№ 42
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20253000600047 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава тридесет и трета от НПК,
образувано е по инициатива на осъдения Н. М. за възобновяване на
наказателно дело от общ характер №58/2023 година по описа на Районен съд-
Каварна.
Искането е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК и в него се твърди, че
решението на въззивния съд е постановени при съществено нарушение по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК, и то при абсолютното такова по чл.348, ал.3 т.2 от
НПК, т.к. не е даден отговор на защитните доводи по чл.14 от НК,
доказателствата не са подложени на анализ по чл.107 от НПК, няма оценка
дали те подкрепят защитната теза. При развитите съображения страната
заявява интерес от възобновяване, отмяна на постановените актове и връщане
на делото в съдебната фаза за ново разглеждане.
В съдебното заседание на апелативния съд представителят на
Апелативна прокуратура-Варна заема становище за неоснователност на
искането за възобновяване на наказателното дело, т.к. решението на окръжния
съд е надлежно мотивирано, а и не са допуснати други съществени нарушения
по чл.348, ал.1 от НПК.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд, след като обсъди
доводите на искането за възобновяване на наказателното дело и становището
във връзка с него, приема за установено следното:
С присъда №1 от 12.02.2024 година по НОХД №58/2024 година Районен
1
съд-Каварна признал подсъдимия Н. З. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, за което му наложил наказание от една
година лишаване от свобода при общ режим, глоба в размер на петстотин лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
С присъдата е приложен чл.68, ал.1 от НК по отношение на шест месеца
лишаване от свобода, наложени на подсъдимия по НОХД №177/2021 година,
определен е общ режим, със съдебния акт е направено произнасяне и по
чл.189, ал.3 от НПК.
Присъдата е била обжалвана по реда на чл.318, ал.6 от НПК с доводи на
защитника за неправилно приложение на материалния закон и съответно
искане за реализиране на въззивно правомощие по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
Въззивната жалба е довела до образуване на ВНОХД №168/2024 година
пред Окръжен съд-Добрич, приключило с решение №76/14.08.2024 година, с
което обжалваната присъда била потвърдена изцяло.
Решението на окръжния съд не е сред актовете, подлежащи на
касационна проверка и затова е влязло в сила на 14.08.2024 година. Искането
на осъдения за проверка на наказателното дело по реда на глава тридесет и
трета от НПК е подадено на 05.02.2025 година – то е допустимо, т.к. е от лице
с активна легитимация по чл.420, ал.2 от НПК, в срока по чл.421, ал.3 от НПК
и срещу акт по чл.419, ал.1 от НПК.
Преценено по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
Решението на Окръжен съд-Добрич не страда от липса на мотиви, така
както твърди осъденият, напротив –отговаря на изискванията по чл.339, ал.2
от НПК. В своя съдебен акт въззивният съд е обсъдил доказателствата и
техните източници в необходимата степен, за да обоснове тяхната
еднопосочност по деянието и авторството. Видно от заетите съображения на
страница трета от решението, оценката е основана на преки доказателства в
показанията на свидетелите, при доверяване на писмените доказателства и
частично на обясненията на осъдения. На база на очертаната доказателствена
основа окръжният съд е приел от фактическа страна, че на 28.11.2022 година в
гр.Каварна около 10.00 часа осъденият М. управлявал л.а. „Тойота Ярис“ с рег.
№ТХ5826МТ с концентрация на алкохол в кръвта от 1.61 промила, пред
полицейските служители признал за консумация на вино вечерта преди
деянието, дал доброволно кръвна проба и съдействал – положения, които не
се отличават от заявените в искането от самия осъден и на които той основава
защитната си теза да е действал при липса на вина. Основанието на
процесуалната позиция се разкрива при данните за протичащо заболяване на
М. – чернодробна цироза, прието от окръжния съд за медицинска причина,
водеща до удължаване на времето за преработване и елиминация на етилов
алкохол.
Относимите фактически положения второстепенният съд много
внимателно е обсъдил в аспекта на проведената защита по чл.14 от НК. На
страница пета и шеста от решението са развити съображения относно
значението на бавната елиминация на алкохол в аспекта на субективната
съставомерност на инкриминираното престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Мотивите на окръжния съд са, че деецът не е проявил незнание по отношение
2
на фактическото обстоятелство по чл.343б, ал.2 от НК да управлява МПС след
консумация на алкохол, т.к. болестта му датира от 2011 година и при нейните
прояви той е бил двукратно осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Правилно въззивният съд е приел, че в субективните представи на осъдения
убедително е било отразено положението, че при консумация на близо една
бутилка вино, елиминацията на етиловия алкохол ще отнеме продължително
време, включително и към момента на управлението на лекия автомобил.
Иначе казано, въззивното решение съдържа отговор на всички
възражения, подновени съвсем неоснователно за пореден път в искането за
възобновяване на наказателното дело.
Водим от горното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения Н. М. за възобновяване на
наказателно дело от общ характер №58/2023 година по описа на Районен съд-
Каварна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3