Решение по дело №907/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1272
Дата: 3 октомври 2024 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20244520100907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. Русе, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. В.
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. В. Гражданско дело №
20244520100907 по описа за 2024 година
Ищцата Б. Б. Д., като майка и законен представител на детето си Д. С. Г., твърди, че с
бащата му С. Л. Г. по настоящото дело са постигнали спогодба относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения, поради което
иска, съдът да се произнесе само относно дължимата издръжка на детето за в бъдеще и за
минало време. Иска от съда, ответникът, като баща на малолетното дете Д., да бъде осъден
да му заплаща, чрез нея издръжка в размер на по 500 лв. месечно, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане,
както и издръжка за минало време за периода 26.01.2024 г. до 15.02.2024 г., в едно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Ответникът С. Л. Г. счита предявените искове за неоснователни за сумата над 300
лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видното от релевираното писмено доказателство- Удостоверение за раждане,
родители на детето Д. С. Г., родена на ......... г. към настоящия момент на 11 г. и 11 м., са
страните в производството.
Според приетата по делото Служебна бележка, издадена от ******, детето Д. през
2023 г./2024 г. е била ученичка в 5 клас.
Майката на детето работи в ******* и за периода 02.2023 г. до 01.2024 г. вкл. е
получила общо брутно трудово възнаграждение в размер на 9785.70 лв. или средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 815.48 лв.
1
Бащата работи като зъботехник и според Служебна бележка от 27.02.2024 г. от
*********** е получил възнаграждение за периода л.02.2024 г.- м.03.2023 г. в общ размер от
1820 лв., а от ******** за периода м.03.2023 г. до м.01.2024 г. – 11315.09 лв. или
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1094.66 лв.
Не е спорно по делото, че бащата е заплащал за детето си Д., чрез неговата майка
месечна издръжка в размер на 300лв., считано от 26.01.2024 г. до настоящия момент и по 30
лв.- такса за телефона и всеки месец.
Разпитания по делото свидетел, И.Б.И., леля по майчина линия на детето, изнася
данни, че сестра и имала две деца, голямата и дъщеря била на 29 години, а малката Д. била
на 12 години, и била ученичка в 6-ти клас в ****** – Русе. Д. не ходила на допълнителни
занимания, нямала хронични заболявания. Сестра и била служител в аптека. Ответникът бил
зъботехник. Страните били разделени от 26.01.2024 г. Докато били заедно живеели в
двустайно жилище, собственост на голямата и племенница, това било семейното им
жилище. Голямата и племенница имала нужда от пари и решила да го продаде жилището.
С. го купил за малко над 50 000 лв. Това станало през м. септември 2023 г., преди да се
разделят. След раздялата им, в края на м. януари 2024 г. ответникът останал да живее в това
жилище. Сестра и живеела с друг мъж на съпружески начала на квартира и заплащала наем
600 лева месечно. През лятото ответника не бил вземал детето за месец, водил племенницата
и 4-5 дни на море в средата на м. август. За периода от когато били разделени, той не бил
участвал с допълнителни средства извън определената издръжка за детето, не и бил
закупувал дрехи, обувки и др. Плащал до сега издръжката в размер на 300 лева месечно.
През м. април 2023 той напуснал работата си и работел за себе си от м. май 2023 г.
Според свидетеля, И.Н.Н., приятел на ответника, Б. и С. имали две деца Е. - на 24
години, а малката им дъщеря Д. е на 9-10 години. Малката дъщеря живеела при майка,
нямала хронични болести, носела очила. С. работел в лаборатория и бил зъботехник. Б.
работела в аптека. В момента ответникът заплащал издръжка в размер на 300 лв. на месец.
Тази година водил детето 2-3 пъти на почивка. В момента ищцата живеела с друг мъж.
При така установените фактически положения, съдът прави следните правни
изводи:
На основание чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се
издържат от имуществото си. Детето Д. е на 11 г. и 11 м. Ответникът е получавал
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1094.66 лв. за перида м.02.2023
.- м.01.2024 г.С оглед трудоспособната му възраст, съдът намира, че той може да реализира
доходи в размер около средната работна заплата за страната. Не е установено по делото, че
той има задължения за полагане на грижи към други лица. Следва да се отбележи, че беше
изменен размера на минималната работна заплата за страната като от 01.2024 г. тя е 933 лв.,
а от 01.2025 г. - 1077 лв. С оглед изложеното, предвид възрастта на детето, неговите нужди
за храна, облекло, развлечения и други, необходими за правилното му физическо и
2
интелектуално развитие и възможностите на родителите, както и разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, установяваща, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата, съдът намира, че двамата могат да му осигуряват месечна
издръжка в размер на 700 лв., от които бащата следва да плаща 400 лв. Останалата част,
ведно с грижите за детето следва да се поемат от майката, която е получила средномесечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 815.48 лв. Така определеният размер на
дължимата издръжка е съобразен с конкретните нужди на детето и възможностите на
родителите. До този размер претенцията е основателна и следва да се уважи.
Според разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяването на иска. В настоящият случай се претендира
такава за периода 26.01.2024 г. до 15.02.2024 г. Съдът намира, че тази претенция е частично
основателна за сумата от 258.06 лв./ 400 лв.- месечна издръжка за 20 дни/, като над тази
сума искът следва да се отхвърли.
Ответникът дължи на Б. Б. Д. сумата от 160 лв.- адвокатско възнаграждение/ съдът
съобрази постигната спогодба между страните относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения/ съобразно уважената част
от иска. Б. Б. Д. дължи на ответника сумата от 25 лв., съобразно отхвърлената част от иска,
т.е. по компенсация ответникът дължи на Б. Б. Д. сумата от 135 лв.- разноски за
производството.
Ответникът дължи и по сметка на РРС държавна такса от 626 лв. за издръжките.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Л. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, да заплаща на основание чл.143 от СК за
детето Д. С. Г., ЕГН **********., чрез неговата майка и законен представител Б. Б. Д., ЕГН
********** от гр. Русе., месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 15.02.2024 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяването й, както и сумата от 258.06 лв., представляваща издръжка
за минало време за периода 26.01.2024 г. до 15.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенциите по
чл.143 от СК и по чл.149 от СК за сумата над 400 лв.
ОСЪЖДА С. Л. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, да заплати по сметка на РРС
държавна такса за издръжките в размер на 626 лева.
ОСЪЖДА С. Л. Г., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на Б. Б. Д., ЕГН
********** от гр. Русе, сумата от 135 лв.- разноски за производството по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в
двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3
4