Решение по КНАХД №245/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Търговска банка Д“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, против решение №441/18.11.2024г., постановено по АНД №1383/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005887/26.08.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора за нарушение на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лв. на основание чл.55,ал.2, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗПК.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, като са изложени съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон като касационни основания за отмяна на решението. Сочи се, че съдът е нарушил закона при постановяване на решението, като е приел, че актосъставителят е бил оправомощен за съставяне на АУАН, че АУАН е издаден от некомпетентно лице. Изложил е подробни съображенията си в тази насока. Сочи се, че е неясна и фактическата обстановка, описана в посочените констативни протоколи. Сочи се, че не са обсъдени и други техни възражения, както и че не е обсъдено възражението им за нарушение на чл.17 от ЗАНН. Твърди се, че е направено разширително тълкуване и прилагане по аналогия на санкционни правни норми. Като се излагат съображения по приложението на материалните разпоредби. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление, евентуално да се измени наказателното постановление.

Ответникът по делото, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

По делото е подадена и частна жалба срещу Определение №153 от 06.06.25 год. постановено по настоящето дело и касаещо разноските. С него ВРС е осъдил касатора да заплати разноски за юристокнсултско възнаграждение. В тази жалба се иска отмяна на определението и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че била извършена проверка от служители на КЗП в обект на касатора в гр.Видин на 14.03.2024г. При проверката са изискани договори, които са сключени в офиса. Такива договори не са представени, освен бланка с празен договор. Изискали и общите условия за кредит в размер на 10000.00лв. От представените документи било установено, че Банката изисква такса за проучване и одобрение за потребителски кредит 1 % или минимални 90лв. Такса се взема и за проучване на кредит. В представената тарифа също е посочена такса за одобрение на кредит 1%, минимално 90лв. С протокола при проверката изискали да се представят горепосочените договори, които не са били представени по време на проверката. На 21.03.2024г. от упълномощено лице на банката са приети изисканите договори. Установява се, че договор за потребителски кредит № [рег. номер] 23.01.2024г. в чл. 12 се казва, че кредитополучателя заплаща такса проучване и одобрение на кредит в размер на 1% или 90 лв. Такса се събира при одобрение на кредита и при неговото усвояване. Към досието на договора е приложен СЕФ за размер на кредита 10000.00лв. и таксата за проучване и одобрение в случая е 100.00лв. Към досието на договора също така е приложен документ такси, комисионни в които е посочено размера на кредита 10000.00лв., такса за проучване и одобрение 100.00лв. Не са представени документи, за да се установи кога е събрана такса. Затова на 12.04.2024г. е извършена повторна проверка и са изискани документите за извършените плащания по представените договори, извлечение от сметката и становище, което да е изяснено за какви действия се събира такса за проучване и одобрение за потребителски кредит.На 18.04.2024г. са представени изисканите документи като е представено уведомление със становище, в което е посочено, че таксата за проучване и одобрение е пряко свързана със задължението на Банката да оценява кредитоспособността на крадитоискателя, като цели покриване на някой административни такси, които банката прави при проучване и др. разходи свързани с процеса на проучване. Таксата се удържа и за разходите свързани с вътрешнобанковия кредитен процес на одобрения. В уведомлението било посочено, че са съставени документи във връзка с посочената такса. От представените документи за движение по сметката е видно, че таксата в размер на 100.00лв. с договор за потребителски кредит е удържана и осчетоводена на 23.01.2024г., т.е. датата когато е усвоен кредита на 10000.00лв. Прието е от АНО, че при сключване на потребителски кредит с потребител кредиторът е поискал плащане на такса с такса проучване и одобрение на кредит като действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е нарушение от закона за потребителски кредит, за което Й. съставил акт, въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление. При горната фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му, което правилно е квалифицирано, като наложеното наказание е в минималния размер. Изложил е съображения за правилна преценка на органа за липса на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че не споделя възражението на жалбоподателя, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението и за допуснати процесуални нарушения. По делото в преписката се съдържа Заповед №339 ЛС/22.04.2015 година, с която актосъставителя С. Й. И. е упълномощен от председателя на КЗП Д. М. да съставя актове.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административния съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът споделя изводите на ВРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство при издаването на АУАН и НП. Компетентността на самата КЗП за спазването на ЗЗП е изрично регламентирана в чл. 191, ал. 1 ЗЗП. Но видно от чл. 41, ал. 1 ЗПК в него изрично е регламентирано правомощието на КЗП да осъществява контрол по ЗПК. Чл. 192 гласи: Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право: 5. да съставят актове за установяване на нарушения. Същевременно в чл. 41, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирано, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил. В конкретния случай АУАН и НП-то са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.

Заповед №339 ЛС/22.04.2015 година, с която актосъставителя С. Й. И. е упълномощен от председателя на КЗП Д. М. да съставя актове, е издадена от органа определен по закон, на длъжностно лице определено по закон, като пълномощията не са оттеглени. Заповедта е издадена от орган, който продължава да функционира, макар и с променен личен състав на длъжностно лице, което заема съответната длъжност изискуема по закон. Пълномощното на актосъставителя не е изададено intuitive persona, а с оглед длъжността на лицето. ТР № 4/22.04.2004г., по тълк.д.№ 482002г. на ВАС, според мотивите на което компетентността на всеки административен орган е нормативно определена е именно в този смисъл, видно от ЗЗП и ЗПК норамативно определените компетентности на КЗП не са променени.

АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 съответно чл. 57 от ЗАНН. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Актът и НП-то са редовно връчени.

Касационният състав напълно се солидаризира и с мотивите на предходния съдебен състав, с които районният съд е приел, че нарушението е осъществено. Доводите изложени в решението на ВРС се споделят от АС Видин. За да достигне до изводите в решението си съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на предходния състав. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тази норма е императивна и с нея се въвежда правилото, че такси и комисионни могат да бъдат събирани от кредитора само за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Така наречената "такса кредитоспособност " не би могла да се определи като допълнителна услуга за потребителя, защото допълнителни са услугите, предоставяни в полза на потребителя, докато в случая предвидената в договора такса е свързана изцяло с извършването на нормативно предвидени действия, насочени предимно към интересите на кредитора, поради което такава такса и не следва да бъде начислявана от кредитора, предвид изричната забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая, тази такса по естеството си представлява прикрита такса за усвояване и управление на кредита, а не е такса за отделна допълнителна по характера си услуга. Необосновано е увеличена финансовата тежест на длъжника.

С оглед горните съображения, Административен съд Видин намира, че решението на РС – Видин е правилно и следва да бъде оставено в сила, НП като законосъобразно правилно е оставено в сила.

По отношение на основателността на частната жалба, то АС Видин счита същата за неоснователна, с оглед изхода на делото. Определението, с което е присъдено юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 150.00 лева, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено от съда в размер на 120 лв.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №441/18.11.2024г., постановено по АНД №1383/2024г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-005887/26.08.2024г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Търговска банка Д“АД за нарушение на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 лв. на основание чл.55,ал.2, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗПК.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №153 от 06.06.25 год. постановено по АНД№1383/2024г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Търговска банка Д“АД, гр.София да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 120.00 лева, представляваща разноски за юрисконултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.