Решение по дело №13168/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261717
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 17 февруари 2023 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20201100113168
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.05.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        

                                                                                             СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Маргарита Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 13 168 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 170 000 лв.

В исковата молба на Е.М.С. се твърди, че на 15.07.2019 г. е осъществено ПТП в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, в района на № 57,  от водача на лек автомобил „Фолксваген Т Рок “ с ДКН *******– И.К.Н., която блъснала пресичащия пътното платно пешеходец Ангел Георгиев Стефанов, който получил тежки телесни наранявания и била настанен в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, където и въпреки проведеното интензивно лечение починал на 21.07.2019 г. Твърди се, че ищцата е съпруга на починалия в ПТП-то. Изложени са твърдения, че смъртта му й причинила болки и страдания.

 Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Фолксваген”, да й заплати сумата от 170 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът З. „Б.В.И.Г.“, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

                    Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а  разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

          В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 06.08.2019 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници, а това се установява и от ангажираните писмени доказателстваконстативен протокол К-411 на СДВР – отдел «ПП» - София.

Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства – заключението на САТЕ /основно и допълнително/ респ. констатациите на протокола за ПТП и показанията на свидетелите И.К.Н. в съдебно заседание на 14.06.2021 г. и на Д.Б.А. в съдебно заседание на 09.05.2022 г., настоящият съдебен състав намира, че вината на водача на лек автомобил «Фолксваген» е установена като същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата като при техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП-то не е сторил това.

Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р А.М..

Ищцата е преживяла съпруга на починал в ПТП, предвид което притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на причинените й, вследствие смъртта на нейния съпруг,  вреди. Същата е от кръга на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на родител, установени и от показанията на свидетелката И.А.в съдебно заседание на 14.06.2021 г., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, отношенията му с починалото лице /88 г./ и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието, вследствие загуба на съпруг, с който са живели дълги години заедно справедливо би било да се присъди сумата от 120 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер същият подлежи на отхвърляне.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалия не е предприел мерки за себеопазване като е пресичал пътното платно на необозначено за целта място. С оглед изводите на САТЕ настоящият  съдебен състав възприема същото като основателно. В заключението си вещото лице е посочило, че пешеходецът е имал техническата възможност да предприеме пресичане на пътното платно на бул. „Симеоновско шосе“ на обозначено за целта място респ. преди предприемане на пресичане на пътното платно е имал и техническата възможност да възприеме движещия се към него автомобил. Показанията на свидетеля А. също категорично установяват, че „там няма пешеходна пътека и беше малко опасно“. При тези данни по делото настоящия съдебен състав намира заявеното възражение за основателно като намира, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на неблагоприятния краен резултат като определя процента на съпричиняване на 30%. С възприетия процент на съпричиняване следва да се редуцира определеното застрахователно обезщетение т.е. размерът на същото възлиза на сумата от 84 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете датиизтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 06.08.2019 г., така както е поискано и в исковата молба.

По разноските: В съдебно заседание на 09.05.2021 г. процесуалният представител на ищцата е заявил искане да му се заплати възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр. 103/. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 3 050 лв.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 3 714, 12 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 268, 12 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

Р  Е  Ш  И:

            ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Е.М.С., ЕГН **********,*** – адв. Г. Й. сумата от 84 000 /осемдесет и четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на А.Г.С.в резултат на ПТП, реализирано на 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2019 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 170 000 лв. като неоснователен, частична претенция пръ пълен заявен размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 3 714, 12 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Г.Й.  сумата 3 050 лв.– адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН **********,*** – адв. Г. Й. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 268, 12 лв. – съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                                         

                                СЪДИЯ: