РЕШЕНИЕ
№ 2910
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110100489 по описа за 2022 година
Ищцовата страна Адвокатско дружество ***“ сочи, че праводателите му
П.****и Б.***-***са имали сключен с ответното дружество „*** АД договор,
по силата на който е следвало да ползват на 4.09.2019г. полет на ответника от
гр.София за гр.Варна с начален част 20.00ч., но в деня на полета са научили,
че часът е променен и има закъснение от три часа, като вместо в 20.50ч. са
кацнала на летище Варна в 00.46ч. Праводателят ****на 12.10.2019г. е подал
жалба за изплащане на обезщетение, но не е получил отговор. По-късно на
29.07.2020г. пълномощник на ***отново е отправил искане за изплащане на
общо 517.98евро представляващи по 250евро обезщетение на всеки от
двамата пътували и 34.98лв. общ техен разход за храна по време на престоя,
но превозвачът-ответник е отказал да изплати обезщетение, тъй като
закъснението е било по-малко от три часа. Ищцовото дружество сочи, че
пътниците не са били уведомени своевременно за промяната на часа на
полета и счита, че праводателите му са изпаднали по вина на превозвача в
състояние на голямо закъснение продължило повече от 4 часа. Сочи се, че е
закупило от пътниците посоченото по-горе вземане на 13.04.2021г. и моли да
се осъди ответника да му заплати дължимите се обезщетения за закъснението
на полет №***на 04.09.2019г. превозващ пътниците - **** и *** в общ
размер на 517.98евро или 1 013.08лв., представляващи сбор от полагащи се
обезщетения за всеки пътник по 250евро, както и направените разходи по
време на закъснението за храна с обща стойност в размер на 34.98лв. или
17.98евро, законна лихва в размер на 244.26лв. за периода от датата на
1
полета-04.09.2019г. до 18.01.2022г. върху сумата по претенцията за
обезщетение в размер на 1 013.08лв. - представляващи сбор от полагащи се
обезщетения за всеки пътник по 250 евро, както и направените разходи по
време на закъснението за храна с обща стойност в размер на 34.98лв. или
17.98евро и сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който сочи, че оспорва исковете като счита, че те са недопустими като втори
заведени поради наличието на вече разгледан такъв спор. Твърди, че за двете
производства е налице идентитет и в петитума - искането не ищеца е по двете
дела е за обезщетение на основание чл.7, nap.1, б.„а" от Регламент (ЕО)
261/2004 в размер на левовата равностойност на 250 евро (488.96лв.) за всеки
от пътниците и 34,98лв. за храна, ведно със законна лихва и моли настоящото
производство да бъде прекратено и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.7,
пар.1, б.“а“ от Регламент 261/2004 на ЕС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Възлажението на ответника за недопустимост на настоящото
производство поради наличие на приключило друго такова със същия
предмет е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като при
извършена справка с посоченото от ответника №9307/2021г. на ВРС
/приложено по настоящото дело/ се установява, че то е по реда на чл.207 от
ГПК за обезпечаване на доказателства, а не е исково производство.
Елементите от фактическия състав на договорната отговорност за вреди
са: вреди /претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди/; договор; неизпълнение на договора,
поради причина, за която длъжника отговаря, и причинно-следствена връзка
между вредите и неизпълнението.
В тежест на ищеца е да докаже, че начина по който е придобил
вземането, че праводателите му са страна по договора за превоз, че те са
изпълнили собствените си задължения по договора /че са заплатили
възнаграждението на превозвача, че са се явили за превоза в указаното време/,
както и вида и размера на претърпените вреди /в конкретния случай
регламента освобождава ищеца от тази тежест, доколкото е фиксиран размер
на предполагаемите вреди, които ищецът не следва да доказва/. В тежест на
ответника е да докаже изправността си по договора, а именно, че е изпълнил
превоза съгласно договореното /в указаното време и до указаното място/ или
че е налице причина за неизпълнението, която изключва отговорността му
2
/форс мажорно обстоятелство или случайно събитие/.
Страните не спорят по фактите, а именно че праводателите на ищцовото
дружество са закупили билети за полет ***за 4 септември 2019г. с
направление от летище ****за летище ***, който е закъснял. Спори се
относно това с колко е закъснял полетът, който е следвало да започне в
20.30ч. Представена е кореспонденция водена по електронен път между
ищеца и летище ***, в която се сочи, че полетът е осъществен с 2:46часа
закъснение, като по този начин се установява фактическа обстановка
попадаща в хипотезата на чл.7, пар.1, б.“а“ от Регламент 261/2004 на ЕС вр.
чл.6, пар.1, б.А от същия регламент, като страните не спорят, а и е ноторно
известно, че въздушното разстояние между летище Варна и летище София е
под 1 500км. По делото е приложено и проведено по реда на чл.207 от ГПК
производство по обезпечение на доказателства в рамките на което по
изготвена СТЕ вещо лице е посочило, че не е възможно да се установи
изпращана ли е от ответника електронна кореспонденция към пътниците, с
която се уведомяват, че полетът се пренасрочва за по-късен час.
Ответникът не е оспорил твърдението на ищцеца за сторени по време на
престоя допълнителни разноски в общ размер от 34.98лв. поради което и
предвид представените доказателства следва да се приема, че те са сторени.
Липсва спор и относно извършването на цедиране на задължението,
съпроводено с надлежно уведомяване на длъжника.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищеца общо 977.92лв. равностойност на 500евро обезщетение за
забавените полети на праводателите му, 235.72лв. обща лихва за забава за
времето от 4.09.2019г. до 18.01.2022г. и 35.17лв. разноски по време на
предстоя.
Предвид извода за основателност на исковете, направеното искане и
представените доказателства съставът намира, че следва да се уважи и
претенцията за заплащане на разноски възлизащи на общо 523.40лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати
на Адвокатско дружество *** със седалище и адрес на управление гр***
сумите от
977.92лв. равностойност на 500евро, обезщетение дължимо се на *** и
**** за закъснение на полет ***София – Варна на 4.09.2019г. с повече от два
часа, заедно със законната лихва от 18.01.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, 235.72лв. обща лихва за забава за времето от 4.09.2019г. до
18.01.2022г. начислена върху главницата и 35.17лв. разноски по време на
3
предстоя, което вземане е цедирано от физическите лица на ищеца, на осн.
чл.7 пар.1 буква "а", вр. чл.6, пар.1, б. „А" от Регламент (ЕС) №261/2004 във
вр. с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на
Адвокатско дружество „*****със седалище и адрес на управление гр.***
сумата от 523.40лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4