№ 122673
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110141898 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от П. Ж. П. против М. Д. – съдия в
Окръжен съд Хасково. Ищецът сочи, че съдия Д. унищожава всички заведени дела от
него и е съучастник в имотна мафия, като иска от съда да осъди съдия Д. да върне
имота му.
Съдът намира следното:
Предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са, както следва:
Магистратите – съдии, прокурори и следователи, се ползват с функционален
имунитет относно постановените от тях актове, който представлява абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск срещу тях,
за която съдът следи служебно (чл. 132 КРБ). Прогласеният функционален имунитет
на магистратите не лишава пострадалия от правозащитна дейност от възможност да
защити правата си чрез справедлив съдебен процес - на основание чл. 7 от
Конституцията на Република България, за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица пряко отговаря
държавата по реда на ЗОДОВ, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер, каквото в случая не се твърди (Определение № 17 от 12.01.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 35/2018 г., IV г. о.; Определение № 336 от 6.07.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2550/2017 г., IV г. о.).
Уреденият функционален имунитет на магистратите, в това число на съдиите,
има пряко отражение върху пасивната им процесуална легитимация по предявен срещу
тях иск, съответно с допустимостта на провеждането на процес по него. Това се
преценява само по твърденията в исковата молба и без да е необходимо да се събират
доказателства в тази насока, предвид изначалната недопустимост на иска. Така: опр.
60132/01.11.2021г. - ч. гр. д. 3935/2021 г. - ВКС, ІІ г.о., и цитираните в него опр.
271/10.04.2012 г. - ч. гр. д. 176/2012 г. - ВКС, ІІІ г.о., опр. 146/17.03.2011 г. - ч. гр. д.
40/2011 г. - ВКС, ІV г.о., опр. 348/06.06.2011 г.- ч. гр. д. 433/2010 г. - ВКС, ІV г.о. и др.
Такива искове подлежат на прекратяване от съдилищата, без споровете да се
разглеждат по същество, като възможността на пострадалите да получат обезщетение
за причинени вреди от незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с
функционален имунитет, в това число и съдиите, е чрез насочване на исковете срещу
съответните правозащитни органи. Доколкото процесуалната легитимация на страните
се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, преценката за допустимостта
на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва
1
от съда с оглед твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата
му молба. Производство срещу съдия, прокурор или следовател би било допустимо
само ако в исковата молба се твърди, че е извършено престъпление по служба, като
същото е установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 125, ал. 5 ГПК.
Такива твърдения в исковата молба няма.
От твърденията в исковата молба се установява, че ищецът предявява искова
молба срещу съдия М. Д. във връзка с действия, извършени от български магистрат
при изпълнение на служебните му задължения. Ето защо, предявеният иск е
недопустим.
Допълнително следва да се посочи следното: като основание на иска е посочена
разпоредбата на чл. 288 НК вр. чл. 124 ГПК. По арг. от чл. 1, ал. 1 НПК разкриването
на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на закона
се осъществява по предвидения в НПК ред. Установяването от гражданския съд на
престъпни обстоятелства е допустимо единствено в хипотезата на чл. 124, ал. 5 ГПК –
когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое
от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25,
ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал
неоткрит. Такива обстоятелства в исковата молба не се твърдят.
Подадената искова молба е недопустима и следва да бъде върната на осн. чл. 130
ГПК, а производството по делото – да бъде прекратено.
С оглед на горното и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 41898/30.07.2025 г. по описа на СРС, подадена от
П. Ж. П. против М. Д. – съдия в Окръжен съд Хасково, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 41898 по описа на съда за 2025 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на ищеца в Затвора в гр. Стара Загора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2