Р Е Ш
Е Н И Е
397/25.4.2019г.
гр. Шумен
Шуменски
районен съд, в публичното заседание на четиринадесети
март, през две хиляди и петнадесета
година, в състав :
Съдия: З.Иванова
при секретаря
А.Пушевска , като разгледа докладваното от районният съдия
гр.д. №2016 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД и обратен иск по
чл.79,ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от В.Р.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен
адрес *** , в която посочва , че 18.06.2018 г. около 19.30 часа, заедно със съпруга си, отишли след
работа, за да направят обичайната тренировка на откритата, обезопасена фитнес
площадка, разположена пред сградата на ВиК - гр. Шумен, по стъпалата към
паметника „Създатели на българската държава”. Направила упражнения на някой от монтираните на площадката уреди,
след което седнала на уред обозначен като „гребане“, представляващ тренажор, на
който в седнало положение върху седалка, намираща се на 50 - 60 см. от земята,
ходилата се поставяли върху педали, а с ръце се издърпвали двете ръкохватки на
уреда към корема и едновременно с това се изправяли краката. След като
започнала да прави движението на уреда, седалката пропада и двете и ръце
останали заклещени, в следствие на което тя сама не можела да ги освободи и
извикала за помощ съпруга си. Благодарение на неговата бърза и адекватна намеса
ръцете и били освободени, като излага, че почти не чувствала пръстите на едната
си ръка, а на другата имала прорезна рана. Съпругът и я закарал с автомобил до
дома им, където тя приела
болкоуспокояващи за да облекчи непосилната болка в областта на двете ръце,
направена и била превръзка и върху ръцете и бил поставен лед, заради появилите
се отоци. На 19.06.2018 г. и бил направен преглед при д-р Я.Я. - ортопед -
травматолог, който я изпратил на рентгенография на длан и пръст с основна
диагноза: счупване на ниво китка и длан и счупване на друг пръст на ръката – ІІ
ляво и е описано обективно състояние на пациента - „палпаторна болка по
дорзалната повърхност на втори пръст; болезнена екстензия; оток, хематом в
областта на дисталната фаланга. След
направения рентген се установило, че ищцата
имала фрактура в дисталната фаланга на втори пръст на лява ръка -
фрагменти, като и е предписана терапия - имобилизация за 30 дни, и била констатирана
една разкъсноконтузна рана на трети пръст на дясна ръка. Описва подробно
изживените болки и страдания – физически и емоционални .Претендира заплащане от
страна на ответника сума в размер
на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, възникнали в резултат на инцидент,
пропадане на седалка на фитнес уред „гребане“, станал на 18.06.2018г. в гр.
Шумен на обезопасена, открита фитнес площадка пред административната сграда на
ВиК - Шумен, по стъпалата към паметника „Създатели на българската държава“,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 18.06.2018
г. до окончателното му изплащане, както и сумата от 35 лв. - обезщетение за претърпяна от ищцата имуществена вреда,
представляваща разход за медицински преглед в “МБАЛ ШУМЕН” АД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2018 г. до окончателното и
изплащане на сумата. Претендират
присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът депозира отговор срещу подадената искова молба,в който заявява, че
счита предявените искове за неоснователни. Излага,
че описаният инцидент се състоял на
фитнес площадка, изградена в имот - публична общинска собственост по проект
„Шумен по-доброто място за живеене“. За изпълнението на строителството ответникът сключил с „Миг-Маркет“ ООД , ЕИК ***, договор
с предмет: „Реконструкция на
междублокови паркови пространства и рехабилитация на междублокова улична мрежа
и паркинги на гр. Шумен", обособена позиция № 4 с предмет: „Реконструкция
на парково пространство и възстановяване зони за отдих кв.279“. Съгласно чл. 37
от горепосочения договор изпълнителят поел задължението гаранционния срок на изпълнените от него
строително-монтажни работи да е в съответствие с Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти. Съгласно чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от наредбата минималният гаранционен
срок за подобни строителни и монтажни работи бил 5 години, считано от деня на
въвеждането на строителния обект в експлоатация. Фитнес площадката била
въведена в експлоатация с Удостоверение №
95 / 10.11.2015 г. за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж, издадено
от главния архитект на Обшила Шумен. Ответникът заявява, че ако претърпените
увреждания са следствие на повреда в гаранционно съоръжение, отговорността следвало да се носи
от изпълнителя на договора за строителство, поради което прави искане за привличане на „Миг-Маркет“ ООД
като
трето лице помагач негова страна. Излага, че
твърденията на ищцата в исковата молба не били доказани по категоричен
начин, не била доказана връзката между
претърпяната злополука и получените наранявания. Описанието на начина на
получаване на травмите в амбулаторните листи и епикризата било направено само
въз основа на разказ на ищцата. От описанието на злополуката в исковата молба
можело да се направи извод, че
ищцата не е спазила описанието на начина
на използване на уреда, поставено в непосредствено негово съседство и по този
начин се е наранила. Заявява, че от гореизложеното може да се направи извода, че не е
налице връзка между задължението на Община Шумен като собственик на фитнес
площадката да я поддържа в добро състояние и нараняването на ищцата, което й е
причинило травмите и е довело до разходи за лечение, като липсата на тази
връзка изключвала отговорността на Община Шумен за непозволено увреждане и
произтичащото от него задължение за възстановяване на имуществени и
неимуществени вреди. Ответникът счита иска за претърпени неимуществени вреди за
неоснователен и недоказан по основание и по размер, поради което моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.Въз основа на изложените обстоятелства предявява
обратен иск срещу „Миг-Маркет“
ООД , който е приет за съвместно
разглеждане .
Ответникът
по ОИ „Миг-Маркет“
ООД , оспорва предявеният срещу него иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД . Заявява , че при приключване на договора
СМР били приети от Община Шумен без забележки. Не счита, че носи отговорност за процесната злополуката, тъй като в
случая не ставало въпрос за недостатък на строително-монтажни работи, а за
дефект на използвания фитнес уред. Видно от разпоредбата на чл. 1 от процесния
договор „Миг-Маркет“ ООД, като изпълнител е приело да извърши освен
строително-монтажни работи и доставка на материали, организационни и
координационни дейности на обекта. Във връзка с изпълнението на тези си
задължения на 29.07.2018 г. дружеството сключило договор за доставка на
материали и наем на механизация с „Паркоизграждане Шумен“ ЕООД. Видно от
спецификацията към същия договор, представляваща Приложение 2, фитнес уредите
за уличния /стрийт/ фитнес също са били доставени от тази фирма, като уредите са предадени на Община Шумен с
изискуемите за тях сертификати и с гаранция от производителя, която е 24-
месечна. Очевидно към момента на настъпване на злополуката гаранционният срок
на фитнес уредите вече е бил изтекъл. Третото лице-помагач заявява, че няма задължение да извършва последваща
поддръжка на доставените в изпълнение на договора фитнес уреди, като това било
задължение на ответника, който като собственик на фитнес площадката е длъжен да
я поддържа в добро състояние. Предвид
изложеното, счита иска за неоснователен и недоказан, поради което моли
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира присъждане на разноски.
След като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът възприе следното:
На
първо място, относно правната квалификация на претенцията , съдът намира за
необходимо да уточни, че т.к. се касае за вреди, причинени не от обективни и
присъщи качества на една вещ – фитнес уред – чл. 50 ЗЗД, а за вреди, които са в резултат
на нехарактерно състояние на вещта, искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД - за виновно бездействие за
отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
По делото не е спорно , че процесната
открита фитнес площадка е изградена в
имот - публична общинска собственост на територията на гр.Шумен, в кв.279, по
проект „Шумен по-доброто място за живеене“, т.е. тя е собственост на ответника.
Относно начина и мястото на описания в исковата молба инцидент, като свидетел е
разпитан А.С.В., съпруг на ищцата. Той твърди, че на
посочената в исковата молба дата – 18.06.2018г., двамата отишли на фитнес площадката за да третират на
уредите . Съпругата му седнала на уред , който имитира гребане и и почни
веднага се чул силен трясък . Ищцата започнала да крещи „Ръцете ми , ръцете ми“
. Той веднага и се притекъл на помощ и видял, че пръстите и са заклещени между
тръбата на ръкохватката, седалката и желязо, което се намира под тях. Помъчил
се да вдигне ръкохватките, но не успял . Минал зад нея , със всички сили
издърпал седалката на уреда и съпругата му паднала надолу , близо до земята . Дясната
и ръка била в кръв , а показалеца на лявата ръка бил посинял . Прибрали се у дома , но болките
и станали по-силни , не могла да спи през нощта , поради което на другия ден
отишла на преглед при личния си лекар .
Вечерта видял , че има шиниран пръст
, а на дясната ръка пръстът и е
обработен и превързан . Твърди , че съпругата му знае как правилно се използват
уредите на фитнес площадката . Съдът възприема за достоверни показанията на
цитирания свидетел , неговите твърдения са логични , последователни и въпреки, че е съпруг на пострадалата , няма
основание съдът да приеме , че не възпроизвежда обективно наблюденията си. Напротив
, разказа му се потвърждава индиректно от показанията на св.М.З., който на
следващия ден – 19.06.2018г. узнал за събитията . Посочва , че получил на
телефона си снимка на ръката на ищцата ,
от която се виждало , че е получила
нараняване . Свидетелят , който се явявал пряк трудов ръководител се притеснил
да не е се е наранила на работа , т.е. да не е настъпила трудова злополука.
Ищцата му обяснила , че получила нараняванията на фитнес площадката където
обичайно третира със съпруга си . От описаното по-горе , съдът намира за
доказано , че травматичните увреждания на ищцата са настъпили по начина описан
от нея – на фитнес площадка , собственост на Община Шумен , в резултат на
неизправен уред „Гребен тренажор“ . Съдът намира за недоказани възраженията на
ответника , че травматичните увреждания са настъпили в резултат на неправилна
експлоатация на фитнес уреда . От показанията на посочените по-горе свидетели
се доказва , че използването на уреда за ищцата е било обичайно и рутинно
занимание , двамата със съпруга и редовно посещавали и използвали тренажорите ,
което води до извода , че ищцата го е ползвала правилно , но е била налице
неизправност , която е довела до счупването му. Относно установяване на
характера и вида на травматичните увреждания е назначена СМЕ , според чието
заключение ищцата е получила следните травматични
увреждания : фрактура на нокътната фаланга на показалеца на лявата ръка , лек
травматичен оток на долната междупръстова става на втория пръст на лявата ръка
, кръвоизлив под нокътната плочка , кръвонасядане по дланната страна на средната и долната фаланга на втори пръст
на лявата ръка , една разкъсноконтузна рана на трети пръст на дясната ръка ,
кръвонасядане и лек оток около раната . Св. А.
В. - неин съпруг , заявява , че в момента на инцидента , както и по-късно
вечерта , ищцата изпитвала силни болки. Впоследствие изпитвала затруднения при
извършването на домакинска работа. Също изпитвала силни притеснения как ще
шофира , т.к. това било необходимо във
връзка с изпълнение на служебните и задължения . Свидетелят М.И.З. потвърждава , че в значителен период от време
след гореописаното, ищцата била притеснена , споделила , че има болки в
резултат на травмите. От описаното , съдът намира , че по делото е доказано , че в резултат на
претърпените травматични увреждания ищцата е претърпяла болки и страдания ,
които в момента на получаването им и няколко дни след това са били значително интензивни, впоследствие затихнали , но според
СМЕ, за най-тежкото от травматичните увреждания – счупване на нокътната фаланга
е необходим срок средно от около 30 дни за възстановяване . Според съда по делото не е доказано , че
ищцата е получила рецидив или обостряне на автоимунното заболяване от което е
страдала , а именно автоимунен тиреодит . Липсват категорични доказателства ,
че влошените показатели на болестта са в причинна връзка с инцидента .
Обобщавайки изложеното съдът намира , че са налице всички елементи на
състава на непозволено увреждане , в хипотезата на чл.49 от ЗЗД ,
поради което описаните по-горе неимуществени вреди подлежат на
обезщетяване , подчинявайки се на справедливостта
, съгласно чл.52 от ЗЗД . Справедливостта не е абстрактно понятие,
а е свързана с редица конкретни , обективно съществуващи факти –
продължителност, интензитет на претърпените негативни промени в неимуществената
сфера на пострадалия и др. Съобразявайки установените по делото факти –
физически болки и страдания, които за около седмица са били интензивни ,
впоследствие са затихнали , но периодът на възстановяване е около месец,
душевни страдания – ищцата е изпитвала страх, притеснение, съдът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените болки и страдания е в размер 3 000 лева, т.е. искът за неимуществени вреди се
явява изцяло основателен. Относно
претенцията за имуществени вреди , съдът
като се запозна с приложените писмени доказателства - Фактура №***, намира че установяват по несъмнен начин , че сумата от 35
лева са разходи извършени във връзка с
установените травми , поради което претенцията се явява изцяло основателна .
Съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава
и без покана , поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати заплатят върху посочената по-горе главница от 3035
лева и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва , считано от датата на деликта – 18.06.2018г.
Предвид
обстоятелството , че съдът намира за основателен главният иск , налице е
необходимост от произнасяне по предявеният от Община Шумен срещу третото
лице-помагач „Миг-Маркет“ ООД , обратен
иск .
Община
Шумен твърди , че „Миг-Маркет“ ООД е изградил процесната фитнес площадка в
изпълнение на сключен помежду им Договор №*** от
27.07.2015 г. (наричан за
краткост „Договор за СМР „ ), с предмет : „Реконструкция на междублокови паркови
пространства и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги на гр.
Шумен", обособена позиция № 4 с предмет: „.Реконструкция на парково
пространство и възстановяване зони за отдих кв.279“. Твърди , че съгласно чл. 37 от горепосочения договор „Миг-Маркет“ ООД е поело задължението гаранционния срок на
изпълнените от него строително-монтажни работи да е в съответствие с Наредба №
2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти , който за конкретния обект е 5 години .
Обстоятелството
, че между страните е сключен договор с посочения предмет , както и , че „Миг-Маркет“ ООД е реализирало СМР на фитнес площадката
не е спорно , напротив позовавайки се
също на този договор , ответникът по обратният иск заявява , че не носи
отговорност за изправността на фитнес уредите .
Посочва , че фитнес уредите са закупени от „Паркоизграждане Шумен „ ЕООД
, съгласно Договор от 29.07.2017г. , като
видно от Сертификат ТМ 62000593 013 ,
гаранцията им е 1 година , която към датата на процесния деликт е изтекла .
От
описаното по-горе се очертава спорния въпрос , дали гаранционният срок от пет
години , предвиден в Договор
№** от 27.07.2015 г. , обхваща и изправността , съответно
поддръжката на монтираните фитнес уреди .Съдът намира , че в конкретния случай се
касае за неизправност на уреда , която не обхваната от гаранцията по чл.37 от
Договора за СМР. От формулировката на посочената договорна клауза може да се
направи извод , че гаранционната отговорност на ответника по обратния иск включва
качеството на строително монтажните работи или по отношение на фитнес уредите , качеството
на монтажа им на площадката. Гаранцията на самите уреди е една година , съобразно цитирания Сертификат . Съдът намира , че
принципно няма пречка страните по Договора за СМР да уговорят по-дълъг
гаранционен срок за изправността и на фитнес уредите , но в случая такава
уговорка в Договора за СМР липсва , ето защо съдът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране договорната отговорност на ответника по
обратния иск.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 750 лева лева .
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът по ОИ
дължи на ответника по ОИ сума от 550 лева – деловодни разноски .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Шумен , представлявано от Кмета , БУЛСТАТ ***, на
основание чл. 49 ЗЗД да заплати на В.Р.В.
, ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , обезщетения за вреди,
настъпили на 18.06.2018г., в гр. Шумен, вследствие на счупване на фитнес уред „Гребен
тренажор“ , монтиран на открита фитнес площадка в кв.279 (до
ВиК
- Шумен ) , в
размери както следва :
·
3
000 (три хиляди ) лв. за
неимуществени вреди – болки и страдания от фрактура на нокътната фаланга на показалеца на лявата
ръка , травматичен оток на долната
междупръстова става на втория пръст на лявата ръка , кръвоизлив под нокътната
плочка , кръвонасядане по дланната страна
на средната и долната фаланга на втори пръст на лявата ръка , една
разкъсноконтузна рана на трети пръст на дясната ръка
·
35
( тридесет и пет )
лева –имуществени вреди , представляващи
медицински разходи за лекарски
преглед ,
ведно със законната лихва върху
всяка главница от датата на увреждането – 18.06.2018г. , до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община
Шумен , представлявано от Кмета , срещу „Миг-Маркет“ ООД , ЕИК ***, седалище и адрес
на управление : гр. Варна , ул.“С.„ №15 , представлявано от Г.И.Н., иск по
чл.79 , ал.1 , предл. последно от ЗЗД , за заплащане на сума от 3 035 (три хиляди
тридесет и пет ) лева – обезщетение за неизпълнение
по Договор №*** от 27.07.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Община
Шумен да заплати на В.Р.В. , ЕГН **********, сумата от 750 (седемстотин
и петдесет ) лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община
Шумен , представлявано от Кмета ,
БУЛСТАТ *** да заплати на „Миг-Маркет“
ООД , ЕИК ***, сумата от 550 (петстотин и петдесет ) лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: