№ 3535
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504419 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4419/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Уникредит
Булбанк“ АД ЕИК ********* гр.София срещу решение №2714 от 18.02.2025 г постановено
по гр.д.№35329/24 г на СРС , 125 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на К. А. Г. ЕГН ********** от гр.София ж.к.*********умата
от 10 134,57 лева - представляващи платени при начална липса на основание /нищожни
разпоредби на договор за кредит №5/1.6.2006 г с „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД , изменен с
анекс № 1/27.5.2006г./ анюитетни вноски за период 01.07.2006г.- 26.05.2016г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска – 13.6.2024г. до плащането. Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Искът е погасен по
давност , тъй като същата тече от получаване на сумите от банката , а ищецът „разумно е
можел да узнае за неравноправните клаузи“ в процесния договор. Първоинстанционният съд
„не е вникнал във фактическата обстановка, нито се е мотивирал“. Сделката поначало е била
изгодна за потребителя , а банката не носи отговорност за промените в курса на
швейцарския франк . Имало е широко медийно отразяване на това „непредвидено
обстоятелство“ , а още през 2016 г кредитът в швейцарски франкове е „превалутиран в
лева“. Следователно още тогава ищецът е „имал възможност да се защити“ , още повече че
по българското право потребителят не е ограничен със срок и правото му „може да бъде
1
реализирано по всяко време“ . Ищецът е водил и предходно дело , а институтът на давността
е „всеизвестен“ . Тълкуването на СРС „създава опасност за доверието в правото и в
стабилността на законовата уредба у нас“ . Превалутиране е извършено за суми далеч под
претендираните от ищеца суми , а именно посочените на стр.5 от допълнителната ССЕ
.Обявените за нищожни разпоредби „не са произвели действието си“ поради подписване на
анекс №1 от 27.05.2016 г е превалутиране на задълженията . Банката е събирала сумите по
чл.4 и сл. от договора за кредит , които клаузи не са били определени за нищожни и са
валидно правно основание.
Възззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и
изразява съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.02.2025 г и
е обжалвана в срок на 04.02.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост , като такива
пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Не се спори между страните , че на 01.06.2006 г ищецът и „Ейч Ви Би Банка Биохим“ АД са
сключили договор за ипотечен кредит . С анекс №1/27.5.2016г. договорът бил изменен, че
клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс 1, уреждат превалутирането на главницата от швейцарски
франкове в лева при курс 1,7931000 за един шв.фр.
На основание чл.298 ал.1 ГПК, между страните с влязло в сила на 17.10.2023г.е формирана
сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 44109/2021г. на СРС, 174 – ти състав / образувано по
искова молба от 27.7.2021г./ за следните обстоятелства: нищожността на разпоредбите на
чл.8; 10, ал.4, ал5, ал.9, ал.10, както и клаузите на т.2,3 и 2,5 от Анекс №1, че сумата от
9826,45 лева – платена от ищеца за период от 3.6.2016г. – 26.7.2021г. съставлява разликата
между превалутирана главница, по курс за 1 шв.фр. - 1,7931000 лева и по курс на БНБ към
датата на сключване на договора за 1 шв.фр. - 1,25149 лева. Предвид същата разпоредба на
чл.298,ал.1 ГПК, не следва да се събират доказателства, че към 1.6.2006г. курсът на БНБ за 1
шв.фр. възлиза на 1,25149 лева, към 27.5.2016г. - 1,76710 лева.
Според договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 49 007
швейцарски франка в заем, при усвояване не по – късно от 2.7.2006г.,която сума ще се
преведе по разплащателна сметка в швейцарски франкове.
2
Съгласно чл.4 от договора, погасяването на кредита се извършва по посочена разплащателна
вноска на 300 месечни вноски, първите 12, считано от 05.07.2006г. до 05.06.2007г. в размер
230 франка , представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран
лихвен процент по чл.9,ал.1; останалите 287 броя, към датата на договора –310 шв.фр.,
последната изравнителна – 299,21 шв.фр., 0,21 шв.фр., формирани от главница и лихва, като
в същата разпоредба е вписано, че актуализацията на базовите лихвени проценти на банката
се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т.3,12,4а ОУ, за което
кредитополучателят дава съгласие.
В чл.9 от договора е предвидено, че за усвоените суми, се заплаща лихва- първите 12 месеца
, фиксирана от 2,9 %, на годишна база, за останалия период – лихва, определена на база
променлив, в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, определен от
сбора на базов лихвен процент на банката плюс надбавка -0,366 %, който към момента
на подписване на договора е 6,27583 %.
В чл.10 ал.4 е предвидено, че кредитополучателят има правото да поиска банката да
превалутира предоставения му ипотечен кредит в шв.франкове, съответно – в български
лева или евро/…/, като кредитополучателят се съгласява изрично с подписване на договора,
банката да превалутира кредита в лева или евро по търговски курс купува на банката към
датата на превалутирането и лихвени проценти, съгласно действащия лихвен бюлетин за ФЛ
на банката за съответната валута и кредит; ал.5 – с подписване на договара,
кредитополучателят се съгласява банката да има право служебно да превалутира заема в
лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени
проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната
валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на банката единствено в
случай, че средната стойност на шв.фр. към български лев за текущо полугодие, определена
като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарски
франк за съответното полугодие се повиши с 20 %, в сравнение със средната стойност на
швейцарския франк към български лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В ал.9
е предвидена декларация от страна на потребителя , че е запознат, че превалутиването може
да доведе до повишаване на месечните вноски, а в ал.10- че тези разпоредби са му
разяснени.
С анекс №1/27.5.2016 г е посочено, че отпусната сума е в размер 49007 шв.фр., редовната
главница възлиза на /чл.2,3/ 35898,81 шв.фр., начислена е неизискуема лихва 285,65 шв.фр. /
чл.2,4/, посочен е размер на превалутирана редовна главница при курс 1.793100 – 69211,53
лева /чл.2,5/, 512,20 лева – превалутирана лихва при този курс / чл.2,6/, като в чл.4 от анекса
е посочено как се формира цената на кредита – ГЛП се формира, според валутата на кредита
и периодичността на олихвяване от приложиния към датата на олихвяване пазарен лихвен
индекс плюс фиксирана надбавка – за 27.5.2016г.- 5.6.2031г., по кредити, изплащани чрез
анюитетни вноски /чл.4,1/, тримесечния Софибор възлиза на 0,143%, фиксирана надбавка от
4,157 %, ГРП възлиза към датата на анекса, на 4,3 %.
В чл.11 от анекса е посочено , че възнаградителната лихва ще се формира по посочения в
3
чл.4,1 и 4,2 начин, препращайки към формулата н чл.9,4 и 9,5 ОУ, като съгласно чл.11,3
страните са се съгласили , че ГЛП се променя автоматично съобразно промяната на
договорения, приложим пазарен лихвен индекс и при условията, установени в т.9,4 и 9,5ОУ,
като промяната влиза в сила автоматично.
Налице е влязло в сила на 17.10.2023г. решение на СРС, 174- ти състав по дело №
44109/2021г., по иск от 27.7.2021г. на К. Г. против Уникредит Булбанк АД, за признаване на
отделни клаузи на договора за кредит и анекса за нищожни, като неравноправни, и връщане
на дадено, на основание тези неравноправни клаузи. Разпоредбите на чл.8, чл. 10, ал.4, ал.5,
ал.9 и ал.10 са прогласени за нищожни и съдът е приел , че с чл.2,3 и 2,5 от анекс 1, ищецът
за периода от 03.06.2016г.- 26.7.2021г е платил недължимо сумата от 9826,45 лева анюитетни
вноски.
Ответникът е представил лихвен лист, от който е видно, че за период 1.5.2007г. до 26.5.2016г.
ГЛП е променян / 2,9 за вноска 5.5.2007г./, 6,924 за вноска 5.72007г., 6,989 за вноска
5,12.2008г.
Според приетите пред СРС първоначално и допълнително заключение на ССЕ към
01.06.2006г., валутният курс на БНБ за 1 швейцарски франк, възлиза на 1,25149 лева; а към
26.5.2016г.- 1,76599 лева. За исковия период, ищецът е заплатил сумата 10392,06 швейцарски
франка главница, които се равняват на 13 005,56 лева по курс на БНБ от 1,25149 лева за
шв.фр., за възнаградителна лихва – 31059,83 шв.фр., която възлиза на 38 871,07 лева; общо,
ищецът е платил 41451,89 лева анюитетни вноски, като за исковия период ищецът е платил
за главница, в повече, сумата 2709,33 лева, и 7425,24 лева възнаградителна лихва – общо
10134,57 лева, платена в повече, вследствие на увеличения валутен курс. Вещото лице е
изследвало за период 12.5.2006г.- 7.5.2007г., неколкократни внасяния от страна на ищеца по
разплащателна сметка в швейцарски франкове, на внесена сума в лева, превалутирана в
швейцарски франкове, впоследствие, използвана за погасяване на вземането, останалите
вноски, са правени директно в швейцарски франкове.
В приложение към допълнителното заключение, вещото лице е изследвало разликата между
реално платената сума за главница и лихва в швейцарски франкове. Изложеното се
установява от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на вещото лице,
които страните не оспориха и съдът прие. Предявеният осъдителен иск се основава на
твърдението, за недължимо платено от ищеца, като разлика между размера на изчислени и
платени от ищеца въз основа нищожните разпоредби 118 анюитетни вноски в период
1.7.2006г. до 26.5.2016г и размерът на вноските, които ищецът дължи и би следвало да
плати, ако не се вземат предвид обявените за нищожни разпоредби на договора - в случай, че
вноските са изчислени по цена 1,25149 лева за един шв.фр.
Според СРС по предявения иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, ищецът следва да
докаже плащането на сумата , а ответникът- основанието си да получи същата. С посоченото
влязло в сила решение е прието , че всички атакувани разпоредби на договора и анекса,
даващи възможност на банката да превалутира предоставената в заем сума от швейцарски
франкове в лева или евро, включително и служебно, са нищожни, като аргументи за
4
нищожността, обоснована с противоречие със закона, са изведени, че в атакуваните
разпоредби е предвидено при превалутиране да се приложи неопределен и неопределяем
курс на банката за валутата, потребителят носи валутния риск, без предварително и
обосновано ясна информация за последиците от него, която, като се съчетае с правото на
банката едностранно да определя размера на валутния курс, води до нищожност.
Следователно разпоредбите на чл.8, чл. 10, ал.4, ал.5, ал.9 и ал.10 за нищожни. С чл.2,3 и
чл.2,5 от анекс №1, се цели формираното задължение, въз основа неравноправните клаузи и
настъпилия валутен риск, да се приеме изрично от потребителя и да му се придаде
индивидуален характер, поради което и те за обявени за нищожни. За частта от претенцията,
разгледана при основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, по предходното дело съдът е приел, че ищецът
е погасил определена, превалутирана сума – главница, като дължимата главница, в случай,
че се приложи курс на БНБ за шв.фр. към датата на сключване на договора, то и ищецът за
период от 3.6.2016г.- 26.7.2021г. – сумата от 9826,45 лева, недължимо платени анюитетни
вноски за сочения период.
Според СРС ответникът, извън срока за отговор на исковата молба, едва в писмените
бележки по спора, сочи, че сумите, предмет на настоящото производство, са начислени на
основание чл.4 от договора за кредит, а не на основание обявените за нищожни
разпоредби. Това твърдение е преклудирано , защото следвало да се направи в срока за
отговор / чл.133 ГПК, предвид на обстоятелството, че възражение в този смисъл е
правоизключващо/. Дори да се приеме тезата на ответника за неконкретизацията на исковата
молба, която да обоснове възможността му да направи и по–късно, след изтичане на срока за
отговор, това твърдение, то крайният му срок е първото по делото о.с.з, проведено на
28.11.2024г., в което заседание делото е докладвано, и в което такова твърдение не е
наведено. Отделно възражението не обосновава основанието на ответника да получи,
респективно - задържи даденото от ищеца.
Според СРС приложимите, необявени с решението за нищожни разпоредби на договора, са:
чл.4 от договора, погасяването на кредита се извършва по посочена разплащателна вноска
на 300 месечни вноски, първите 12, считано от 5.7.2006г. до 5.6.2007г. в размер 230 шв.фр.,
представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент
по чл.9,ал.1; останалите 287 броя, към датата на договора –310 шв.фр., последната
изравнителна – 299,21 шв.фр., 0,21 шв.фр., формирани от главница и лихва, като в същата
разпоредба е вписано, че актуализацията на базовите лихвени проценти на банката се
отразяват в промяна на размера на погасителната вноска, съгласно т.3,12,4а ОУ, за което
кредитополучателят дава съгласие. В чл.9 от договора е предвидено, че за усвоените суми,
се заплаща лихва- първите 12 месеца, фиксирана от 2,9 %, на годишна база, за останалия
период – лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора годишен
лихвен процент, определен от сбора на базов лихвен процент на банката плюс надбавка -
0,366 %, който към момента на подписване на договора е 6,27583 %. От приложение 1, на
лист 183, към основното заключение, е видно, че за период от 5.7.2006г. до 5.6.2007г., ГЛП,
приложен от банката, е 2,9 %, след която дата, ГЛП е над 5,90 %.
5
Според СРС при задълбочена проверка е видно, че поради превалутирането, от страна на
ответника, въпреки формалното спазване на разпоредбата на чл.4 и 9 от договора, ищецът е
заплащал анюитетна вноска, с която е погасявал все по – малка сума от главница, и все по –
висока сума от лихва. И двете части на анюитетната вноска – главницата и лихвата, се
определят едностранно от страна на ответното дружество, същите не са с една и съща
величина, с една и съща величина е само самата анюитетна вноска – 310 шв.фр., съгласно
графа 8 от приложение 1 към основното заключение. Чрез предходното решение на СРС, с
което определени клаузи са обявени за нищожни, по същество отпада основанието на
ответното дружество да изчислява лихвеният процент по посочения в двете разпоредби
– чл.4 и 9 от договора, начин, защото за ответника е налице забрана да „актуализира“
вноските, актуализирайки собствения си базов лихвен процент. Така че, макар ответникът,
формално, да прилага посочения в чл.9 ГЛП – 2,9% и 5,9%, за ответното дружество липсва
основание да начислява този лихвен процент.
Според СРС неравноправността на клаузите, определящи начина на изменение на лихвения
процент, не означава сама по себе си основателност на предявения иск по чл.55,ал.1,пр.1
ЗЗД. Тя означава, че приложение в договорните отношения между страните следва да
намери първоначалният лихвен процент, уговорен в договора за кредит, без да се
вземат предвид евентуални едностранни увеличения на лихвата, извършвани от банката –
ответник. В случая от ССЕ е видно, че ако ответното дружество беше приложило при
изчисляване на частта от главница и възнаградителна лихва курс от 1,25149 лева към 1
шв.фр., то ищецът щеше да заплати сумата от 10134,57 лева по – малко на ответното
дружество.
Според СРС изложеното обуславя основателността на иска , тъй като даденото на
основание нищожна разпоредба от договора подлежи на връщане, като дадено при начална
липса на основание, при хипотезата на чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД. Основният аргумент на
ответника е за погасяване по давност на процесното вземане , като същият се позовава на
т.7, от Постановление на Пленума на ВС 1/1979г. е прието, че погасителната давност на
недължимо платено вземане, е петгодишна, и тече от датата на имущественото
разместване – тоест, от плащането.
Според СРС пред СЕС са повдигани няколко преюдициални запитвания по приложението
на Директива 93/13, относно приложимостта на давностния срок по реституционни
претенции на потребител, в случай, че реституционната претенция се основава на
нищожността на неравноправна клауза от договора, тъй като давността за вземането, по
правило, се урежда от националното право. СЕС приема , че редът и условията за връщане
на даденото от страна на потребителя не следва да бъдат по – неблагоприятни, от тези
относно сходни съдебни производства по вътрешното право/принцип на равностойност/, или
да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
правата, предоставени от общностния правов ред /принцип на ефективност/ - така в
решение от 26.10.2006 г. по дело C-168/05, Mostaza Claro, т. 24; решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела C-224/19 и C-259/19, т. 83; решение от 22.04.2021 г. по дело C-485/19, т. 52.
6
Според СЕС противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен характер,
предявени от потребител с цел претендиране на права, черпени от Директива 93/13, само по
себе си не противоречи на принципа на ефективност ( в решение от 10.06.2021 г. по
съединени дела C-776/19 и C-782/19, т. 40; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-
224/19 и C-259/19, т. 92; решение от 25.04.2024 г. по дело C-484/21, т. 27). Давностен срок
може да бъде съвместим с принципа на ефективност, ако потребителят е имал възможност
да узнае за правата си, преди този срок да започне или да изтече (в този смисъл решение
от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/19 и C-782/19, т. 46; решение от 09.07.2020 г. по
съединени дела С698/18 и С-699/18, т. 67; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-
224/19 и C-259/19, т. 91). В решение от 25.04.2024 г. по дело C-484/21, т. 32-35, и решение от
25.04.2024 г. по дело С-561/21 на СЕС, т. 36-38, са дадени разяснения, че давностният срок
по реституционни претенции, който започва да тече от датата, на която влиза в сила
съдебният акт, с който е установена неравноправността на съответната договорна
клауза в потребителския договор и е обявена нищожността й, е съвместим с принципа на
ефективност, тъй като потребителят има възможност да се запознае с правата си, преди този
срок да започне да тече или да изтече, като продавачът/доставчикът си запазва възможността
да докаже, че потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправността й,
преди да бъде постановен такъв съдебен акт. В същия смисъл е и даденото от СЕС
тълкуване с оглед принципа на правна сигурност в т. 39-42 и в т. 1 от диспозитива на
решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21.
Според СРС при съобразяване на горното тълкуване, се налага изводът, че за вземанията,
предмет на делото, не може да се приеме, че по процесния дългосрочен потребителски
договор, към момента на сключването му, респективно – момента на получаване на сумата
от ответника, потребителят е знаел или е можел да знае за неравноправния характер на
атакуваните по гр.д.№ 44109/2021г. клаузи. Договорът е сключен през 2006г., изменен с
анекс през 2016г., и срокът му е до 2031г. ищецът е заплащал вземанията, претендирани от
ответника за анюитетни вноски за период 1.7.2006г. до 26.5.2016г., както и през период
3.6.2016г.- 26.7.2021г . И по предишното производство ,и по настоящото, неясен до
приключване на устните състезания, е бил размерът на недължимо платеното, което е
довело до процесуално действие по намаляване на исковете. Преценката затова „знание“,
посочено по – горе, е конкретна, въз основа на установените по делото обстоятелства.
Ответникът твърди , че към датата на предявяване на иска по предходното дело, ищецът е
знаел за неравноправността на клаузите, на които основава претенцията си. СРС споделя
този довод, защото в самото решение е предадено твърдението на ищеца, че клаузите са
неравноправни, респективно, с исковата молба, е предявена претенция за връщане на
даденото въз основа приложените нищожни разпоредби, разликата е само в периода на
претенцията, както и в неустановения й размер. Следователно, към датата на предявяване на
иска, въз основа на който е образувано гр.д.№ 44109/2021г., потребителят е можел да знае за
неравноправния характер на атакуваните разпоредби, и тази дата би следвало да се приеме
за дата, от която за него да тече давността за вземането по реституционната претенция. /В
този смисъл са и разсъжденията в Решение № 106/15.07.2024 г. по т.д. № 2746/2022 г. по
7
описа на ВКС, ТК, II т.о., и Решение № 124/24.7.2024г. по т.д.342/2023г. на ТК, Първо
отделение. Между страните е отделено за ненуждаещо се от доказване, че исковата молба по
гр.д.№ 44109/2021г.е предявена на 27.7.2021г., като към датата на предявяване на иска,
предмет на настоящото производство – 13.6.2024г., не е изтекъл 5-годишния давностен срок
за вземането, предмет на делото, като на основание чл.116,б.б ЗЗД и с предявяване на иска,
давността за вземането е прекъсната. Следователно възражението за погасителна давност е
неоснователно . Ако се приложи т.7 на Постановление на Пленума на ВС 1/1979 г ще е
прекомерно трудно и дори невъзможно упражняването на правото на ищеца като
потребител да получи обратно надплатените от него суми .
Решението на СРС е правилно като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд
при следните уточнения и мотиви по изричните доводи във въззивната жалба .
Първоинстанционният съд много задълбочено е анализирал наличната фактическа
обстановка и е изложил подробни и убедителни мотиви . С оглед наличният от години
проблем в цяла Европа по подобни крайно неизгодни и увреждащи правата на
потребителите кредитни продукти , формално отпускани в швейцарски франкове , е
трудно обясним „аргументът“ на въззивника , че процесният кредит всъщност е бил много
изгоден . ВКС и особено СЕС подробно са изследвали въпроса , налице е и обилна съдебна
практика , като констатациите , включително по настоящото дело са винаги едни и същи .
Съответната банка сериозно е увредила икономическите интереси на потребителя , като се е
възползвала от позицията си на професионалист в областта на валутните курсове и валутния
риск , за да реализира прекомерна и несправедлива печалба . Това се установява и от
заключението на приетите пред СРС основна и допълнителна ССЕ .
Законосъобразно е отхвърлено възражението за погасителна давност на ответника , като
в случая не може да се приложи т.7 на Постановление на Пленума на ВС 1/1979 г , защото
ще е прекомерно трудно и дори невъзможно упражняването на правото на ищеца като
потребител да получи обратно надплатените от него суми . Както е посочено в решение №
106/15.07.2024 г. по т.д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО началният момент, от
който тече 5-годишната погасителна давност за вземане по чл.55 ал.1, предл. 1 ЗЗД,
произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски
договор може да е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание (т. 7
от ППВС № 1/79 г.), но само при условие, че към този момент потребителят е знаел или
разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича
реституционната претенция, а при липса на така посоченото условие – моментът на
осъществяването му. Преценката за това е конкретна въз основа на установените по делото
обстоятелства. В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят,
е обявена за нищожна като неравноправната клауза, към датата на влизане в сила на
решението потребителят със сигурност е узнал за правата си, като това не лишава от
възможност продавачът/ доставчикът да докаже, че потребител е знаел или разумно е можел
да узнае за това обстоятелство преди този момент.
Вижда се , че подобна практика на ВКС „измества“ датата , от която започва да тече
8
погасителната давност към още по-късен момент - не както е приел СРС от датата на
предявяване на исковете по предходното дело 27.07.2021г , а към датата на влизане на
решението в сила 17.10.2023 г . След като процесният иск е предявен на 13.06.2024г., то
безспорно не е изтекъл 5-годишния давностен срок за вземането по чл.116,б.б ЗЗД като
давността за вземането е прекъсната респ. е спряна до приключване на делото .
Същото е тълкуването и в решение №124 от 24.07.2024 г по т.д.№342/23 г на ВКС , I ТО ,
като същото се възприема и от настоящия съд . Като допълнителен аргумент трябва да се
посочи , че само по себе си предявяването на иск за установяване на нищожност на
неравноправни клаузи в договор за кредит не може да се приравни на узнаване от
потребителя , че клаузата е нищожна . Казусът с „кредитите в швейцарски франкове“ се
оказа твърде сложен , като съдилищата и дори ВКС с години имаха противоречива и
постоянно променяща се съдебна практика . Беше неясно дали клаузите за валутния риск
са неравноправни и нищожни , какво следва от това , дали е нищожен целият или само част
от договора за кредит , какви суми подлежат на връщане , в каква валута и пр. Едва след
спиране на множество дела пред ВКС и многобройни произнасяния на СЕС съдебната
практика продължава да се установява като последните произнасяния на ВКС приемат
пълна нищожност на договорите , съответно , че потребителят дължи само чистата
стойност на предоставената сума като се приспаднат платените суми - решение №50011
от 26.11.2024 г по т.д.№1060/22 г на ВКС , I ТО . След като дори най-квалифицираните
юристи в страната и в целия ЕС с години и до края 2024 г не са били в състояние да
определят с точност какви са правата на потребителите в казуса „кредити в швейцарски
франкове“ , не може да се приеме , че в случая ищецът още от 2006 г е могъл да знае „със
сигурност“ какви са били правата му . На практика това не е било възможно за ищеца дори
към датата на предявяване на настоящия иск . В противен случай претенциите на ищеца
може би щяха да са в още по-голям размер .
Законосъобразно СРС е приел , че превалутирането в лева през 2016 г само по себе си не
заличава последиците от нищожността на целия първоначален договор. Както е
посочено в решение №146/01.11.2017г. по т.д. №2615/2016г. на ВКС, I ТО , решение №30 от
20.05.2020 г по т.д.№739/19 г на ВКС , I ТО и др. ако са налице нищожни и неравноправни
клаузи в договор с потребител спогодбата, основана на такава клауза също е нищожна
по смисъла на чл.366 от ЗЗД.
Следователно в случая въззивникът не може да черпи никакви права от анекса към договора
за кредит , от превалутиране по него и пр . Нещо повече , нищожни са не само конкретните
клаузи , които са били предмет на предходното дело съгласно диспозитивното начало , а
целият договор за кредит и анексът към него трябва да се приемат за изцяло нищожени
. От тях не произтичат никакви права за въззивника освен правото да получи предоставена
главница /ако същата вече не е погасена , което не е предмет на настоящото дело/ - решение
№50011 от 26.11.2024 г по т.д.№1060/22 г на ВКС , I ТО. Неоснователно е позоваването на
чл.4 и сл. от договора за кредит , защото същите са изцяло нищожни .
По отношение на размера на претендираните суми първоинстанционният съд
9
законосъобразно е съобразил основната и допълнителната ССЕ . Процесната сума от 10
134,57 лева според допълнителната ССЕ касае само надплатените лихви и главница поради
увеличен валутен курс . Отговорът на вещото лице на въпрос на ответника на л.5 от
допълнителната ССЕ касае само част от процесния период като е включен и неотносим
период преди 01.07.2006г т.е. същият е неотносим .
/Само за пълнота трябва да се посочи , че ищецът е надплатил суми не само поради
увеличения валутен курс , а въобще не е дължал суми за лихви по нищожния договор за
кредит . Допълнителната ССЕ е констатирала , че общо за лихви за процесния период
ищецът е заплатил 31 059,83 швейцарски франка . Това обаче е извън предмета на делото / .
По изложените съображения решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника е възнаграждение на адвоката на
въззиваемата страна в размер на 1000 лева .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2714 от 18.02.2025 г постановено по гр.д.№35329/24 г на СРС
, 125 състав .
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК ********* гр.София да заплати на адвокат
М.М.И. личен №********* на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв сумата
от 1000 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10