати на С.Р.М. сумата от
35 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от получените
вследствие на трудова злополука, настъпила на
21.11.2017 г., увреждания: травмиране на глава, мозък, черепни кости, лакътни
стави и предмишници – двустранно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 21.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като
отхвърля предявения иск в останалата част – над присъдените 35
000 лева до претендираните 190 000 лева, предявени като частичен иск от
цялостната му претенция в размер на 200 000 лева, като неоснователен и
недоказан; осъжда се на основание чл. 200, ал. 1 от КТ Общинско предприятие „Комунална
дейност и поддържане на инфраструктурата“, град Казанлък да заплати на С.Р.М.
сумата от 3 199,82 лева, представляваща имуществени вреди вследствие на
претърпяната трудова злополука на 21.11.2017г. - направени разходи за
лекарствени средства, превързочни материали, медицински консумативи и такси в
болниците, считано от 21.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане;
присъдени са разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска,
държавна такса и разноски за вещо лице.
Въззивникът С.Р.М.
обжалва първоинстанционното решение, като сочи, че
искът за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените болки и
страдания, вследствие от нанесените телесни увреждания е уважен в изключително
занижен размер, който не съответства на претърпените морални вреди, в
противоречие с принципа на справедливост и не репарира нанесените вреди. Сочи,
че съдът правилно приел, че са налице условията на чл.200 от КТ и ответникът по
първоинстанционното дело дължи обезщетение за
причинените вреди на пострадалия. Счита, че присъденото обезщетение е
неправилно определено от съда, несъобразено с вида и характера на нанесените
телесни увреждания. Излага подробни съображения.
Моли
съдът да отмени частично постановеното решение и да постанови друго, с което да
уважи предявения от С.Р.М. иск за сумата от 190 000 лева, тоест за още
155 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания
от процесната трудова злополука, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 21.11.2017 г. до окончателното
изплащане. Моли да бъде определено адвокатско възнаграждение, с оглед установените
разпоредби за представителство пред ОС на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Въззиваемата страна Общинско
предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, гр.Казанлък,
чрез пълномощника адв.В.С., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага подробни
съображения. Моли съдът да отмени изцяло като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано първоинстанционното решение и да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.200 от КТ, поради
допринасяне/съпричиняване от страна на въззивника на 100% на вредоносния резултат от настъпилата с
него трудова злополука.
Въззивникът
Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“,
гр.Казанлък обжалва първоинстанционното решение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като е немотивирано и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си
погрешно формирал вътрешното си убеждение, тъй като погрешно възприел
установените по делото факти и обстоятелства. Неправилно били възприети от съда
фактите и обстоятелствата, относими към механизма на
настъпването на трудовата злополука и поведението на ищеца при настъпването на
трудовата злополука, а именно неизпълнението от негова страна на правилата на
безопасни условия на труд и технологичните правила при работа, тъй като ищецът
не ползвал при изпълнение на възложената му работа предпазен колан и каска.
Сочи, че неправилно в мотивите на съдебното решение, съдът отхвърлил като
неоснователно направеното от работодателя възражение за съпричиняване/
допринасяне от страна на ищеца на трудовата злополука на 100% . Цитира
съдебната практика. От друга страна, счита че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционния
съд не преценил всички относими към спора факти и
доказателства и не оценил в изискуемата съвкупност тяхното значение и тежест за
определяне на обективно справедлив размер на обезщетението. Счита, че
присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и
изключително завишено.
Моли
съдът да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано и да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените
от ищеца искове за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.200
от КТ, поради допринасяне/съпричиняване от негова
страна на 100% на вредоносния резултат от настъпилата с него трудова злополука.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемия по тази въззивна жалба С.Р.М., чрез пълномощника си адв. А.Б., я
оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага
подробни съображения и счита, че неоснователни и незаконосъобразни са
възраженията на въззивника срещу уважения размер на
претенцията за неимуществени вреди, присъдени на въззивника.
Моли
съдът да остави без уважение подадената въззивна
жалба от Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на
инфраструктурата“, гр.Казанлък. Претендира да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът С.М.
твърди, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни
увреждания. Ищецът работил по трудов договор в Общинско предприятие „Комунална
дейност и поддържане на инфраструктурата“ гр.Казанлък, на длъжност „работник,
озеленяване". Основните му задължения по длъжностна характеристика били:
да извършва работа по озеленяването, засажда фиданки и декоративни храсти,
изрязва и почиства храсти, подравнява, окопава, полива и оформя лехи, сади
цветя и тревно семе, обрязва жив плет и тревни бордюри на територията на гр.
Казанлък; изпълнява и други конкретни задачи, свързани с длъжността, възложени
от прекия ръководител или директор на предприятието; и други". Последният
периодичен инструктаж на пострадалия бил проведен на 03.01.2017 г. На 21.11.2017 г., ищецът бил на работа, във
връзка с оглед и раздвижване на рогатки за нормален монтаж на осветителни тела,
премахване на малки клони, пречещи за ефективността на осветителните тела на
булевард „23-ти пехотен шипченски полк" в гр. Казанлък с помощта на автовишка. При сваляне на коша в долно положение,
вследствие на техническа повреда се обърнал и пострадалият паднал на уличното
платно. Получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура на горни крайници. След
инцидента на 21.11.2017 г., пострадалият
постъпил по спешност в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „проф. Д-р Ст.Киркович" - гр. Ст. Загора в следното обективно
състояние: контузионен оток във фронтална и лицева
област, периорбитален хематом вдясно шия. Извършени
били лаборатории изследвания и била проведена медикаментозна терапия. При
извършена рьография били установени фрактури на
черепа – линейна фрактура на фронталната кост вдясно, както и в орбиталната и
част-двустранно; фрактура на предната стена на десен максиларен
синус; фрактура на предна и латерална стена на ляв максиларен
синус; полифрагментна фрактура на дясна зигоматична кост; фрактури в лакътните
стави на двете ръце. Изписан бил от „Клиника по неврохирургия" на
28.11.2017 г., и насочен за консултация с ортопед и лечение на фрактурите на
горните крайници. Незабавно бил приет за лечение в „ортопедичен комплекс,
клиника ортопедия и травматология", при МБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович" АД гр. Ст.Загора по повод фрактурите в
областта на ръцете и оперативно лечение. След извършените оперативни
интервенции пострадалият бил изписан на 12.12.2017 г.
с препоръки да се правят амбулаторно стерилни превръзки през 3 дни; конците да
се свалят на 14 ден; да носи К-игли на дясна ръка за 30 дни; лява ръка -
гипсова имобилизация за 30 дни; да продължи АК
терапия в дома. В клиниката по неврохирургия и клиника по ортопедия и
травматология престоял общо 21 дни. Тъй като след окончателното му изписване за
продължаване на лечението в домашни условия пострадалият С.М. продължавал да
има болки и оплаквания, на 06.02.2018 г. постъпил за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р
Ст.Киркович" АД - гр. Ст. Загора с оплаквания
периодично главоболие и световъртеж, при което след медикаментозна терапия бил
изписан на 09.02.2018 г. На 26.03.2018 г. постъпил за първи път в
„Специализирани болници за рехабилитация - НК" ЕАД, филиал Павел баня за
продължаване на лечението след проведено лечение с недостатъчен ефект и с
оплаквания от ограничени движения в лакътни и гривнени
стави на горни крайници. След проведено лечение бил изписан на 02.04.2018 г.
със задоволителен резултат. Твърди, че към настоящия момент не се е възстановил
и продължава да изпитва болки и страдания, оплаква се от главозамайване и
световъртеж, често главоболие, болки в горните крайници в областта на
фрактурите и ограничени движения на същите. В резултат на залежаване и
ограничените движения получил усложнения и постъпил за лечение в Отделение по гастроентерология в „МБАЛ Д-р Хр. Стамболски"
ЕООД, гр. Казанлък. На 12.07.2018 г. бил изписан с препоръки за лечение в дома.
На 19.07.2018 г. бил приет за лечение в УМБАЛ „проф. Д-р Ст. Киркович" АД в Отделение по Гастроентерология
с диагноза хроничен вирусен хепатит В без делта агент. След проведено лечение
бил изписан на 22.07.2018 г. с препоръки за терапия. За настъпилата злополука в
ТП - НОИ, гр. Ст. Загора била подадена декларация № 2 от 23.11.2017 г. и било
издадено Разпореждане № 151 от 08.12.2017 г., с което злополуката със С.М. се
приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО станала през време и във
връзка с извършената работа. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят
отговарял имуществено за претърпените от работника вреди, които били в причинна
връзка с настъпилата трудова злополука. Отговорността на работодателя била
обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов
орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая било
налице валидно трудовоправно правоотношение към
датата на трудовата злополука, същата била причинена при извършване на
възложена от работодателя работа, налице била причинна връзка между трудовата
злополука и телесните увреждания. Ето защо счита, че съгласно разпоредбите на
КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяната трудовата злополука. Ищецът сочи, че в резултат на претърпяната
трудова злополука на 21.11.2017 г. търпи силни болки и много страдания, не се чувства
добре физически и емоционално. Възстановяването от получените при злополуката
увреждания продължава и до днес, като оплакванията му за болка в наранените
области не са отшумели. Твърди, че преди процесната
трудова злополука бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж, на
39 години, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен
начин на живот, а травмата оставила последици завинаги. При инцидента изпитал
изключително силни болки. Било необходимо извършване на няколко оперативни
интервенции. Травмите причинили временна неработоспособност за период от 253
дни, за което били издадени болнични листове. Към настоящия момент продължавал
да се оплаква от болка в главата и горните крайници, състоянието му било
недобро, което му създавало проблеми, продължавал да търпи болки денонощно,
поради което приемал болкоуспокояващи. Издадено било ТЕЛК решение за временна
неработоспособност. В резултат на всичко описано по-горе ищецът бил лишен от
възможността да води нормален трудов и социален живот, както и да поддържа
начина на живот, който водил преди злополуката. В резултат на трудовата
злополука и получените при нея увреждания, претърпял и имуществени вреди в
размер на 3 199, 82 лева, които също следвало да му бъдат възстановени. Посочените
разходи били направени за закупуването на лекарства, и за лечение. Моли съда да постанови решение,
в което
да приеме, че вследствие на претърпяна от С.Р.М. трудова
злополука на 21.11.2017 г. са му причинени травматични телесни увреждания и да
осъди ответника Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на
инфраструктурата", гр. Казанлък, представлявано от директора Н.Ч., да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, от които предявява
частичен иск за сумата от 190 000 лева, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, неудобства и дискомфорт и трайно
необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука, както и
обезщетение за претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 3 199,
82 лева, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на
увреждането - 21.11.2017 г. до тяхното окончателно изплащане.
Ответникът,
оспорва исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че спазил всички
изисквания за безопасни условия на труд, но ищецът - не. Трудовата злополука
настъпила, поради факта, че ищецът не спазил технологичните правила и правилата
за безопасност при работа, не извършил работата с необходимото старание и
внимание, а именно не поставил предпазния колан и каска, които се поставят в
подобни случаи, и които се намирали в коша на автовишката,
преди да започне да извършва възложената му работа. По този начин ищецът
допринесъл на 100% за настъпването на трудовата злополука. Твърди, че ако
ищецът бил с поставен предпазен колан и каска на главата, то той при накланяне
на коша при техническа авария на автовишката щял да
увисне на колана и нямало да падне на земята и да получи нараняванията, които
получил вследствие на инцидента, т.е. ищецът е проявил груба небрежност при
изпълняване на възложената му работа. Работодателят провел необходимите
инструктажи на ищеца, съгласно изискванията на разпоредбите на Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, както към момента на започване на
трудовите задължения, така и периодично и ежедневно за всяка конкретна работа.
Началният инструктаж на ищеца е бил проведен на 10.01.2005г. в деня на
постъпване на работа. Периодичният инструктаж е бил проведен на 03.01.2017г.
Заявява, че ежедневният инструктаж се провеждал задължително само за работещи,
пряко заети с дейности с висок производствен риск. Въпреки това прекият
ръководител на ищеца С.С.П.провел дневен инструктаж
за предстоящата му работа, сутринта на 21.11.2017 г. Работата включвала
орязване на клонки с помощта на автовишка. Ищецът бил
предупреден да ползва предпазните средства, които се предвиждат в този случай.
Преди коша на вишката да се вдигне в горно положение
за орязване на клоните, ищецът следвало да постави каска на главата си и да се
закачи на колана за коша на автовишката. Тези
действия били необходими, за да опази своя живот и здраве, в случай на авария
на коша на автовишката или залитане при работата по
орязване на клоните на дърветата или освобождаване на рогатките на лампите. Като
не поставил предпазните средства преди започване на работа с автовишката, ищецът нарушил задължението си да спазва
технологичната дисциплина на работа и дисциплината по безопасност на труда и по
този начин допринесъл на 100% за настъпването на трудовата злополука. Ако
ищецът бил поставил предпазните средства преди започване на работа, той нямало
да падне от коша на автовишката, а щял да увисне на
него и нямало да получи нараняванията, които получил при падането на земята,
защото коша на автовишката не паднал на земята, а се
наклонил поради техническа повреда. Ищецът проявил груба небрежност като не
поставил предпазен колан и каска при изпълнение на възложената му работа. С
тези свои действия той изцяло допринесъл за тежкия вредоносен резултат, като се
надявал той да не настъпи. На 21.11.2017 г., работният ден на ищеца започнал с
орязване на малки клони от дървета, намиращи се на бул."Ал.Батенберг"
в гр. Казанлък, в близост до магазин „Пени маркет",
с помощта на автовишка. На С. бил проведен дневен
инструктаж пред започване на работата от прекият му ръководител. Била му предоставена каска, която да използва, докато
се намира в коша на автовишката и той я използвал. В
коша имало и предпазни колани, които било задължително да бъдат използвани от
ищеца при вдигане на коша и той ги използвал. След обедната почивка трябвало да
бъдат почистени клони около светещите тела на уличните лампи на друга общинска
улица - бул. "23-ти пехотен Шипченски полк", както и леко раздвижване
на рогатките на осветителните тела, отново с помощта на същата автовишка. При сваляне на коша на автовишката
в долно положение, вследствие на техническа повреда на автовишката,
коша се наклонил и ищецът паднал на земята, поради което получил дифузна травма
на главния мозък, без открита вътречерепна травма,
както и наранявания на двата горни крайника. Последвало лечение на пострадалия,
което към момента приключило и същият бил на работа в същото предприятие.
Причината за настъпване на трудовата злополука била техническа неизправност на автовишаката, а причината за получените от ищеца
наранявания - неизползването от него страна на лични предпазни средства, с
които е разполагал. Ако ищецът бил използвал такива при наклон на коша на вишката щял да увисне на предпазният колан на автовишката и нямало да падне на земята и да се нарани. Твърди,
че ищецът бил застрахован в „Дженерали
застраховане" АД, с групова застраховка за „задължителна трудова
злополука" с полица № 0111160036002880/14.11.2016 г., валидна до
13.11.2019 г. От личен състав на общинското предприятие „КД и ПИС"
уведомили ищеца за правата му на застрахователно обезщетение от застрахователното
дружество и възможността да му бъде изплатено такова, но същият отказал да
представи нужната информация и съдействие на застрахователното дружество, за да
му бъде определен размера на обезщетението и съответно изплатен. Счита, че по
този начин, ищецът нанасял вреда във вид на загуба за работодателя, в размера
на застрахователното обезщетение, което би изплатил застрахователя, тъй като то
би следвало да бъде приспаднато в случай на присъждане от съда на обезщетение
за настъпилата трудова злополука, съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ. За настъпилата
трудова злополука било образувано Досъдебно производство № ЗМ 1349/2017г. по
описа на РУ Казанлък, по пр.пр. № 5302/2017 г. по
описа на Районна прокуратура гр.Казанлък. Производството към момента не било приключило.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че не му е бил провеждан предписаният от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. инструктаж за безопасност на работата; срещу
исканото обезщетение, както за неимуществени вреди, така и за имуществени
вреди, тъй като ищецът допринесъл на 100% за настъпването на трудовата
злополука. Възразява срещу размера на исканото обезщетение за неимуществени
вреди, представляващо частичен иск от общото обезщетение в размер на 200 000.00
лева. Счита, че дори съда да приеме иска на ищеца за неимуществени вреди за
основателен, исканият размер бил завишен, като счита, че справедлив би бил размер на обезщетение от 1
000 лева, като се вземело предвид и съпричиняването
на трудовата злополука от страна на ищеца.Възразява срещу претендирания
размер на обезщетение за имуществени вреди от 3 199.82 лева, тъй като не всички
от разходите по представените по делото фактури били направени във връзка с
проведеното лечение. Възразява срещу твърдението на ищеца, че в резултат на
залежаване и ограничени движения, вследствие на трудовата злополука заболял от
вирусен хепатит В без делта агент и лекостепенна хепатомегалия и нефролитиаза.
Тези заболявания не били в причинна връзка с трудовата злополука и лечение. Моли
съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца С.Р.М.
срещу Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на
инфраструктурата" искове за имуществени и неимуществени вреди с правно
основание чл. 200 от КТ, с които се претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, от които са предявени с частичен
иск 190 000 лева, изразяващи се в болки и страдания, неудобство и дискомфорт, трайно необратимо увреждане, в следствие
претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за имуществени вреди, в тази
връзка в размер на 3 199.82 лева, ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите от датата на увреждането – 21.11.2017г. до тяхното окончателно
изплащане.В случай, че съда уважи претенцията на ищеца за неимуществени вреди, моли
да не присъжда обезщетението в пълния искан размер поради прекомерно завишаване
на размера и съпричиняване от страна на ищеца.
За да
постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и
е приел за установено наличието на трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1
от КТ, като основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
прилагане на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
т.11 от ППВС №4/1968г. съдът е намерил, че при трудовата злополука на
ищеца е причинено разстройство на здравето и следните увреждания: травмиране на глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници –
двустранно.
Това състояние е животозастрашаващо,
временно опасно за живота, съществувала е реална опасност за живота на ищеца
през първите 40 дни. В
резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност. Отчел е дългия
възстановителен период - 8 месеца, който
включва лечение в болнични отделения, оперативни интервенции, периоди на имобилизация, санаториално лечение. През периода на
възстановяване ищецът се е нуждаел от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности. Възстановяването на
ищеца от получените травми е било бавно и е изисквало дълъг период на леглови режим около 30 – 45 дни. През периода на легловия режим е било абсолютно наложително използването от
пострадалия на чужда помощ, като в последващия период
3 - 4 месеца е започнато бавно изправяне и прохождане с помощни средства, но с
придружител. В резултат на получените травми ищецът се е нуждаел от чужда помощ
за период от около 5 – 6 месеца. Взел е предвид, че при дясната ръка има тежко
остатъчно ограничение на движенията и функционалността в лакътната
и в гривените стави, което е невъзвратимо, не може да
претърпи подобрение. Съдът е приел, че физическите болки на ищеца от травмата
след инцидента, както и след последвалите интервенции са били силни. През
периода на възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца.
Същия е бил откъснат от обичайната си среда и начин на живот, като е бил
принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, разчитал е на помощта на
близките си дори за елементарни санитарни нужди, къпане хранене, обличане и др.
Отчел е и факта, че пострадалият е млад мъж на 43 г., в работоспособна възраст. Районният съд е
намерил, че е настъпила негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на ищеца. В резултат на
преживяното ищецът е станал нервен, агресивен, постоянно се е оплаквал от болки
в главата, световъртеж. Чувствал се е непълноценен, не е можел да ползва двете
си ръце. Съдът е взел предвид и факта, че ищецът към настоящия момент е с
намалена работоспособност, позволяваща му да упражнява трудова дейност, но на
по лека работа.
Като
е имал предвид телесните увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, намиращи отражение
не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт,
съдът е счел, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер на общо на
35 000 лева, която сума съставлява паричният еквивалент на претърпените от
ищеца непосредствени болки и страдания, техния характер и тяхното реално
проявление във времето. В останалата част е приел иска за неоснователен. Отчел
е и факта, че ищеца вече работи отново в ответното дружество, на същата
длъжност, но на по - лека работа.
Претенцията на ищеца за заплащане
на 3 199.82 лева, представляващи имуществени вреди – направени разходи във
връзка с проведеното лечение, за който ищецът е представил фактури, съдъте приел за основателна, въз основа на заключението на
съдебно – медицинската експертиза, съгласно което всички направени разходи за
лекарствени средства, превързочни материали, медицински консумативи, такси в
болниците са във връзка с проведеното лечение от трудовата злополука и са били
необходими за провежданото лечение.
По
възражението на ответника за намаляване на обезщетението, поради това, че
ищецът е допринесъл за увреждането, съдът е приел, че като субективно отношение
"грубата небрежност" изисква работникът
да е съзнавал, че могат да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е
надявал да ги предотврати. В настоящия случай, съдът е счел, че такъв
категоричен извод не може да се направи. Приел е, че не са събрани доказателства, че ръководителят е осигурил каски, колани и
въжета за изпълнението на възложената работа, т.е необходимите предпазни средства. Направил е
извод, че след като не се били осигурени от работодателя безопасни условия на
труд, не можело да се приеме, че
злополуката се дължи на груба небрежност.
Съдът е приел, че при трудовата
злополука работодателят изпада в забава в момента на настъпване на увреждането
и законната лихва е дължима от този момент до окончателното заплащане на
главницата.
От
събраните по делото доказателства, въззивната инстанция
намира за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото, че ищецът
М. работи в ответното предприятие на длъжност „работник, озеленяване“ с
безсрочен трудов договор. На 21.11.2017 г. св. М.М.С.и пострадалият С.Р.М. са извършвали оглед и раздвижване
на рогатки за нормален монтаж на осветителни тела на уличното осветление на
булеварда, както и премахване на малки клони, пречещи за ефективността на
осветителните тела, от коша на автовишката. Тази
дейности им е била възложена от Н.С.. При свалянето на коша в долно положение при
височина около 1,80 м., вследствие на техническа повреда се обръща с дъното
нагоре и пострадалите падат на уличното платно. При падането от коша върху
уличното платно С.Р.М. е получил следните увреждания: черепно-мозъчна травма и
фрактура на горни крайници. При извършването на възложената работа, пострадалият
С.М. не е използвал предпазни средства – колан и каска при работата си в
момента на инцидента. Инструктаж по безопасност и здраве при работа „Периодичен
инструктаж“, е проведен на 03.01.2017 г.
За изясняване на делото от фактическа страна е
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която е представила заключение.
От заключението на вещото лице се установява, че в
резултат от падането С.Р.М. е получил тежка
черепно-мозъчна травма и няколко фрактури на горните крайници. След извършения
преглед в ЦСМП УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ – Стара
Загора е потвърдена тежката травма на главата и горните крайници като е
хоспитализиран в клиника по неврохирургия. От направените рентгенографии
на лакътните стави се установява: фрактура капитис радии декстре;
фрактура радии декстре;
фрактура капитис радии синистре. От КТ на главата се установява, че ищецът е получил
фрактура на фронталната кост вдясно и фрактура в орбиталната ѝ част
двустранно; фрактура на предната стена на десен максиларен
синус; фрактура на предната и латералната стена на ляв максиларен
синус; фрактура на предна и латерална стена на ляв максиларен
синус; полифрагментна фрактура на дясна зогоматична кост. На втората компютърна томография се
установява наличието на описаните травми по черепа, персистират
и изразени промени на мозъчен оток, наличие на контузионно
огнище – интрапаренхимно с размери 36/19 мм с перифокален едем в лява фронтална
област. Вещото лице счита, че в резултат на трудовата злополука на 21.11.2017
г. – падане от автовишка и травмиране на глава,
мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници – двустранно е съществувала
реална опасност за живота на ищеца през първите 40 дни. Проведени са
няколкократни манипулации, целящи наместване на луксираните
две лакътни стави, а впоследствие и открито такова плюс открито наместване и
фиксиране на фрактури. След травмата на ищеца на 21.11.2017 г. същият е
хоспитализиран в клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Проф
Д-р Ст. Киркович“ – Стара Загора за периода
21.11.2017 г. – 28.11.2017 г. като е проведено лечение с противоотточни
средства, аналгетици, антибиотици, кръвозаместващи физиологични разтвори. Проведено е закрито
наместване на фрактури/луксациите на двете лакътни
стави и гипсова имобилизация. След няколко дни е
извършено открито оперативно наместване на счупванията
на долния край на десния антебрахиум и фиксирането с
метални импланти. Извършено е и открито наместване на
счупването на главичката на дясната лакътна кост,
фиксирането ѝ с мини плака и открито наместване на луксацията
на дясната лакътна става. Около средата на януари
2018 г. са извадени и двете Киршнерови игли,
фиксиращи дясната лакътна става. На 08.04.2019г.
отново ишецът е хоспитализиран, под анестезия се е
направило отстраняване на имплатнираните уреди от
радиус и улна. На 15.04.2019г. е дехоспитаризиран.
На 26.03.2018 г. ищецът е постъпил в
специализирана болница за рехабилитация – Павел баня с оплаквания от ограничени
движения в лакътни и гривнени стави на горни
крайници. От експертизата се установява още, че при тежка черепно-мозъчна
травма, съчетана с фрактури на черепни кости и вътремозъчен
паренхимен оток, възстановяването е бавно и изисква
дълъг период на леглови режим около 30-45 дни. За
този период е абсолютно наложително използването от него на чужда помощ. В последващия период 3-4 месеца е започнало бавно изправяне и
прохождане с помощни средства, но задължително с придружител. При получената
травма ищецът се е нуждаел от чужда помощ за период от 5-6 месеца. Оздравителния
период е продължил 8 месеца и е приключил с остатъчен дефицит при дясната лакътна и гривнена стави с тежка
функционална недостатъчност. Вещото лице установява, че по отношение на
мозъчната травма пострадалият е възстановен напълно, по отношение на травмата
на лявата лакътна става е функционално възстановен,
но с анатомично-ставни промени, които са вследствие на травматичната луксация. При дясна лакътна
става, възможната флексия е до 90 градуса, а екстензията
е с дефицит от 20-30 градуса. При дясната ръка има тежко остатъчно ограничение
на движенията, функционалността в лакътната и гривнената стави. Според вещото лице, всички направени
разходи за лекарствени средства, превързочни материали, медицински консумативи,
такси в болниците, където е лекуван С.Р.М. са във връзка с проведеното лечение
от трудовата злополука и са били необходими за провежданото лечение. Вещото
лице сочи, че при правилно поставен предпазен колан, фиксиращ ищеца към коша на
автовишката и поставена каска на главата биха се
избегнали тежките травми на главата и ръцете. В съдебно заседание вещото лице
обясни, че фрактурата на десния лакът е многофрагментна
и неблагоприятна. Всяка интервенция е последвана от болестен период около 3 дни
силна болка за лакътните и предмишничните
фрактури като болката затихва 10-15 дни. В лявата има остатъчни анатомични
промени и независимо, че при нея движенията са възстановени в нормален обем и
амплитуда и ще изпитва болка през есента и пролетта, а в дясната няма да се
получи промяна, като това се води като тежък дефицит и некоригираща се става –
невъзвратимо е, не може да претърпи подобрение, като в тази връзка е издадено
експертно решение на ТЕЛК, от което се установява, че ищецът е с 50% трайно
намалена работоспособност. Уточни също, че ако колана между тялото и коша е по
– дълъг от височината, на която се е спряла вишката
той ще се удари, иначе ще увисне. Ако достигне главата до земята ще има същата
травма и за крайниците също, като това е хипотетично според вещото лице.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По
настоящото дело е безспорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника, като при изпълнение на работата е настъпило внезапно увреждане на
здравето – тоест трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Фактът на
настъпване на злополуката, както и обстоятелството, че тя е трудова не се
оспорват от ответника и се установяват от писмените доказателства.
Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда, че за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и
и гаранционно-обезпечителна. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл.55
от КСО като внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт.
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Размерът
на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно
установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др..
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука.
Съдът
като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /трудова
злополука, при която отговорността на работодателя е обективна/, от техния вид,
характер и времетраене: тежка черепно-мозъчна политравма,
няколко фрактури на горните крайници; реалната опасност за живота на ищеца през
първите 40 дни; проведените многократни манипулации, целящи наместване на луксираните лакътни стави, закрито и открито, плюс
фиксиране на фрактури, отстраняване на фиксиращите
елементи; дългия период на възстановяване – 8 месеца; дългия период на използване
на чужда помощ - 5-6 месеца; остатъчния дефицит при дясната лакътна
и гривнена стави с тежка функционална недостатъчност,
довела до 50% трайно намалена работоспособност при ищеца, и като взе
предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 90 000 лева.
При
процесната трудова злополука на ищеца е причинено
разстройство на здравето и следните увреждания: травмиране
на глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници – двустранно. Това състояние е животозастрашаващо, временно
опасно за живота, съществувала е реална опасност за живота на ищеца през
първите 40 дни. В
резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, за периодите 21.11.2027г.
– 18.07.2018г.; 26.11.2018г. –
29.12.2018г.; 08.04.2019г. – 15.05.2019г., видно от заключението на съдебно –
медицинската експертиза по делото. На следващо място съда отчете и дългия
възстановителен период - 8 месеца, който включва лечение в болнични
отделения, оперативни интервенции, периоди на имобилизация,
санаториално лечение/. През периода на възстановяване ищецът се е нуждаел от
чужда помощ при извършване на
ежедневните си дейности. Възстановяването на ищеца от получените травми
е било бавно и е изисквало дълъг период на леглови
режим около 30 – 45 дни. През периода на легловия
режим е абсолютно наложително използването от пострадалия на чужда помощ, като
в последяващия период 3 - 4 месеца е започнато бавно изправяне и прохождане с
помощни средства, но с придружител. В резултат на получените травми ищецът
се е нуждаел от чужда помощ за период от
около 5 – 6 месеца. В този смисъл са показанията на свидетелката М. които се
подкрепят от заключението но вещото лице. Съдът взе предвид, че при дясната
ръка има тежко остатъчно ограничение на движенията и функционалността в лакътната и в гривените стави,
което е невъзвратимо, не може да претърпи подобрение.
Определяне
на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид
преживените от ищеца болки и страдания, установени в най – пълен обем от свидетелските показания
на св. М. и от заключението на СМЕ, а именно: получените
тежка черепно-мозъчна травма и фрактури на горните крайници; дългия период на
лечение; проведените многократно сложни
медицински интервенции: открито и закрито наместване, фиксиране с метални импланти, отстраняването им; бавното възстановяване; дългия
период на леглови режим -30-45 дни, с чужда помощ;
периода от 3-4 месеца за изправяне и прохождане, с помощни средства и с
придружител; дългият приодът, в който се е налагала чужда
помощ - 5-6 месеца; оздравителния период
продължил 8 месеца; анатомично-ставните промени на лявата лакътна
става; остатъчно ограничение на движенията, функционалността в лакътната и гривнената стави на
дясната ръка; всяка интервенция е следвана
от болестен период около 3 дни, силна болка за лакътните
и предмишничните фрактури, която болката затихва за
10-15 дни. В лявата - остатъчни
анатомични промени и болки през есента и пролетта, а в дясната - тежък дефицит
и некоригираща се става, без възможност за подобрение; установената трайно
намалена работоспособност с 50 %. От показанията на св. М. се установява, че
след като ищецът се е прибрал в къщи от болницата, същият не е могъл да става, да
се обслужва сам. Всички действия по обслужването му е вършила тя- къпане,
хранене, преобличане. Бил е с памперси 17-18 дни, след това са му поставили
катетър. Осем месеца е бил на легло. Започнал е да стои изправен, да прохожда
отново. С дясната ръка не може да си служи и към момента, бил е много нервен,
ставал е агресивен, изпитва постоянна болка в главата и има световъртеж. Физическите болки
на ищеца от травмата след инцидента, както и след последвалите интервенции са
били силни. През периода на възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на
живот на ищеца. Същият е бил откъснат от обичайната си среда и начин на живот,
бил е принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, разчитал е на
помощта на близките си дори за елементарни нужди. Настъпила е негативна
промяна, както във физическото, така и в психо –
емоционалното състояние на ищеца. В резултат на преживяното ищецът е станал
нервен, агресивен, оплаквал се е от болки в главата, световъртеж. Чувствал се е
непълноценен, не е можел да ползва двете си ръце. При тези данни за тежестта на
травмите, множеството медицински интервенции, остатъчните увреждания в дясната
ръка, трайната неработоспособност на ищеца (50%), продължителното възстановяване
на същия и отражението и влиянието на всичко това до степен, че ищецът е бил
препятстван за дълъг период от време да води обичайния си и нормален начин на
живот и да изпълнява трудови функции, като страданията му освен във физически
болки, са се изразявали и в дискомфорт от ежедневно
обслужване от съжителката му – св. М., и в трудностите от придвижването му, то
съдът намира, че обезщетение в размер на 90 000 лв. е справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД за обезвреда на причинените
неимуществени вреди.
Претенцията на ищеца за заплащане
на сумата 3 199.82 лева, представляваща имуществени вреди – направени
разходи във връзка с проведеното лечение, съдът намира за основателна, предвид
заключението ва вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза, съгласно което всички направени разходи за лекарствени средства,
превързочни материали, медицински консумативи, такси в болниците са във връзка
с проведеното лечение от трудовата злополука и са били необходими за
провежданото лечение.
Съгласно
чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би
положил и най-небрежният работник, зает със съответната дейност, при подобни
условия. Става въпрос за липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност. Степента
се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и
критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на
пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне
на процента на съпричиняване е конкретният принос на
увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването
на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
В този смисъл са редица решения на ВКС: решение № 54
от 24.03.2016 г. по гр. д. № 3804/2015 г. решение № 252 от 30.09.2016 г. по гр.
д. № 1364 / 2016 г. Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г.
решение №140/24.07.2013г. по гр.д.№1328/2012г. ІІІ г.о., решение № 79 от
27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о., решение №291/ 11.07.2012г. по
гр. д. № 951/ 2011г. IV г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. №
3233/2015 г., III г. о. и др.
Предвид конкретно установените по настоящото дело факти,
съдът намира, че ищецът е допуснал груба небрежност, като не е използвал
осигурените му от работодателя предпазни средства – каска и предпазен колан, в
нарушение на изискването на чл.33 от Закона здравословни и безопасни условия на
труд, съгласно която разпоредба всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Вместо това в нарушение на правилата за безопасност на работа, пострадалият
не е поставил осигурените му от
работодателя предпазни средства. Безспорно се установи, че такива са се
намирали в кабината на автовишката /св. Ц.и св. П./ и
при работата си преди обяд, ищецът ги е използвал по указания на прекия си
ръководител П.. При това положение, съдът определя 30% принос на работника за
настъпване на злополуката, като се държи сметка и за отразеното в протокол
№16/06.12.20017г. на комисията за резултатите от извършеното разследване на
злополуката от 21.11.2017г., като необходими мерки за недопускане на подобни
злополуки : провеждане на извънреден инструктаж на работещите. Въз основа на
допусната от работника груба небрежност, работодателят не може да бъде изцяло
освободен от отговорността си за обезвреда, каквото
всъщност е поддържаното в отговора искане за определяне на процент от 100 % съпричиняване, което съдът счита за неоснователно.
Така
намаленото обезщетение за неимуществени вреди с процент на съпричиняване
30% възлиза на 63 000 лева. Обезщетението за
имуществени вреди за разходи за лекарства, медицински консумативи и лечение
възлиза на 2240 лева. Обезщетенията се дължат заедно със законната лихва от
датата на увреждането 21.11.2017г., съгласно чл.86 във вр.
с чл.84 ал.3 ЗЗД.
С
оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба на С.Р.М. е частично основателна, а
насрещната въззивна жалба на ОП „КД и ПИС“ е основателна единствено в частта
относно размера на имуществените вреди. Решението на районния съд следва да
бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за размера над 35 000 лв. до размера 63 000
лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 28 000 лв. за
обезвреда на претърпените неимуществени вреди. В останалата си част, относно
иска за предявените неимуществените вреди за размера над 63000 лв., решението
на районния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено. Следва да бъде
отменено решението в частта за имуществените вреди за размера над 2240 лв. до
уважения размер 3199.82 лв., вместо което в тази част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса върху уважената
част от иска във въззивната инстанция в размер на 1081.64 лв.
Решението
следва да бъде отменено и в частта, относно дължимите разноски между страните,
като вместо това въззивната инстанция следва да присъди съразмерно на уважената
и отхвърлена част от исковете разноски на страните. Разноските на ответника ОП „КД
и КИС“ гр.Казанлък, представлявано от директора Н. Н. за първоинстанционното
производство са 1430 лв. по иска за неимуществени вреди и 454 лв. по иска за
имуществените вреди., както и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. Дължимите на
ответника разноски за първоинстанционното
производство са 132 лв. за вещо лице, 249 лв. за имуществените вреди, 956 лв. за имуществените вреди или общо 1337
лв. За въззивната инстанция разноските на въззивника ОП „КД и
КИС“ гр.Казанлък са 1580 лв. адв. възнаграждение по иска за неимуществените
вреди, 454 лв. - за имуществените вреди и 764 лв
държавна такса. С оглед на изхода на делото във въззивната
инстанция, съдът намира че на ответника разноски не следва да се присъждат.
Дължимото
възнаграждение адвоката на ищеца за първата инстанция е в размер на 2487.20
лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Б. още
сумата от 811.23 лв. върху размера на уважения иск. За въззивната
инстанция следва се присъди сумата от 2487.20 лв. за адв. възнаграждение на
основание чл.38, ал. 2 от ЗА.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 82 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело № 2222/2018 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд, в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за размера над 35 000 лв. до размера 63 000 лв., в частта за
имуществените вреди за размера над 2240 лв. до уважения размер 3199.82 лв.,
както и в частта за присъдените разноски между страните, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл. 200, ал. 1 от КТ Общинско предприятие „Комунална дейност и поддържане на
инфраструктурата“, ЕИК 0008177780341, с адрес на управление град Казанлък,
булевард „Никола Петков“ № 37А, представлявано от директора Н. Ч. да заплати на
С.Р.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, ***, чрез адвокат А. Б. още сумата
от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания от полученете вследствие на
трудова злополука, настъпила на
21.11.2017 г., увреждания, травмиране на
глава, мозък, черепни кости, лакътни стави и предмишници – двустранно, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 21.11.2017
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Р.М.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, ***, чрез адвокат А. Б. против Общинско
предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, ЕИК
0008177780341, с адрес на управление град Казанлък, булевард „Никола Петков“ №
37А, представлявано от директора Н. Ч. иск за заплащане на имуществени вреди, вследствие на претърпяната
трудова злополука на 21.11.2017г., представляващи разходи за лекарствени
средства, превързочни материали, медицински консумативи и такси в болниците за
размера над 2240 лв. до 3199.82 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, ***, чрез адвокат А. Б. да заплати на Общинско предприятие „Комунална
дейност и поддържане на инфраструктурата“, ЕИК 0008177780341, с адрес на
управление град Казанлък, булевард „Никола Петков“ № 37А, представлявано от
директора Н. Ч. направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 1337 / хиляда триста тридесет и седем /лв., за първата
инстанция.
ОСЪЖДА Общинско предприятие Комунална
дейност и поддържане на инфраструктурата“, ЕИК 0008177780341, с адрес на
управление град Казанлък, булевард „Никола Петков“ № 37А, представлявано от
директора Н. Ч. да заплати на адвокат А.Б. ***, *** на основание чл. 38, ал 2
ЗА още сумата 811.23 лв. /осемстотин и единадесет лв. и 23 ст. /- адв. възнаграждение
върху размера на уважения иск за първата инстанция и сумата 2487.20 лв. / две
хиляди четиристотин осемдесет и седем лв. и 20 ст./ за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата“, ЕИК
0008177780341, с адрес на управление град Казанлък, булевард „Никола Петков“ №
37А, представлявано от директора Н. Ч. да заплати в полза на Държавата по Бюджета
на съдебната власт допълнителна държавна такса в размер на 1081.64 лв. /
хиляда, осемдесет и един лв. и 64 ст. /по сметка на ОС – Стара Загора.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: