РЕШЕНИЕ
гр.София,
28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Боряна Петрова
при
секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 3 774
по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № ІІІ-142-10230 от 05.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 78 679/2015 г.
по описа на СРС, ІIІ ГО, 142 състав – с отстранена допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на същото в частта за разноските с определение
№ 171 836/17.07.2017 г., е признато за установено на основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.153 ЗЕ
и на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД,
че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********сумата 920,33 лева –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в
гр.София, ж.к.„Надежда 2“, бл.208, вх.”А”, ет.1, за периода от м.02.2013 г. до м.05.2015 г. / вкл. и
такса за отчет на уредите за дялово разпределение/, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 04.11.2015 г. до оконча-телното й изплащане, както и сумата 82,19
лева – лихва за забава върху главницата, начислена за периода: 01.04.2013 г. до
15.10.2015 г. /в т.ч. и 2,53 лева – относно вземането за дялово разп-ределение,
съгласно ССЕ/, за които суми в производството по ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. на
СРС, 142 състав е издадена заповед за изпълнение.
Със същия съдебен акт Н.А.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.ЕАД на основание
чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 895,00 лева – разноски за исковото производство и
сумата 325,00 лева – разноски за заповедното произ-водство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата
Н. А.Г.,***. В жалбата
се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като се поддържа, че същото е формално и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и на
съществени процесуални правила, както и че е необосновано. Инвоки-рат се доводи,
че липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосновават
извод у съда за дължимост на сумите – предмет на иска; че съставът на СРС не е
съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, които имат
предимство при противоречие с други закони, в т.ч. чл.62 ЗЗП и чл.147а ЗЗП.
Сочи се и че ищецът не е доказал нито наличието на договорно правоотношение
между страните, нито количеството на доставената топлоенергия и твърденията си
за извършен реален отчет; че от буквалното, гра-матическо и логическо тълкуване
на ЗЕ следва, че задължението за заплащане на топлинна енергия се свързва с
притежаването на правомощие за ползването на имота, където се доставя
енергията, затова при съществуването на вещно право на ползване относно
топлоснабдения имот неговият титуляр-потребител би бил задължен за заплащане на
доставената топлинна етергия, а не формалния собственик. Наведени са твърдения
и че в случая със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения
извън процесния период без да са налице условия за това; че ищецът не е
ангажирал доказателства относно изправността на уредите, поради което е
очевидно, че той не е изпълнил свое законово и договорно задължение да поддържа
в изправност измервателните уреди на топлинна енергия; че ищцовото дружество не
е представило доказателства и за извършено отчитане на индивидуалните
разпределители или за пречки в абоната, възпрепятствали такова отчитане – като
основание за служебно начисля-ване на задължения, а без отчетни документи
положителен извод за наличие на основание за определяне на задължения за
плащане в претендирания размер и сочения от ищеца обем пот-ребление не може да
бъде направен. Релевира се оплакване и че първоинстанционният съд е премълчал
факта, че протоколът от Общото събрание на ЕС за избор на ФДР, с която да се
сключи договор, трябва да бъде нотариално заверен; че вещото лице по СТЕ не е
направило какъвто и да е независим опит да докаже потребена енергия, а
единствено преписва данни от документите на ищеца, и така СРС е приел
единствено на доверие твърдените от ищеца обс-тоятелства и изслушаните експертизи;
че задължение на съда е да изложи мотиви във връзка с наведените от ответника
оплаквания за необоснованост и непълното на заключенията на ве-щите лица, което
не е направено. Инвокират се съображения и че останал и неизяснен ноторно
известният факт за липсата на каквито й да е документи за узаконяване и пускане
в експлоа-тация на АС, което прави нищожни всякакви сметки, формирани в такива
условия.
Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СРС и да
отхвърли предявените срещу жалбоподателката искове. Претендира присъждането на направените
в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не е взело становище по жалбата.
С влязло в сила на 05.01.2018 г. определение №
287 947 от 21.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 78 679/2015 г. по описа на
СРС, ІIІ ГО, 142 състав, е оставена без уважение молбата на ответницата Н.А.Г.
за изменение на решение № 10230 от 05.07.2016 г. в частта за разноските по реда
на чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че
атакуваното съдебно ре-шение е
валидно и процесуално допустимо в
обжалваната част, поради което следва да се об-съдят релевираните доводи на
жалбоподателя относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба с уточнението, извършено в хода на въззивното
произ-водство, ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответницата Н.А.Г. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топло-снабден
имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.„********1,
абонатен № 058351 – като собственик на този имот, както и че за доставената й
топлинна енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от 2002 г., 2005 г., 2008 г. и 2014 г. му дължи сумите: 920,33 лева –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода: м.02.2013 г. – м.04.2015 г., от която 28,44 лева – стойност на
услугата дялово разпределение, и 82,19 лева – лихва за забава върху същата за периода:
31.03.2013 г. – 15.10.2015 г., от която 2,53 лева относно главницата за дялово разпределение.
Поддържа се и че във връзка с подадено на 04.11.2015 г. заявление, за посоче-ните
суми по ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната
лихва върху глав-ницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение.
Заявено е искане съдът да поста-нови решение, с което да установи съществуването
на вземанията на ищеца, за които е поста-новена заповедта за изпълнение, както
и да му се присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Н.А.Г.,***, в който
същата оспорва изцяло предявените срещу нея искове. Инвокирани са възражения
относно твърденията на „Т.С.” ЕАД за обвързаност на ответ-ницата с договорни
отношения с него, за извършен реален отчет на действително потребена топлинна
енергия, относно същността и Общите условия на дружеството и значението им за
възникване на договор с топлопреносното предприятие. Наведени са идентични доводи,
като тези във въззивната жалба, относно изправността на измервателните уреди,
отчитането на индивидуалните разпределители, нотариалната заверка на протокола
от Общото събрание на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, с която да
се сключи договор. Заявено са твърдения за неравноправност на клаузата от
Общите условия за рекламация на основание чл.35 ЗЗП /отм./, за негодност на
приложените от ищеца документи, касаещи вписванията в счетоводните книги,
произволно начисляване на топлинната енергия, технологичните загуби и на лихви
по чл.86 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3077043/04.11.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.А.Г., ЕГН ********** за сумите:
920,33 лева – главница, от която: 891,89 лева – стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за времето: м.02.2013 г. – м.04.2015 г. и 28,44
лева – стойност дялово разпределение за същия период и 82,19 лева – лихва за забава
за периода: 31.03.2013 г. – 15.10.2015 г., от които: 79,66 лева – относно
вземането за топлинна енергия и 2,53 лева – относно вземането за дялово разпределение,
касаещи топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в
гр.София, ж.к.„********1, абонатен № 058351. На 12.11.2015 г. на „Т.С.“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 142 състав срещу посоченото лице
за предявените суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано
от 04.11.2015 г. до изплащане на същите, като на заявителя са присъдени и
направените в заповедното производство разноски на стойност 325,00 лева, от
които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
На 23.11.2015 г. е депозирано възражение от длъжника Н.А.Г. по чл.414 ГПК, в което същата е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта. В срока
по чл.415, ал.1 ГПК – на 16.12.2015 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването на вземанията му срещу длъжника по
издадената заповед.
Съдът
е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на
оспо-рените от длъжницата Н.А.Г.
главни и акцесорни вземания,
за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна-та енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В
производството не е спорно обстоятелството, че ответницата е
собственик на процесния имот, което се пот-върждава и
от ангажираното от ищеца писмено доказателство: договор за продажба на държа-вен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 22.12.1993 г. /неоспорен
в процеса/, в който е удостоверено, че недвижимият имот с адрес: гр.София,
ж.к.„*****“, бл********е продаден от Столична Община, ТОА „Надежда” на Н.А.Г.. Пред първоинстанционния съд ответницата нито е поддържала, нито е анга-жирала
доказателства, че след закупуването на имота същата се е разпоредила с него или
че валидно е учредила ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице.
Като собстве-ник на процесния имот в исковия
период от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. Н.А.Г. има качеството на клиент на топлинна
енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на догово-ра. С оглед тази
нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г. и Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и
не установява да е упражнила това нейно право срещу Общите условия на „Т.С.ЕАД
от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги
е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обекти-вирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот.
Неоснователни
са и доводите, че в дадения казус са нарушени разпоредбите на чл.62 ЗЗП и
чл.147а ЗЗД. Визираните норми на ЗП, от която жолбоподателката
черпи аргументи, че не е обвързана с облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД,
са в сила от 25.07.2014 г. Разпоредбите са материално-правни и имат действие
само за в бъдеще – от момента на влизането им в сила през 2014 г., което в
случая е станало след възникване на процесното облигационно правоотношение. Но
дори и това обстоятелство да не беше нали-це, съгласно
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.
2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доста-вяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
се прилагат разпо-редбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите. За пъл-нота на изложението
следва да се отбележи, че възражението за „непоръчаната” доставка е
неоснователно и с оглед факта, че именно в качеството й на потребител на
топлинна енергия, който се намира в облигационни отношения с ищцовото
дружество, ответницата е подала заявление-декларация с вх.№ 3241/19.08.2010 г. на „Т.С.”
ЕАД, неоспорена в производството, за откриване на партида на нейно име за доставка
на топлинна енергия, и е подписала приложените по делото отчети на уредите за
индивидуално разпределение на топлинна енергия, монтирани в процесния имот, за
исковия период.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп./. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл. 142, ал.2 ЗE се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топ-ломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота на ответницата са начис-лявани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушани съдебни експертизи, като
след края на отопли-телния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпре-деление, на база документи за индивидуален
отчет в процесния апартамент, като от послед-ните, неоспорени от ответницата, и
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно, обосновано и компетентно изготвено, настоящата инстанция
приема, че по делото е установено количеството и стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период.
Жалбоподателката-ответник не
твърди и не установява да се е възползвала от предви-деното рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г.
и чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за страните –
в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации
за отчет на уредите и разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза
начин в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.К.Б., през процесния период сградата в
режим на етажна собственост, в която се намира апартамент № 1 с абонатен № 058351, е била топлоснабдена, като
не са налице данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните й параметри, както и на инсталацията за БГВ; че с акт от
01.02.1998 г. е изключено отопление-то в общите части /стълбище/ на входове 1 и
2 на СЕС на сградата; че за целия исков период „Т.С.” ЕАД редовно, ежемесечно е
отчислявала за своя сметка технологич-ните разходи; че топлинната енергия за
разпределение се е разпределяла само за БГВ. Конста-тира
се и че в процесното жилище па данни на ФДР има монтиран 1 бр. пломбиран
водомер за БГВ; че общият водомер – средство за търговско измерване, е снабден
оценка за съответствие-то, одобрен тип от БИМ и е подлаган на редовни
последващи метерологични проверки при надлежно оформяне на нужните протоколи от
лицата по констатациите.
В изслушаната експертиза е отразено и че
проверката на документацията и извърше-ният от експерта анализ показват, че
фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлин-ната енергия, потребена в
процесния имот за БВГ в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба.
От разглежданото доказателство се установява и че
въз основа на данните от израв-нителните сметки на фирмата за дялово
разпределение, и с помощна на аналитични пресмя-тания размерът на задължението на клиента по абонатен № 058351 за потребената
топлинна енергия за заявения като предмет на спора период от м.02.2013 г. – м.04.2015
г. възлиза на 581,43 лева, която съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза няма данни да е заплатена от клиента.
До посочената сума искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК,
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ се явява доказан по основание и размер,
поради което последният подлежи на уважаване. В останалата му част – до пълната предявена стойност от 891,89 лева, призната
за дължима от СРС като част от сумата 920,33 лева, като неоснователен искът подлежи на отхвърляне. Като неправилно решението на СРС в тази му част
следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което визираната претенция да
бъде отхвърлена.
По силата на чл.22 от Общите
условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. дяловото разпре-деление на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /в ред. до изм. с ДВ бр.94/2013
г., в сила от 01.06.2014 г./ дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от топло-преносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложе-нието
към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец – ОУ 2014 г./, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2008 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача и се обявява по подходящ начин на
купувача, а в тази на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. – че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявя-ва по подходящ
начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдър-жанието
на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание
чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран
да получи цената на извършваната услуга дялово разпреде-ление, като предвид данните
от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена в процеса, за
процесния период плащане на същата не е налице извършвано. За да се произнесе
по въпроса относно размера на това вземане за времето от м.02.2013 г. –
м.04.2015 г., настоя-щата инстанция съобрази неоспореното в тази част заключение
на изслушаната съдебна счетоводна експертиза на вещото лице М.В., съгласно която
начислена на ответ-ницата стойност за дялово разпределение е в размер на 28,44
лева, формирана като сбор от следните суми: 6,12 лева по фактура № **********
за м.06.2013 г.; 6,12 лева по фактура № ********* за м.06.2014 г. – попадащи в
исковия период и 16,20 лева по фактура № ********** за м.05.2015 г., която е
извън исковия период. Въз основа на тези данни дължимото се от ответницата задължение
на това основание за исковия период: м.02.2013 г. – м.04.2015 г. вкл. по
фактурите за м.06.2013 г. и м.06.2014 г., възлиза на сумата 12,24 лева.
До визираната
стойност искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД относно това главно вземане подлежи на уважаване. В останалата им част –
до пълния му предявен размер от 28,44 лева /част от общата присъдена сума от 920,33
лева/, последният не е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде
отхвърлен, с оглед на което първоинстанционното решение в тази му част следва
да бъде отменено, като неправилно и за посочената разлика претенцията на разглежданото
основание – да се отхвърли.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
всяка месечна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в съответствие с
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: 31.03.2013 г. – 15.10.2015 г. ответницата е в
забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми,
представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.02.2013 г. до м.01.2014
г. вкл. За периода на забавата от датата на
падежа на всяко отделно вземане, начиная от 31.03.2013 г. – датата, следваща
датата на падежа за първата дължима вноска, до 15.10.2015 г., размерът на разглеж-даните вземания по отношение на дължимите
се от ответницата главници за топлинна енер-гия, определен при условията на чл.162 ГПК съгласно данните на БНБ за основните лихвени проценти
за периода от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата 27,13 лева.
СГС намира, че по отношение на
главните вземания, представляващи стойността на дължимата се топлинна енергия
за периода: м.02.2014 г. – м.04.2015 г. вкл., ответницата не е изпаднала в
забава относно плащането им, поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2
от приложимите за този период от време Общи условия от 2014 г. – в сила от
12.03.2014 г., на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни
клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл. 143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от
Общите условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението
за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните
сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им
на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящата съдебна инстанция
приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задъл-жението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потре-бителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интер-нет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спря-мо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. С оглед горното решаващият състав на СГС приема, че
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП –
са нищожни. Предвид това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца
за дължимата се стойност на топлинната енергия за времето: м.02.2014 г. –
м.04.2015 г. вкл., които попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г.
/в сила от 12.03.2014 г./, ответницата не е изпаднала в забава, тъй като липсва
договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и
покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата
на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главното задължение за
топлинна енергия като доказан по основание и размер следва да бъде уважен до
размера на сумата 27,13 лева за времето от 31.03.2013 г. до 15.10.2015 г.
относно главниците за неиздължена топлинна енергия за периода: м.02.2013 г. –
м.01.2014 г. вкл., а за разликата над тази стойност до уважения с обжалваното
решение размер от 79,66 лева /част от сумата от 82,19 лева/ и за периода: 03.03.2014
г. – 15.10.2015 г. относно главните вземания от м.02.2014 г. до м.04.2015 г. вкл.
решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което заявеният иск за посочената сума и период – да бъде отх-върлен.
По отношение на претенцията по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК относ-но главницата за стойността
на дялово разпределение, присъдена в пълния й предявен размер от 2,53 лева,
като част от сумата 82,19 лева, настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната страна по нея.
Съгласно разпо-редбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за опреде-ляне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по
чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница
сумата. До прик-лючване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество не е ангажи-рало доказателства за връчването на ответницата на такава
покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
последната не е изпаднала в забава и не дължи на „Т.С.” ЕАД обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД относно това задълже-ние до датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК.
С оглед формирания от съда
извод, че в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава
върху стойността на дялово разпределение, обжалваното решение след-ва да се
отмени в частта, с която искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
е уважен за сумата от 2,53 лева /като част от присъдената обща сума от 82,19 лева/,
представ-ляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода:
31.03.2013 г. – 15.10. 2015 г. върху главницата, касаеща цената на услугата
дялово разпределение за времето от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. вкл., и да се
постанови друго, с което искът в посочената част да се отхвърли.
Освен в посочените по-горе
части първоинстанционното решение трябва да бъде от-менено и в частта му, с
която ответницата Н.Г. е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство за разликата над сумата 201,02 лева и за исковото производство –
над сумата 553,58 лева.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция намира за
необосновани оплакванията, наведени във въззив-ната жалба, че количеството на доставената топлинна енергия за процесния
имот не се доказва от ангажираните доказателства. Съдебно-техническата експертиза
е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради
необходимост на специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
технически показатели, като тази експертиза не е изготвена по документи,
едностранно издадени от ищеца, както се поддържа, а въз основа на представените
по делото документи за
отчет за индивидуалното разпределение, установяващи действителното коли-чество
потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение в
жили-щето на ответницата за процесния период, подписани от същата и неоспорени
в процеса, както и данните от картона на абонатната станция.
Неоснователно е и заявеното във
въззивната жалба твърдение за недоказване год-ността на средството за
измерване, обслужващо процесния адрес. От приетото заключение на
СТЕ, изготвено след проверка на документацията относно въвеждането на топломера
в първо-начална експлоатация и последващия метеорологичен контрол, подробно
описана на л.4 и л.6 от експертизата, по безспорен начин е установено в
производството, че в исковия период общият топломер в процесната абонатна
станция е преминал метрологична проверка и е технически изправен.
Относно доводите за липса на
доказателства за въвеждане в експлоатация на абонат-ната станция в сградата,
съдът намира, че предмет на установяване в настоящото производст-во е цената на
доставената топлинна енергия, извършването на която доставка се установява от
експертното заключение по СТЕ и документи за отчет за индивидуалното разпределение. Пускането на абонатната станция в експлоатация и наличието на
разрешение за това не влияе на дължимостта на процесните суми.
Решаващият състав на СГС приема за
неоснователно и възражението на жалботода-телката-ответник за нищожност на
клаузата за рекламация от Общите условия на основание чл.35 ЗЗПТП /отм./ и
действащия ЗПП. Визираната клауза нито ограничава възможността на потребителя
да възрази срещу получените сметки, нито изключва и/или ограничала правото на
същия за съдебна защита по отношение на претендираните от топлопреносното
предприятие вземания.
На последно място: неоснователно
е и възражението на ответницата за незаконосъоб-разно извършване на дяловото
разпределение от страна на третото лице-помагач на страната на ищеца, обосновано
на твърдението, че протоколът от Общото събрание на ЕС, на което е избрана
фирмата за дялово разпределение, не е с нотариална заверка на подписите.
Наличие на такава заверка не се изисква от нормата на чл.139 „б” ЗЕ.
При приетия изход на спора в
патримониума на ответницата се са породили права на основание чл.78, ал.3 ГПК
във връзка с първоинстанционното производство и по чл.78, ал.1 ГПК във връзка с
въззивното производство, но тъй като същата не е ангажирала доказателства за
извършването на каквито й да било разноски в хода на процеса, такива не й се
дължат.
Разноски по чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат на въззиваемата страна „Топ-Т.С.” ЕАД, тъй
като същата не е заявила искане на това основание. На основание чл.78, ал.6 ГПК
и постановеното определение по чл.83, ал.2 ГПК от 31.08.2016 г. във връзка с
държавната такса по чл.261, т.4 от ГПК, ищецът следва да заплати по бюджетната
сметка на СГС дължимата се държавна такса по жалбата, съобразно уважената част от
същата в размер на 9,54 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-142-10230 от 05.07.2016 г., постановено по
гр.д.№ 78 679/ 2015 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 142 състав /с отстранена
очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на същото в частта за
разноските с определение № 171 836/17.07. 2017 г./ – в ЧАСТТА, с която по иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********разликата
над сумата 581,43 лева до сумата 891,89 лева /част от присъдената сума от 920,33
лева/, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 1, находящ се в гр.София, ж.к.„********1,
абонатен № 058351,
за времето от м.02. 2013 г. до м.04.2015 г. вкл., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 04.11.2015 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
й изплащане; в
ЧАСТТА, с която по иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********разликата
над сумата 12,24 лева до сумата 28,44 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода: м.02.2013 г. – м.04.2015 г. вкл. /част от присъдената
сума от 920,33 лева/; в ЧАСТТА, с
която по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********разликата
над сумата 27,13 лева до сумата 79,66 лева /част от присъдената сума от 82,19
лева/, представляваща лихва за забава на плащането на потребената
топлинна енергия от м.02.2013 г. до м.01.2014 г. вкл., както и за времето от
03.03.2014 г. до
15.10.2015 г.
относно главниците от м.02.2014 г. до м.04.2015 г. вкл.; в ЧАСТТА, с която по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н. А.Г., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********сумата 2,53 лева лихва за забава на плащането за услугата
дялово разпределение от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. за периода от 31.03.2013
г. до 15.10.2015 г. /част
от присъдената сума от 82,19 лева/, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67 364/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 142 състав от
12.11.2015 г.; в ЧАСТТА, с която Н.А.Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски за заповедното производство за разликата над сумата 201,02
лева до сумата 325,00 лева и в ЧАСТТА,
с която Н.А.Г.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното
исково производство за разликата над сумата 553,58 лева до сумата 895,00
лева,
като вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
със седа-лище и адрес на управление:***, срещу Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** искове за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********разликата над
сумата 581,43 лева до сумата 891,89 лева, предс-тавляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент
№ 1, находящ се в гр.София, ж.к.„********1, абонатен № 058351, за времето от м.02.2013 г. до м.04.2015
г. вкл., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 04.11.2015
г. до окончателното й изплащане; за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********разликата над сумата 12,24 лева до сумата 28,44
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода: м.02.2013
г. – м.04.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заяв-лението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 04.11.2015
г. до окончателното й изплащане; за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н.А.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК*********разликата над сумата 27,13 лева
до сумата 79,66 лева, представ-ляваща обезщетение за забава на плащането на
потребената топлинна енергия за периода от м.02.2013 г. до м.01.2014 г. вкл.,
както и за времето: 03.03.2014 г. до 15.10.2015 г. относно главниците от м.02.2014 г. до м.04.2015 г. вкл., както и за
признаване
за установено на основа-ние чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н.А.Г.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********сумата 2,53 лева – обез-щетение за
забава на плащането на цената на услугата за дялово разпределение за времето от
м.02.2013 г. до м.04.2015 г. вкл. за периода: 31.03.2013 г. – 15.10.2015 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67 364/2015
г. по описа на СРС, І ГО, 142 състав от 12.11.2015 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІІ-142-10230 от 05.07.2016
г., постановено по гр.д.№ 78 679/2015 г. по описа на СРС, ІIІ ГО, 142 състав /с
отстранена очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на същото в
частта за разноските с определение № 171 836/17.07. 2017 г./ в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***
да ЗАПЛАТИ
по бюджетната сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
9,54 лева /девет лева и петдесет и
четири стотинки/ –
държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.