№ 954
гр. Русе, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520100152 по описа за 2022 година
Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че е придобил вземане срещу ответника АС. АНДР.
В. на 10.03.2020г. по договор за цесия от „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е
придобило вземането на 24.02.2020г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Между последното дружество и АС. АНДР. В. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16278568002 от 09.11.2018г. за ползване на
мобилен номер ********** с месечни абонаментни такси от 21,80 лева за интернет услуга и
8,90 лева за услугата TV GO за срок от 24 месеца. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД издало три фактури по договора с АС. АНДР. В. съответно на 15.11.2018г,
15.12.2018г. и 15.01.2019г. за потребените от последната електронни съобщителни услуги в
периода 15.10.2018г. до 14.01.2019г. на обща стойност 101,37 лева. Поради неплащане на
задълженията за три последователни месеца „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД прекратява едностранно договора с АС. АНДР. В. от 12.02.2019г. Вземането на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД било прехвърлено и придобито от „ЮБЦ“
ЕООД.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу АС. АНДР. В. по ч.гр.дело №
5167/2021г. на РРС, като съдът му указал да установи вземането си по исков ред. В
настоящото производство се иска да бъде признато за установено, че съществува вземането
на ищеца срещу ответника в размер на 101,37 лева- цена на предоставени
далекосъобщителни услуги в периода 15.10.2018г. до 14.01.2019г..
Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който оспорва иска
като недоказан.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане,
за което е била издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на
вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79 от
ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 09.11.2018г. между АС. АНДР. В. и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД бил сключен договор (л.12-14) за предоставяне на далекосъобщителни услуги
(интернет и услуга TV GO) с клиентски номер 16278568002 от за ползване на мобилен
номер ********** с месечни абонаментни такси от 21,80 лева и 8,90 лева за срок от 24
месеца.
„Българска телекомункационна компания” ЕАД издава следните фактури за
ползваните от АС. АНДР. В. услуги:
№ ********** от 15.11.2018г. за сумата 47,17 лева;
№ ********** от 15.12.2018г. за сумата 27,10 лева;
№ ********** от 15.01.2019г. за сумата 27,10 лева,
като общата стойност на задълженията по фактурите е 101,37 лева.
На 16.10.2018г. „Българска телекомункационна компания” ЕАД прехвърля
възмездно на „С.Г.Груп“ ООД вземания описани в приложение № 1 към договора (л.25-30).
Представено е и уведомление до АС. АНДР. В. за извършената цесия на „С.Г.Груп“ ООД,
изходящо от „Българска телекомункационна компания” ЕАД на (л.22), както и извлечение
от приложение № 1 към договора за цесия (л.24). На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД
прехвърля възмездно на „ЮБЦ“ ЕООД вземания описани в приложение № 1 към договора.
Представено е извлечение от приложение № 1 (л.23), от което е видно, че и вземането срещу
АС. АНДР. В. посочено по-горе също е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, както и уведомления
за двете цесии.
При така събраните доказателства предявеният иск е основателен. Фактурираните
суми съответстват на цената на договорените услуги. Установява се от договорите между
„Българска телекомункационна компания” ЕАД и АС. АНДР. В. възникването на
задължението, а договорите за цесия с приложенията установяват валидното придобиване на
това вземане от „ЮБЦ“ ЕООД. Съобщението за извършените цесии е приложено към
исковата молба и връчено на представляващия длъжника в хода на производството и
съгласно трайно установената практика на ВКС (част от която е цитирана в исковата молба)
това връчване следва да се счита за редовно и поражда правно действие. По спорния въпрос
дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в хода на производството на
особен представител, в практиката на Русенски окръжен съд се затвърди виждането, че
такова връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще бъде
зачетено.
Единственото възражение на особения представител на ответника е за недоказаност
на иска, което възражение е неоснователно по изложените по-горе съображения.
2
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
По тези съображения на ищеца следва да се присъдят 205 лева разноски в
заповедното производство, както и 505 лева в настоящото производство.
След предявяването на иска ищецът е променил наименованието си от „ЮБЦ“ ЕООД на
„Угренова естейт“ ЕООД, което следва да се съобрази при постановяване на настоящия
съдебен акт. Мотивиран така съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Угренова естейт“
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ********* със съдебен адрес гр.
София, бул. „България” № 81, вход В, етаж 8, срещу АС. АНДР. В., ЕГН **********, с
адрес гр. Русе, ************** в размер на 101,37 лева, което представлява задължение по
договор между АС. АНДР. В. и „Българска телекомункационна компания” ЕАД от
09.11.2018г. за предоставяне на услуги на потребител с клиентски номер 16278568002, за
което задължение от „Българска телекомункационна компания” ЕАД са издадени три броя
фактури с № ********** от 15.11.2018г; № ********** от 15.12.2018г. и № ********** от
15.01.2019г. и което задължение е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД по договор за
цесия от 16.10.2018г, а след това на „ЮБЦ“ ЕООД по договор за цесия от 01.10.2019г, за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 5167/2021г. на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА АС. АНДР. В., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ************** да
заплати на Угренова естейт“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК
********* със съдебен адрес гр. София, бул. „България” № 81, вход В, етаж 8 разноски по
ч.г.д. № 5167/2021г. на Русенски районен съд в размер на 205 лева, както и разноски по
настоящото дело в размер на 505 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3