№ 31818
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110152507 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 176933/21.05.2025 г. на ответника, с която е направено искане за
допълване на протоколно определение от 12.05.2025 г., с което производството по делото е
прекратено, в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени сторените по
делото такива в общ размер на 1940 лв., от които: 1440 лв. – адвокатско възнаграждение и
500 лв. – разходи за възнаграждение на вещо лице.
Молителят поддържа, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото, освен когато причината за това се дължи на постигнато между
страните споразумение, когато се прилага ал. 9, какъвто настоящият случай не е, поради
което счита, че в негова полза се следват претендираните разноски в общ размер на 1940 лв.
В подкрепа на факта относно реалното им извършване представя фактура и банково
извлечение.
Насрещната страна – ищците А. И. и Б. П., не изразяват становище в предоставения срок.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок /в срока за обжалване/,
поради което се явява процесуално допустимо. Касае се за искане за допълване, а не за
изменение на определението, поради което представянето на списък за разноските не се
явява необходимо условие за неговата допустимост. Разгледано по същество – искането е
частично основателно.
С определение от 12.05.2025 г., чието допълване в частта за разноските се иска,
производството по делото е било прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Действително, по общото правило
на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че
разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без
1
значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане
на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна
сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, I г.
о.
В случая, с поведението си ищците са предизвикали образуването на настоящия процес,
който първоинстанционният съд е намерил за недопустим. В същото време с отговора на
исковата молба своевременно ответникът е отправил искане за присъждане в негова полза
на направените разноски по делото, като е представил доказателства за сторените разноски.
Ето защо, принципно в полза на ответника се следват сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, чиято стойност се равнява на сумата от 1440 лв., като всяка от
ищците носи отговорност за 1/2 част, т.е. за по 720 лв.
Във връзка с искането за солидарно осъждане на ищците за разноски следва да се припомни,
константната практика на ВКС / ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 534/18.06.2019г. на ВКС, четвърто ГО,
по гр. дело № 465 по описа за 2019г./, съгласно която "отговорността за разноски е
гражданско облигационно отношение, уредено и произтичащо от процесуалния закон, тя е
деликтна отговорност за предявяването на неоснователен или недопустим иск, ограничена,
защото включва само такси и разноски за производството, страната, срещу която е
постановено съдебно решение, носи отговорност за разноските дори и когато е положила
дължимата грижа да издири действителното правно положение, преди да инициира съдебно
производство, поради което отговорността й е и обективна, защото ищецът отговаря без
вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото".
От чл. 121 ЗЗД следва, че пасивната солидарност произтича от закон или договор.
Доколкото в разглеждания случай не е налице законоустановено основание за солидарна
дължимост на претендираните от ответника разноски, то приложение намира общото
правило и ищците дължат разноски разделно - всяко по 720 лв.
Разноски за възнаграждение на вещо лице не следва да се присъждат на ответника, тъй като
такива не са сторени в настоящия процес. Пропускът на страна по претенциите за разноски в
един процес не може да се преодолява в друг процес, макар и последващият процес да е
между същите страни.
Ето защо, постановеното по делото прекратително определение следва да бъде допълнено в
горепосочения смисъл, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1440 лв.,
представляваща разноски по делото за сторени разходи за адвокат, като в останалата част
искането за допълване следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА протоколно определение от 12.05.2025 г., постановено по гр. дело № 52507/2023
г. по описа на СРС, 178състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, като
2
ОСЪЖДА А. Горчева И., ЕГН **********, да заплати на Център за психично здраве "Проф.
Н. Шипковенски" ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 720 лв.,
представляваща разноски по гр. дело № 52507/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, да заплати на Център за психично здраве "Проф. Н.
Шипковенски" ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 720 лв.,
представляваща разноски по гр. дело № 52507/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, за
адвокатско възнаграждение, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, инкорпорирано в молба с вх. № 176933/21.05.2025 г. в
останалата част - за присъждане на разноски за заплатен депозит в размер на 500 лева, както
и за солидарно осъждане на ищците.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3