№ 22740
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110175840 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника
Т. Б. В. лично и със съгласието на своя баща и законен представител Б. И.
В. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в
размер на сумата 846,95 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК „Гоце Делчев“, бл.
237, вх. 8, ет. 1, ап. 127, аб.№74837, ведно със законна лихва за период от
12.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 147,06 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.09.2024 г., 31,15 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,84 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 05.09.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 55016/2024 г. по описа на СРС, 77
състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи
исковете. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Б. В. лично и със съгласието на
своя баща и законен представител Б. И. В. подава отговор, в който оспорва
исковата молба като неоснователна. Счита, че не отговаря за задълженията на
имота преди датата на неговото придобИ.не – 05.09.2022 г. Сочи, че след тази
дата имотът е необитаем, за което ищецът е уведомен. Прави възражение за
погасителна давност на част от вземанията. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която
се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период
нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
2
собственост или вещно право на ползване.
От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот се установява, че на 05.12.1992 г. лицето И.н Кирилов Денков
е придобил процесния имот, находящ се на адрес гр. София, ЖК „Гоце
Делчев“, бл. 237, вх. 8, ет. 1, ап. 127. Видно от саморъчно завещание и
протокол за обявяване на саморъчно завещание И.н Кръстев Денков е завещал
на ответника Т. Б. В. собствения си недвижим имот, а именно процесният
такъв. В тази насока и е и представеният и приет като доказателство по делото
констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 05.09.2022
г., по силата на който ответникът Т. Б. В. е обявен за собственик на имота на
основание наследяване по саморъчно завещание. Видно от приетото като
доказателство по делото Удостоверение за наследници изх. № 1004/27.05.2022
г. по описа на Столична Община, Район Триадица, наследодателят И.н
Кръстев Денков е починал на 13.03.2022 г. и е оставил наследник по закон
Христо Кръстев Денков – брат. За облигационните задълженията на
собственика наследодател И.н Кръстев Денков преди датата на неговата
смъртта отговаря неговият наследник по закон.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е
собственик и потребител на топлинна енергия в процесния имот след
13.03.2022 г., респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно
отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите
условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда
му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени
доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
- няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между
страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в
сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
3
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с ТЛП за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от
лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а
ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в
случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то
разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие
или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това
означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното
разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има
сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или
не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от
решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има
разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната
енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице И. Д. Урумава по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно,
безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия
топломер в абонатната станция на процесната сграда. Вещото лице е
съобразило, че в процесния имот радиаторите са затапени, а банята има
щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО /индивидуален
разпределител на разход за отопление/. За двата отчетни периода има
4
служебно изчислена ТЕ за радиатора в банята на база инсталирана мощност в
размер, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/.
През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. върху
пълната отопляема кубатура. За процесния период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части. В процесния имот има монтиран един водомер за
топла вода, монтиран и узаконен на 01.02.2023г. Същият водомер е отчетен на
06.07.2023г. с показание 14куб.м. като до м.02.2023г. няма изчислена ТЕ за
БГВ, като в изравнителната сметка за 21/22г. е отбелязано, че няма ползване на
топла вода. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 824,74 лева. Вещото лице е
установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не
се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК, съобразно заключението на
вещото лице по СТЕ дължимия размер на главница за топлинна ненергия за
периода от 13.03.2022 г. (датата на придобИ.не на имота на основание
наследяване по саморъчно завещание) до 30.04.2023 г. в размер на сумата
625,08 лева. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата над посочената
сума до пълния предявен размер и за периода 01.05.2021 г. – 12.03.2022 г.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
изцяло възприема като обективно, безпристрастно, съответно на събраните
доказателства и компетентно дадено, се установява, че за процесния период
НЯМА извършени плащания по партидата на имота. Вещото лице е
констатирало, че стойността на дължимата главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 846,95 лева,
а стойността на дъжлимата главница за дялово разпределение за периода
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 29,52 лева.
Съдът определя на основание чл. 162 ГПК, съобразно заключението на
вещото лице по ССчЕ дължимия размер на главница за дялово
разпределение за периода от 13.03.2022 г. (датата на придобИ.не на имота на
основание наследяване по саморъчно завещание) до 30.04.2023 г. в размер на
сумата 20,70 лева. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата над
5
посочената сума до пълния предявен размер и за периода 01.08.2021 г. –
12.03.2022 г.
Предвид основателността на претенциите следва да бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.09.2024 г. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 12.09.2021 г., са погасени по
давност.
ТакИ. не се установяват да са дължими от ответника като собственик за
периода от 13.03.2022 г. до 30.04.2023 г. поради възражението за давност е
изцяло неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2
вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Както беше посочено по-горе, така
формулираните разпоредби не са вътрешно противоречиви и за да е налице
забава и за да се дължи мораторна лихва не е необходима покана,
Акцесорната претенция за мораторна лихва за забава за периода
15.09.2022 г. – 05.09.2024 г. върху установения за дължим размер на главница
за ТЕ се явява основателна до сума 93,92 лева, който размер е изчислен от
съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор и искът
следва да бъде отхвърлен за горницата над посочената сума до пълния
предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
6
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Предвид изрично направеното искане в
тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и
правна сложност на делото. Съобразно уважената част следва да се присъди
сумата 53,71 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева,
400,00 лева – депозит за СТЕ, 400,00 лева – депозит за ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100,00 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото и отправеното до съда искане в
списъка по чл. 80 ГПК. Съобразно уважената част следва да се присъди
сумата 662,36 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на разноски, но такИ. не се претендират и доказват да са
извършени, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Т. Б. В., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ********** лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Б. И. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Б.
В., ЕГН ********** лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Б. И. В., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 625,08 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
13.03.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК „Гоце Делчев“, бл. 237, вх. 8, ет. 1, ап. 127, аб.№74837, ведно със
законна лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
7
93,92 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до
05.09.2024 г., сумата 20,70 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 13.02.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2024 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 55016/2024 г. по
описа на СРС, 77 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от
846,95 лева за период от 01.05.2021 г. до 12.03.2022 г., иска за мораторна лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над посочената
сума до пълния предявен размер 147,06 лева, иска за главница за дялово
разпределение за горницата над уважената сума до пълния предявен размер от
31,15 лева за период от 01.08.2021 г. до 12.03.2022 г. и иска за мораторна лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата 7,84 лева за
период от 16.10.2021 г. до 05.09.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т. Б. В., ЕГН ********** с адрес гр. София, **********
лично и със съгласието на своя баща и законен представител Б. И. В., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,71 лева – разноски в
заповедното производство и сумата от 662,36 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8