№ 7213
гр. *****, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.ОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110171392 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ЗЕAД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу А.
П. И. осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 282,08 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие
- ПТП, настъпило на 16.05.2024 г. на републикански път I-8 в посока от с. ******* към
гр. ***** /с координати 42.6215721, 23.*******/, ведно със законната лихва от
02.12.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” на лек автомобил „Киа Просиид“ с
рег. № *******, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
преминаване през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно –
дупка. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – АПИ, която в качеството
на собственик на републиканските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за
ремонт и поддръжка на пътното платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в размер на
282,08 лева. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Поддържа,
че ответникът е бил поканен, но не е платил. Иска се от съда да постанови решение, с
което да уважи иска за горепосочената сума.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Каско, възникнало при
Общи условия, респективно оспорва наличието на покрит застрахователен риск.
Счита, че наличието на описаната в исковата молба препятствие – дупка на пътя, не е
доказано. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си
за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорено от ответника и
ненуждаещо се от доказване по делото следва да се отдели следното обстоятелство:
изплащане от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение по застраховка Каско в размер от 282,08 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС Л. И. П. се установява от
представената по делото застрахователна полица от 25.10.2023 г. със срок на покритие
26.10.2023 г. – 25.10.2029 г. Договорът е сключен при условията на клауза А – „пълно
каско“, и клауза Б – „официален сервиз“, съгласно Общи условия за застраховка „Каско
на МПС“ в сила от 05.12.2011 г. Видно от същите ищецът се е задължил да покрие
щети нанесени при събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно
средство. Именно разходи във връзка с такива събития се твърди да са изплатени от
ищеца. Уреждането на гуми и джанти представлява покрит риск, доколкото съгласно
приложимите общи условия – глава втора, клауза „Пълно каско“ обезщетението
покрива вреди предходните клаузи, сред които и увреждания при ПТП.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. По делото е приложена декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“, подписана от Л. И. П., както и декларация на
свидетел на събитието, подписана от Н. Н.аела Г., в които като застрахователно
събитие е посочено попадането в дупка на пътното платно. Доказателствената
стойност на тези писмени доказателства не може да бъде игнорирана, доколкото
възпроизвеждат изявления на трето за спора лице, като същите не са съставени с оглед
настоящия процес. Освен това същите се подкрепят от събраните в настоящото
производство гласни доказателства. Двамата са разпитани като свидетели по делото.
От показанията им безпротиворечиво и еднозначно се потвърждава заявеното в
2
писмената декларация, а именно, че при пътуване от гр. ******* в посока към гр.
***** автомобилът, управляван от Л. П., е попаднал в дупка на пътното платно.
Същата е била с размери над 50 см. в диаметър /по данни на свидетеля Н. Г. около
метър, по сведения на Л. П. с размери около 60 – 7- см. на 40-50 св./. Автомобилът се е
движел в рамките на разрешената скорост, не повече от 60 – 70 км./ч., а и
интензивният трафик в този момент не е позволявал по-висока скорост. Водачът
обяснява, че предвид натовареното движение, не е могъл да види препятствието
достатъчно време преди да го премине, така че да може да го заобиколи. При попадане
в дупката се е спукала гума и е била изкривена джанта.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетелите, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа, материалноправната легитимация на ответника, при
доказване и на останалите предпоставки, се обуславя от задължението на А. П. И. да
управлява и поддържа републиканските пътища съгласно чл. 19 ал.1 т.1 и чл. 30 ЗП.
Агенцията като юридическо лице осъществява посочените дейностите чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (в частност
своевременно отстраняване или поне обозначаване на попаднало на пътното платно
препятствие) е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
Размерът на вредите се установява от писмени доказателства и от експертното
заключение. Според заключението на вещото лице стойността за възстановяване на
вредите, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата
от 485,84 лева.
В настоящото производство е претендирана такава в по-нисък размер – 282,08
лв., поради което предвид изводите на съда и с оглед диспозитивното начало се
обуславя извод за основателност на иска за сумата от 282,08 лв.
При доказване на фактическия състав, което обуславя основателност на
претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от ответника възражение
за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на което е разпределена
на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7 Тълкувателно решение
№ 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
3
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
Нещо повече, наличието на попаднала на пътното платно греда, както е в случая, не
представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си, включително да избира
скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило
единствено поради наличието на необезопасено препятствие. Поради това искът на
ищцовото застрахователно дружество срещу А. П. И. следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 282,08 лв., ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца съразмерно на уважената част от предявения искове.
Ищецът доказва разноски в общ размер от 1010 лв. /50 лв. държавна такса,
400 лв. за депозит за вещо лице, 80 лв. за депозит за свидетели и 480 лв. с ДДС лв. за
платено адвокатско възнаграждение, като същите следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. И., адрес: гр. *****, бул. „*********” № 3, да заплати на ЗЕАД
„Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр. *****, пл. „********“ № 5 на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата 282,08 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 16.05.2024 г. на републикански път I-8 в посока от с.
******* към гр. ***** /с координати 42.6215721, 23.*******/, ведно със законната
лихва от 02.12.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА А. П. И., адрес: гр. *****, бул. „*********” № 3, да заплати на ЗЕАД
„Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр. *****, пл. „********“ № 5 на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1010 лв. разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4