М О Т И В И

 

към присъда №  260023   /12.05.2021 година, постановена по

НОХД № 140/2020 година по описа на ХРС

 

            Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия Ю.Х.Т. - роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование, месторабота - пенсионер, с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН:**********, за  това, че  на 26.02.2018 г. в гр.Хасково, се заканил на другиго - Г.Б.Д. с ЕГН:**********, с престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал: „Ще те убия, ще ти запаля къщата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосоченото лице - престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 от НК

По делото не са приети за разглеждане граждански искове.

В качеството на частен обвинител е конституирана Г.Б.Д. с ЕГН:**********.***, чрез свой представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Прокурора подробно излага доводи в подкрепа на обвинителната си теза, като прави обстоен преглед и обсъждане на доказателствата събрани по делото. Според прокурора от доказателствата по делото се доказвало по безспорен начин, че подсъдимият чрез думите изречени от него се е  заканил с убийство на Г.Б.Д. с ЕГН:**********. Според прокурора по делото са налице две лица - подсъдимият и пострадалата, които са били в близки отношения, свързани с размяна на парични средства, с отношения, които са свързани с доверителство с лични проблеми и семейни проблеми и т.н., но в един момент отношенията между тези две лица се обтягат, предвид неизяснени имуществени отношения. Това била причина да се  започне делото за измама, то било и причината за присъствието на тези две лица в съдебната зала на дата 26.02.2018г. В момента на отправяне на заканата за убийство на 26.02.2018 г., считам, че у пострадалата наистина се е възбудил страх. Била е направена психологическа експертиза, която е посочила страхови емоции и даже психологът, видно от експертизите му, посочи, че това състояние е продължило не само в рамките на месец февруари, а и към месец април 2018г. са били налице такива страхови изживявания. Въпросът е дали тези страхови изживявания и това състояние на пострадалата са предизвикани от тази закана на подсъдимия. Това се сочело безспорно по делото от събраните гласни доказателствени средства и обясненията на подсъдимия. Безспорно било, че на процесната дата били отправени такива закани. Според прокурора тези закани в този момент и в това състояние и с тези обяснения между подсъдимия и пострадалата са били от такова естество, защото две лица на възраст в добри отношения и в един момент влизат в имуществен спор и този спор е напълно възможно да възбуди състояние на невротизъм и обтегнати отношения и агресия, защото съдебните дела не са свързани с положителни елементи, а те се водят за престъпления. От тази гледна точка, според обвинението, именно това дело, което е водено е много важно като обстановка на извършване на деянието, защото ситуацията описвала състоянието на двете лица, които към момента на деянието са с обтегнати отношения и именно поради това заканата за убийство от лице на такава възраст била в състояние да възбуди такъв основателен страх. Именно обстановката около това дело е допринесла за този страх според прокурора. Затова и според обвинението от обективна и субективна страна предмета на престъплението, за което е привлечен подсъдимия е на лице. От тази гледна точка, счита, че подсъдимият е извършил деянието, следва да се осъди за това деяние и предвид възрастта му и здравословното му състояние, за да се постигнат целите на наказанието същото следва да бъде ,,Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки с продължителност шест месеца. Моля за присъда в този смисъл.

Частният обвинител моли съдът да признае подсъимият за виновен.

            Адв.К. като защитник на подсъдимия иска съдът да го признае за невинен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3  вр. чл. 1 от НК. От събраните по делото доказателства не се установило по категоричен начин, че на 26.02.2018 г. в гр. Хасково подсъдимият се е заканил на Г.Д. с престъпление против нейната личност казвайки ,,Ще те убия, ще ти запаля къщата“ като тази закана би могла да възбуди основателен страх у нея. Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинението било отразено, това което св. З. е разказал в своите показания. Доказано е, че подсъдимият и частният обвинител, заедно със св.З. са били в съдебната зала, в заседание на дата 26.02.2018 г.  в 11:24 часа. Действително това е така, защото по делото са приложени протоколите от съдебните заседание по НОХД 1498/2017 г. по описа на РС – Хасково и от там нататък прокурора  възпроизвежда казаното пред разследващия полицай, от св.З.. Така констроиран обвинителния акт навеждал на мисълта, че обвинението е имало съмнения относно показанията на пострадалата Г.Д. и на нейната свидетелка Е.А., тъй като когато се пишел обвинителен акт от първо лице се разказвало именно какво е преживяла пострадалата.  Според защитата на следващо место показанията на тримата свидетели, Г.Д., Е. Антова и адв. З., били противоречиви относно това кой какво е чул да казва подсъдимия. Защото когато се касаело за закана за убийство доказателственият материал трябвало да е напълно еднопосочен, тоест какви точно думи са казани, при каква обстановка и от кого са изречени. Единственото, в което нямало съмнения е, че видно от показанията на тези трима свидетели, че думите са изречени от подсъдимия Т.. Фактическата обстановка, описана от тримата, тоест мястото където се е случило, реакциите на подс.Т. и думите които са казани и  намесата били различни у тримата свидетели. Защитата потвърждава факта на крайно влошени отношения между подсъдимия и частният обвинител. Твърди се, че ако е имало намерение за отправяне на закана то това е било да му се върнат парите на подсъдимия. Не следвало да се кредитират и заключенията на експертизите, тъй като изследванията били направени две години по-късно и в самите изследвания д-р М. обръщал внимание на психически заболявания на частният обвинител. В двете експертизи, които констатирали нейната тревожност, били изградени само на база напоказанията на частният обвинител и на разпитите на цитираните свидетели. Горните противоречия били съществени. Защитата акцентира на факта, че подсъдимият бил един възрастен човек на 80 години достатъчно изстрадал в живота. Това, че той четири години се мъчи да докаже, че парите му са взети от пострадалата Г.Д.,  завършило неуспешно за него и то защото обвинението не било доказано според мотивите на присъдата. Поради това и защитата смята, че логично звучат обясненията на подс.Т., ,,защо ще я заплашвам да я убия, когато аз от нея чакам пари“. Заради тези пари той  не  могъл да осъществи и адекватно лечение на своя 30 годишен син и той починал. Заради станалото между него и Г.Б.,  другите му две деца пък не пожелали да дойдат в съдебната зала, тъй като тях ги било срам, че така глупаво един 80-годишен човек е постъпил доверявайки се на една жена чужда на семейството им. Твърди се, че съдебната сага е изострила отношенията им, но тя не би го накарала в сградата на съда при наличие на толкова хора да отправи тази закани. Напълно вероятно и житейски по-близко до истината, според защитата била идеята да спретнат това престъпление на подс.Ю.Т., за да може той да оттегли исковете и претенциите си спрямо тогава обвиняемата Г.Б.. Жалбата била написана тогава когато не се знаело какъв е изхода на делото. Тази жалба била напълно целенасочена и неотговаряла на истината. С оглед на това, защитата моли съда да приеме, че подзащитният и е невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.

            Подсъдимият се придържа към казаното от защитата, като иска съдът да го оправдае защото не е виновен.

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Постр.Г.Б.Д. и подс.Ю.Х.Т. се познавали от около 2015г. И двамата живеели в с.Книжовник, общ.Хасково като къщите им били в близост една до друга. Подс. Ю.Х.Т., помолил св.Г.Б.Д. да го свърже с адвокат, тъй като имал нужда от такъв. В този връзка според подсъдимият той е дал на св.Г.Б.Д. 12751.60 лева. В последствие подс.Т. си потърсил паричната сума от пострадалата, но същата отказала да му я върне и така се стигнало до изостряне на отношенията между двамата, които преди това били отлични. Нещо повече, подс.Т. подал жалба срещу частният обвинител за което срещу св.Г.Б.Д. било образувано НОХД№1458/2017г. по описа на РС-Хасково с подсъдим - Г.Б.Д. и пострадал подс. Т.. Делото било за измама спредмет описаните по-горе парични средства но за сумата от 12700.00 лева. Това дело още повече изострило отношенията между двамата. На 26.02.2018 г. в Районен съд-гр.Хасково имало съдебно заседание по това дело, като по това дело и в това заседание като подсъдима Г.Б.Д. се представлявала от адв.Г.З. от ХАК, по това заседание била разпитана като свидетел и Е.Н.А., а падс.Ю.Х.Т. присъствал в залата, макар и да не бил разпитван в това съдебно заседание, а в предходно заседание и присъствието му в залата не било задължително, тъй като нямал качеството на частен обвинител и/или граждански ищец. Заседанието приключило в 11:24 часа (на 26.02.2018 г.). Тогава от залата излязъл пръв св.Г.З., след него вървяла Г.Б.Д., след нея Е.Н.А.. В един момент св.Г.З. чул викове и се обърнал. Видял подс.Ю.Х.Т., който се  насочил към Г.Б.Д. и на висок глас най-напред казал на св. Г.Б.Д., „Гинке, върни ми парите, защото ще дойда у вас и ще те убия, ще те подпаля“, а след това още веднъж и казал  „Ще те убия, ще ти запаля къщата". Всичко това се случва на разстояние от около три метра, между подсъдимия и Г.Б.Д.. Тогава св.З. се опитал да успокои подс.Ю.Х.Т., като застанал между Г.Б.Д. и подс. Ю.Х.Т.. В този момент се  намесил униформен служител от съдебната охрана при съда, и скандала утихнал и всички си тръгнали. Впоследствие, след случая от 26.02.2018 г. в Районен съд - гр.Хасково с подс.Ю.Х.Т., постр.Г.Б.Д. *** със СОТ-система и известно време не живяла в къщата си, а се преместила в гр.Хасково.

От изготвената по делото психологическа и допълнителна психологическа експертиза се установява, че според вещото лице отправената от подс.Т. закана за убийство е възможно да е възбудила основателен страх  от осъществяването и у Г.Б.Д.. Освен това по допълнителната експертиза според вещото лице основателният страх от осъществяване на заканата е единствено в резултат от действията на подс. Т. на 26.02.2018г., което се потвърждавало и от случилото се на 15.04.2019г.

Горното фоктическа обстановка съдът прие на база показанията на свидетелите - Г.Д., Е.А., Г.З.; приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за очни ставки, протоколи от съдебни заседания по НОХД №1458/2017г. на Районен съд-гр.Хасково, характеристика, справка-съдимост и др., както и извършените по делото психологични експертизи.

Показанията на тези трима свидетели съдът изцяло кредитира като непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се. Именно на показанията на тази първа свидетели съдът  дава вяра и възприема изцяло описаното по-горе. Показания на тези свидетели съответстват и са в унисон с писмените доказателства по делото и са житейски логични. Горната фактическа обстановка се потвърждава отчасти и от обясненията на самия подс.Т. по отношение на това кога се е развило действието, къде и че отношенията между него и св.Г.Б.Д. са били крайно обтегнати и влошени, тъй като според подс.Т. тя му е взела сумата от 12751.60 лева и не му ги е върнала, което е и в основата на влошените отношения между тях. тези отношения са се влошили още с подаването на жалба от подс.Т. срещу Г.Б.Д. и предаването и на съд по НОХД №1458/2017г. на Районен съд-гр.Хасково. отношенията между подсъдимия и мастният обвинител ескалират именно по повод тези парични отношения и горното наказателно дело. Започват взаимните нападки и обвинения. Показанията на горните трима свидетели са в унисон и със писмените доказателства по делото, а именно протоколите от НОХД №1458/2017г. на Районен съд-гр.Хасково от които е видно, че на инкриминираната дата действително е имало заседание по това дело което е приключило около обяд и в него са участвали подс.Т., който е бил в залата и св. Г.Б.Д., която е била подсъдима по НОХД №1458/2017г. на Районен съд-гр.Хасково. съвсем логично и житейски оправдано  тъй като св.З. е бил защитник на подсъдимата тогава Г.Б.Д., и се е намирал най-близо до вратата на залата да е изледнал пръв, след него Г.Б.Д. и след нея св.Е.А., като след тях е излезнал и подс.Т.. и неговата съпруга св.Ф.Т.. Тук следва да се отбележи, че показанията на последната свидетелка и обясненията на подсъдимия остават изолирани от останалият доказателствен материал по отношение на това дали е имало отправени закани от подсъдимия или не. Затова и съдът не кредитира тези показания и обяснения в тази им част. естествено подсъдимият да приеме такава защитна теза, която да се подкрепя от неговата съпруга. Именно затова и техните показания и обяснения са толкова оскъдни, нелогични, противоречиви и житейски неоправдани. Затова и съдът кредитира изцяло показанията на посочените по-горе трима свидетели при извеждане на фактическата обстановка по делото. според съда по безспорен начин се доказа, че подс.Т. и изрекъл по отношение на Г.Б.Д., заканвайки и се  думите „ще те убия“. Тези думи се посочиха от всички свидетели, показанията на които съдът кредитира а именно Г.Д., Е.А., Г.З.. Действително с известни различия при изнасянето на фактите, но всички са единодушни, че подс.Т. се е заканил на Г.Б.Д. с думите „Ще те убия“. Според съда дали те са били изречени във вида „Гинке, върни ми парите, защото ще дойда у вас и ще те убия, ще те подпаля“,  или „Ще те убия, ще ти запаля къщата" както твърди св.З. или „Гинко щете убия, ще те заколя, ще ти запаля къщата“както твърди св.Е.А. или както твърди св. Г.Б.Д. – частен обвинител,а именно „Ще те убия ще ти запаля къщата“ не променя факта, че подс.Тпал се е заканил на св. Г.Б.Д. с думите „ще те убия“. Каякто се вижда от изнесеното по-горе съдът прие именно само тези думи „ще те убия“, като заканата изпълнила състава на престъплението за което подсъдимият бе признат за виновен. Именно това словосъчетание се установи да е изречено по безспорен начин от подс.Т. по отношение на св. Г.Б.Д.. Затова и в останалата част на обвинението съдът го призна за невинен и го оправда. Именно и затова настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият  Т. е осъществил деянията, които да бъдат субсумирани под състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за които същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

       Съгласно трайно утвърдената съдебна практика /ТР №53-89-ОСНК/ престъплението по чл. 144, ал. 3 от  НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Всички тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал, с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

            Като резултат от горното ТР №53-89-ОСНК е и трайната съдебна практика цитирана и от прокурора в обвинителният акт а именно Решение № 203 от 17.03.1971 Г. по н. д. № 76/1971 Г., II н. о. на ВС – съгласно което- заканата трябва да е направена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основа­телен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено. Според Решение № 10 от 22.1.1985 г. по н. д. № 684/84 г., I н. о. ВС - Закана по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК има не само когато заканването представлява израз на оформено решение на дееца да из­върши определено престъпление, но и когато неговото психическо състояние прави вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му. За осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл. 144, ал.3 от НК е достатъчно деецът да съзнава съдържа­нието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за осъществя­ването й. Не се изисква реално да е възникнал страх у заплашения.

            Тоест за да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да обективира закана на другиго с извършване на престъпление и конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ реда, по който се преследва деянието, а именно като престъпление от общ характер. За разлика от принудата и конкретно тази, осъществима чрез заплашване, заканата няма за цел или предназначение да формира воля у другиго да предприеме някакво поведение или да се въздържи от предприемането му, а се изчерпва с осъществяване на психическо въздействие. За да е съставомерна заканата с убийство, тя трябва да е насочена или към самия адресат или някой от неговите ближни, съобразно кръга от лице, визиран в чл. 93, т.10 НК. На следващо място, както правилно се сочи и от прокурора в хода на съдебните прения,, а и както вече бе отбелядано по горе с оглед практиката на ВКС, достатъчно за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено, а не непременно да е възбудила такъв страх.

              При установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди съмнение наличието на деянието извършени от подсъдимия. Безспорно установено от обективна страна е, предприето поведение с конкретен израз – словосъчетание „ще те убия“ от страна на подсъдимия по отношение на частните обвинители. На практика след поредното съдебно заседание по НОХД №1458/2017г. на Районен съд-гр.Хасково в което са се събирали доказателства за това дали частният обвинител дължи или не, измамил ли е или не подс.Т., отново са се разпалили страстите у подсъдимия, който се е чувствал измамен от Г.Б.Д.. Това е ескалирало влошените отношения между подсъдимия и Г.Б.Д. и подс.Т. излизайки от съдебната зала и се е заканил с убийство с вече описаните думи. С горното подс.Т.  е обективирал закана, адресат на която без съмнение, се явява Г.Б.Д..

Така обективираната закана е не каква да е, а закана с убийство, в какъвто смисъл е буквалното възприемане на изразите на подсъдимия в аспекта на използваните от него думи. В тази връзка се поставя веднага въпроса годна ли е тази закана с убийство по отношение и на  частния обвинител да предизвика страх у него, че престъплението, с което е заплашвана Г.Б.Д., може да бъде наистина осъществено, с  което да се даде и отговор доказано ли е наличието на следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Отговорът на така поставените въпроси е категорично положителен. За неговото достигане от решаващо значение са не просто съдържанието на изречените от подсъдимия думи по адрес на пострадалата и естеството на предприетите от него действия, а фактът, че подсъдимият е изрекъл тези думи в присъствието на много хора и то в Съдебната палата, излизайки непосредствено от съдебно заседание пред Районен съд Хасково. нещо повече, това става и в присъствието на адвокат на една от страните – св.З.. Тоест тук самото место на отправяне на заканата за убийство и изключително влошените отношения между страните  по повод паричните претенции и воденото наказателно, според настоящият състав може да се приеме, че са били достатъчно условие да възбудят у  пострадалата основателен страх за осъществяването  на тези закани. В тази насока са и действията на пострадалата след заканите, а именно това, че е споделила на св.А., че се страхува и двете са били придружени до стълбите на съда от св.З.. Тоест действията от страна на подс.Т. са били предприети от подсъдимия в особено емоционално състояние на раздразнение, породено от създалата се конкретна ситуация в отношенията му с частния обвинител, а именно по отношение на горното НОХД №1458/2017г. на Районен съд-гр.Хасково, което за подс.Т. е извадило отново на преден план задължението от 12700 лева, което според подсъдимия има Г.Б.Д. към него и факта, че тя не признава за това задължение и не ми връща тази сума. Това раздразнение и психическото състоянието на подсъдимия се корени в очертаната цялостна картина на непрекъснати спорове, в това число и съдебни между тях.  Всичко това е особено показателно и всъщност решаващо да се достигне до извода, че за пострадалата е възникнало достатъчно основание да изпита страх от отправената по  неин адрес закана с убийство от страна на подсъдимия, че престъплението ще бъде осъществено, тъй като психичното състояние на подсъдимия е било такова, че сочи на възможно и вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му. А трайно влошените и изострени лични отношения между последния и частният обвинител допринасят за възникването на основателен страх, доколкото сочели на мотив у подсъдимия да пожелае да осъществи намеренията си в действителност. Принципно ирелевантен за преценката на съда по същество от гледна точка преценка наличието на основание за ангажиране отговорността на подсъдимия е фактът дали пострадалите реално са изпитали страх или не. Случаят обаче е такъв, че според съда в конкретната хипотеза заканата за убийство е била отправена, по такъв начин, че в контекста на описаното по – горе, сочи една действителна заплаха. Затова и според съда в настоящият случай, заканата по отношение пострадалата, може да се приеме, че е възбудила основателен страх за осъществяването и у  нея.

         След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянията. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия в извършване на престъплението. Деецът в лицето на подс.  Т. е установен на място от свидетелите чийто показания съдът кредитира.

От субективна страна съдът счита, че са на лице признаците на престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК. Подсъдимият  Т. е съзнавал съдържанието на заканата за убийство при осъществяването деянието  и че отправяйки я към пострадалата, тя би могла да бъде възприета от  нея като действителна заплаха. В случая според съда е на лице интелектуалният елемент от субективна страна на престъплението а именно деецът да е съзнавал че отправя към пострадалата заплаха с престъпление срещу личността му, а именно убийство, че тази закана е възприета от пострадалата и че тя може да възбуди у нея основателен страх за осъществяването на престъплението против личността и. Освен това според съда е на лице и волевия момент на престъплението а именно че подсъдимия е отправил заканата с убийство по отношение на пострадалата с цел тя да бъде възприета от  нея и тя да изпитат страх от нейното евентуално осъществяване. Тук следва да се отбележи, и факта, че дори и подс.Т. да е поставил като условие за за заканата с убийство връщането на паричната сума претендирана от него, то това не променя горните изводи. Напротив, до колкото Г.Б.Д. твърди, че не дължи тази сума на подсъдимия, тази закана става все по реална за нея от гледна точка на възможността да породи действителна заплаха, тоест тази закана е възприета от пострадалата и тя може да възбуди у нея основателен страх за осъществяването на престъплението против личността и.

 При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянията, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението.

При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, чистото съдебно минало към датата на деянието, липсата на криминални регистрации и криминални прояви, както и голямата възраст на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха. Поради това и съдът определи наказанието при условията на чл.144, ал.3, вр.ал.1 вр.чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК като наложи на подсъдимия наказание ,,Пробация" със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца, която да се изпълнява два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца

Така определеният размер на наказанията е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

            В останалата част на обвинението както вече бе посочено по-горе а именно по отношение на думите „ще ти запаля къщата“ съдът оправда подсъдимият, до колкото прие, че те сами по себе си не представляват закана за убийство. Запалването на къщата е евентуално престъпление срещу собствеността/имота/ но не закана за убийство. Нещо повече както бе отбелязано, изричането точно на тези думи не се потвърди от всички свидетели по делото. затова и съдът го прие за недоказано в тази си част.

            Съдът осъди подсъдимия Ю.Х.Т. с ЕГН:********** и адрес ***, да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково направените в досъдебното производство разноски за вещо лице в размер на  508,47 лева.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес – пред Хасковския

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

                                                               

                                                                Председател: