РЕШЕНИЕ № 247
гр. Троян, 05.07.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 968 по
описа на ТРС за 2018 год., за да се
произнесе - съобрази:
„ЕОС матрикс” ЕООД – гр. София, представител Р.М. - Т.е
предявило против П.М.Н. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл.
422 от ГПК за сумата 690,87 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от
16.10.2017 г., сключен между
„Юробанк
България” ЕООД и П.Н. и за сумата 2 309,13 лева, представляваща договорна лихва за
периода 18.10.2007 г. – 18.03.2016 г.
В
подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не
се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло
предявения иск.
По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на
ответника е назначен особен представител – адв. Р.Г.
от ЛАК. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се
оспорва предявения иск. В с. з. ответника се представлява от адв. Г..
От приложените към делото писмени
доказателства: Договор за потребителски
кредит № FL307712/16.10.2007 г. от 18.10.2007 г. и Погасителен план;
Молба за потребителски кредит от 16.10.2007 г.; Бордеро с референция
794700/18.10.2007 г. за усвояване на кредита, договор за възлагане на вземания
от 18.01.20016 г., потвърждение за извършено прехвърляне на вземания и
Приложение към Потвърждение за извършена цесия, Уведомление за цесия и покана
за доброволно изпълнение, известие за доставяне от „МиБМ
ЕКСПРЕС“ ООД № 710015275967, Извлечение от Търговския регистър за
пререгистрация на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ч.гр.д. №
543 от 2018 година на ТРС, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.10.2007
г. е сключен Договор за потребителски кредит FL307712/16.10.2007 г. между „Юробанк
България" АД /с предишно наименование „Юробанк и
еф джи България" АД/,
в качеството на кредитор и П.Н. – кредитополучател.
Не се оспорва, че Н. е получила кредит в
размер на 7 000 лева, Кредитът
е отпуснат за текущи нужди.
Видно от договорните
клаузи, за усвоения кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати на
банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за потребителски
кредити за съответния период на начисляване плюс договорна надбавка в размер на
6,20 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за
потребителски кредити е в размер на 8,25 процента.
С процесния договор е уговорено,
че крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е
18.03.2016 г., като кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и
размер в погасителния план, включващи лихва и главница.
Не се оспорва и се установява в процеса, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията
си по договора, но Н. е погасила част от дължимите вноски и останало непогасено
задължение в размер на 690,48 лева.
На 18.01.2016 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между „Юробанк България" АД /с предишно
наименование „Юробанк и еф джи България" АД/ и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, задължението на П.Н. било цедирано, като
ответницата била надлежно уведомена по правилата на чл. 99 от ЗЗД.
На Н. бил поставен срок за доброволно погасяване на
задължението, но такова не последвало.
„ЕОС матрикс"
ЕООД е депозирало заявление пред ТРС по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано
ч. гр. дело № 543/2018 г. Съда е издал заповед за изпълнение на парично
задължение срещу П.Н..
Особения
представител на ответника по принцип оспорва исковата претенция. В хода на
устните състезания адв. Г. излага, че с оглед
приетото заключение на СИЕ иска се явява доказан и основателен.
Исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е
продължение на заповедното производство по реда на чл. 410 или чл. 417 от ГПК и
има за цел да установи съществуването на едно вземане, което е предмет на
издадената заповед за изпълнение от 15.06.2018 г.
При изложената фактическа
обстановка, съда извежда следното:
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ - „С договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.”. В случая следва да се приеме, че ответника е неизправна
страна по процесния договор и не е изпълнил основно
свое задължение да погаси получения кредит. В конкретгния
длучай вземанет е цедирано по надлежния ред на ищцовото
дружство.
Предвид изложените съображения,
съдът намира предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се
приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на
ищеца за сумата в размер на сумата 690,87 - шестстотин и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки, представляваща
главница по Договор за потребителски
кредит № FL 307712/16.10.2007 г. от
18.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 1 424,73 - хиляда четиристотин двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки – договорна лихва за периода
от 18.10.2007 г. до
18.03.2016 г.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 60,00 лева по заповедното производство и 522,37 лева – разноски по
исковото производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Ще следва ответницата да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт сумата 256,00 лева – възнаграждение за
изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При тези изводи съда мотивира
своето решение.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „ЕОС матрикс” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-он Витоша, ж. к. „Маринова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представител: Р.М. – Т., а именно, че П.М.Н.,
адрес: ***, ЕГН **********, дължи сумата
690.87 - шестстотин
и деветдесет лева и осемдесет и седем стотинки, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL 307712/16.10.2007 г. от 18.10.2007
г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 1 424.73 - хиляда четиристотин двадесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки – договорна лихва за периода от
18.10.2007 г. до 18.03.2016 г.
ОСЪЖДА П.М.Н., адрес: ***, ЕГН ********** да
запалти на „ЕОС матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр. София, р-он Витоша, ж. к. „Маринова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представител: Р.М. - Т.сумата 60,00 – шестдесет лева разноски по
заповедното производство и 522,37 – петстотин двадесет и два лева и 37
стотинки, разноски по исковото производство, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ТРС сумата 256,00 двеста петдесет и шест лева –
възнаграждение за изготвеното заключение по назначената съдебно-икономическа
експертиза.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: