РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Разград, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500005 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, подадена чрез
пълномощник, против решение № 709/19.11.2024г., постановено по гр.д. № 1257/2024г. по
описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 415 ал.1 т.3
ГПК обективно съединени осъдителни искове против А. А. С. за заплащане на сумата
2725,62 лв. главница по договор за потребителски кредит № 40008672189, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 1729,37 лв. договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит за периода 20.02.2023 г. - 06.03.2024 г.,
лихви за забава в размер на 637,18 лв. за периода 21.04.2022 г. - 06.03.2024 г., сумата 296,66
лв. законна лихва за периода 6.03.2024 г. - 29.05.2024 г. Жалбоподателят излага оплаквания
за неправилност на решението на РРС при приложението на материалните норми относно
потребителските договори и моли съда да го отмени, като уважи предявените искове.
Не е постъпил писмен отговор от А. А. С..
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: съдебното производство е образувано въз
основа на заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. А. С. за сумите: 4 191,53 лв. главница по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 729,37 лв. договорно възнаграждение, сумата 637,18 лв. обезщетение за
1
забава за периода до обявяване на предсрочна изискуемост, сумата 296,66 лв. законна лихва
за забава за след обявяване на предсрочна изискуемост до депозиране на заявлението,
сумата 1 263,90 лв. за услугата Фаст, сумата 2 036,28 лв. за услугата Флекси, сумата 500 лв.
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, при забава с повече от
90 календарни дни за плащане на вноска по кредита. Заявителят е признал частично
плащане в общ размер на 3 534,09 лв. Заповедният съд е издал ЗИ № 516/19.06.2024г. по
чл.410 ГПК за главница в размер 1465,91лв., ведно със законната лихва от 29.05.2024г. С
разпореждане №1770/19.06.2024г. същият съд е оставил без уважение заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД в останалата част. Разпореждането е потвърдено по реда на
инстанционния контрол и е влязло в сила на 24.07.2024г.
Исковото производство е образувано по реда на чл.415 ал.1 т.3 и ал.3 ГПК с предмет
осъждане на ответника да заплати на ищеца главница по договора за кредит в размер
2725,62лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 1729,37
лв. договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит за периода 20.02.2023 г. -
06.03.2024 г., лихви за забава в размер на 637,18 лв. за периода 21.04.2022 г. - 06.03.2024 г.,
сумата 296,66 лв. законна лихва за периода 6.03.2024 г. - 29.05.2024 г., сумата 1 263,90 лв. за
услугата Фаст, сумата 2 036,28 лв. за услугата Флекси.
Представен е договорът за потребителски кредит, видно от който на А. С. е
предоставена в заем паричната сума от 5000 лева, годишен лихвен процент по заема 41 %,
ГПР 49,09%, срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 241,33лв. Отразено е
закупуването на пакет от допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ срещу възнаграждение
от 1750лв. и „Флекси“ срещу възнаграждение от 2750лв. Представен е погасителен план, в
който е отразен общ размер на месечната погасителна вноска в размер 366,33лв., включваща
както вноска по кредита, така и вноска по закупените услуги. Приложени са и Общи
условия към ДПК, декларация, споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги. На 16.06.2022г. между страните е сключен анекс към договора, с който ГПР се
променя на 45,29% и е изготвен нов погасителен план с промяна в крайната дата на
погасяване на кредита.
Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът го обявил за предсрочно
изискуемо, считано от 6.03.2024 г., за което ответникът е уведомен на 21.03.2024 г., видно от
представеното известие с обратна разписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: въззивната жалба е неоснователна. Сключеният договор между длъжника и „Профи
кредит България“ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9
ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на този
закон.
По-нататък, за обезпечаването на субективните права и законни интереси на
икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит,
2
цената на услугата, включвща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е
уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната
детайлизация в договора.
Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на
разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е
регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България.
Видно от съдържанието на чл. 15 от ОУ, в които са дефинирани допълнителните
услуги "Фаст" и "Флекси", се касае за услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит и до възможността да бъдат отложени
погасителни вноски и да се измени погасителния план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", поради което се налага
извод, че дължимите възнаграждения за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси"
представляват разход, пряко свързан с договора за кредит, съответно следва да намерят
отражение при изчисление на ГПР по кредита. Възражението на жалбоподателя за
неприложимост на мотивите на решение на СЕС по дело С-714/22 по причина, че този вид
разходи не са в хипотеза, в която закупуването на посочените услуги е задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит, не се споделят от настоящия съдебен
състав. Съгласно т.15.2 от ОУ, за да се потреби реално услугата „Флекси“, страните трябва да
сключат анекс, т.е. реалното ползване на тази услуга е поставена в зависимост от волята на
кредитора, който може да се съгласи, но може и да не се съгласи да отложи погасителни
вноски и да промени условията на погасителния план. Длъжникът обаче предварително, към
момента на сключване на договора, е договорил заплащане на възнаграждение за този вид
услуги. При това положение се налага извод, че кредиторът използва договорната клауза
относно допълнителния пакет услуги единствено, за да не отрази действителните разходи по
кредита с цел да не се увеличава процентът ГПР. Налице е втората хипотеза от първия
разгледан въпрос в цитираното решение на СЕС.
Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е
определен на 49,09 %, а с последващ анекс – на 45,29%. Възнагражденията по пакетите
„Фаст“ и „Флекси“ обаче значително оскъпяват договора за кредит и реално водят до
3
увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната
по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Тези плащания съставляват още разходи по кредитния договор, без
да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР. При това положение, по
отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия
размер. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на
договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение
длъжникът има задължение за връщане само на главницата и законна лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението в съда. За тези суми вече има издадена заповед за
изпълнение. Предявените осъдителни искове са неоснователни само на посоченото по-горе
основание, поради което не се налага да се обсъждат останалите възражения във въззивната
жалба. Като е отхвърлил исковете, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден в обжалваната част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 709/19.11.2024г., постановено по гр.д. № 1257/2024г. по
описа на РС Разград, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Профи кредит
България“ЕООД по реда на чл. 415 ал.1 т.3 ГПК обективно съединени осъдителни искове
против А. А. С. за заплащане на сумата 2725,62 лв. главница по договор за потребителски
кредит № 40008672189, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението,
сумата 1729,37 лв. договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит за
периода 20.02.2023 г. - 06.03.2024 г., лихви за забава в размер на 637,18 лв. за периода
21.04.2022 г. - 06.03.2024 г., сумата 296,66 лв. законна лихва за периода 6.03.2024 г. -
29.05.2024 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4