№ 5480
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100103974 по описа за 2022 година
за да се произнесеq взе пред вид:
Предявен е иск от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *******0, против В. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, ул.
„*******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че
В. П. П. дължи на „Ю.Б.” АД по Договор за кредит за извършване на строеж/довършване
на недвижим имот HL 42020 от 27.08.2008 г., следните суми: сумата 136 828, 60 лв. -
главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31082 от 12.12.2007 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 454, 50 лв. - мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019 г.;
сумата 1 317, 15 лв. - такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 281,
58 лв. - имуществени застраховки за периода 19.02.2018 г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. -
нотариални разноски за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., както и 2 778, 95 лв. - разноски
по делото за държавна такса и 3 137, 06 лв. - адвокатско възнаграждение, за които на
16.07.2019 г. по ч.гр.д. 35078/2019 г.са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2019 г. и изпълнителен лист.
Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2007 г. между „Ю.И Е.Д. БЪЛГАРИЯ” АД /сегашно
наименование „Ю.Б.” АД/, от една страна, като кредитор и В. П. П., от друга страна, бил
сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31082.
По силата на чл. 1 договора Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер
131 990 лв. със срок на издължаване, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора - 420 месеца. Кредитът
1
е усвоен на 22.01.2008 г.
За обезпечаване на вземанията на Банката е подписан договор във формата на нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 1, том VI, peг. № 14355, дело № 916 от 2007 г. на
нотариус В.М., peг. № 053 в НК и р-н на действие РС - София.
Впоследствие страните предоговорили условията по Договора за кредит с Анекс от
03.05.2010 г., Допълнително споразумение от 03.05.2010 г., Допълнително споразумение от
13.06.2011 г., Допълнително споразумение от 25.06.2012 г., Допълнително споразумение от
29.06.2012 г., Допълнително споразумение от 24.07.2013 г., Допълнително споразумение от
30.09.2014 г., Допълнително споразумение от 21.05.2015 г., Допълнително споразумение от
20.01.2016 г., Допълнително споразумение от 02.09.2016 г., Допълнително споразумение от
04.04.2017 г.
По-нататък ищецът заявява, че по договора било налице просрочие на 13 вноски за
главница, считано от 10.05.2018 г. и на 14 вноски за лихва, считано от 10.04.2018 г.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем и той е обявен
за такъв, за което ответникът е уведомен с Уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, връчено на 08.05.2018 г. чрез нотариус И. Н., с peг. № 040 на НК.
Според ищеца, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 15.06.2018 г.
С оглед на това обстоятелство, Банката – кредитор е подала заявление по реда на чл. 418, вр.
чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответницата. В полза на ищеца по ч.гр.д. 35078/2019 г. по описа на СРС, 45 състав били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 16.07.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата, по силата на които П. е осъдена да
заплати в полза на „Ю.Б.” АД следните суми: сумата 136 828, 60 лв. - главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL31082 от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 454, 50
лв. - мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15 лв. - такси по
договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 281, 58 лв. - имуществени
застраховки за периода 19.02.2018 г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. - нотариални разноски
за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., както и 2 778, 95 лв. - разноски по делото за държавна
такса и 3 137, 06 лв. - адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата и тя подала срещу нея възражение по
чл. 414 ГПК. В изпълнение на чл. 415 ГПК СРС постановил разпореждане, с което на
заявителя „Ю.Б.” АД било указано да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи исковите суми, ведно със законните последици. Претендира разноски
както за исковото, така и за заповедното производство.
Представил е писмени доказателства.
2
Поискал е назначаване на ССЕ.
Поискал е прилагане на ч.гр.д. № 35078/2019 г. по описа на СРС, 45 състав.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан.
Претендира разноски по представен списък.
Ответницата В. П. П. оспорва така предявените искове изцяло, както по основание, така и
по размер. Претендира разноски.
На първо място заявява, че исковете са недопустими, тъй като не е налице идентитет
между сумите и договорите, които са претендирани в исковата молба и тези в издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.07.2019 г. по ч. гр. д. № 35078/2019 г. на
СРС, 45 с-в.
Твърди, че вземането по Договор за кредит № BL18980, продукт „Бизнес револвираща
линия“ от 17.06.2008 г., за който е издадена заповедта за изпълнение и който подлежи на
установяване в настоящото производство, не съществува и ответницата не е страна по него и
не е материално – правно легитимирана да отговаря за задължения по този договор за
кредит.
Счита за неоснователни и исковете, предявени от ищеца в настоящото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL31082 от 12.12.2007 г., за които няма издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Заявява, че Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на 08.05.2018 г. с
нотариална покана, връчена й лично на тази дата, а не на 15.06.2018 г., както твърди ищецът,
като втората дата няма отношение към правните последици от връчването на поканата.
Прави възражение за недължимост на 48 511,27 лв. от исковата сума за главница, тъй като с
влязло в сила Решение № 7547 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1844/2018 г. на СГС, I ГО, 13 с-в е
установено между страните със сила на пресъдено нещо, че по искове с правно основание
чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, предявени от В. П. срещу „Ю.Б.“ АД, че В. П. не дължи на Банката
следните суми:
- сумата 32 425,13 лв., представляващи част от главницата по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 31082 от 12.12.2017 г., която представлява договорна лихва,
капитализирана към усвоената главница за периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата
молба - 09.02.2018 г.;
- сумата 8 843,59 лв. - представляваща начислени лихви през периода от 03.05.2010 г. до
09.02.2018 г. върху незаконосъобразното увеличение на главницата чрез капитализиране на
лихви към главницата в размер 32 425,13 лв.;
- сумата 786,26 лв. - начислена такса през периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата
молба - 09.02.2018 г. върху капитализираните лихви към главницата в размер 32 425,13 лв.
Прави възражение за прихващане на вземането си от Банката от неоснователно обогатяване
3
срещу исковото вземане за главница за сумите от 8 843,59 лв. и 786,26 лв., възражение за
прихващане с исковото вземане за главница на вземането си от банката за сумата от 6 456,29
лв. присъдени разноски с влязлото в сила решение, както и възражение за прихващане с 6
578,39 лв. недължимо платени възнаградителни лихви. Направено и възражение за
прихващане с 6 779,84 лв. недължимо платени мораторни лихви; с 2 475,40 лв. недължимо
платени такси, като кумулативно възраженията са общо за сума в размер 64 344,90 лв. срещу
предявената с иска част от главницата на кредита за сумата 136 828,60 лв.
Счита, че искът за мораторна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 05.06.2019 г. е
неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 08.05.2018 г., а мораторните лихви са начислени след настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита и не са дължими съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от справката по чл. 366 ТПК, Банката е начислила 781,18 Лв. такса за управление на
кредита на 10.01.2019 г. - за период след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
на 08.05.2018 г. Тази такса според ответницата представлява възнаграждение на ищеца за
ползване на кредита и, според ответницата, не е дължима, съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва Банката да е сключила договор за застраховка и да е платила исковите суми за
застрахователни премии от името и за сметка на В. П..
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан, като, в случай на уважаване на претенцията, бъде уважено нейното възражение
за прихващане на част от сумите. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи,
намира за установено от фактическа страна следното:
По искане на страните съдът изиска и приложи ч.гр.д. 35078/2019 г. по описа на СРС,
45 състав, по което в полза на Банката – ищец срещу В. П. П. са издадени процесните
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От доказателствата по делото се установява, че, с Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL31082 от 12.12.2007 г., сключен с ищцовото банково дружество, В. П. П.
е получила кредит в размер 131 990 лв. Не се спори, че кредитът е усвоен 22.01.2008 г.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително на дължимите лихви, е след
изтичането на 420 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, съгласно чл. 5
от Договора.
Не се спори също, че, за обезпечаване на вземанията на Банката е учредена договорна
ипотека № 1, том VI, peг. № 14355, дело № 916 от 2007 г. на нотариус В.М., peг. № 053 в НК
и р-н на действие РС - София.
Във връзка с предоговаряне условията по Договора за кредит са подписани споразумения,
както следва: Анекс от 03.05.2010 г., Допълнително споразумение от 03.05.2010 г.,
4
Допълнително споразумение от 13.06.2011 г., Допълнително споразумение от 25.06.2012 г.,
Допълнително споразумение от 29.06.2012 г., Допълнително споразумение от 24.07.2013 г.,
Допълнително споразумение от 30.09.2014 г., Допълнително споразумение от 21.05.2015 г.,
Допълнително споразумение от 20.01.2016 г., Допълнително споразумение от 02.09.2016 г.,
Допълнително споразумение от 04.04.2017 г.
Поради наличие на просрочие при плащането на 13 вноски за главница, считано от
10.05.2018 г. и на 14 вноски за лихва, считано от 10.04.2018 г. и, съгласно разпоредбата на
чл. 18, ал. 1 от договора, предвиждаща възможността при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, Банката да направи същия изцяло или частично предсрочно изискуем, с
Уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, връчено на 08.05.2018 г.
чрез нотариус И. Н., с peг. № 040 на НК, ответницата е била уведомена за предсрочната
изискуемост. Съдът приема тезата на ищцовата страна, съгласно която предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 15.06.2018 г.
По искане на ищеца е образувано ч.гр.д. 35078/2019 г. по описа на СРС, 45 състав, по което
на 16.07.2019 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които
В. П. П. е осъдена да заплати на „Ю.Б.” АД следните суми: сумата 136 828, 60 лв. - главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL31082 от 12.12.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата 454, 50 лв. - мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15
лв. - такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.; сумата 281, 58 лв. -
имуществени застраховки за периода 19.02.2018 г. - 05.06.2019 г. и сумата 66, 00 лв. -
нотариални разноски за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., както и 2 778, 95 лв. - разноски
по делото за държавна такса и 3 137, 06 лв. - адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжницата е подала писмени възражения и ищецът е
предявил настоящия иск.
С решение от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1844/2018 г. на СГС, I-13 с-в, влязло в
сила на 18.12.2019 г., e признато за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1,
пр. 3 ГПК, предявени от В. П. П. против „Ю.Б.“ АД, че: 1./ В. П. П. не дължи на „Ю.Б.“ АД
сумата 32 425,13 лв., представляващи част от главницата по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 31082 от 12.12.2017 г., която представлява договорна лихва,
капитализирана към усвоената главница за периода от 03.05.2010 г. до датата на исковата
молба - 09.02.2018 г., 2./ В. П. П. не дължи на „Ю.Б.“ АД сумата 21 938.28 лв.,
представляваща част от капитализираните лихви, с които е увеличена главницата по
кредита, които са начислени до 09.02.2015 г. като погасени по давност на основание чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД, 3./ В. П. П. не дължи на „Ю.Б.“ АД сумата 8 843,59 лв. – начислени лихви през
периода от 03.05.2010 г. до 09.02.2018 г. върху незаконосъобразното увеличение на
главницата чрез капитализиране на лихви към главницата от 32 425,13 лв. и 4./ В. П. П. не
дължи на „Ю.Б.“ АД сумата 786,26 лв. – начислена такса през периода от 03.05.2010 г. до
датата на исковата молба - 09.02.2018 г. върху капитализираните лихви към главницата в
размер на 32 425.13 лв.
5
За доказване твърденията и възраженията на страните по делото бе назначена съдебно –
икономически експертизи, която съдът възприема като обективно и безпристрастно
изготвена въз основа на доказателствения материал по делото и базира решението си на нея.
Вещото лице е изготвило заключението си въз основа на приложените по делото документи
и след справка и проверка при ищцовото дружество.
Според експертизата, На 22.01.2008 г. В. П. П. - кредитополучател по процесния Договор за
кредит е усвоила сумата 131 990,00 лв.
Общо дължимата сума за главница е в размер 158 766,88 лв., представляваща разлика между
164 415,13 лв..– общо формирана главница и 5 648,25 лв. – общо погасена главница.
Общо дължимата мораторна лихва е в размер 888,42 лв., представляваща разлика между
7 473,53 лв. - общо дължима мораторна лихва и 6 585,11 лв. – общо погасена мораторна
лихва.
Дължимите такси са в размер 2 103,41 лв., представляващи разлика между 8 331,34 лв. -
общо дължими такси и 6 227,93 лв. - общо погасени такси, а дължимите нотариални такси са
66,00 лв., видно от счетоводно записване на основание фактура № 68298/22.03.2018 г. –
задължение за връчване на нотариална покана.
Дължимите премии за имуществени застраховки са в размер 281,58 лв., представляващи
разлика между 1 660,45 лв. – общо начислени премии за имуществени застраховки и 1 378,87
лв. – общо платени такива.
От Таблица 9, неразделна част от заключението на експертизата, е видно, че дължимите
вноски до 10.05.2017 г. са погасени в пълен размер. Дължимата редовна главница към
10.05.2017 г. е 161 987,04 лв. и представлява разлика между 164 415,13 лв. – общо
формирана главница и 2 428,09 лв. – общо погасени вноски за главница за периода от
25.02.2008 г. до 31.08.2017 г.
Общата сума на просрочените вноски за главница за период от 10.06.2015 г. до 10.06.2018 г.
е 3 793,85 лв.
По- нататък в заключението си вещото лице заявява, че от извършена справка по
счетоводните записи и от предоставената информация, извлечения от разплащателни сметки
на ответника, лихвени листа по сметка ******* – отразяваща олихвяване на редовен дълг и
по сметка ******* – отразяващо олихвяване на просрочени задължения, може да се направи
заключение, че счетоводните записвания във връзка с процесния договор за кредит са
редовно водени.
Според заключението, Банката е променяла лихвения процент. За периода от 22.03.2008 г. до
03.05.2010 г. той е увеличаван, както следва:
от 22.02.2008 г. до 22.06.2008 г. лихвеният процент е 7,75 %;
от 23.06.2008 г. до 22.07.2008 г. лихвеният процент е 8,25 %;
от 23.07.2008 г. до 22.10.2008 г. лихвеният процент е 9,00 %;
от 23.10.2008 г. до 22.04.2010 г. лихвеният процент е 10,50 %.
6
Вследствие на увеличаване на лихвения процент, за периода от 22.03.2008 г. до 03.05.2010 г.
кредитополучателката е заплатила в повече общо 6 578,39 лв.
В Таблица 3, неразделна част от експертизата, е посочено, че а периода от 10.05.2018 г.
(падежна дата, следваща 08.05.2018 г.) до 05.06.2022 г. – общо начислената от Банката
мораторна лихва е 7253,11 лв.
В Таблица 4 е показана погасената мораторна лихва. Последната погасена мораторна лихва е
0,01 лв. (на 04.04.2017 г.), след която дата не са погасявани мораторни лихви с направени
вноски.
На 04.04.2017 г. чрез капитализация са погасени мораторни лихви в размер на 0,06 лв. На
05.12.2018 г. от Банката са погасени мораторни лихви в размер на 6 779,84 лв., с основание –
„по подразбиране”.
В обобщение вещото лице прави извод, че за периода от 08.05.2018 г. до 10.09.2024 г. (дата
на експертизата) от страна на ответницата са заплатени мораторни лихви в размер на
6 779,84 лв., отразени в предоставените справки от Банката с основание – „по
подразбиране”.
В Таблица 5 от заключението са показани начислените от Банката такси за управление на
кредита и след 08.05.2018 г. тя възлиза на 781,18 лв.
В Таблица 6 са описани платените такси за периода от 22.02.2008 г. до 11.04.2019 г. и те са в
общ размер на 6 227,93 лв. и представляват сума от:
5130,05 лв. – платени такси за управление на кредита, плюс такса за подновяване на
ипотека;
1 097,88 лв. – платени такси за администриране на просрочен кредит, съгласно
тарифата на Банката.
След 11.04.2019 г. до 10.09.2024 г. (дата на експертизата) не са заплащани такси за
просрочие.
За периода от 22.02.2008 г. до 10.09.2024 г. ответникът е заплатил такси за администриране
на просрочен кредит в общ размер 1 097,88 лв.
По искане на ответника експертизата е изчислила остатъка от дължимата по
настоящата претенция сума за главница в размер 136 828,60 лв. след приспадане на
установени като недължими с Решение № 7547 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1844/2018 г. на
СГС, ГО, I - 13 състав суми в размер 48 511,27 лв. и сумите, заплатени от ищцата след
капитализацията и, според нея, остатъкът по главница от предявения иск, след приспадане
на посочените суми е 73 861,22 лв.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и
експертизи.
Други релевантни по делото доказателства не са представени.
7
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл.124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответницата В. П. П., че тя дължи на Банката - ищец сумите,
визирини в издадената заповед за незабавно изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК, въз основа на процесния Договор за банков кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните
трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а,
съобразно характера на предявения иск - положителен установителен, и правилото, че на
пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на
ищецът следваше да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание
процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответниците -длъжници - възраженията си
срещу вземането.
Производството по чл. 422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за провеждане
на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява наличието на валидно сключен между ищеца „Ю.Б.", АД от една
страна, и В. П. П. – кредитополучател, от друга страна Договор за кредит от 12.12.2007 г.. С
подписване на договора страните са се съгласили да поемат посочените в него задължения.
Доказа се, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя на два пъти – на 22.01.2008 г.
В хода на производството се установи, че изискуемостта на договора за банков кредит е
настъпила предсрочно поради липса на плащания от страна на кредитополучателите и за
това, след надлежното му уведомяване на 08.05.2018 г. и във връзка с настъпилата
предсрочна изискуемост на 15.06.2018 г., по инициатива на ищеца – Банката е образувано
заповедно производство пред СРС, издадена е цитираната заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
В приетата и неоспорена в хода на делото ССЕ установи размера на дължимите от
8
ответницата суми.
Съдът приема тезата на ответната страна за частична недължимост на исковата претенция,
пред вид наличието на влязло в сила решение, имащо сила на пресъдено нещо между
страните. В тази връзка съдът се позовава и на изчисления по искане на ответницата
остатък от дължимата по настоящата претенция сума за главница в размер 136 828,60
лв. след приспадане на установени като недължими с Решение № 7547 от 07.11.2019 г. по
гр. д. № 1844/2018 г. на СГС, ГО, I - 13 състав суми в размер 48 511,27 лв. и, заплатените от
ищцата след капитализацията и, според нея, остатъкът по главница от предявения иск.
Според вещото лице, след приспадане на посочените суми, сумата, която остава да се дължи
по главницата е 73 861,22 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за посочения
по – горе от експертизата размер – като, в частта за главницата, след приспадане на сумата,
определена с влязлото в сила съдебно решение на СГС, дължимата сума възлиза на е
73 861,22 лв.
По отношение на останалите дължими суми, определени с акта по заповедното
производство - ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 454, 50 лв. - мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. -
05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15 лв. - такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.;
сумата 281, 58 лв. - имуществени застраховки за периода 19.02.2018 г. - 05.06.2019 г. и сумата
66, 00 лв. - нотариални разноски за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., както и 2 778, 95 лв.
- разноски по делото за държавна такса и 3 137, 06 лв. - адвокатско възнаграждение, искът е
основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, посочени в заповедта за изпълнение и
изпълнителен лист, произтичаща от неизпълнено задължение по процесния Договор за
банков кредит от 27.08.2008 г., описани по - горе, за които суми по образуваното ч.гр.д. №
55368/2016 г. на СРС, 24-ти с-в са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените по делото, съобразно представения списък, както следва: д.т. за СГС в размер
2 936, 57 лв. и 500 депозит за в.л.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *******0, против В. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. *******, ул. „*******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, че В. П.
П., като кредитополучател по Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на
9
недвижим имот HL 42020 от 27.08.2008 г., дължи на „Ю.Б.” АД следните суми: - 73 861,22
лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 454, 50 лв. - мораторна лихва за периода 10.09.2018 г. -
05.06.2019 г.; сумата 1 317, 15 лв. - такси по договора за периода 10.01.2018 г. - 05.06.2019 г.;
сумата 281, 58 лв. - имуществени застраховки за периода 19.02.2018 г. - 05.06.2019 г. и сумата
66, 00 лв. - нотариални разноски за периода 27.03.2018 г. - 05.06.2019 г., както и 2 778, 95 лв.
- разноски по делото за държавна такса и 3 137, 06 лв. - адвокатско възнаграждение, за които
на 16.07.2019 г. по ч.гр.д. 35078/2019 г. са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.07.2019 г. и изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта за претендираната главница в частта за разликата за сумата над
73 861,22 лв. до 136 828, 60 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. П. П. да заплати на „„Ю.Б.” АД сторените по делото разноски по компенсация,
съобразно уважената част от иска, общо в размер 1 855, 10 лв., представляващи д.т. за СГС и
депозит за в.л. - - ССЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10