Мотиви към присъда по НОХД № 792/2010
г. по описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 от НПК по
внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Н. против Д.С.М. – обвиняем
по ДНП № 293/2010 г. по описа на РУП гр.Н. за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и 5 от НК във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият Д.С.М. се явява
лично в съдебно заседание и се признава
за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
По негова молба,на основание чл.84 ал.1
от НПК съдът конституира като граждански ищец
пострадалия от извършеното престъпление
В.И.Ж. и прие за съвместно
разглеждане предявеният от него граждански иск в размер на
380.00лв.,ведно със законната лихва,начиная от 08.01.2010г.до окончателно
изплащане на сумата.
Като прецени събраните по делото
доказателства:/ самопризнанието на подсъдимият, показанията на разпитаните по
делото свидетели: С.М., В.Ж., писмените доказателства приложени по ДНП № 293 от
2010 г. по описа на РУП гр.Н./,съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Д.С.М. *** и се познавал добре
с криминално проявения С.М.Й. ***. На 07/08.01.2010 г. в гр.К., обл.Ш., непълнолетният тогава Д.С.М. и св
С.М.Й. / по отношение на същия за случая е водено отделно наказателно
производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД №346/2010 г. на НПРС/
се сговорили предварително да извършат кражба на пари, като за целта се
насочили към дома на свид. В.И.Ж. от същото населено място.За това,че в дома на
св.Ж. се съхранява парична сума,предназначена за лични нужди на сина му Виктор,било
известно от по-рано на подсъдимия,който гостувал в този дом.
На посочената по-горе дата ,след сговаряне
между М. и Й.,след като пристигнали в близост до жилището на св.Ж.,решили да
счупят с камък един от прозорците,но от страна на намиращата се наблизо
постройка,в която на подсъдимия било известно,че живеели квартиранти/с
идеята,че в случай,че бъде усетен звука от счупен прозорец,собственика да
остане с впечатление,че е това е негово дело/.Преди да счупят прозореца,двамата
прескочили оградата ,влезли в двора,където св.Ж. имал работилница,оттам взели
уред”кози крак”,св.Й. опитал да отвори вратата към дома с този уред,но не
успял,след което казал на подсъдимия М. да излезе на улицата,а той счупил
прозореца с козия крак-През счупения прозорец двамата влезли в жилището и тъй
като подсъдимият знаел къде точно собственикът държал парите,се насочил към въпросния шкаф.С помощта на носените от
него ръкавици,св.Й. отворил шкафа,оттам взели парите-общо възлизащи на
380.00лв. и двамата се насочили към изхода.След като усетили човешко присъствие
,двамата побягнали ,заедно с отнетите от тях пари.По-късно ги разделили помежду
си.
До момента на приключване на съдебното
следствие,причинената с извършеното престъпление имуществена вреда не е е
възстановена,но видно от приложената в ДНП ,копие от Присъда №89/28.06.2010г.по
НОХД №346/2010г.по описа на НПРС ,влязла в законна сила на 14.07.2010г.,водено
срещу С.М.Й. за същото престъпление ,същият е осъден да заплати на В.И.Ж. сумата от 380.00лв.,съставляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди,ведно със законната лихва
,считано от деня на увреждането -08.01.2010гдо окончателното изплащане.
Доколкото подсъдимият е извършил
престъплението,за което е предаден на съд,като непълнолетен,по ДНП /на л.15-16/
е назначена съдебно-психиатрична експертиза,приета и от съда и кредитирана с
нужното доверие,като вещото лице д-р С.С. сочи в заключението си,че въпреки
непълнолетието си,подсъдимият М. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянието,правилно и
точно да възприема фактите и обстоятелствата и да ги възпроизвежда по делото.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Като се сговорил предварително със С.М.Й. ***
на 07/08.01.2010 г. в гр.К., обл.Ш. и чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот отнел парична сума в
размер на 380 лв. от владението на В.И.Ж. ***, собственост на последния, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като подсъдимият е
бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си от обективна страна подсъдимият Д.С. е осъществил състава на престъпление по чл.195
ал.1, т.3 и 5 във вр.чл.194,ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК .
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл – дееца е осъзнавал обществено опасния
характер на извършеното престъпление, обществено опасните му последици, като е
целял настъпването на противоправния резултат.
Наличието в случая на квалифициращите
признаци “разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот” и
“предварителен сговор”, както и стойността на отнетите вещи, сочат на извода,
че случаят е немаловажен.
Отчитайки от една страна високата степен на
обществена опасност и противоправност на извършеното тежко умишлено
престъпление-отегчаващо вината му обстоятелство, а като смегчаващи вината му такива
–чистото му съдебно минало,направените от него самопризнание и съдействие за
изясняване на обективната истина по делото,проявената самокритичност към
престъпното деяние,при превес на смегчаващи вината му обстоятелства,на
основание чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр.чл.194 ал.1 във вр.чл.63 ал.1 т.3 във
вр.чл.55 ал.1 т.2 б”б” във вр.чл.42а
ал.2 т.1 и т.2 от НК му наложи наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки:по чл.42а ал.2 т.1 от НК-“задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и по чл.42а ал.2 от НК
–“задължителни периодични срещи с пробационен служител “за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати направените по
делото разноски в размер на 105 лв., от които 30 лв. по сметка на РС гр.Н. и 75
лв. по сметка на ОД на МВР гр.Ш..
По
отношение на предявения граждански иск,
съдът отхвърли същия като прие, че безспорно по делото е установено, че
подсъдимият е отнел от владението на В.И.Ж. парична сума в размер на 380 лв. и
с това несъмнено на ищеца е причинена имуществена вреда в посочения размер. Но
доколкото е налице присъда, с която съдът е осъдил С.М.Й. да заплати на ищеца В.И.Ж.
въпросната сума, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, по
НОХД №346/2010г. по описа на НПРС, то не съществува правна възможност едно и също нещо да бъде присъдено два пъти.,поради
и което предявеният в настоящото наказателно производство граждански иск беше
отхвърлен от съда.
Съдът прие,че при така наложеното наказание
на подсъдимия биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 14.03.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: