№ 309
гр. Шумен, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Силвия Й. М.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100457 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Юробанк България“
АД, ЕИК ********* (правоприемник на „БНП Париба Файненс“ С.А., клон България) със
седА.ще и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „....“, № 260, представлявано
от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. М. Ц., АС „.... със съдебен адрес: гр.
София, ул. „...., № 84, ет.4 срещу Б.А.М., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 7
и Х. Х. А., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 4. Ищецът твърди, че на
11.08.2022 г. между „Юробанк България“ АД и ответника Б.А.М. е сключен договор за
потребителски кредит ...., по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в
размер на 28 030 лв. Договорът е подписан и от Х. Х. А. в качеството й на
съкредитополучател, поемайки задължение да отговоря солидарно за връщането на
предоставения кредит. Погасяването на кредита е следвало да се извърши с месечни вноски,
съобразно погасителния план към кредитния договор. Крайният срок за погасяване на
кредита е 11.08.2032 г. Поради преустановяване на плащането на дължите месечни вноски
по кредита, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 12.03.2024 г. с
връчени покани на длъжниците, с които са поканени да погасят доброволно задълженията
си по кредитния договор. Поради неплащане от страна на ответниците, банката е
предприела действия за събирането на вземанията си по реда на заповедното производство -
чл.417, ал.1, т.2 от ГПК. В резултат на това срещу ответниците, ШРС е издал заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изп. лист по ч.г.д. № 992/2024 г. Заповедта е връчена на
ответниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК
банката е предявила настоящия иск. Ищецът претендира да се установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответниците в общ размер на
1
31 559.18 лв., от които 28 030.00 лв. – дължима главница за периода от 11.09.2023 г. до
09.04.2024 г.; 2 748.38 лв. дължима възнаградителна лихва за периода от 11.05.2023 г. до
12.03.2024 г. и 780.80 лв., дължима мораторна лихва за периода от 11.05.2023 г. до 09.04.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед до пълното погасяване на задължението. Ищецът претендира да му
бъдат присъдени и направените разноски в заповедното и настоящото производство.
В сроковете по чл.367, ал.1 от ГПК са депозирани отговори на исковата молба от
адвокат И. М. И. и адвокат С. З. Е. в качеството им на особени представители съответно на
Б.А.М. и Х. Х. А.. В тях е изразено становището, че искът е недопустим, тъй като
заявлението по чл.417 от ГПК е подписано от адвокат, упълномощен от представляващия
адвокатското сдружение, но в него не е посочено, че упълномощеният е съдружник в
съдружието, респективно не е надлежно преупълномощен, тъй като липсва съгласие от
клиента, съгл. чл.25, ал.4 от ЗА. Т.е. процесната заповед за изпълнение, постановена при
липса на надлежно упълномощаване е порочен съдебен акт, който не може да бъде саниран в
настоящото производство.
В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, ответниците считат, че същият е
неоснователен. НА.це е нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. От представените писмени
доказателства се установява, че методологията за изчисляване на референтния лихвен
процент, погасителният план, които са неразделна част от кредитния договор, както и
писмените искания на двамата ответници са с различен шрифт по-малък от размер 12. С
оглед на това договорът е недействителен и следва да се приложи чл.23 от ЗПК. Оспорва се
обстоятелството, че Х. Х. А. е сключила договора с ищеца и има качеството на
съкредитополучател, както и обстоятелството, че до нея е достигнало волеизявлението на
банката за предсрочната изискуемост на задължението по кредитния договор. Същата не е
получила вярна и точна информация за условията по договора. Кредитния договор съдържа
неравноправни и нищожни клаузи, противоречащи на добрите нрави – чл.3, ал. ал. 1, 2 и 3,
които не отговарят на изискването за яснота и разбираемост, съдържащи се в ЗПК и ЗЗП.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното:
На 11.08.2022 г. между „Юробанк България“ АД и Б.А.М. и Х. Х. А. в качеството им
на кредитополучатели е сключен договор за потребителски кредит № .... Въз основа на
договора банката е предоставила на ответниците потребителски кредит в размер на 28 030
лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор № FL 1108128 от 2020 г.,
сключен между банката и Б.А.М. като кредитополучател/кредитодържател и Х. Х. А. –
съкредитополучател (чл.1, ал.1). Кредитът е следвало да бъде издължен на 120 месечни
вноски, като кредитополучателите ползват дванадесет месечен гратисен период за плащане
на главницата, през който плащат само лихва върху усвоения кредит. След изтичане на
гратисния период кредитополучателите погасяват кредита на анюитетни месечни вноски,
които се плащат на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния
план, който е неразделна част от кредитния договор. Крайният срок за погасяване на кредита
2
е последната падежна дата - 11.08.2032 г., посочена в погасителния план, представляващ
неразделна част от договора (чл. 4, чл.5 и чл.6, ал.1).
За предоставения кредит, ответниците дължат на банката променлива годишна лихва,
която е сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, която през
първите три месеца от срока за издължаване е в размер на 2.203%, през следващите девет
месеца фиксираната договорна надбавка е в размер на 10.760%, а след изтичането им до
крайния срок за издължаване фиксираната договорна надбавка ще бъде в размер на 9.757%.
За референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ
на банката за необезпечени кредите в съответната валута., приложим за съответния период
на начисляване на лихвата. (чл.3, ал.1). Референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите
съгласно Методология на банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по
потребителски и жилищно-ипотечни кредити, представляваща Приложение № 1 към
договора (чл.3, ал.2). Към датата на определяне на годишния лихвен процент по кредита
стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити в лева е 0.650% (чл.3, ал.3).
В чл.3, ал.9 от договора е посочен годишния процент на разходите (ГПР) по кредита,
който е 10.63%, а общата сума дължима от кредитополучателите е 45 888.30 лв. Стойността
на ГПР е изчислена при следните допускания: 1) договорът ще е вА.ден за срока, за който е
бил сключен и страните по него ще изпълняват точно задълженията си по него; 2) лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилага до
изтичане срока на договора и 3) плащанията се извършват съобразно датите и условията,
изисквани от банката – чл.3, ал.10.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерския съвет (чл.8).
При непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и да пристъпи към принудително събиране на вземането (чл.14. ал.1 и
ал.3).
Всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени ако достигнат адресите на страните. По отношение
на кредитополучателите адресът за получаване е вписания в началото на договора адрес. В
случай, че някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция, тя е
длъжна да уведоми писмено другата страна – чл.19.
С покани за изпълнение, ответниците са уведомени, че поради забавяне на
плащанията по кредитния договор, вземанията на банката по него се обявяват за изцяло и
предсрочно изискуеми. Ответниците са поканени в седмодневен срок от получаване на
поканите да заплатят дължимата сума в общ размер на 29 715.43 лв., от която главница –
3
28 030 лв. и договорни лихви – 1 685.43 лв. Поканите са връчени на Б.А.М. и Х. Х. А., чрез
ЧСИ .... рег. № 876 на КЧСИ, по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съответно на 03.01.2024 г. и
12.03.2024 г., когато са изтекли сроковете, по чл.47, ал.2 от ГПК. Ответниците не са погасили
задълженията си в указания срок.
На 19.04.2024 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от 09.04.2024
г. Въз основа на заявлението на 22.04.2024 г. по ч.г.д. № 992/2024 г. по описа на ШРС е
издадена Заповед № 471 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 363, с който ответниците са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 28 030.00 лв. – главница; 2 748.38 лв. – възнаградителна
лихва, дължима за периода от 11.05.2023 г. до 12.03.2024 г.; 780.80 лв. – мораторна лихва,
дължима за периода от 11.05.2023 г. до 09.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 2 818.38 лв. –
разноски по делото, от които 631.18 - заплатена държавна такса и 2 184.20 лв. – адвокатско
възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
20248760400517 по описа на ЧСИ .... рег. № 876 на КЧСИ. Поканите за доброволно
изпълнение са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, предвид чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, на ищеца е указано да предяви установителен иск – Определение № 2296/30.08.2024
г. по ч.г.д. № 992/ 2024 г. на ШРС. Определението е получено от банката на 20.09.2024 г.,
която на 07.10.2024 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е предявила иск за
установяване на вземането си.
От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на вещото лице
дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца, както и
записванията в тях по отношение на договор за потребителски кредит № ....са водени
редовно. Усвояването на кредита в размер на 28 030 лв., е осъществено еднократно на
11.08.2022 г., като сумата е постъпилата по банковата сметка на ответника Б.А.М. в
„Юробанк България“ АД. На същата дата 11.08.2022 г. са удържани суми за погасяване на
друг кредит на Б.А.М. – кредитна сделка № 4935054 в общ размер на 26 608.64 лв. и
непогасени банкови такси за обслужване на разплащателната сметка – 38.50 лв., а със сума в
размер на 1 274.86 лв. е извършен банков превод.
За погасяване на кредита е постъпила сума в общ размер на 1 677.07 лв., с която са
погасени лихви - първите 8 бр. погасителни вноски (до 11.04.2023 г., вкл.) и частично
погасителна вноска с падеж 11.05.2023 г. Към датата на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем – 12.03.2024 г. са нА.це 7 бр. незаплатени месечни погасителни вноски
за главница и 11 бр. незаплатени месечни погасителни вноски за лихви.
За периода от датата на предоставянето на кредита – 11.08.2022 г. до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 12.03.2024 г., прилагания лихвен процент по него е, както
следва: 1) от 11.082022 г. до 10.11.2022 г. – 2.853%; 2) от 11.11.2022 г. до 11.06.2023 г. –
11.410%; 3) от 12.06.2023 г. до 10.08.2023 г. – 12.110% и 4) от 11.08.2023 г. до 09.04.2024 г. –
4
11.107%. Възнаградителната лихва е изчислявана правилно и съобразно договорените клаузи
по договора. Лихвения процент е променян съобразно чл.3 от кредитния договор.
Мораторната лихва за периода от 11.05.2023 г. – 09.04.2024 г. е изчислявана само върху
просрочената главница, а не върху сумата на анюитетните вноски, включващи главница и
просрочена възнаградителна лихва.
Размерът на непогасените задължения на ответниците по кредитния договор към
09.04.2024 г. (датата на изготвяне на счетоводното извлечение от търговските книги на
банката) са в общ размер на 31 559.18 лв., от които главница - 28 030.00 лв.;
възнаградителна лихва – 2 748.38 лв. и мораторна лихва – 780.80 лв. След 09. 04.2024 г. до
датата на изготвяне на до датата на изготвяне на ССЕ няма данни за извършени плащания по
кредита.
Годишния процент на разходите по кредита е изчислен при включване на разходите
свързани с кредита.
От заключението на назначената от съда съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че текста
на договор за потребителски кредит .... е изпълнен със сериен шрифт „Times new roman” и
големина на символите 12 пункта.
Целият текст на Методологията за определяне на референтен лихвен процент
(ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити също е изпълнен със сериен
шрифт „Times new roman” и с големина на символите 12 пункта.
Целият текст на погасителния план е изпълнен със сериен шрифт „Times new roman”
и с големина на символите 10.8 пункта.
При представените „Искане“ по програма (код) 9575 и по програма (код) 13017 и
„Искане за съкредитоискател“ по програма (код) 9575 и по програма (код) 13017 е изпълнен
със сериен шрифт „Tahoma” и големината на символите както следва: 1) текстовете
„Искане“ и „Искане за съкредитоискател“, явяващи се заглавия на съответните документи са
изпълнени с големина на символите 11.2 пункта; 2) останА.ят текст в документите е
изпълнен с големина на символите 8.2 пункта.
В представените „Декларации“ по програма (код) 9575 и по програма (код) 13017,
текста е изпълнен е изпълнен със сериен шрифт „Times new roman” и с големина на
символите, както следва: 1) текста „Декларация“, находящ се в графа в горната част и
явяващ се заглавие на документите е изпълнен с големина на символите 12 пункта; 2)
текстът със съдържание от/до „Програма (код)………..Тип кредит Fast Loan“ в горната част
и текста в четирите графи в долната част на документите е изпълнен с големина на
символите 10.1 пункта; 3) текстът в таблиците, намиращи се в средната част на документите
е изпълнен с големина на символите 6 пункта; 4) останА.ят текст в документите с
изключение на посочените е изпълнен с големина на символите 8 пункта.
Текстът във „Въпросник – декларация“ е изпълнен със сериен шрифт „Times new
roman” и с големина на символите 11 пункта, с изключение на текстовете „Б.“ и
5
„**********“ в горната част на документа, които са с големина на символите 12 пункта.
Текстовете със съдържание „НЕ“ и „ДА“, находящи се в графи в дясната част на таблицата в
документа са изпълнени с големина на шрифта 14 пункта.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че нА.це е правен спор
относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между банката и
ответниците договор за потребителски кредит .... от 11.08.2022 г. Предявеният иск е с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок,
считано от уведомяването на ищеца, че заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК. Т.е. нА.це са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е частично основателен, поради следните съображения:
Банката е изпълнила задължението си по сключения между страните на 11. 08.2022 г.
договор за потребителски кредит .... и е предоставила на ответниците кредит в размер на
28 030 лв., който е усвоен на датата на подписването на договора. Но кредитополучателите
не са изпълнили задължението си да върнат кредита, съгласно уговореното в кредитния
договор. Те са прекратили редовното заплащане на дължимите месечни погасителни вноски,
като последното плащане е извършено на 10.01.2022 г. Към датите на получаването по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК на поканите за изпълнение – 20.12.2023 и 12.03.2024 г. не са били
платени оставащите 4 бр. месечни вноски за лихви и 7 бр. месечни анюитенти вноски. С
оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл.
чл.14 от кредитния договор и видно от събраните по делото доказателства, той го е
упражнил, чрез изпращане до ответниците на покана – уведомлeние, връчена от ЧСИ .... по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК съответно на 03.01.2024 г. и 12.03.2024 г. Принципното
разрешение, залегнало в мотивите на т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е че предсрочната изискуемост
проявява своето действие от момента в който длъжника е получил волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й.
Неоснователно е възражението, че до Х. Х. А. не е достигнало волеизявлението на
банката за предсрочната изискуемост. Уведомлението е изпратено на настоящият адрес на
ответницата, който към този момент е съвпадал с поС.ния й адрес. Същият адрес е посочен
от нея в кредитния договор и съгл. чл.19 е адресът за получаване на съобщенията, изпратени
от банката. Връчителят е приложил правилото за три посещения на адреса (чл.47, ал.1, изр.3
от ГПК), след което на 27.02.2024 г. е залепил уведомление и поканата е връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Сделката по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
ЗПК, и това изрично е посочено в договора – чл.1. Следователно следва да се прилага
действащия Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 18, от 05.03. 2010 г., в сила от
12.05.2010 г.). Не са нА.це изключенията, посочени в чл.4 от ЗПК. Ответниците са физически
6
лица, които при сключване на договора не са действА. в рамките на своята професионална и
търговска дейност. Те са потребители, по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП, на финансова услуга - §13, т. 12 от ДР на ЗЗП. От друга страна, ищецът е кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е търговец съгл. §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва
да се приложат и разпоредбите на действащия ЗЗП в сила от 10.06.2006 г., отнасящи се до
защита на потребителя от неравноправните клаузи в потребителските договори (това
изрично е предвидено в чл.24 от ЗПК), за които съдът следи служебно съгласно чл.7, ал.3 от
ЗЗП.
Процесният кредитният договор заедно с приложение № 1 – методология за
определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити, погасителния план към кредитния договор и исканията на ответниците за
отпускане на кредит съставляват едно цяло. Това изрично и недвусмислено е изразено в
чл.3, ал.2 и чл.17 от договора. От приетото заключение на СТЕ се установява погасителния
план и исканията на ответниците са изготвени при размер на шрифта под 12 пункта.
Отделно от това исканията са изписани с различен шрифт от този с който са изписани
договора за потребителски кредит, методологията и погасителния план. Следователно
процесният договор за потребителски кредит не отговаря на императивното изискване на
чл.10, ал.1 от ЗПК и на основание чл.22 от ЗПК е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата,
която е била предоставена на разположение на кредитополучателите, но те не дължат лихва
и други разходи по кредита. В този смисъл Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.д. №
2024/2022 г. на ВКС, І т.о.; решение № 50174 от 26.10.2022 г. по г. д. № 3855/2021 г. на ВКС,
ІV г.о. и Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т.о.
От приетата по делото ССЕ се установява, че предоставения кредит в размер на
28 030.00 лв. е бил изцяло усвоен. Сумата е постъпила по банковата сметка на Б.А.М.. За
погасяване на задълженията по кредитния договор, ответниците са внесли 1 677.07 лв., с
която е погасена възнаградителна лихва. С оглед на това предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да се уважи в размер на 26 352.93 лв., представляващ
разликата между чистата стойност на предоставеният кредит от 28 030.00 лв. и внесените от
ответниците суми за погасяване на задълженията им по кредитния договор в общ размер на
1 677.07 лв. В останалата част за разликата до претендирания общ размер от 31 559.18 лв.,
исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Предвид основателността на главната претенция за сумата от 26 352.93 лв.,
представляваща дължима главница по договора за предоставяне на потребителски кредит,
основателна е и предявената акцесорна такава за заплащане на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
19.04.2024 г. до окончателното й заплащане, поради нА.чие на виновно неизпълнение на
парично задължение от ответниците.
7
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, съразмерно с уважената част от претенцията му, направените от него разноски по
делото в размер на 9 772.14 лв., а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и направените в заповедното
производство разноски в размер на 2 350.93 лв. или в общ размер на 12 123.93 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че Б.А.М., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“,
№ 7 и Х. Х. А., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 4 дължат солидарно на от
„Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр. София,
район „Витоша“, ул. „....“, № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и
П.Н.Д. сумата от 26 352.93 лв., представляваща чистата стойност на кредита, предоставен по
договор за потребителски кредит № .... от 11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.04.2024 г. до окончателно изплащане
на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 471 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.04.2024 г. по ч.г.д. № 992/2024 г.
по описа на Районен съд –Шумен, като отхвърля исковете в останалата част за
установяване съществуването на вземания за главница в размер на 1 677.07 лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 26 352.93 до предявения размер от
28 030.00 лв.; 2 748.38 лв. дължима възнаградителна лихва за периода от 11.05.2023 г. до
12.03.2024 г. и 780.80 лв., дължима мораторна лихва за периода от 11.05.2023 г. до 09.04.2024
г
Осъжда Б.А.М., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 7 и Х. Х. А., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 4 да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* със седА.ще и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „....“, № 260,
представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д. сумата от 12 123.07 лв.
представляващи направените в заповедното и исковото производство разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8