Мотиви към Присъда № 260003 от 07.02.2022г. по н.о.х.д. № 523/2020г. по
описа на ДРС
Съдебното производство по
н.о.х.д. № 523/2020г. по описа на ДРС е образувано по внесен от ДРП Обвинителен
акт с повдигнато обвинение на:
П.Д.С. за това, че на
18.07.2018г., в с. Плачи дол, обл. Добрич, в съучастие с Д. ***, като съизвършител, чрез нанасяне на удар с крак в областта на
лицето, причинил на Р. Ю.М. *** средната телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горната челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и
говореното за период от около 2-3 месеца – престъпление по чл.129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
Д.И.С. за това, че на 18.07.2018г.,
в с. Плачи дол, обл. Добрич, в съучастие с П.Д. ***, като съизвършител,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на Р. Ю.М. ***
средната телесна повреда, изразяващ се в счупване на горната челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за период от около 2-3
месеца – престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 248, ал. 2 от НПК, съдът конституира пострадалият Р.М. в качеството
на граждански ищец в процеса, и прие за съвместно разглеждане предявения
граждански иск срещу двамата подсъдими в размер на 5 000лв. за причинените
му неимуществени вреди, резултат от описаното в обвинителния акт деяние,
квалифицирано от ДРП, като престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
След проведеното съдебно
следствие прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на всеки подсъдим
е доказано от обективна и субективна страна и съставомерно
по текста, по който е повдигнато обвинението. Изразява становище, че съдът е
обвързан с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, доколкото процесът е преминал
по общите правила и пледира за налагане на наказание от вида „ лишаване от
свобода „ за срок от две години за подсъдимия П.С., чието изпълнение, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от четири години, а за
подсъдимия Д.С. – „ лишаване от свобода „ за срок от две години, при
първоначален „ строг „ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и
привеждане в изпълнение на отложеното му наказание „ лишаване от свобода „ за
срок от две години по н.о.х.д. № 137/2014г. по описа на ДОС при първоначален „
строг „ режим.
Редовно упълномощените защитници
на подсъдимите пледират за постановяване на оправдателна присъда по отношение и
на двамата подсъдими с оглед субективна несъставомерност
с престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, изразяваща се в липса на умисъл за
причиняване на процесното телесно увреждане, и преквалифицирането му по чл. 133
от НК. Алтернативно пледират за налагане на наказание на всеки един от
подсъдимите при условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимите дават подробни
обяснения, в хода на съдебните прения се придържат към изразеното становище на
защитниците си. На дадената последна – предоставят на съда да прецени.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.07.2018г. подсъдимите Д.С.
и П.С. се намирали в базата, стопанисвана от подсъдимия Д.С. в с. Пачи дол. Там
били и свидетелите С. Х., К.К., Е.Б., П.В. и Х.А.,
когато пострадалият Р.М. и св. Е. С.влезли в двора на базата с автомобил. Двамата слезли от автомобила и св. М. започнал
да разговаря със св. С. Х.. През това време подсъдимият Д.С. бил в офис до
кантара за тежкотоварни автомобили / в двора на базата /, а подсъдимият П.С. - в гаража на базата. М. и Х. започнали да се
карат на висок тон. Подсъдимият П.С. излязъл от гаража и се запътил към
спорещите. Подсъдимият Д.С. излязъл от офиса, доближил се до св. М., развикал
му се и го ударил с юмрук в лявата част на лицето, в резултат на което св. М.
паднал на колене и получил удар в лицето с крак от подсъдимия П.С.. М. паднал
на земята и двамата подсъдими продължили да го удрят с крака по тялото. В
резултат на нанесените му удари в областта на лицето, св. М. получил лицева
травма: многофрагментно счупване на кости на среден
лицев етаж, включващ горни челюсти, носни и зигоматични
кости, предните стени на двата максиларни синуса с
отоци, кръвонасядания и кръвоизливи в засегнатите
области. Св. Х. се запътил към колата, но подсъдимият Д.С. му заявил, че няма
да му даде колата, отворил вратата и взел ключовете. Пострадалият успял да се
изправи и двамата със св. Х. напуснали базата. Тъй като телефонът на пострадалия
останал в колата, той помолил св. З.Д., която в този момент затваряла гаража си
да му услужи с телефон. Св. Д. възприела кръвта по лицето на пострадалия, подала
сигнал на НС 112 и предоставила телефона си на пострадалия. През това време св.
Б.А. се свързал със сина си – св. Е. С., който му разказал за случилото се. Св.
А. отишъл до Плачи дол възприел физическото състояние на пострадалия и го
откарал до Спешно отделение на МБАЛ в гр. Добрич. Там на св. М. бил извършен
преглед, в резултат на който било установено, че същият е за лицево-челюстен
специалист. Тъй като в Добрич нямало такъв специалист, още същата вечер св. Е.С.
закарал, пострадалия в болница „Света Марина“ - град Варна. В посоченото
лечебно заведение обяснили на Р.М., че не могат да го приемат, тъй като не са
му платени осигуровките. На следващия ден сутринта Р.М. си платил осигуровките
и бил приет в лицево- челюстна хирургия.
Към доказателствения материал по
делото бе прочетена и на основание чл. 283 от НПК приобщена изготвената в хода
на разследването СТЕ, възпроизвеждаща на хартиен носител подадения сигнал на НС
112 и СМЕ, съгласно заключението на която при възникналия инцидент на
18.07.2018г. пострадалия Р.М. е получил следните травматични увреждания:
черепно мозъчна травма, счупване на горната челюст тип III, многофрагментно
счупване на лицевите кости, кръвоиасядания на шията и
двете ръце, клепачите па двете очи, оперативна интервенция е фиксиращи шини на
горна и долна челюсти. Счупването на горната челюст е довело до трайно
затруднение па дъвченето и говоренето за период от около 2-3 месеца. Останалите
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети
и биха могли да се получат по начин, както сочи пострадалият. Посочено е още,
че установените травматични увреждания, в лицевата област на главата на
пострадалия, са в резултат на силни удари нанесени в областта на лицето и биха
могли да се получат при нанасяне на удар с крак или юмрук, но не биха могли да
се получат при падане от собствен ръст, тъй като костите на двата максиларни синуса не се явяват прилежащи части на лицето.
Такива са само носа и ностните кости.
В хода на съдебното производство
бе назначена, изготвена и приобщена към доказателствения материал тройна СМЕ,
съгласно която:
- На 18.07.2018г Р. Ю.М. е
получил: лицева травма: многофрагментно счупване на
кости на среден лицев етаж включващ горни челюсти, носни и зигоматични
кости, предните стени на двата максиларни синуса с
отоци, кръвонасядания и кръвоизливи в засегнатите
области. Кръвонасядания по шията, лява и дясна ръка. Счупването
на костите на горна челюст е самостоятелен медико- биологичен признак счупване
на челюст. Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето
не опасно за живота;
-Установените увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Счупването на лицевите
кости е резултат от многократни силни удари с или върху твърди тъпи предмети и
не е възможно да се получат при падане от собствен ръст с или без придадена
инерционна сила;
- По време на получаване на
лицевата травма положението между пострадал и нападател следва да е лице в лице
или леко странично на нападателя спрямо пострадалия;
-Многофрагментното
счупване на горна челюст води до трайно затруднение на дъвченето за период от
около 3 до 6 месеца от получената травма. При такива счупвания оперативната
интервенция е крайно наложителна. След получаване на травмите е възможно
пострадалият да извършва самостоятелни действия - се придвижва, говори и др.;
-Посоката на ударите в областта
на главата е отпред назад ако главата е била в изправено положение. Ударите са
нанесени в сравнително кратък интервал от време, без да е възможно да се определи
тяхната последователност;
-Възстановителния процес по повод
на счупването на лицеви кости е с продължителност до около 8 /осем/ месеца. При
прегледа и контролната ОПГ на 10.06.2021 г се установи зараснала напълно горна
челюст и леко променена захапка.
Описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните доказателства
чрез:
1. Гласни доказателствени
средства:
– свидетелските показания дадени
в хода на съдебното следствие от: св. З.Д. и приобщените й показания, дадени в
хода на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4 във вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК / стр. 66 от н.о.х.д. /; св. Б.С.А., св. Х.А.,
св. С. Х., К.К., св. Е. С.м, св. Е.Б., св. П.В., св. Р.М.,
и приобщените му показания, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени
на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, св. Д.М., св. Д.П., както и от
обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на съдебното следствие.
2. Писмени доказателствени
средства: Протокол за разпознаване на лица и предмети от 16.04.2019г. и изготвения
към него фотоалбум;
3. Писмени доказателства: медицинска
документация, предоставена от МБАЛ Добрич със съпроводително писмо, изх. № 8278/05.09.2018г.
/ л. 112 и сл. от д.п. /, заверени за вярност копия от медицински документи,
предоставени от МБАЛ „ Света Марина „ ЕОД – Варна / 171 и сл. от н.о.х.д. /, справка
от НС 112, свидетелства за съдимост, справки за образувани досъдебни
производства срещу двамата подсъдими и характеристични данни,
и описаните по-горе в настоящите
мотиви експертизи.
За да изгради вътрешното си
убеждение въз основа на приобщените в хода на съдебно следствие доказателства,
съдът взе предвид следното:
Показанията на свидетелите: Р.М.,
Е. С.м, З.Д. и Б.А. дадени в хода на съдебното следствие и прочетените такива
на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 1 от НПК, съответно на св. Д. и св. М. са
последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, който са относими
към предмета на доказване, поради което съдът ги кредитира изцяло. С
показанията си свидетелите Р.М. и Е. С.м, установяват времето, мястото и
механизмът на извършване на процесните престъпления. Показанията им изцяло
съответстват на приобщените към доказателствения материал съдебно-медицински експертизи.
М. и С.в детайли описват съставомерната деятелност на
двамата подсъдими, изразяваща се първоначално в последователно, а впоследствие
и едновременно нанасяне на удари на пострадалия. Посредством показанията на св.
Д. се установява физическото състояние на пострадалия, непосредствено след
нанесените увреждания, както и тези на св. А., завел пострадалия в Спешно
отделение на МБАЛ гр. Добрич.
Касателно показанията на свидетелите:
С. Х., К.К., Е.Б. и П.В., както и обясненията на
двамата подсъдими, съдът ги кредитира единствено в частта им установяваща, че
на 18.07.2018г. двамата подсъдими, пострадалият Р.М. и св. Е. С.са се намирали
по едно и също време в базата, стопанисвана от подсъдимият Д.С., находяща се в с. Плачи дол. В останалата част, като изцяло
противоречащи на заключенията на СМЕ-и, съдът не ги кредитира. Процесните свидетели, както и двамата подсъдими с категоричност
заявяват, че са възприели пострадалият да се спъва и пада върху буфера на
кантара за тежкотоварни автомобили. Същевременно вещите лица, изготвили
тройната СМЕ са категорични, че „ Счупването на лицевите кости е резултат от
многократни силни удари с или върху твърди тъпи предмети и не е възможно да се
получат при падане от собствен ръст с или без придадена инерционна сила. „ При
защита на експертизата, в.л. д-р. Д. заявява, че пострадалият е получил
многократни удари, минимум два и категорично и напълно изключва уврежданията по
горната челюст на пострадалия да са в резултат на падане.
Като неотносими към предмета на
доказване, съдът не кредитира показанията на св. Ж.П. Н. Показанията на
свидетелите Д.М. и Д.П. – полицейските служители, извършили проверка по случая,
се кредитират единствено в тази насока, тъй като те не са възприели факти и
обстоятелства, относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло събраните чрез горепосоченото писмено доказателствено средство
доказателства, тъй като са съставени при условията и реда на НПК, както и
приложените по делото писмени доказателства, установяващи извършените
медицински интервенции на пострадалия.
Изцяло
ценени при постановяване на Присъдата са изготвените от компетентни вещи лица,
обективни и пълни заключения на по-горе описаните експертизи по делото,
установяващи механизма и вида на увреждането, нанесено на пострадалият на
18.07.2018г.
При
така направения анализ на доказателствата съдът прие, че с действията си:
подсъдимият П.Д.С. е извършил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, като на 18.07.2018г., в с. Плачи дол, обл. Добрич, в съучастие с Д. ***,
като съизвършител, чрез нанасяне на удар с крак в
областта на лицето, причинил на Р. Ю.М. *** средната телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горната челюст, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното за период от около 2-3 месеца,
подсъдимият
Д.И.С. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.129, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на 18.07.2018г., в с. Плачи дол,
обл. Добрич, в съучастие с П.Д. ***, като съизвършител,
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на Р. Ю.М. ***
средната телесна повреда, изразяващ се в счупване на горната челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за период от около 2-3
месеца.
П.Д.С.
и Д.И.С. са годни субекти на престъплението, тъй като са пълнолетни физически
лица, които са извършили престъпление в състояние на вменяемост.
От
обективна страна двамата подсъдими с действията си / подсъдимият Д.С., чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия, и подсъдимият П.С.,
чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето на пострадалия / са причинили
на свидетелят Р.М. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 8
от НК – счупване на горна челюст, довело
до затрудняване на дъвченето и говореното за период от около 2-3 месеца.
Нанесеното увреждане е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимите,
изразяващи се в нанасяне на удари в областта на лицето на пострадалия. Двамата поотделно са участвали в самото изпълнение
на престъплението, поради което са съизвършители, по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна
страна подсъдимите са осъществили
деянията си виновно при
форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр.
1-во от НК, тъй като всеки един от тях
е съзнавал противоправността
на извършеното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Субективната страна и общността
на умисъла се извежда от обективните действия на двамата подсъдими, които са
координирани и взаимно допълващи се в тяхната насоченост за постигане на
престъпния резултат. Съставомерното поведение на
подсъдимите, изразяващо се в нанасяне на удари в областта на лицето на
пострадалия е еднопосочно и спрямо тяхната цел – физическото му увреждане,
което безусловно установява и общата субективна насоченост на престъпната им
деятелност.
Така
мотивиран, съдът намира искането на защитата за преквалифициране на процесните
престъпления, като такива по чл. 133 от НК за необосновано.
При
определяне наказанията на подсъдимите, съдът взе предвид следното:
За
деянието, наказуемо по чл. 129 ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
“лишаване от свобода” за срок до шест години.
Подсъдимият П.Д.С. е
роден на ***г***, ****, с постоянен адрес:***, ***, ЕГН **********.
При определяне
наказанието на подсъдимият П.С., съдът взе предвид доброто му процесуално
поведение, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на
образувани досъдебни производства и прие, че това обосновава приложението на
чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и наложи наказание„ Пробация „, включващо следните
пробационни мерки:„ Задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от една
година с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, „
Задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от една година и
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 150часа за срок от една година;
Подсъдимият Д.И.С. е
роден на ***г. в гр. *, ***, с постоянен адрес:***, ***, ЕГН **********.
При определяне
наказанието на подсъдимият Д.С., съдът взе предвид, че е личност с изградени
трудови навици, доброто му процесуално поведение, липсата на образувани
досъдебни производства срещу него и прие, че това обосновава приложението на
чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и наложи наказание„ Пробация„, включващо следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от три
години с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, „
Задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от три години и
„ Безвъзмезден труд в полза на обществото“ 320 часа годишно за срок от три
поредни години, като взе предвид предходното му осъждане и лошите
характеристични данни.
Така определеното
наказание на всеки от двамата подсъдими,
като вид, размер и мерки, съдът намира за справедливо, подходящо за
постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в
пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Приема, че ще
допринесе всеки подсъдим да преосмисли постъпката си. Същото, без да
осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху всеки от подсъдимите е
такова, че да не създаде у тях погрешно усещане за безнаказаност, ще им осигури
възможност да преосмислят постъпката си и ще им посочи, че корекция е възможна,
че има реален шанс всеки от тях да се поправи, като съобразява в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Освен това всяко конкретно наказание е и необходимо, и достатъчно
за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както
върху всеки подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Досежно предявения граждански иск, ДРС съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл.
45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият
е претърпял вреди, в резултат на извършените деяния, неимуществените от които са неизмерими с пари, и затова размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на справедливостта, вземайки предвид характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат. Обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
болките и страданията, понесени от увредения вследствие
на увреждането, която
фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин. Предвид тези
обстоятелства, съдът прие че предявения
граждански иск за причинените неимуществени вреди в резултат на
нанесеното
телесно увреждане, представляващо счупване на челюст е доказан и обоснован в претендирания от пострадалия размер на 5000лв., поради
което осъди подсъдимите солидарно да изплатят следващото се обезщетение.
Съобразно разпоредбата на чл. 189
ал. 3 от НПК съдът осъди двамата
подсъдими да заплатят сторените по делото разноски в размер на по 119.62лв. по
сметка на ОДМВР гр. Добрич и в размер на по 699.40лв. по сметка на ДРС и по
100лв. държавна такса върху уважения граждански иск.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Председател:
/М. Кирчева/