№ 14145
гр. ..., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110108319 по
описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на "....." АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата по издадената заповед от 04.07.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 3038/2020 г. по описа на СРС, 148 с-в – 7769,30 лева,
главница за потребени ВиК услуги за периода 21.03.2012 г. - 17.11.2019 г. в
имот с административен адрес: гр. ..., кв. ...., бл. ..., както и лихва за забава в
размер на 1771,77 лева за периода 21.04.2012 г. – 17.11.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги в имот – апартамент 3, находящ се
в гр....,кв. ...., бл. ..., за периода от 21.03.2012 г. - 17.11.2019 г., за който била
открита договорна сметка № ..... Твърди, че по силата на чл. 8 от Наредба
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за
ползване на водоснабдителни и канализационни услуги, получаването на ВиК
услуги се осъществявало чрез публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган. Поддържа, че за процесния период правоотношенията
между страните са регламентирани в общи условия, съгласно които е доставил
за периода 21.03.2012 г. - 17.11.2019 г. на ответника ВиК услуги в посочения
1
обект на стойност 7769,30, които не са заплатени Прави искане за присъждане
на посочената стойност на потребени водоснабдителни и канализационни
услуги, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до плащането, както и на сумата от 1771,77 лева за периода
21.04.2012 г. – 17.11.2019 г. Претендира и разноски по образуваното частно
гражданско дело, разноски в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Заявява, предявеният иск е допустим, но не недоказан по основание и размер.
Намира исковата молба за неоснователна, защото липсвало облигационно
отношение между страните. Оспорва да е налице основание за
претендираното вземане за лихва за забава с довод, че не е поставен в забава.
Прави възражение, че сумите били погасени по давност.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198 ЗВ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания.
Видно от представеното писмо от СО, дирекция „...“, отдел „.. ....”/л.37-39 от
делото/, процесният недвижим имот е деклариран от ответника Д. Г. Г. в
качеството на собственик на 1/2 от него, съответно е приложено заверено
копие на подадената от нея данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ /л. 38-39/.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост. Следователно, доколкото се установи, че ответникът е
2
собственик на процесния имот, той е и потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в него.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.198о,
ал.1 и ал.2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. ... е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен
писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2
и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ,
одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г.
Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни трърдения,
нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по
делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016г.,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни
води в сгради – етажна собственост се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като същото се
3
разпределя въз основа на отчет на общия водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в
сградната и вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от
2016г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от 2016г., регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода.
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на
количеството доставени В и К услуги в процесния имот. Според изгответната
СТЕ поради липса на редовни уреди за търговско измерване, преди 2002 г.
партидата е създадена на база съгл. чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
по 6 куб. метра на човек за топлофицирано жилище за 4 човека, респ
отчитането не е било по водомери, но няма отказ на потребителя за отчет
Вещото лице представя в Таблица № 1 към СТЕ събраната и проверена
информация на база приложените по делото доказателства и 3 допълнително
изискани от ищеца материали – извлечение от информационна система на
дружеството за процесния отчетен период, за доставени количества В и К
услуги, начин на отчитане, издадени фактури, формирани задължения и
извършени плащания на клиентски № 3082317 с титуляр Д. Г. Г.. Вещото лице
по СТЕ определя количеството на доставените В и К услуги за процесния
период, а именно от 01.02.2012г. до 18.10.2019г., в размер на 3933,816 куб.м.
вода.
Същевременно, експертът по ССчЕ посочва, че стойността на предоставените
за този период услуги възлиза в размер на 9541,07 лв. (7769,30 лв. главница и
1771,77 лв. лихва), като същата е определена в съответствие с изчислените
количества и утвърдените от КЕВР цени.
Съдът кредитира изцяло заключението на приетите съдебнотехническа и
съдебносчетоводна експертизи като компетентно изготвени въз основа на
доказателствата по делото и при съобразяване на приложимата нормативна
уредба. Ето защо, при съвкупна преценка на доказателствения материал по
4
делото и процесуалното поведение на страните, настоящият съдебен състав
намира за установена реалната доставка на В и К услуги от ищеца в имота
ползван от ответника през посочения период, като вещите лица са изчислили,
че за процесния период от 01.02.2012г. до 18.10.2019г. е дължима стойност на
доставени В и К услуги в размер на 9541,07 лв. (7769,30 лв. главница и
1771,77 лв. лихва), т.е. установява се наличие на вземане на ищеца срещу
ответника за посочената сума.
При установената основателност на иска следва да бъде разгледано
релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№3/18.05.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.„в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от водоснабдителните
дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Предвид обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 22.01.2020г., като от тази дата
установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), погасителната
давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
5
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. С фактурирането
потребителят се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в
който съответното месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Предвид изложеното, извън обхвата на погасителната давност са вземанията
за периода от 20.01.2017г. до 17.11.2019г. Същите съгласно Таблица № 3 към
ССчЕ възлизат в общ размер на сумата от 3789,87 лв. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че според СТЕ измерванията са правени на база по 6 куб.
метра за топлофицирано жилище за 4 човека. По делото обаче няма
доказателства в жилището да са живели 4 човека, поради което получената
сума следва да бъде разделена на 4, така излиза, че ответницата дължи 947,46
лв. Трябва да бъде взето още и, че ответницата е декларирала, че е собственик
на 1/2 от имота и така излиза, че същата следва да плати сумата от 473,73 лв.
До размера на сумата от 473,73 лв. и за посочения период искът се явява
основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен
размер от 7769,30 лв. и за периода от 21.03.2012г. до 20.12.2016г. следва да се
отхвърли.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ от 2016г., при неизпълнение в срок на
задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни
след издаването на фактура), поради което длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, с оглед релевираното от ответника възражение
за давност, ... дължи обезщетение за забава върху дължимата от него
непогасена главница от 473,73 лв. за периода от 20.02.2017г. /когато е изпаднал
в забава за заплащане на задължението за м.01.2017г./ до заявената от ищеца
крайна дата 17.11.2019г., в размер на общо 110,82 лв. съгласно заключението
6
на ССчЕ /Таблица № 3/ и отчетените при главния иск обстоятелства, а именно,
че не са налице доказателства, че в жилището живеят 4 човека, както и че
ответницата е декларирала, че е собственик на 1/2 ид. част от имота. До
размера на посочената сума и за посочения период акцесорният иск се явява
основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен
размер от 1771,77 лв. и за периода от 21.03.2012г. до 20.01.2017г. следва да се
отхвърли.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковете в размер от 45,38 лв. /за
държавна такса, депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/,
както и разноски по ч.гр.д. № 61199/2023г. по описа на СРС, 148-ми състав в
размер от 13,77 лв. /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът е защитаван от адв. Т., който е осъществявал безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, което определено по реда на Наредба №1/2004г. /изм. и
доп., бр. 88 от 04.11.2022г./ и при съобразяване на отхвърлената част от
исковете, е в размер на 1177,26 лв., което на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.3 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде
присъждано /в този смисъл Определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д.
№3074/2018г. на ВКС, I ТО, Определение №140/19.03.2020г. по ч.т.д.
№236/2020г. на ВКС, II ТО и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Д. Г. Г.,
ЕГН: **********, дължи на „.....“ АД, ЕИК ..., сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3038/2020г. по описа на СРС, 148-ми
състав, както следва:
– на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198 ЗВ от 473,73 лв.,
представляваща стойност на потребена вода на адрес гр. ..., кв. ...., бл. ..., кл. №
..., за периода от 20.01.2017г. до 17.11.2019г., ведно със законната лихва от
20.01.2020г. до изплащане на вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 110,82 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2017г. до 17.11.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198 ЗВ до
пълния предявен размер от 7769,30 лв. и за периода от 1.03.2012г. до
7
20.12.2016г. , както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния
предявен размер от 1771,77 лв. и за периода от 21.03.2012г. до 20.01.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Г., ЕГН: **********, да
заплати на „.....” АД, ЕИК ..., сумата от 45,38 лв разноски в исковото
производство, както и сумата от 13,77 лв.. разноски по ч.гр.д. № 3038/2020г.
по описа на СРС, 148-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА „.....”
АД, ЕИК ..., да заплати на адв. В. Т., ЕГН **********, сумата от 1177,26 лв. –
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8