Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното
от съдията ТОДОРОВА гр.дело №7084 по описа за 2018г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и субективно активно
съединени искове с правно основание
чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК и чл.144 СК.
Производството по делото е образувано след отделяне с Определение № 3527/01.10.2018г. по гр.д.№ 5813/2018г. на РС-Плевен в самостоятелно производство на предявените насрещни искови претенции от А.С.П., ЕГН **********,*** и В.С.П., ЕГН **********,*** действаща със съгласието на нейната майка и законен представител Г.В.А. против С.П.П., ЕГН **********,***.
Ищеца А.П. твърди, че понастоящем е на 19 години и е редовен студент в първи курс в Медицински университет - гр.Плевен. Твърди, че за университетското му обучение са необходими значителни разходи, имайки предвид семестриалните такси и закупуването на скъпи учебници, учебни материали и пособия, които цени непрекъснато се увеличават, като някои от тези материали и учебници се набавят от самия ВУЗ, препоръчвани и поръчвани от преподавателите а други трябва да бъдат закупени задължително. Необходими са покриване на разходи за транспорт, с цел ежедневни посещения на учебните занятия, осигуряване на: специална униформа, специални обувки, специални прегледи в гр.София на всеки шест месеца, които се използват в учебния процес и други. Твърди, че има нужда от осигуряване на социална среда и посещаване на обществени мероприятия, а именно - като млад мъж да посещава кино, театър, фитнес, обществени заведения и др. подобни, където да общува и да води социален живот. Твърди, че поради липсата на средства се лишава от всичко това и си стои вкъщи, като по този начин не се ползва от социалните възможности, които предоставя населеното място и нашата страна, като това е причина често пъти да изпада в депресивни състояния. Твърди, че е необходимо е да посещава психолог за преодоляване на възникналите проблеми, поради множеството си заболявания и възникналите семейни проблеми, което обаче не може да си позволи, имайки предвид таксата от минимум 20 лв./час при психолог. Твърди, че през 2013г. му е извършена много сложна и сериозна операция в УМБАЛ „Каспела , гр. Пловдив, във връзка с което е с перфорация на хрущяла на носа. Твърди, че към настоящия момент носът му продължава да расте, а вече няма десен синус, перфорацията е възможно да се измести и да отвори нова дупка, за което е необходимо периодични посещения в гр.Пловдив за прегледи и вероятни нови последващи операции. Твърди, че последната му необходима и планувана операция през м.юни 2017г. била отказана от него, поради липсата на средства, което от своя страна поражда последващ сериозен бъдещ здравословен проблем, а това му причинява значителен дискомфорт (защото носът му издава доста шумни и стресиращи звуци). Твърди, че за тази операция през 2013г., както и за последващите операции, баща му не проявил никава заинтересованост и не положил никакви грижи, било морални или финансови, като с нищо не помогнал - нито тогава, нито след това, въпреки належащата нужда от помощ. Твърди, че страда също от болки в ставите, като има плоскостъпие и изместен свод на ходилата, което сериозно го затруднява при дълго ходене пеша. Твърди, че за това са извършени необходимите изследвания и диагностициране, но препоръчаните от лекарите ортопедични стелки са доста скъпи и поради липса на средства не може да си ги позволи да ги закупя, въпреки че са му наложителни и неносейки тези стелки, той е обречен на окуцяване, което не знае как неговия баща го одобрява и не му е жал за него да го вижда сакат за в бъдеще, ако изобщо желае да го вижда. Твърди, че са му необходими физиотерапевтични процедури и санаториално лечение, които на този етап е трудно да си позволи също по финансови причини. Твърди, че има и други съпътстващи заболявания, които се изследват и лекуват. Твърди, че се нуждае от периодично посещение на специалисти като: психолог, психиатър, невролог, ортопед, фиотерапевт, алерголог, УНГ и др., което обаче е свързано с финасови средства, с които не разполага. Твърди, че са му необходими средства за задоволяване на нарастналите му потребности, свързани с покриване на разходите за обучение, прехрана, лечение, ежедневна издръжка и социален живот, които са в увеличен размер от съдебно-присъдената издръжка от 200 лв.
Ищцата В.П. твърди, че е на 16 години и е ученичка в десети клас, като с всяка следваща учебна година се увеличават средствата за закупуване на учебници и учебни пособия, имайки предвид естеството на обучението ѝ в Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“, гр.Плевен, със специалност: Извършване на термални процедури, които са специфични и по-скъпи, като това не изключва необходимостта от средства за закупуване на обувки, дрехи и др. подобни, както и увеличените ѝ средства за покриване на нейните ежедневни нужди на подрастваща личност. Твърди, че тя има нужда от социално общуване с деца на нейната възраст. Същата има желания и мечти, които в момента не може да постигне, тъй като не може да си позволи таксите за участие в организираните извънкласни мероприятия, даващи допълнителна насоченост и подготовка - например едно от настоящите ѝ желания е да посещава солфеж и пеене, което на седмица е в размер на 20 лв., което е невъзможно да бъде осъществено, поради липсата на средства, като дори за съжаление не може да отиде на екскурзия със съучениците си, поради липса на средства за това. Твърди, че желае да посещава с приятели кино, театър, сладкарница, кафене и др. социални заведения, но поради липсата на средства, които едва стигат за насъщния, тя не може да осъществи. Твърди, че тази социална изолираност много ѝ тежи и тя често изпада в депресивни, а също така и в агресивни състояния, които без намеса на психолог или психиатър не могат да се овладеят и това води до тежки и невъзвратими заболявания. Твърди, че В.С.П. страда от заекване, което е лекувано в гр.София срещу доста голяма сума от почти 2500 лв. и с течение на времето заекването периодично се задълбочава, а понякога и отшумява, за което е необходимо да се провеждат специални курсове с логопед с цел избягване на нежелани ефекти, което също е много скъпо струваща процедура. Твърди, че страда от нощна енуреза, във връзка с което ползва памперси, тъй като изпусканията ѝ нощем не могат винаги да се контролират, което ѝ създава психологически проблем, който рефлектира към други по-сериозни заболявания, като себорея, лишеи и всякакви видове дерматити, за чиито лечения се изисват много средства и на практика не винаги се постига желания резултат или никакъв такъв. Твърди, че страда от хипотиреоидизъм и нарушена функция на щитовидната жлеза, за чието лечение е необходишмо непрекъснат контрол от лекар - специалист, лекарства, посещения на санаториуми, които са трудност за ежедневието й, поради липса на необходимите средства. Твърди, че в период от три години и половина, с много трудности, няколко вида скоби и брекети, била отстранена ортодонтската ѝ аномалия в Дентален факултет гр.София, срещу солидната сума от почти 4000 лв., като има поставени пластини на долни зъби, които имат постоянна нужда от наблюдение, корекции и смяна, за което е необходимо да посещава лекуващия ѝ лекар в гр.София. Твърди, че страда от болки в ставите и ходилата, като има плоскостъпие, за което са необходими ортопедични стелки, струващи от 50 до 90 лв. на чифт., но е непосилно да бъдат отделени средства за закупуване на тези стелки. Твърди, че има нарушено зрение, което предполага и носене на очила, но няма и не са ѝ закупени, отново поради липсата на финансови средства. Твърди, че заради нервите, нервните кризи и проблемите в училище и в разделеното семейство, получила себореен дерматит, опадали ѝ мигли и вежди, получава симтоматични бъбречни кризи, задълбочило се заекването, освидетелствана е с диагноза дислексия и постравматично разстройство, самонаранява се и др. подобни. Твърди, че за тези ѝ проблеми се посетили много лекари в гр.Плевен и гр.София, което също е свързано със средства. Твърди, че е необходимо периодично да посещава специалисти като: логопед, психолог, психиатър, невролог, ендокринолог, уролог, нефролог, ортопед, фиотерапевт, алерголог, дерматолог, УНГ, ортодонт, очен, АГ и др. Твърди, че всичките ѝ заболявания предполагат два пъти в годината посещение на санаториум, рехабилитация, физиотерапии, в размер на около 40 лв.дневно за по около седем дни, което финансово е непосилно за семейството, като при цялата горепосочена и не само черезвичайна необходимост от средства липсва заинтересованост и участие на родния ѝ баща. Твърди, че с увеличение на възрастта нуждите на всяко едно дете постоянно и значително нарастват, като вече са увеличени многократно разходите за покриване на нуждите за ежедневието - за храна, облекло, лечение, медикаменти, социални контакти, културни мероприятия, спортни занимания и др. подобни.
Ищците твърдят, че поради нередовно плащане от страна на баща им на присъдената месечна издръжка, всички необходими грижи, средства и разходи за живот се поемат и покриват от майка им - Г.В.А., както в натура, така и парична, като финансовите средства е принудена да осигурява чрез теглене на кредити, поради затрудненото си финансово положение и липсата на други възможности. Твърди, че в конкретния случай живеят съвместно с майка си в едно домакинство и семейство, като майка им се грижи за тях, въпреки нередовното изплащане на издръжка от баща им,който дори е завел поредно дело № 5813/ 2018г. до РС- Плевен с иск за намаляване на присъдената издръжка към тях, с един от неоснователните му мотиви, че се грижи за доведените му две непълнолетни деца в новия брак, като дори умишлено е укрил от съда факта, че едното от тези две деца е вече пълнолетно, като най-вероятно тези деца получават законова месечна издръжка и грижи от своя роден баща. Твърди, че в конкретния случай техният роден баща предпочита да се грижи за чуждите деца и да ги издържа, пренебрегвайки собствените си деца и пренебрегвайки като родител законовият критерий за осигуряване на издръжка на собствените си деца, чиито нужди се увеличават с нарастване на възрастта, обхващайки всички материално задоволителни потребности, свързани с физическото развитие, възпитание и образование, осигуряване на храна, облекло, разходи за учебници, учебни пособия и книги, за културни и спортни занимания, за лечение, за социални връзки и контакти, за осигуряване на нормални битови условия и мн. други. Твърди, че майка им е поела изцяло грижите за децата, във връзка с което е принудена непрекъснато да търси средства за живот, за медикаменти, за лечение за тях и за себе си, тъй като с наличните ѝ трудови доходи изпитва сериозни материални и финансови затруднения по отглеждането, възпитанието, пълното обгрижване и осигуряване на издръжка на двете си деца. Твърди, че с ограничените ѝ месечни доходи, тя е принудена да подсигури едновременно, както цялостната издръжка на семейството и домакинството, като заплаща ежемесечните необходими и нарастващи потребителски разходи /ел. енергия, водозахранване, отопление, телевизия, интернет и други, така и своевременно да погасява кредитните си задължения към Банки - при обща вноска в размер на 550,00 лв./месец, а причината за тегленето на въпросните кредити е липсата на средства за живот и влошеното им здравословно състояние. Твърди, че въпреки многобройните молби от майка им към баща им в особено тежки за тях моменти, баща им не желае за известно време да ги вземе при себе си, като до този момент дори съществува негово неизпълнение по редовно плащане на съдебно присъдената му месечна издръжка децата. Твърди, че всички горепосочени проблеми и притеснения по изключително затрудненото им материално състояние и непрекъснато полагане на самостоятелни непосредствени грижи, усилия и ангажираност от страна на майка им - Г.В.А. по тяхното отглеждане и възпитание, понастоящем са я довели до тежко здравословно състояние. Считат, че баща им има възможност и получава достатъчно месечни доходи, както от трудова дейност и от работа в сивия сектор, така също от управление и разпореждане със собствено имущество. Твърдят, че баща им понастоящем работи и реализира трудови доходи на трудов договор (умишлено договорен в минимален месечен размер), както и доходи от трудова дейност в сивия сектор, които не отчита, като доходите му са достатъчни за задоволяване на неговите лични нужди и за изплащане на необходимата му месечна издръжка, която няма да го постави в съществено затруднение за самият него и неговото ново семейство.Цитирани са множество правни норми и въз основа на тях са направени правни изводи.
Моли ответника С.П. да бъде осъден да заплаща на ищеца А.П. ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. месечно, на основание чл.144 от СК.
Моли да бъде изменен определения размер на масечната издръжка, която ответника С.П. е осъден да заплаща на ищцата В.П. от 200 лв. на 300 лв. месечно.
Претендират направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява по предявеният иск от В.П., че е допустим, но неоснователен. Твърди, че е служебно известно на съда е обстоятелството, че в качеството на ищец е образувал гр.д № 5813/2018 г. с правно основание чл.150 от СК за намаляване размера на присъдената на детето В. издръжка. Твърди, че считано от 19.03.2018 г. е назначен на трудов договор в „***“ ЕООД с месечно възнаграждение в размер на 600 лв. Живее в едно домакинство със съпругата си Л.П. и нейните две деца-С.на 17 г. и М.на 16 г., които са ученици. Твърди, че отношенията им с бившата му съпруга са влошени от години. С нея не поддържа каквито и да е било отношения. Виждат се в съдебната палата и полицията по повод заведени дела и депозирани от нея жалби за неплащане на издръжка. Твърди, че при всяко забавяне от негова страна, дори и с един ден от страна на бившата му съпруга веднага се депозират жалби до прокуратурата. Твърди, че последното му осъждане за неплащане на издръжка е от 2010 г.Предаден е и на съдебен изпълнител за неплащане на издръжка за минали периоди, което принудило съпругата му да изтегли кредити за погасяване на задълженията му. Твърди, че макар и сериозно финансово затруднен в последните месеци е изряден и няма неплатени издръжки към децата си. Твърди, че финансовото състояние на домакинството му е сериозно затруднено. Твърди, че с негово и на съпругата си трудово възнаграждение трудно успяват да задоволяват елементарните си жизнени потребности. Твърди, че освен изтеглените кредити, които погасяват ежемесечно, прибягват до заеми от близки хора за да приключат месеца. Твърди, че съпругата му изцяло се грижи за децата си, като той с нищо не мога да ѝ помага, тъй като и той има задължения за заплащане на издръжка, а същевременно е длъжен да участвам и в разходите в домакинството доколкото може, като по-голямата част от тези разходи са поети от нея. Твърди, че предмета на делото касае бъдеща издръжка, т.е такава занапред и неотносими към спора са твърдения за направени разходи в минал период, още повече че те са взети предвид при постановявяне на предходно решение на ПлРС, с което размера на издръжката е определен на 200 лв. месечно. Относно твърдяните нужди от ортопедични стелки, то такива са закупувани със средства възстановявани от ДСП-Плевен /доказателства са представени по гр.д № 2296/2017 г. на ПлРС/ и такава възможност все още съществува към момента.
По предявеният иск от А.П. счита, че предявения иск за издръжка на
пълнолетно учащо се дете е допустим, но завишен като размер. Даването на издръжка за детето А. в размер над
минималния такъв би създал особено за него затруднение, още повече че към
момента заплаща и ежемесечна издръжка за детето В. в размер на 200 лв. Излага съображения, че за разлика от издръжката на непълнолетно
дете, издръжката на пълнолетно учащо дете не е безусловна, а в случая счита, че
не са налице предпоставките за уважаване изцяло на претенцията в искания размер.
Въпреки изложеното заявява, че е съгласен и има възможност да
заплаща издръжка за детето А. в размер на минималната предвидена в закона
такава. В хода на процеса,
след настъпване на нови обстоятелства, променя становището си и твърди, че няма
възможност да заплаща издръжка на пълнолетното си дете А.П..
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от съдебно
решение №
378/12.10.2017г., постановено по в.гр.д.№ 651/2017г. на ОС-Плевен, с
което е изменено Решение № 1046/21.06.2017г. по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на
РС-Плевен, че С.П. е осъден да заплаща на детето В.С.П. ежемесечна издръжка в
размер на 200 лв. Със същото решение, С.П. е осъден да заплаща на А.С.П. сумата
от 200 лв. месечна издръжка.
Не е спорно между страните и се установява от
Удостоверение за семейно положение № 880009/13.07.2018г., че С.П. е баща на
децата В.С.П., ЕГН**********, А.С.П., ЕГН********** и М.С.П., ЕГН**********,
които са навършили пълнолетие. Не се спори между страните и се установява от
същото удостоверение, че ищеца е в граждански брак с Л.П..
Видно от Удостоверение № 48/11.07.2018г. и Удостоверение
№ 70/20.11.2018г, С.П. получава чисто месечно трудово възнаграждение в размер
на 466,00 лв.
Съгласно Трудов договор № 89/19.03.2018г. С.П. работи по
трудово правоотношение с *** ЕООД на длъжност „Работник в склад“ при месечно
трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
Установява се от Служебна бележка №
РД-24-096/12.10.2018г., че В.П. е ученик в 10 клас през учебната 2018/2019г. в
ПГ по туризъм ***, със специалност „Извършител на термални процедури в
балнеологични и други възстановителни центрове“.
Видно от Уверение № МК-218/03.10.2018г., А.П. е записан
през 2018/2019г. в първи курс, зимен семестър, редовно обучение в Медицински
колеж към Медицински университет Плевен в специалност „рентгенов лаборант“.
От представената Етапна епикриза и медицинска
документация за детето В.П. се установява, че тя има заболяванията, посочени в
исковата молба, които датират още от 2009г. и понастоящем, за които са
закупувани медикаменти и правени разходи за лечение.
От представената Етапна епикриза на А.П., както и
предствените медицински документи, се установява, че той страда от
заболяванията, посочени в исковата молба.
От Етапна епикриза на Г.А. се установява, че тя страда от
множество заболявания, а между страните не е спорно обстоятлеството, че е
диагнозтицирана с онкологично заболяване, във връзка с което провежда лечение.
От представените множество писмени доказателства се
установява, че Г.А. е ползвала множество кредити.
Видно от
представените копия на жалби и молби се установява, че Г.А. е подавала същите
до Прокуратура на Р България срещу С.П., за незаплащане на присъдените на
децата В. и А. издръжки.
Видно от Свидетелство за съдимост/л.94 от делото/, С.П. е
осъждан за извършени престъпления по чл.183, ал.1 НК.
Установява се от Служебна бележка № 281/09.01.2019г. на
УМБАЛ Г.Странски-Плевен, че Л.И.П. е с диагноза „Исхемичен инсулт на двете
малкомозъчни хемисфери и в БЛЗМА“. Приета е на 29.12.2018г. за лечение в
Отделение по Анестезиология и интензивно лечение, в кома, на изкуствена
белодробна вентилация.
Съдът кредитира показанията на св.Р.Г.Т., въпреки че е
заинтересована от изхода на спора, като баба на ответниците по майчина линия.
Показанията ѝ са преки, логични и в соътвествие с останалите, събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че В. живее заедно с майка си и
брат си в гр.Плевен, а св.Т. ***, заедно с нейния съпруг, който е болен, а
понякога ходи в гр.Плевен за да помага финансово и физически за отглеждането на
децата. В. иска много средства за изръжка, но не могат да ѝ бъдат
осигурени всичките. В. е страдала от заекване, проблем със зъбите, за което
няколко години е лекувана в София. Сега се оплаква от краката си, очите си,
нощна енуреза, заекването се е възобновило. Понастощем В. също ходи по лекари
във връзка със заболяванията ѝ. На св.Т. се е наложило да изтегли заем за
да ги подпомогне финансово за издръжката на децата, тъй като майката не успява.
А. има нужда от много средства за издръжка- за обучението му като студент,
специално облекло за това, разходи за храна, медицинска помощ и други. Налага
се св.Т. да подпомага дъщеря си със средства за издръжката на децата, като дори
е изтеглила кредит за това.
От показанията на св.А.Ц.Ц., които съдът кредитира, като
незаинтересовани и логични се установява, че често Г.А.-майка на детето В.
често иска пари назаем от свидетеля, тъй като не ѝ достигат за издръжка
на детето. Последно е искала за учебници на В., но св.Ц. не успяла да ѝ даде. Детето В. страда от себорея,
нощна енуреза, за което ѝ закупуват лекарства и памперси. Необходими са и
средства за психолог. Андрея вече е студент и са му необходими средства за
разходи за обучението- семестриални такси и други разходи в тази връзка.
Съдът дава вяра на показанията на св.Л.П., въпреки че е
заинтересована от изхода на делото като съпруга на ищеца. Показанията ѝ
са преки, логични и не се опровергават от други събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че на ищеца му е трудно за заплаща
определения размер на издръжката на В., тъй като реализира доходи само от
трудово правоотношение. Съжителстват в едно домакинство св.Л.П., ищеца Св.П.,
както и двете деца на св.Л.П. от предходен брак. Трудно е заплащането на
издръжката, тъй като семейството има заеми, както и изпълнителни дела, водени
срещу С.П. от бившата му съпруга Г.А.. Опитват се да плащат тези задължения, но
нямат възможност да ги изплатят наведнъж. Налага се да вземат заеми от близки и
познати, освен кредитите от кредитни институции. Съпрузи са с ищеца от около 5
години. Живеят в с.***заедно с нейните деца, които пътуват ежедневно до училище
с автобус. Ищеца С.П. не взема участие в издръжката на децата на съпругата си,
тъй като не му стигат да покрива заемите си, издръжката към неговите деца,
както и комуналните разходи на домакинството. С.П. преди м.март 2018г. е
работел като е монтирал дограма, но от м.03.2018г. работи само по трудово
правоотношение, по което работи 8-9 часа и няма възможност да работи
допълнително. Сега чистите месечни доходи на С.П. са в размер на 460-470 лв.
Свидетеля П. получава различни месечни доходи, тъй като понякога дава
дежурства. В някой от месеците получава около 600 лв., ав някой- около 1000 лв.
От изслушването на детето В.П. по реда на чл.15 ЗЗДет. се
установява, че страда от различни болести, за които са необходими средства за
лечение и помощни средства, като ортопедични обувки. За лечение на себореята са
ѝ необходими около 70 лв. месечно. За излизане с приятели са ѝ
необходими поне 5 лв. дневно. Бащата много рядко ѝ дава допълнителни пари
извън определения размер на издръжката. Получава от майка си по 10-15 лв. два
пъти седмично за нейни разходи. Желае да посещава уроци по бойни изкуства,
както и по поп-пеене. Уроците по пеене са по 20 лв. и не ги посещава поради
липса на средства.
От приетия по делото социален доклад се установява, че
детето В. съжителства с майка си Г.А. и брат си А.П. в собствено жилище. Детето
има затруднения в обучението и има нужда от допълнителни уроци. Желае да
посещава часове по поп-пеене, но няма финансова възможност за това. Има
заболяване „нощна енуреза“, заекване, себореен дерматит, плоскостъпие, за което
ползва ортопедични обувки, соигурени от ДСП-Плевен. Освен това ползва
ортопедични стелки, които са по около 50 лв. и се закупуват 2 пъти годишно. С.П.
живее в едно домакинство със съпругата си Л.П., както и нейните две деца от предходна
връзка. Взето е становище, че с увеличаване възрастта на детето, нарастват
нуждите му за храна, облекло, образование, здравеопазване, което налага
увеличаване на средствата за задоволяване на материалните му и духовни
потребности.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК:
Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във
връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 300.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните
възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това
дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер,
респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от родителя, който полага
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото
пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на родителя, от
когото се претендира увеличението на издръжката).
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя. Следователно, получаването на
издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин -
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г. и теорията - Н., Л., "Семейно право на РБ", стр. 488,
изд. 1994 г.). Алиментното задължение на родителя обаче не е безусловно, що се
касае до даването на издръжката и зависи от възможността на същия да предоставя
такава - арг. от чл. 143, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка,
ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред. Изложеното означава, че за да
бъде уважен осъдителният иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от
неговия родител, ищецът - детето, чиято е доказателствената тежест, трябва да
докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило
пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител, 3) нуждите си от издръжка за
релевантния период и 4) материалните възможности на ответника да дава издръжка
в претендирания размер за релевантния период, съгласно т. IV от ППВС 5-70 г.
По делото безспорно е установено, и не се спори, че В.П. е дете на ответника С.П..
Съдът намира, че от определяне размера на действащата издръжка е изминал един не особено дълъг период от време
– малко повече от 1 година, но са настъпили други трайни изменения във
възможностите на двамата родители да дават издръжка на детето. При определяне на размера на дължимата
понастоящем от ищеца издръжка е съобразено от съда, че към този момент ищеца по
делото е получавал трудови доходи в размер на около 600 лв., които е реализирал
от дейност по поставяне на дограма. В настоящото производство се установи, че
ищеца вече работи по трудово правоотношение и реализира месечен доход в размер
на 466 лв., което съставлява трайно изменение в обстоятлествата. Такова
изменение е налице и във възможността и на майката на детето Г.А. да осигурява
издръжката му. От представените по делото доказателства, се установи, че тя е с
ново заболяване освен установените предходни такива. Не се спори между
страните, че понастоящем е диагнозтицирана с онкологично заболяване, във връзка
с което провежда лечение. В тази връзка, съдът намира, че нейната възможност да
осигурява издръжка на детето В. трайно е намаляла, тъй като същата не може да
полага труд, получава обезщетение за временна неработоспособност и прави
по-големи разходи за лечението си.
При определянето на размера на издръжката вече е било взето под внимание,
че детето В. страда от посочените в исковата молба заболявания, като в
настоящото не се установи влошаване на нейното състояние или отпадане на някое
от заболяванията ѝ, които са хронични и периодично се обострят. Не се е
променило и посещаваното от детето училище и необходимостта от разходи за
училището. В.П. е увеличила възрастта си с една година, което не води до
съществено изменение в необходимите разходи за ежедневна издръжка, съпоставено
с тези, при определяне на сега действащия размер на издръжката. По тази
причина, съдът намира, че не е увеличена
необходимостта от издръжка на детето В. от определения такъв в размер на 400
лв.
Настъпило е и друго трайно изменение
във обстоятелствата, при които е определен действащия размер на издръжката на
детето В., дължима от бащата. При нейното определеляне, съдът е съобразил, че
бащата С.П. има безусловно задължение да заплаща издръжка и на другото си
непълнолетно дете А. П., определена в размер на 200 лв. Понастощем А.П. е
навършил пълнолетие и задължението по чл.143, ал.2 СК на С.П. за заплащането на
този размер издръжка е отпаднало по силата на навършването на пълнолетието на
лицето.
Поради гореизложеното, съдът намира, че след съобразяване на всички
настъпили трайни измемения във възможността на двамата родители да осигуряват
издръжка на детето, факта, че въпреки намаляването на месечните трудови доходи
на С.П. със 134 лв., с отпадането на
задължението му да заплаща издръжка за навършилия пълнолетие А.П. от 200 лв.,
не са намаляли неговите възможности да продължи да заплаща определения размер
на издръжката за детето В. в размер на 200 лв., а дори са се увеличили. При
определяне на размера на издръжките за двете деца, той при 600 лв. месечни
доходи е следвало да заплаща по 400 лв. за издръжка на двете деца, а понастощем
при доход в размер на 466 лв. е останало задължението му за заплащане на
издръжка в размер на 200 лв. за детето В.. Установи се, че не са намалели
нуждите от издръжка на детето, но е намаляла възможността на другия родител Г.А.
да ѝ осигурява издръжка с оглед влошаването на здравословното ѝ състояние.
Относно всички твърдения, изложени от двете страни по делото и ангажирани
доказателства в този смисъл за изтеглени и погасявани кредити, както и заеми от
физически лица, съдът намира, че задълженията не следва да се отчитат с
приоритет, като намаляващо възможностите на родителя за осигуряване на издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете. От една страна сумите по кредита са постъпили
в патримониума на лицето, респ. са увеличили имуществото му, а от друга
наличието на кредитни задължения не е обективна причина, стояща извън волята
му, която би могла да го освободи от задължението му да осигурява издръжка на
малолетното си дете /раздел IV от ППВС № 5/1970 г./. Това задължение е
безусловно и има предимство пред задълженията към финансови и кредитни
институции.
Задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото
им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко
да определи един общ размер на необходимата на детето издръжка.
Специалните нужди на детето В. във връзка със заболяванията ѝ вече са
съобразени при определяне на размера на издръжката.
Установи се по делото, че и двамата родители нямат други деца, на които да
дължат безуслово издръжка. Майката, обаче е заболяла от онкологично заболяване,
за което провежда лечение и не може да полага труд, а получава обезщетение за
временна неработоспособност. Същевременно полага лична грижа за детето.
Съдът приема, че необходима за издръжката на В.П.
сума е в размер на 400 лв. месечно по следните съображения: По делото не бяха ангажирани доказателства за
нарасналите потребности на детето, тъй
като се установи, че то е порастнало само с една година, не е променило
училището, в което учи и при определяне на предходния размер на издръжката вече
са съобразени хроничните му заболявания. Не се установи настъпването на нови
обстоятелства с траен характер в този смисъл. Установи се, обаче че ответника е
безусловно задължен да заплаща издръжка само на детето В., няма други деца,
ненавършили пълнолетие, на които да
дължи издръжка. Бащата работи и получава трудови доходи, които са в размер на
466,00 лв. месечно, а майката получава обезщетение за временна
неработоспособност. Съдът приема, че с оглед полагането на лична грижа за
детето В. от майката, както и факта, че се налага да проведе лечение, за което
са необходими разходи, следва бащата да поеме по-голям размер от общия
необходим размер на издръжката за детето В.. По изложените съображения съдът
намира, че майката следва да осигурява 150 лв. от необходимия размер на
издръжката, а бащата да осигурява останалите 250 лв. Той може да поеме това
увеличение, въпреки намаления размер на доходите си, тъй като му е отпаднало
безусловното задължение да заплаща
издръжка на навършилия пълнолетие А.П.. Съдът съобразява и новонастъпилото в
хода на процеса обстоятелство за здравословното състояние на съпругата на ищеца
Л.П., тъй като съгласно чл. 141. СК Задълженият към няколко лица с право на
издръжка е длъжен да я дава в следния ред: 1. деца и съпруг, … Видно е, че
лицето е задължено да осигурява издръжка наред с децата си и на съпруга си.
Установи се, че на 29.12.2018г. сериозно се е влошило здравословното състояние
на съпругата на ищеца Л.П.. Съдът намира, че този размер на издръжката от 250
лв. би позволил на ответника да изпълни и законовото си задължение по отношение
осигуряването на издръжка на съпругата си съгласно посочената норма. Следва да
бъде посочено, че поради факта, че по делото не се установи, отвеника да има
здравословни проблеми, и доколкото реализираните от него доходи са в размер
почти равен на мнималната за страната работна заплата, то би могъл да
предприеме действия с цел повишаване на реализираните от него доходи.
Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 250 лв., а за разликата до претендирания
размер от 300,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание
чл.144 СК:
За да възникне правото на издръжка на пълнолетни учащи се, е необходимо да
са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно; невъзможност да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си; да учи редовно в
средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение,
но не по късно от 20 г. възраст за обучение в средно и на 25 г. възраст - при
обучение в полувисше или висше учебно заведение, както и даването на издръжка
да не съставлява за даващия я особено затруднение.
Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за
разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е
безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не
могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от
използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без
особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че
родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд,
не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011
г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290 ГПК, родителят
отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата
на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал.
2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното
задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им
осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради това, дори
наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от
даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера й.
Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по
начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за тези,
които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук
законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на
търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато родителят обективно няма
доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за
пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира
доходи, след като е в работоспособна възраст./ Решение № 305 от 07.06.2011 г.
по гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд/
От представените и описани по-горе
писмени доказателства се установява, а и не се оспорва обстоятелството, че ищеца
е пълнолетен и учи редовно за учебната 2018/2019 г.във висше учебно заведение.
Не се установи по делото ищеца да
разполага с недвижимо имущество и МПС, както не се установи по делото, той
да получава доходи от стипендия или други, от които да може да се самоиздържа.
По делото беше указано на ищеца по делото А.П., че носи доказателствената
тежест да установи получаваните от ответика доходи и възможността на отевтика
да заплаща търсената издръжка в претендирания размер. Установи се, че ответника
С.П. реализира чист месечен доход в размер на 466 лв. Останаха недоказани
твърденията, че той реализира и други доходи. Не се установи ответника да
разполага и с недвижимо имущество и/или МПС, от които да реализира доход, който
да му позволи да дава издръжка на ищеца.
Установи се, че ищеца е в трудоспособна възраст, с хронични заболявания, но
не се доказа, те да са отестество, което да не му позволява да полага труд, като реализира доходи.
От друга страна, трудоспособността на ответника, обаче не следва да бъде
вземана като обстоятелство имащо отношение към възможността да осигурява
издръжка по реда на чл. 144 СК. Както стана ясно, в случая от значение са
обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му
да реализира такива. Поради изложеното съдът намира, че за ответника по делото
съществува особено затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за
пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира
доходи, след като е в работоспособна възраст. В тази връзка съдът съобрази и
настъпилото в хода на процеса обстоятелство по изпадането в кома на съпругата
на ответика Л.П..
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника дължи заплащане на ищцата В.П. на направените от
нея разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на исковата
претенция в размер, но по делото няма доказателства за направени разноски от
нея, поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците дължат
на ответника заплащане на направени разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенциите, но той изрично заявява, че не претендира присъждането на такива,
поради което съдът не се произнася.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 72,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение
№ 378/12.10.2017г., постановено по
в.гр.д.№ 651/2017г. на ОС-Плевен, с което е изменено Решение № 1046/21.06.2017г.
по гр.д.№ 2296/2017г. по описа на РС-Плевен издръжка, която С.П.П., ЕГН **********,***
е осъден да заплаща на детето В.С.П., ЕГН **********,***, като го УВЕЛИЧАВА от 200.00 лева на 250.00 /двеста
и петдесет/ лева, считано от 01.10.2018г. ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 300,00
лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.П., ЕГН **********,*** против С.П.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.144 СК за заплащане
на 300 лв. месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба /01.10.2018г./
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 25.01.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: