О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 215
30.01.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №160 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. във връзка
с чл.577, ал.1 от
ГПК.
Делото е образувано
по частна жалба на „Пловдив
финанс“ ЕООД, със
седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
ул. „4-ти януари“
№28, ет.3, офис №13,
ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. С. К., против определение от 09.01.2019г. на съдията
по вписванията при
Районен съд- Пловдив, постановено по преписка
с вх.№284/09.01.2019г., с което е
отказал заличаване на
възбрана, вписана в
Службата по вписванията- гр.
Пловдив на 27.04.2018г.
като акт №185,
том 3, наложена
от ЧСИ З. Д., рег.
№829 на КЧСИ, върху следния
недвижим имот- самостоятелен обект в сграда
с площ от 113
кв.м. с идентификатор
56784.531.1143.1.3, находящ се в гр. ***, ул. „*** ****“ №56, ет.4,
с предназначение на самостоятелния обект-
жилище, апартамент, брой нива-
1, и
прилежащи части към
СОС- таванска етаж- 76 кв.м.
и съответните идеални
части от общите части на
сградата с идентификатор 56784.531.1143.1. В
жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска отмяната му и решаване
на въпроса по
същество, като се постанови заличаване на вписаната
възбрана.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, е
основателна.
Производството пред съдията
по вписванията е започнало
по молба на „Пловдив
финанс“ ЕООД,
с която е поискано на основание
чл.31, ал.2 от Правилника за
вписванията заличаване на
възбрана, вписана в
Службата по вписванията- гр.
Пловдив на 27.04.2018г.
като акт №185,
том 3, наложена
от ЧСИ З. Д., рег.
№829 на КЧСИ,
върху следния недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда
с площ от 113
кв.м. с идентификатор
56784.531.1143.1.3, находящ се в гр. ****,
ул. „*** ****“
№56, ет.4, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище,
апартамент, брой нива- 1, и прилежащи
части към СОС-
таванска етаж- 76 кв.м.
и съответните идеални
части от общите части на
сградата с идентификатор 56784.531.1143.1. От приложените по
делото писмени доказателства
се установява, че на 27.04.2018г. върху
имота е била вписана възбрана,
наложена с
постановление на ЧСИ З. Д.,
рег. №829 на
КЧСИ, по изпълнително дело
№20188290400156 за обезпечаване
на вземане на
Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски
стопани „Марица инвест“. „Пловдив финанс“
ЕООД е придобил
правото на собственост върху
имота по силата
на влязло в сила на
19.11.2018г. постановление за
възлагане след проведена публична продан на
същия по изпълнително
дело №20188290400052 на
ЧСИ Зорница Добринова,
рег. №829, взискател
по което е
също Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани „Марица инвест“, като
възбраната върху имота, наложена
по това изпълнително
дело, е вписана на 11.04.2018г.,
видно от приложената
справка.
За да откаже заличаване на
вписаната върху имота възбрана, съдията
по вписванията е приел,
че не са налице
основанията за това по чл.31
от Правилника за
вписванията, тъй като пред него
не е представено
писмено нареждане за заличаването й
от съдебния изпълнител, който я
е наложил. Позовал
се е и
на Тълкувателно решение
№1 от 10.07.2018г.
по т.д. №1/2015г. на
ОСГТК на ВКС,
според което вписана
възбрана по реда на чл.397, ал.1,
т.1 от
ГПК или наложена
в изпълнително производство по
чл.451 и чл.452, ал.2
от ГПК не
се заличава след провеждане на
публична продан на възбранения
недвижим имот, освен
в изрично предвидените в
закона хипотези. Приел
е, че в случая
е неприложима разпоредбата на чл.175
от ЗЗД, тъй като същата
се отнася само за ипотеките и
другите вещни права, а
не и за
възбраните, които не са
вещни права, а
тежести върху имота.
Действително съгласно
задължителните указания, дадени
в Тълкувателно решение
№1 от 10.07.2018г.
по т.д. №1/2015г. на
ОСГТК на ВКС
вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 от
ГПК или наложени
в производство по индивидуално принудително изпълнение
не се заличават след провеждане на
публична продан на възбранения
недвижим имот, освен
в изрично предвидените в
закона хипотези. В
мотивите на тълкувателното решение
са посочени някои от
предвидените в закона и обуславящи
заличаване на възбраните хипотези,
като е прието и че след
влизане в сила
на постановлението за
възлагане от публична продан придобилият
собствеността купувач и
всеки последващ приобретател
на имота може да поиска заличаване
на вписаната възбрана
по изпълнението, ако не му
е противопоставима и не
брани права. В случая
искането за заличаване
на възбраната изхожда
от купувач на
имота, придобил собствеността
върху него на
публична продан. Възбраната върху
имота, вписана по
изпълнително дело №20188290400156, чието заличаване
се иска, е
вписана след възбраната
по изпълнително дело
№20188290400052, по което
е извършена публичната
продан, поради което същата не му
е противопоставима. Няма данни
посочената възбрана да
брани и някакви права на
други лица, доколкото взискателят,
в чиято полза е
била наложена, е
същият, а в случай,
че е имало
други присъединили се
по изпълнително дело
№20188290400156 кредитори, то
те са разполагали
с възможността да
се присъединят като
такива и по изпълнително дело
№20188290400052 /в този смисъл
са задължителните указания, дадени
в т.5 на
Тълкувателно решение
№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС/. Предвид горното
и с оглед искането
на купувача от публичната продан възбраната
следва да бъде
заличена, тъй като
запазването й е лишено от
основание- имотът вече не е на длъжника, други кредитори на длъжника не могат
вече /след публичната продан / да се удовлетворяват чрез насочване на
изпълнение върху този имот, а купувачът го е придобил без тежести
и има интерес
от заличаване на вписаната възбрана. Предвид горното и с
оглед приетото в мотивите на т.3
от Тълкувателно
решение №1 от
10.07.2018г. по т.д. №1/2015г. на
ОСГТК дружеството- жалбоподател има качеството на заинтересовано лице по
смисъла на чл.31, ал.2
от ПВ и може да
иска заличаване на възбраната, като не е необходимо представяне на нареждане на органа, наложил същата. Ето защо
обжалваното определение на съдията
по вписванията следва да бъде
отменено, като вместо
това се постанови
вписване на заличаване
на възбраната. В този смисъл е
налице и съдебна практика на
ВКС- Определение №141 от
17.07.2018г. на ВКС по
ч.гр.д.№3974/2015г., II г.о.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение от 09.01.2019г. на съдията
по вписванията при
Районен съд- Пловдив, постановено по преписка
с вх.№284/09.01.2019г., с което е
отказал заличаване на
възбрана, вписана в Службата
по вписванията- гр. Пловдив на
27.04.2018г. като акт
№185, том 3,
наложена от ЧСИ З. Д., рег. №829
на КЧСИ, върху
следния недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с площ
от 113 кв.м.
с идентификатор 56784.531.1143.1.3, находящ се в гр. *****, ул. „**** ***“ №56, ет.4,
с предназначение на самостоятелния обект-
жилище, апартамент, брой нива-
1, и
прилежащи части към
СОС- таванска етаж- 76
кв.м. и съответните
идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 56784.531.1143.1.
ПОСТАНОВЯВА заличаване
на възбрана, вписана
в Службата по вписванията- гр. Пловдив
на 27.04.2018г. като акт
№185, том 3,
наложена от ЧСИ З. Д., рег.
№829 на КЧСИ,
върху следния недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда
с площ от 113
кв.м. с идентификатор
56784.531.1143.1.3, находящ се в гр. *****, ул. „*****“ №56, ет.4,
с предназначение на самостоятелния обект-
жилище, апартамент, брой нива-
1, и
прилежащи части към
СОС- таванска етаж- 76
кв.м. и съответните
идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 56784.531.1143.1.
ВРЪЩА
преписката
на съдията по вписванията за
извършване на вписването.
Определението
е окончателно и
не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: