№ 15344
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. .ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. .ЕВА Гражданско дело №
20231110169808 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 367726/20.12.2023 г. на Р. З. Л., ЕГН **********
и Г. Р. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, ж.к. ., ул. . ., бл. 385, вх. А, ет. 17,
със съдебен адрес: гр. София, ул. . април № 12, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат П. К. и адвокат Р. К.,
срещу В. С. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, ап. 18, чрез адвокат Н. Л. Х.,
със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 50, вх. А, ап. 7, с която са предявени искове
осъдителни искове за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на имот,
представляващ Апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, със застроена
площ от 86.45 кв.м., подробно описан в исковата молба, по отношението на който двамата
ищци имат запазено безвъзмездно и пожизнено право на ползване, като имотът е придобит
от тях в режим на съпружеска имуществена общност през време на брака им и в такъв
режим собствеността е прехвърлена на сина им Р. Г.в Л., бивш съпруг на ответницата, в общ
размер на 3400 лв., или 1700 лв. за всеки ищец за целия период от 15.08.2023 г. до
15.12.2023 г., включително, част от претендирано обзещетение за периода в общ размер на
4000 лв. или по 1000 лв. месечно, по 500 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 20.12.2023 г., до
окончателното плащане, с правно основание на предявените искове чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците са носители на вещно право на ползване
върху процесния имот, представляващ Апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл.
155, ет. 5, със застроена площ от 86.45 кв.м., подробно описан в исковата молба . Твърдят, че
имотът е бил придобит от ищците по време на техния брак на 29.03.1994 г., а на 23.12.2020 г.
са го дарили на сина си Р. Г.в Л. с Нотариален кат за дарение на недвижим имот № 100, том
I, рег. № 17067, дело № 85 от 2020 г., но са запазили вещно право на ползване върху
дарявания имот заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно. Към момента на
осъществяване на дарението, синът им бил женен за ответницата. По-късно последните
заживели в процесния апартамент. Сочат, че с решение на 24.07.2023 г. по гр.д. №
11798/2023 г. на СРС, 37 състав, бракът между сина им и ответницата бил прекратен, а
ползването на семейното жилище – процесния имот, било предоставено на ответницата,
тяхната бивша снаха. Твърдят, че не са били съгласни ответницата да живее в имота, върху
който имат право на ползване, но не били попитани. Ответницата не ги допуснала да живеят
1
в имота, нито дори да влязат в него. Сочат, че на 10.08.2023 г. изпратили нотариална покана
до ответницата, като предявили претенция да им заплаща месечен наем в размер на 1000
лева по посочена в поканата банкова сметка с титуляр Р. З. Л.. Сочат, че ответницата е
получила поканата на 14.08.2023 г., не е оспорила основателността на претенцията им, но
вместо да заплаща сумата, започнала да превежда по посочената в поканата банкова сметка
по 200 лв. месечно. Твърдят, че за процесния период ответницата е заплатила наем в общ
размер от 600 лв., по 200 лв. на месец, вместо претендираните от ищците 4000 лв. за
периода, по 1000 лв. месечно.
Ищците твърдят, че са желаели и все още желаят да ползват жилището, поради което
са уведомили ответницата и тя предприела действия за напускане на имота през месец
септември 2023 г. На 15.09.2023 г. ответницата се обадила на сина им и изразила желание да
подготвят приемо-предавателен протокол, за да освободи и да предаде имота. На 17.09.2023
г. им заявила, че се е консултирала с адвокат и няма да освободи апартамента. Твърдят, че
имотът се ползва изцяло от ответницата, а те са лишени изцяло от правото им на ползване и
не получават полагащото им се обезщетение. Твърдят, че нямат ключ за имота, в жилището
имало алармена инсталация, за която нямали код и не можели да влязат в него. Твърдят, че
през периода от 11 до 14 септември 2023 г. били подложени на телефонен тормоз от
ответницата, която звъняла на всеки от тях поотделно, заплашвала ги и ги обиждала, заради
това, че искали да живеят те в жилището и за това, че претендират обезщетение под
формата на наем. Твърдят, че се страхуват да се приближават до имота. Считат, че между
страните е възникнало облигационно право на ползване върху чуждото жилище, което няма
вещен характер и че същото не е безвъзмездно. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът е предявил недопустим иск. Оспорва исковата
претенция и като неоснователна. Оспорва исковете и по основание и размер. Оспорва част
от изложените в исковата молба, като твърди, че част от тях са неверни, а други са неточни
или представени изопачено. Признава част от фактите, поради което съдът ги приема за
безспорни между страните. Излага твърдения, че към датата на прехвърлянето на жилището
на Р. Л., син на ищците, на 23.12.2020 г., семейството на ответницата и бившия й вече съпруг
са живеели в имота. Сочи, че ищците са се преместили в друго жилище, нямат незадоволена
жилищна нужда и никога не се били противопоставяли семейството на сина им да
продължат да живеят в процесния имот. Твърди, че е била принудена от ищеца да промени
решението си да се изнесе с децата от процесното жилище, като подал сигнал срещу нея в
Агенция за закрила на детето през лятото на 2023 г., като от представител на Агенцията,
които са я посетили в жилището, в което смятала да се премести, разбрала, че вторият ищец
се оплакал, че не се грижела за децата, нарушавала съдебното решение и била променяла
местоживеенето на децата, без съгласието на баща им и това щяло да затрудни режима му
на лични контакти с тях и щяло да им пречи да общуват свободно с децата, както и че
ищците щели да предприемат действия да й отнемат родителските права. Твърди, че след
като уведомила бившия си съпруг и бившия си свекър, че ще остане в апартамента им с
децата, започнал тормоз за пари от страна на ищците. Сочи, че с бившия си съпруг били
постигнали съгласие той да заплаща по-ниска издръжка за децата, под минималната за
страната, а тя да не плаща наем, в какъвто смисъл подписали споразумението. Твърди, че
тази тяхна договореност е известна на ищците.
Ответницата твърди, че никога не е пречила по какъвто и да е начин на ищците да
упражняват вещното си право на ползване върху апартамента. Оспорва твърдението, че в
жилището има алармена инсталация, за която те нямали код и не можели да влязат. Сочи, че
алармената система била инсталирана от бившия й съпруг, тя също нямала код за достъп до
нея и не я ползвала, а това било известно на всички. Твърди също, че не е сменяла
ключовете за жилището. Сочи, че в имота има вещи на ищците и сина им, в това число
голям аквариум с много на брой риби и поддържаща аквариума система, нуждаеща се от
системна поддръжка и грижи и че ищците имали достъп да се грижат за тях. Сочи, че
2
няколко пъти е намирала входната врата на жилището отключена, когато се е прибирала с
децата. Сочи, че с децата ползвали една стая, а съвместно с ищците – кухня и сервизни
помещения. Останалите помещения се ползвали само от ищците. Счита, че ако се дължи
наем в по-висок размер от този, който плаща доброволно в размер на 200 лв. месечно,
следва да се приспадне площта от жилището, която се ползва от децата. Счита, че ако
собственикът на имота ползва вещта при липса на съгласие от носителите на вещното право
на ползване, той също дължи обезщетение за това.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 06.03.2024 г. за безспорни са обявени обстоятелствата: че ищците са
придобили чрез Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на
29.03.1994 г. имот, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, ап. 18, със застроена площ от
86.45 кв.м., ведно с избено помещение № 18 с полезна площ от 3.61 кв.м. и 1.761 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото; че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 100, том I, рег. № 17067, дело
№ 85 от 2020 г. ищците са дарили на Р. Г.в Л., техен син, посочения недвижим имот, като са
си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, вещното право на ползване
върху целия подаряван имот; че Р. Г.в Л., син на ищците, и ответницата В. С. Р. са сключили
граждански брак на 03.07.2016 г., прекратен с влязло в сила Решение № 13017/24.07.2023 г.,
постановено по гр.д. № 11798/2023 г. на СРС, 37 състав, като родителските права по
отношение на родените от брака деца били предоставени на майката, ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, ап. 18, се предоставя на
жената, а мъжът следва да заплаща издръжка за всяко едно от двете деца по 200 лв. месечно,
чрез тяхната майка, считано от датата на влизане в сила на решението за развод до
навършване на пълнолетие или възникване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване; че ищците са отправили до ответницата Нотариална покана рег. № 9169,
том IVБ, акт 129 от 10.08.2023 г. по описа на нотариус Ивайло Николов с рег. № 040 на НК и
район на действие СРС, получена от ответницата на 14.08.2023 г., както и че през периода от
15.08.2023 г. до 15.12.2023 г. ответницата е заплащала сума от по 200 лв. месечно по
отправената й покана.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в
срока по чл. 200 ГПК, се установява, че процесният имот е със застроена площ от 86,45 кв.
м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. В съдебно заседание
вещото лице обяснява, че при извършения оглед на имота е установил, че едната стая от
жилището е детска, а другата се ползва от ответницата. От заключението се установява, че
средната пазарна месечна наемна цена на процесния имот е в размер на 1093 лева.
От събраните по делото доказателства се установи, че след влязло в сила решение за
развод, семейното жилище на съпрузите, което е собственост на единия съпруг, на
основание чл. 56, ал. 3 СК е предоставено е за ползване на съпругата, на която е възложено
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака
ненавършили пълнолетие деца. Ищците от своя страна са притежатели на вещно право на
ползване върху процесния Апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5. По
делото се установява, че след развода между ответницата и сина на ищците, неин бивш
съпруг, ответницата и родените от брака й с последния непълнолетни деца са живели в него,
т. е. ефективно е използвала целия имот за процесния исков период от 15.08.2023 г. до
15.12.2023 г., доколкото решението, по силата на което е предоставено ползването на
жилището е влязло в законна сила на 24.07.2023 г. като до периода 15.12.2023 г. не се
навеждат твърдения ответницата да е освободила имота.
Без правно значение с оглед предмета на спора е обстоятелството дали ищците, респ.
синът им – бивш съпруг на ответницата, са посещавали имота, след като предвид вида и
характера на същия е невъзможно да бъде използван съвместно от страните.
3
За определяне на размера на дължимия от ответницата наем, следва да се съобразят
разрешенията, дадени в Постановление № 12 от 28.11.1971 г., Пленум на ВС, което не е
изгубило сила и съгласно което семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и
сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство
съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Следва да се има и предвид, че
ответницата може и следва да отговаря за ползването на процесното жилище само и
доколкото тя лично ползва същото, но не и в частта относно ползването му от децата,
родени по време на брака й със сина на ищците, тъй като те се явяват трети лица за спора,
независимо от качеството на ответницата като тяхна майка и законен представител и
доколкото има правно основание същите да ползват имота и това правно основание е
бракоразводното решение.
Видно от заключението на вещото лице, месечният наем на процесното жилище
възлиза на 1093 лева. От тази сума следва да се изключи и ползваната жилищна площ от
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото същите не са страна в производството по
делото. Според съда предвид вида и характеристиките на жилището, ненавършилите
пълнолетие деца ползват 2/3 от жилищната площ на същото. Макар от заключението на
вещото лице да се установява само една детска стая и една стая, ползвана от ответницата,
предвид възрастта на децата към процесния период, респективно на 8 г. и 5 г., не може
категорично до се посочи, че ответницата ползва изцяло половината от жилището или
напълно самостоятелно собствена стая. Съдът приема в съответствие със съдебната
практика, че двете деца, освен детската си стая, ползват части от сервизните помещения и
общите помещения на жилището, тъй като същите са задължителна и необходима част от
имота като жилищен.
По тези съображения ответницата дължи месечен наем за периода от 15.08.2023 г. до
15.12.2023 г. в размер на 364,33 лева месечно или общо сумата от 1457.32 лева, от която сума
следва да се приспадне платената в процесния период сума в размер на 600 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до сумата в размер на
857.32 лева, като за разликата над уважения размер до пълния предявен от 3400 лева следва
да бъде отхвърлен. Сумата се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на предявяване на иска – 20.12.2023 г. до окончателното изплащане и в условията на
разделност, доколкото не е налице законоустановена солидарност на вземанията на ищците,
като в полза на всеки ищец следва да се присъди сумата от по 428.66 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, 1 и ал. 3 ГПК разноски се следват и на
двете страни. Ищецът е сторил разноски в размер на 1286 лева (850 лева – адвокатско
възнаграждение, 136 лева – държавна такса и 300 лева – депозит вещо лице), от които
съразмерно с уважената част от иска следва да бъдат присъдени в размер на 324.27 лева, или
в полза на всеки от двамата ищци – по 162.13 лв. Ответникът претендира разноски в размер
на 1350 лева (1200 лева – адвокатски хонорар и 150 лева – депозит вещо лице), от които с
оглед отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1009,59
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, ап. 18, чрез
адвокат Н. Л. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 50, вх. А, ап. 7 да заплати на Р. З. Л.,
ЕГН ********** и Г. Р. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. София, ж.к. ., ул. . ., бл.
385, вх. А, ет. 17, със съдебен адрес: гр. София, ул. . април № 12, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат П.
К. и адвокат Р. К., на основание чл. 59 от ЗЗД СК общо сумата от по 428.66 лв.
(четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) на всеки от тях, която
сума представлява обезщетение за лишаване от ползване за периода от 15.08.2023 г. до
15.12.2023 г. на Апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, със застроена
4
площ от 86.45 кв.м., по отношението на който Р. З. Л. и Г. Р. Л. имат вещно право право на
ползване, като имотът е придобит от тях в режим на СИО, ведно със законната лихва от
20.12.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
в частта над уважената до пълния предявен размер от 3 400 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ., бл. 155, ет. 5, ап. 18, да
заплати на Р. З. Л., ЕГН ********** и Г. Р. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.
София, ж.к. ., ул. . ., бл. 385, вх. А, ет. 17, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
по 162.13 лв. (сто шестдесет и два лева и тринадесет стотинки) за всеки от тях за
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. З. Л., ЕГН ********** и Г. Р. Л., ЕГН **********, и двамата с адрес в
гр. София, ж.к. ., ул. . ., бл. 385, вх. А, ет. 17, със съдебен адрес: гр. София, ул. . април № 12,
ет. 1, ап. 2, чрез адвокат П. К., да заплатят на В. С. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ., бл.
155, ет. 5, ап. 18, чрез адвокат Н. Л. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 50, вх. А, ап. 7,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1009,59 лв. (хиляда и девет лева и
петдесет и девет стотинки) за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5