МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Видинската
районна прокуратура е обвинила М.Е.К., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, безработен, неосъждан/реабилитиран по право/ за това, че:
на 07.02.2020г. в
гр.Видин на ул.“Еделвайс“-№ 5, в сградата на Дирекция „ Социално
подпомагане“, отдел“Закрила на детето“ е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-блъскане
на врати, ритане на столове в сградата и отправяне на обиди и закани за саморазправа към присъстващите лица-
престъпление по чл.325,ал.1 от НК ,
и за това, че на 07.02.2020г. в
гр.Видин на ул.“Еделвайс“-№ 5, в сградата на Дирекция „ Социално
подпомагане“, отдел“Закрила на детето“ е отправил закана за убийство спрямо
социалния работник в отдел“Закрила на детето“ при Дирекция“Социално
подпомагане“-Видин, Ж.Б.И. *** в качеството и на длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата и с думите“ ще ти отрежа главата“, като заканата е
възбудила у И. основателен страх за осъществяването и- престъпление по чл.144,
ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да
признае подсъдимия за виновен и му наложи предвиденото за това престъпление
наказание.
Подсъдимият - е извън пределите на Р.България, не се явява в съд. Заседание, след
като е редовно призован, без да е посочил уважителни причини. След като констатира , че по отношение на подсъдимия е
изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК съдът е дал ход на делото при условията на чл.269,
ал.3,т.4, буква”в” от НПК,
като подсъдимият се представлява от
редовно упълномощен защитник.
Защитникът му моли Съда да приеме , че подзащитният му е невинен по обвинението по чл.144 ал.3 от НК, а по отношение на обвинението по чл.325 от НК да съобрази , че са налице
смекчаващи обстоятелства и да му наложи наказание Пробация.
Развива доводи , че не е доказано , че уплахата на пострадалата е била за постоянно в съзнанието и, че същата
твърди в с.з. , че се е уплашила и за децата си, както и че намерението на
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
подсъдимия не е било в действителност да нанесе телесна повреда или да
изпълни заканата си , защото пострадалата го е виждала из града , но той не е
предприел действия за осъществяването й.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 07.02.2020 г, по молба на К. в отдел
„Закрила на детето" при „ДСП" - Видин, била проведена среща,
на която присъствали свидетелите Г. и П. П, децата И.С. и М С, св. Ц. Б - М - Началник отдел
,Закрила на детето"
в ДСП-Видин, социалните работници св. Х.К. и св. М. М, подсъдимия К. и
съжителката му св. Мария - Луиза В..
Срещата била организирана по повод децата
И.И.С. - на 15 год. и М И. С -
брат на И.С. - на 13 год., които са са племенници на К..***,
същите са настанени при свидетелите Г.К.П. и П.И. П в качеството им на
професионално приемно семейство.
На срещата подсъдимият поискал да вземе децата И. и М и занапред той
да полага грижи за тях. Социалните работници обяснили на К.,
че за да му бъдат предадени на него децата, трябва да има работа, да си подобри
материалните условия на живот, да има постоянни доходи. Обяснили му, че децата се страхуват от него, тъй като често им посягал и бил агресивен. Тогава К. започнал да се кара със
социалните работници и приемните
родители, крещял на децата И. и М. Хванал детето И. за ревера на якето, казвайки
й, че тя е
съсипала цялото семейство и я
заплашил с думите „Ще ти откъсна главата", тъй като всичко, което правела е срещу него. И. се разплакала и свид. В. се
намесила като му обяснила, че поведението си притеснява и тормози детето.
Тогава К. започнал да крещи, че са взели децата и св. Ж.Б. ги е „продала" на приемното семейство срещу
1000 лв. на дете.Подсъдимия К. заплашил със саморазправа св. Ц. М, социалните работници св. Х.К. и св. М. М и приемните родители Г. и П. П, като заявил,
че е
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
способен на всичко и ще се саморазправя с тях,
защото и те имат деца. Заявеното от К. притеснило свидетелите, които
се опитали да го успокоят, но подсъдимия станал още по - агресивен. Съжителката му М.В.
също отправяла обиди към всички работещи с
децата и крещяла, заплашвала с полиция и телевизия. К. казал, че има много
силни позиции, след което излязъл от
стаята заедно със съжителката си като блъснал силно вратата така, че от стената
паднала мазилка. Подсъдимият излязъл в коридора крещейки , започнал да блъска
вратите и да рита столовете в коридора. От стая №13, в която била срещата,
К. нахлул с крясъци в съседната
стая №12, крещейки на служителката - св. Ж.И., че ще и отреже главата,
тъй като тя е взела децата от семейството.
М.К. заплашил св. Ж.И. с думите: „Ще
ти отрежа главата" като с жест й
показал как ще й отреже главата и излязъл като отново ударил силно вратата.
След като излязъл от стаята подсъдимият продължил да крещи, да отправя обиди,
закани и заплахи към свидетелките И., К. и В. със саморазправа.Обвинявал служителите, че продават деца.
Продължил да рита столовете по коридора, викал, че ще прати хора с цел саморазправа в дома на приемното семейство и
отправяйки се към стълбището заедно
със съжителката си излезли от сградата. Чувайки скандала и блъскането на врати от стаите наизлезли служители, за да се притекат
на помощ, притеснени, че техен колега е нападнат и някой се саморазправя с него,
тъй като в Дирекцията няма охрана. През това време детето И. плачела, но същата била успокоена от соц. работнички, които й
казали, че е на сигурно място и че не трябва да се притеснява от вуйчо си. За случая св. К. сигнализирала на тел. 112.
След случая свид. Ж.И.
била силно уплашена и притеснена за живота и здравето си,
същата плачела, била пребледняла и цялата треперела. Заканите за
убийство възбудили у свид. Ж.И. основателен страх, че
наистина могат да бъдат осъществени. Свид. И. се притеснявала и страхувала, че може да бъда
нападната от подсъдимия К. на улицата. Страхът и притеснението променили начина й
на живот. Ходела със страх на работа и се оглеждала постоянно,
когато била навън. Притеснявала се за детето си, когато излизало да играе. От
отправените закана и заплаха свид. Ж.И. силно се страхувала за своето здраве и живот, както и за живота и здравето на
семейството си.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
От приобщената към
доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК съдебно-психиатрична експертиза №10/2020 г. е видно, че Ж.Б.И. не страда от психично
заболяване, умствена изостаналост или психопатия. Няма документални данни да има издадено диспансерно досие към Психиатрично отделение МБАЛ „Св. Петка" АД- гр. Видин, да
е консултирана или лекувана по повод
психично здравен проблем. Към момента на освидетелстването - 15.04.2020
г. у Ж.Б.И. са налични симптоми и медицинските
критерии за диагнозата: Протрахирана реакция на стрес
и разстройство на адаптацията. Към момента на деянията, а именно: 07.02.2020 г. Ж.Б.И. е била в стресирано
състояние - остра реакция на стрес,
но в състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата имащи
значение за разследването и да дава достоверни показания. Към периода - 07.02.2020 г. и след него Ж.Б.И. е била и остава в стресирано състояние, но със
съхранени възможности адекватно да
възприема, оценява и реагира на определени събития, факти и явления. Видно от заключението по изготвената по
делото съдебно психиатрична експертиза и разпита на вещото лице в с.з., отправените
закани от страна на К. са възбудили у св. И. основателен страх от осъществяването им. Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по несъмнен
начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - от показанията
на свидетелите И., П., П, В., Н., С., М, К. и В, дадени в хода на съдебното следствие, от заключението по изготвената съдебно психиатрична
експертиза както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, справка за съдимост и др.
И св. П.,П , К. и В – присъствали на
срещата с подсъдимия дават показания относно поведението на същия , а именно ,
че в хода на срещата К. се ядосал, започнал да крещи и да обижда присъстващите,
заплашвал със саморазправа, излязъл от стаята блъскайки вратата след себе си ,
след което отворил вратата на кабинета на И., а по късно си тръгнал , като
продължавал да крещи обиди и бутал и ритал мебелите по пътя си. В последствие
видели св. И. , която им разказала
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
, че подсъдимия е отправил към нея заплаха с убийство , тя
била пребледняла и видимо уплашена от случилото се .
Страх и стрес от поведението на К. изпитали и св. Х.К. и
св. М. В, поради това, че св. Х.К. е новият социален работник, който води случаят на
децата И. и М.
Свидетелите Г.К.П. и П.И. П съшо били много притеснени от действията на К., тъй
като К. проявил агресия към всички присъстващи. Имали
притеснение, че същият може да ги нападне някоя вечер и да
прибере децата. Зимната ваканция от 20.12.2019 г. до 05.01.2020 г. К.
бил взел И. и М при него в с. Майор Узуново, обл.
Видин като когато ги върнал И. и М споделили, че вуйчо им на няколко пъти ги е
бил.
В тази насока са и показанията на св.С..
Видно от показанията на св. И. с
подсъдимия е имала и предишни контакти по повод племенниците
му, но към момента вече не се занимавала със случая. Не е присъствала на
проведената среща. Работи в съседния кабинет, от където чувала виковете на
подсъдимия.Излизайки от стаята, в която се провеждала срещата , К. отворил
вратата на кабинета и и казал, че с нея ще се оправи по другия начин . Казал й
–„ ще ти отрежа главата , нали и ти имаш момиче“, като казвайки и , че ще и
отреже главата направил и жест , как ще го направи. По пътя надолу ритал
вратите и всичко , което му попадало пред погледа.И. била уплашена за себе си и
за детето си, имала ускорен пулс, високо кръвно, сърцебиене , сънувала кошмари.
Съдейки по поведението на подсъдимия, считала , че същия е способен да
осъществи заканите си. Променила начина си на живот, ограничила социалните си
контакти , не излизала никъде.
Показанията на св. М потвърждават
описаната фактическа обстановка и кореспондират с показанията на останалите
свидетели. Същата е свидетел както на агресивното поведение на подсъдимия в
стаята в която се е провеждала срещата и при излизането му от сградата , така и
на отправените от К. закани към св. И.. Видно от показанията й К. бил
агресивен, викал, обиждал присъстващите на срещата социални работници,
приемното семейство и децата, заплашвал с уволнение и саморазправа, а на излизане
от стаята блъснал силно ватата при което „изпаднала дребна мазилка“. М излязла
непосредствено след него и
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
видяла , че отваря вратата на съседната стая където
работела И.. К. обвинил И. , че тя е виновна за всичко и казал, че ще й отреже
главата , като направил и жест с ръка. Продължил по коридора , ритал и блъскал
мебели, столове. Ж.И. била много уплашена и притеснена. Състоянието й се
отразило и на работата й, приемала лекарства.
Всички свидетели са възмутени от
поведението на К..
В тази насока са и показанията на
свидетелите В. и Н. ***, изпратени на подадения сигнал на тел.112. И двамата заявяват,
че когато пристигнали на място подсъдимия вече си е бил тръгнал , но
разговаряли с присъстващите непосредствено след инцидента. И двамата полицейски
служители твърдят , че хората били много възмутени от поведението на К., били и
притеснени от случилото се, а свидетелката Илиева изглеждала силно
уплашена.
Съдът възприема като
достоверните показания на свидетелите,
тъй като те се характеризират с последователност и достатъчна изчерпателност
относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват, досежно възприетото лично от всеки от тях, като в
съвкупност очертават цялостната рамка и съдържание на престъпленията, за които
подсъдимият бил предаден на съд. Посочените свидетели - И., П.,
П, С., М, К. и В били преки очевидци като на непристойните действия на К.
, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, така и на отправената към пострадалата закана с престъпление - с убийство от страна на подсъдимия, намирали се в непосредствена
близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност правилно и
пълноценно да възприемат случилото се.
Показанията на свидетелите очевидци , посочени по
– горе се допълват и кореспондират с показанията на полицейските служители В. и
Н. , които свидетелстват за възприятията си
непосредствено след случая.
Анализът на събраните по делото гласни доказателства сочат,
че К. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си . Същият не е действал в състояние на афект - такова не е било
налице, тъй като изпитания от него гняв, не носи белезите на афект по смисъла
на НК.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Всички доказателства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Относно обвинението по чл. 144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК
От обективна и субективна страна подсъдимият М.Е.К. е осъществил състава на чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 07.02.2020г. в гр.Видин на
ул.“Еделвайс“-№ 5, в сградата на Дирекция „ Социално подпомагане“,
отдел“Закрила на детето“ е отправил закана за убийство спрямо социалния
работник в отдел“Закрила на детето“ при Дирекция“Социално подпомагане“-Видин, Ж.Б.И.
*** в качеството и на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и с
думите“ ще ти отрежа главата“, като заканата е възбудила у И. основателен страх
за осъществяването и .
От обективна страна:
От анализа на правната норма
на чл.144 от НК, а и съобразно еднозначната практика на ВКС, за осъществяване
на това престъплението от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана
с престъпление против неговата личност, а в конкретния
случай с убийство, която да е възприета от лицето и да би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването. При това не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да бъде осъществена.
В случая, думите отправени
към свид. И. “ ще ти отрежа главата“, заканите
, че ще се саморазправя с нея „по другия начин“ , както и действията – показал
с жест , как ще й отреже главата , поведението му преди инцидента и след
него , което всички свидетели по
делото са възприели като такова налагащо
намесата им , тъй като са решили, че „
нападат колежката им”, представляват закана за убийство
лично към свид. И. обективирана
чрез думи и действия. По своята същност, реализирана по този начин заканата
била възприета от пострадалата като действителна заплаха, и тя била обективно
годна да възбуди основателен страх от осъществяването й.
Нещо повече – видно от разпита
на експерта извършил освидетелстване на И., същата се е намирала в състояние,
показващо
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
остра реакция на стрес в следствие на
случилото се – тревожност, напрежение, безпокойство, страх. Същият е
категоричен, че у И. заканите са възбудили основателен страх, че могат да бъдат
осъществени.
Думите и действията на
подсъдимия, свид. И. възприела лично, на мястото на
изричането и извършването им. Думите и действията били възприети и от трето
лице – св. М.
От субективна страна:
Подсъдимият К. е осъществил
деянието при пряк умисъл. Той имал възможност да формира адекватна представа,
че със своето поведение – думи и действия, осъществява въпросната закана и че
тя е обективно годна да породи страхови изживявания у
пострадалата, като пряко целял и е искал това реално да се е случи. Психическото състояние на подс. К. било такова, че разбирал противоправността на извършеното. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Без правно значение за съставомерността на деянието по чл.144 НК е дали
заплашеният действително се е обезпокоил за собствената си или на ближните си
безопасност, а още по-малко, дали заканата е обективно годна да промени
поведението на заплашваното лице, в желаната от подсъдимия насока.
В случая обаче се установи
от разпита на свидетелите очевидци, че И.
действително е бил изплашена от поведението на подсъдимия, тъй като
видно то показанията им същата се е страхувала да излиза от дома си, имала
здравословни проблеми , не желаела да се занимава с по – тежки случай, което се
отразило и на работата й. В този смисъл е и заключението на експерта и
установеното при разпита му в с.з. , че пострадалата в следствие на инцидента е
имала клиничната симптоматика отговаряща на диагнозата „протрахирана
реакция на стрес ”, тъй като при нея стресовите симптоми не са отзвучали и са
довели до телесни и психически разстройства и проблеми в ежедневното
функциониране.
Изложеното налага извода, че
всички елементи от състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр ал.1 от НК са налице, поради което подс.
К. следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление.
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
При индивидуализацията на
наказанието по отношение
на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващо обстоятелство е високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние, неговата интензивност и последиците
от деянието . При определяне на наказанието, съдът отчете и обстоятелството, че
същото е било извършено на публично
място, в обществена институция. При очертаното по-горе съотношение на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
приема, че наказанието, което е съответно на личната степен на обществена
опасност на дееца, както и на обществената опасност на конкретното деяние, е
наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година , което да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години. Наказанието е определено
около средния размер на предвиденото в приложимата наказателноправна
норма, същото е справедливо и ще постигне целите на индивидуалната и
генералната превенция по чл.36 от НК.
Относно обвинението по чл.325,ал.1 от НК
От обективна и субективна страна подсъдимият М.Е.К. е осъществил състава на чл.325,ал.1 от НК
, тъй като на
07.02.2020г. в
гр.Видин на ул.“Еделвайс“-№ 5, в сградата на Дирекция „ Социално
подпомагане“, отдел“Закрила на детето“ е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-блъскане
на врати, ритане на столове в сградата и отправяне на обиди и закани за саморазправа към присъстващите лица.
От
обективна страна е налице деяние извършено против реда, установен в
страната, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство
следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани
на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот.
По начало престъплението
по чл.325 от НК /хулиганство/ се различава от дребното
хулиганство по по-високата степен на обществена опасност,
и по едновременното и задължително наличие на признаците „грубо нарушаване на обществения ред” - като престъпен
резултат, и специален мотив - „явно
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
неуважение на обществото”. За наличието на
хулиганския мотив се съди по
това, че действията се извършват
без смислена причина, и се обясняват
само и единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно
установения ред. С непристойни си действия подсъдимият
е изразил открито висока степен на
неуважение както към личността на
служителите на ДСП , отдел Закрила на детето, така и към институцията,
която представляват, а също така и към
обществото. Последните са извършени с
явното намерение да накърнят обществения
ред, да покажат
открито незачитане и явно неуважение към обществото, и да скандализират присъстващите.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление
№2/29.VI.1974г. по н.д. №4/74 г. на Пленума на ВС на Република България - т. 2,
основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са „непристойни действия”, а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. На второ място с непристойните действия трябва грубо да се нарушава
общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.
В разглеждания случай изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се състои в извършване на непристойни
действия от подсъдимият, изразяващи се във викове , обиди и заплахи , към
служители на отдел „Закрила на детето „ при ДСП Видин, ритане и бутане на
мебели. Гореописаните непристойни действия на подсъдимия очевидно противоречат
на установения в обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Това е така защото подсъдимият се
държал арогантно, обиждал и заплашвал присъстващите
в кабинет № 13 в сградата на ДСП Видин служители . Нарушени са били грубо обществения ред и спокойствието на
гражданите, действията му упорито не са се
прекратили, а са извършени неколкократно - първо със
словесни заплахи, а впоследствие с ритане на столове в социалната
институция.
Съдът счита, че непристойните действия на подсъдимия
на обществено място и в присъствие на други служители на ДСП и граждани, грубо
са нарушили обществения ред и са демонстрирали явно неуважение към
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
обществото
и законовия ред. Действията му са непристойни, тъй като са израз на
невъзпитание и буйство, скандализирали са обществото, тъй като са извършени на
публично място, и са се изразили в обиди,закани и открита съпротива и незачитане на
обществения ред и на институцията на Дирекция Социално Подпомагане.
Доколкото
като елемент от състава на престъплението по чл.325 от НК е предвидено проявата
на дееца да е свързана с възмущението на обществото, съдът намира, че същото се
доказва по безспорен начин от свидетелските показания, доколкото възприятията им, отразяващи емоция,
каквато е възмущението, са били най-преки и всички са категорични относно възмущението в
резултат на проявата на подсъдимия,
доколкото в дългогодишната си практика, не са се сблъсквали с подобен род
поведение.
От
субективна страна престъплението хулиганство е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл. Същият
е съзнавал общественоопасния характер на действията
си, предвиждала е общественоопасните
последици от деянието и е искала настъпването на тези последици. Субективното
отношение на дееца, умисълът, се обективира в
извършеното от него. В съзнанието на подсъдимия е имало представи за общественоопасния характер на извършваното от него, имало е
и представи за общественоопасните последици – че с
непристойните си действия на обществено място – в сграда на обществена
институция – ДСП Видин,грубо нарушава обществения ред, към чието настъпване
директно се е стремил и съзнателно се съгласил с настъпването на
престъпния резултат - нарушаване на обществения ред (в този смисъл виж т. I. 3.
от Постановление №2/29.VI.1974г. по н.д. №4/74 г. на Пленума на ВС на Република
България).
При индивидуализацията
на наказанието по
отношение на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия. За посоченото
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и
обществено порицание. В светлината на гореизложената фактическа
обстановка и последващите правни изводи, предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия – същият е осъждан – реабилитиран, съдът
намира, че следва да бъде определено
наказание над минималния и към средния предвиден законов размер, а именно „ Лишаване от свобода“ за срок от
6/шест/ месеца. В подкрепа на този извод съдът изхожда най-вече от
проявената
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 342/15.10.2021г. ПО НОХД № 1309/20 г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
безкритичност към установените в
страната обществени правила и ред, както и , че деянието по своите проявни
форми – закани, обидни думи, рушене на имущество и предвид мястото на
извършването му , съставлява грубо нарушение на обществения ред.
Отчитайки
именно този фактор, а също и необходимостта да въздейства възпитателно и
предупредително спрямо обществото, съдът намира, така определеното наказание за
адекватно и справеливо.
В
конкретния случай са налице и предвидените в чл.66 от НК основания, ето защо изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде отложено за срок от три години.
Съдът наложи и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
поставянето на присъдата на информационно табло на Община Видин за срок от 1
месец.
Тъй
като в случая е налице хипотезата на чл.23, ал.1 от НК , то Съдът наложи на подсъдимия М.Е.К. по тежкото
наказание измежду наложените му по-горе, а именно “ Лишаване от свобода“ за
срок от 1/ една/ година, изпълнението на
което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от датата
на влизане на присъдата в сила, както и присъедини на основание чл.23 ал.2 от НК и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да се изпълни чрез поставянето на присъдата на информационно табло на
Община Видин за срок от 1 месец.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото- в
размер на 285.49лв.лева по
сметка на ОД на МВР-Видин, изразходвани за вещи лица на Досъдебното
производство и да заплати сумата в
размер на 80.00лв, в полза
на Районен съд-Видин, изразходвани за вещи лица на Съдебното производство.
Мотивиран така, Съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: