№ 12205
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20201110144156 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците
като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Младост”, адрес, са
обвързани от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „фирма” ЕАД на
потребители за битови нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от
01.5.2015 г. до 30.04.2018 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не са заплатили
сумата в размер 1901.01 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата
327.67 лв. лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 03.06.2019 г., сумата от 24.49 лв.
такса дялово разпределение за периода май 2016- април 2018 г., лихва върху нея в размер от
7.18 лв. за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2020 г. Моли да бъдат осъдени да му заплатят
посочените суми при следните квоти: Н. Д.-6/12; С. Д. 3/12; А. Д. 1/12; А. Д.-1/12; Ц. Д. 1/12.
Претендира законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
присъждане на разноски.
В хода на производството ответницата Н. Д. е починала.
Ответникът С. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни
и недоказани. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците А. Д., А. Д., Ц. Д. са депозирали идентични по своето съдържание отговори
1
чрез назначения им особен представител, с които оспорват исковете като неоснователни и
недоказани. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период с посочени
дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата
молба.
Представен е констативен протокол №1248 от 03.10.2008 г., в който е посочено, че в
процесната сграда не съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна
инсталация.
Представени са съобщения към фактури за процесния период.
Представено е писмо от СО р-н Младост с рег. индекс П-... г. , в което се посочва, че
според информационната им система собственици на процесното жилище са Н. П. Д.- ½
идеална част и С. А. Д. и Ц.н А. Д. с по ¼ идеална част от същия.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„фирма“ ЕАД.
Представен е нотариален акт №... г. за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ, с
който като собственици на процесното жилище са признати Н. П. Д. и Ас. П. Д..
Представено е удостоверение за наследници на ответницата Н. Д., починала в хода на
производството.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за
процесния период възлизат на 1906.39 лв.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От заключението на
същата се установява, че процесните суми не са заплатени от длъжника.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
2
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Oт представените по делото документи се установи, че сградата, в която е процесният
имот, е топлоснабдена, поради което собствениците на апартаменти в същата се явяват
потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързани от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено
приемане. Съгласно констативен протокол №1248 от 03.10.2008 г. в процесната сграда не
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна
енергия поради изградена еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация. Вещото лице е
посочило в заключението по съдебно-техническата експертиза пък, че в СЕС няма
монтирани топлинни разпределители, а само водомери за топла вода, отчитани от ищеца.
Освен това поддържа, че изчислената енергия в перо „отопление на имот“ не може да бъде
отдадена от една тръба, преминаваща през имот. В този смисъл съдът прима, че начислената
за отопление сума в размер на 903.91 лв. следва да бъде изключена от общата сума или за
процесния имот през процесния период е била потребена топлинна енергия на стойност от
1002.48 лв. сума за топла вода и сума за сградна инсталация. Относно размера на
доставената енергия съдът приема стойността, посочена в заключението на съдебно-
техническата експертиза, доколкото тя е изготвена не само върху материали при ищеца, а е
взела предвид и тези документи, които са представени от фирмата за дялово разпределение.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза тази сума не е била заплатена.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.“ Следователно законодателят е обвързал възникването на
задължението за плащане на цената на топлинната енергия, респ. възникване на договорно
отношение, от притежавано от страна на физическото лице вещно право върху имота, на
който е доставена съответната топлинна енергия.
Въз основа на приетите по делото доказателства, в частност нотариален акт, съдът
приема, че процесният имот е станал собственост през 1974 г. на първоначалната ответница
по делото Н. Д. и Ас. Д. при равни дялове, доколкото друго не се доказва /чл. 30, ал. 2 ЗС/.
Размерът на идеалните части на Н. Д. се потвърждава от писмото от Столична община от
2017 г. Доколкото същата е починала в хода на производството, се наследява от нейния син
С. Д.- ответник в производството /1/4 ид.ч. / и децата на другия й починал преди нея син, по
заместване /чл. 10, ал.1 ЗН/, които също са страни в настоящото производство /по 1/8 ид.
части/.
По отношение на останалата ½ идеална част от процесното жилище обаче, която от 1974
г. е била собственост на Ас. Д., няма никакви данни за настъпило правоприемство на
3
същия. Писмото от Столична община не представлява титул за собственост, поради което
съдът намира, че не са налице доказателства относно право на собственост на ответниците
А. Д., А. Д., Ц. Д. досежно останалата ½ идеална част от процесния имот, а само на Ц. Д. и
А. Д. в качеството им на наследници на Н. Д. съобразно гореизложеното.
В законоустановения срок и тримата са направили възражение за изтекла погасителна
давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погАс.и по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
определен ден за изпълнение на задължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
4
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът е предявен на 14.09.2020 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 14.09.2017 г. са погАс.и по давност. Следователно погАс.и по давност биха
били вземанията за главница по всички фактури до месец август 2017 г. включително.
Вземането по фактурата за месец септември 2017 г. е станало изискуемо от 01.10.2017 г. и
не е погАс.о по давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните
суми за периода септември 2017 г.- 30.04.2018 г., или сума в размер на 287.75 лв.
От тази сума, съобразно изчислените по-горе квоти, С. Д. дължи 71.94 лв., а Ц. и А. Д.и
по 35.97 лв.
За пълнота следва да се добави, че част от процесната сума за периода май 2015 г. до
януари 2017 г. не се дължи от наследниците на Н. Д. и на още едно основание. Видно от
представеното към отговора на исковата молба от С. Д. решение по гр. дело №11805/2017 г.,
СРС, влязло в сила, е, че е установено, че Н. П. Д. не дължи на „фирма“ ЕАД сума от
11160.86 лв. главница за топлинна енергия за периода април 2008 г. до януари 2017 г. за
процесния имот, чиято сила на пресъдено нещо следва да се зачете в настоящото
производство при решаване на спора по същество.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
5
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „Младост”, адрес да
заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 71.94 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ.
„Младост”, адрес, за периода м.09.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.09.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над сумата от
71.94 лв. до пълния предявен размер, както и за периода от 05.2015 г. до 08.2017 г.
включително като погАс.а по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б искове с правно основание чл. 79 и 86 ЗЗД за осъждане на С. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. „Младост”, ..... да му заплати 81.92 лв. мораторна лихва за периода
от 14.09.2016 г. до 03.06.2019 г., 1.43 лв. главница за такса дялово разпределение за периода
май 2016 г. до април 2018 г., както и 2.78 лв.- законна лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2020 г.
ОСЪЖДА А. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „Младост”, адрес да
заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 35.97 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. гр. София,
общ. „Младост”, адрес, за периода м.09.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над
сумата от 35.97 лв. до пълния предявен размер както и за периода от 05.2015 г. до 08.2017 г.
включително като погАс.а по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б искове с правно основание чл. 79 и 86 ЗЗД за осъждане на А. Ц. Д., ЕГН **********, с
6
адрес: гр. София, общ. „Младост”, ..... да му заплати 27.31 лв. мораторна лихва за периода
от 14.09.2016 г. до 03.06.2019 г., 2.56 лв. главница за такса дялово разпределение за периода
май 2016 г. до април 2018 г., както и 0.48 лв.- законна лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2020 г.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. „Младост”, ..... да
заплати на „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 35.97 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. гр. София,
общ. „Младост”, адрес, за периода м.09.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2020 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над
сумата от 35.97 лв. до пълния предявен размер, както и за периода от 05.2015 г. до 08.2017 г.
включително като погАс.а по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б искове с правно основание чл. 79 и 86 ЗЗД за осъждане на Ц. Ц. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. „Младост”, ..... да му заплати 27.31 лв. мораторна лихва за периода
от 14.09.2016 г. до 03.06.2019 г., 2.56 лв. главница за такса дялово разпределение за периода
май 2016 г. до април 2018 г., както и 0.48 лв.- законна лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б искове с правно основание чл. 79 и 86 ЗЗД за осъждане на С. А. Д., ЕГН **********, А.
Ц. Д., ЕГН ********** и Ц. Ц. Д., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. София, общ.
„Младост”, ....., в качеството им на наследници на починалата в хода на производството
Н. П. Д., ЕГН **********, да му заплатят сумите от 163.84 лв. мораторна лихва за периода
от 14.09.2016 г. до 03.06.2019 г., 15.38 лв. главница за такса дялово разпределение за
периода май 2016 г. до април 2018 г., както и 2.87 лв.- законна лихва за забава върху сума за
дялово разпределение за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ****** гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б искове с правно основание чл. 79 и 86 ЗЗД за осъждане на А. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, общ. „Младост”, адрес да му заплати 158.42 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. гр. София, общ. „Младост”, адрес, за
периода м.05.2015 г. до м.04.2018 г., 27.31 лв. мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г.
до 03.06.2019 г., 2.56 лв. главница за такса дялово разпределение за периода май 2016 г. до
април 2018 г., както и 0.48 лв.- законна лихва за забава върху сума за дялово разпределение
за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2020 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7