МОТИВИ ПО АНД № 6082/2015 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Х наказателен състав
Производството е по реда на чл. 378 от НПК.
С Постановление от 16.09.2015 г.
Районна прокуратура Пловдив е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на Н.Н.П. с налагане на административно наказание по
реда на чл.78А от НК за това, че на 10.09.2015 год. в гр. Стамболийски
обл.Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управлението на МПС без съответно свидетелство за управление – с НП №
15-1006-000687 от 28.04.2015 г.,
влязло в сила на 06.07.2015 г.,
издадено от Н. сектор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция” –
Пазарджик, е управлявал МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес 210Д” с рег. № ***, без съответно свидетелство за
управление – престъпление по чл.343в, ал.2,
вр. с
ал.1 от НК. Представителят
на прокуратурата прави искане обвиняемият П. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се определи административно наказание глоба, под предвидения среден размер
на същото.
Защитникът на обвиняемия, адв.Д.-М.,
моли за приложение на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на П. с налагане на
наказанието глоба в минималния предвиден в закона размер. Излага становище по
същество.
Обвиняемият П. заявява, че се признава
за виновен по обвинението, дава кратки обяснения, моли за определяне на
минималния размер на глобата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият Н.Н.П. е
роден на *** ***
***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, без образование, работещ
като общ работник, с
ЕГН – **********.
Обвиняемият П. не бил правоспособен
водач и никога не му било издавано свидетелство за управление на МПС. Въпреки
това обаче, същият управлявал лек автомобил. По повод на това бил санкциониран
с Наказателно постановление № 15-1006-000687
от 28.04.2015 г.,
издадено от Н. сектор към ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция” –
Пазарджик, като му било наложено наказание по
реда на чл.177, ал.1 от ЗДвП за нарушение от 15.04.2015 г. Това наказателно
постановление било връчено на П. лично на 26.06.2015 г. и влязло в законна сила
на 06.07.2015 г. Въпреки наказването му по административен ред обаче,
обвиняемият П. отново управлявал автомобил без да притежава СУМПС, като на 10.09.2015
г. шофирал товарен автомобил „Мерцедес” с ДК № *** в гр.Стамболийски, където на
ул.”Ив.Вазов” бил спрян за полицейска проверка от свидетелите Т. и Г.. При
проверката обвиняемият не представил СУМПС, а след извършена справка било
установено, че не притежава изобщо такова. По повод на установеното, на
обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
свидетеля Г..
Така описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия,
дадени на досъдебното и съдебното производство, както и от свидетелските
показания на свидетелите Т. и Г. от досъдебното производство, които съдът, с
оглед характера на процедурата, ползва пряко. Съдът възприема и кредитира
посочените свидетелски показания и обясненията, тъй като същите кореспондират
помежду си и не си противоречат, дадени са обективно и са логични. Събраните
гласни доказателства са в съответствие и с приетите по делото писмени доказателства
– копие от наказателно постановление и акт за установяване на административно
нарушение, справка за нарушител – водач, справка за съдимост, характеристична
справка за обвиняемия и справка от АИС БДС.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че
обвиняемият П. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 343В, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил, без съответно свидетелство за
управление, в рамките на едногодишния срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, което е било сторено с надлежно връченото му и влязло в сила
Наказателно постановление.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, като П. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Деянието
обвиняемият е извършил като е съзнавал, че не притежава свидетелство за
управление и като е знаел, че вече е бил наказван и то сравнително скоро за
такова нарушение. За горното съдът прави извод, както от обясненията на
обвиняемия, така и от писмените доказателства, от които е видно, че на
обвиняемия е било лично връчено наказателното постановление.
За това деяние към момента на неговото
извършване /съобразно с чл.2, ал.1 от НК/ се е предвиждало наказание лишаване
от свобода до две години. Обвиняемият П. е пълнолетен, неосъждан е и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ на
НК, а от престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счете, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба, на основание
посочената разпоредба.
Като
съобразява от една страна, че обвиняемият признава вината си и е съдействал на
разследването, като взема предвид и обществената опасност на конкретното
деяние, при което не са настъпили и други вредни последици, извън
съставомерните, а от друга страна, като установява, че обвиняемият е бил
наказван многократно по административен ред за нарушения именно по ЗДвП, съдът
намери, че съответен размер на глобата ще бъде такъв близък, но все пак над
предвидения минимален такъв и затова наложи административно наказание глоба от
1500 лева. Според преценката на съда така определеното наказание е справедливо
и се явява и съобразено с имотното състояние и семейното положение на
обвиняемия, като ще съдейства за постигане целите на наказанието и по-конкретно
ще се въздейства предупредително върху наказаното лице към спазване законите в
страната.
Разноски по делото не са направени.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.