О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 14.04.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, първи въззивен състав, в
закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от съдия Игнатова
ВЧНД № 119 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 345,
ал.1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК.
С определение
от 03.06.2019 г., постановено по НОХД № 543/2016 г. по описа на РС С., състав
на същия съд по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК е осъдил Б.Б.К. с ЕГН **********
да заплати на частния обвинител и граждански ищец В. Л. З. с ЕГН **********
сумата от 500 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция по ВНОХД
№ 186/2018 г. по описа на СОС разноски за адвокатски хонорар.
Срещу така постановеното определение в срок е постъпила частна жалба от
подсъдимия Б.К., чрез защитника адв. З.М. от САК, с искане същото да бъде
отменено, тъй като по описания начин първоинстанционният съд е иззел
правомощията на въззивния съд – като в жалбата се излагат пространни доводи за
липса на правомощия и законно основание за произнасянето.
С. окръжен съд, като съобрази изложените в
жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:
Производството по НОХД № 543/2016 г. по описа
на РС С. е инициирано с внесения от РП С. обвинителен акт срещу Б.К. за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Пострадал от престъплението е В. Л. З., който
в хода на наказателното производство е конституиран като граждански ищец и
частен обвинител и е бил представляван от повереника адв. С..
С присъда № 61/22.11.2017 г. подсъдимият К. е
признат за виновен по обвинението и осъден на осем месеца лишаване от свобода,
като наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от Нк е отложено за срок от три
години. С присъдата е уважен изцяло предявения от В. З. граждански иск в размер
на 8 057.94 лева, като в тежест на подсъдимия К. е възложена и сумата от
600 лева, представляваща осъществени от З. разноски за адвокатски хонорар в
хода на производството пред първостепенния съд.
Присъдата е била предмет на инстанционен
контрол, като по въззивна жалба от подсъдимия е било образувано 186/2018 г. по
описа на ОС С., приключило с решение от 09.05.2019 г. на СОС, с което
контролираната присъда е потвърдена изцяло. С решението си въззивният съд е
пропуснал да се произнесе по направеното искане за възлагане в тежест на
подсъдимия К. на осъществените от частния обвинител и граждански ищец Занев
разноски за адвокатски хонорар в производството пред втората инстанция.
С молба от 31.05.2019 г., депозирана от В. З.
чрез повереника адв. С. до РС С. е поискано съдът да се произнесе с
допълнително определение по реда на чл. 189, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 1 ,т. 4 от НПК, като бъдат присъдени направените от З. пред въззивния съд разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Молбата на гражданския ищец и
частен обвинител е уважена, като определението на РС С. в тази връзка е предмет
на настоящия контрол от страна на СОС.
С решение от 14.01.2020 г., постановено по ВНОХД
№ 866/2019 г. на САС, искането на
осъдения Б.К. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на
присъдата на РС С. по НОХД № 543/2016 г. и решение на СОС по ВНОХД № 186/2018
г. е било оставено без уважение
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд намира от правна страна, че частната жалба е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок и от надлежно лице, но
разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното определение на районния съд – законосъобразно.
С атакуваното определение,
постановено по реда на чл. 306, ал. 1,
т. 4 от НПК, районният съд е
ангажирал отговорността на осъдения подсъдим (настоящ жалбоподател) Б.Б.К. за
разноските за адвокатски хонорар, заплатен в производството по ВНОХД № 186/2018
г., като е присъдил същите в размер на 500 лева на гражданския ищец и частен
обвинител В. Л. З.. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК е приложима в настоящия
случай, тъй като подсъдимият Б.К. е признат за виновен и следва да понесе заплати
разноските по делото, в частност адвокатско възнаграждение за упълномощения от
гражданския ищец и частен обвинител повереник.
Тези съображения на районния съд и
постановения въз основа на тях съдебен акт са правилни и в съответствие с
принципните положения, установени в процесуалния закон. Последният, в
разпоредбата на чл. 189, ал.
3 от НПК е предвидил, че когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по
делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане. Посочената разпоредба намира
приложение във всички случаи, когато подсъдимия е признат за виновен.
Що се отнася до релевираните от защитника в
депозираната въззивна частна жалба доводи за незаконосъобразност на
постановения от РС С. съдебен акт, поради изземване на компетенциите на
въззивния съд, то съдебната практика е последователна в становището си, че в
случаите, в които въззивната инстанция е пропуснала
да се произнесе с решението по направените разноски (какъвто е и
настоящият), компетентен да се произнесе по тях по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК е първоинстанционният
съд, а въпросът кой следва да понесе разноските по делото се решава в
зависимост от изхода на делото. (в този смисъл Определение
№ 51 от 17.05.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 484/2019 г., III н. о., НК,
докладчик председателят Б. И., Определение № 112 от 14.09.2018 г. на ВКС по ч.
н. д. № 854/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията В. Р.)
Гореизложените съображения на въззивния съд
налагат извода, че атакуваното определение
на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, С. окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 03.06.2019 г., постановено по НОХД № 543/2016 г. по описа на РС С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.