№ 938
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „О.М.“ АД срещу решение от
13.01.2022 г. по гр.д. №62552/2020 г. на Софийския районен съд, ГО, 64 състав, с което е
уважен предявеният от „Б.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за
сумата от 20 913,43 лв. – неустойка поради неприето количество природен газ съгласно т.7.5
от сключен между страните договор за доставка на природен газ от 20.08.2018 г., начислена
за периода мес.01.2019 г. – мес.09.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба /29.10.2019 г./ до окончателното плащане, и сумата от 777,01 лв. – неустойка
за забава върху всяко от месечните задължения по главницата от 13-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, до предявяване на иска или с общ период на забавата
13.02.2019 г. – 29.10.2019 г., както и съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че ищецът не е доказал да е доставил обеми в повече от реално
приетите, които са измерени през процесните пунктове, като излага, че доставчикът не е
доставил пълното количество от договорения обем, както и че не е имал възможност да
приеме повече газ от измерения от оператора. Поддържа, че клаузата на т.7.5 от договора е
нищожна, а чрез претендираните неустойки доставчикът се обогатява неоснователно.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Б.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към
мотивите на първоинстанционния съд и в допълнение излага следното:
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпроса
дали за периода мес.01.2019 г. – мес.09.2019 г. са налице неприети количества газ от
въззивника по смисъла на т.7.5 от договора между страните за доставка на природен газ,
както и дали посочената клауза от договора е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. За да бъде основателна претенцията на ищцовата страна, следва да се установи
наличието на валидно договорена клауза за неустойка, неизпълнение на задължението на
ответника, за което е уговорена, както и че ищецът е изправна страна по договора.
В случая неустойката има обезщетителна функция и служи за репариране на вредите
от неизпълнението на договора на изправния кредитор. Неустойката преследва и
обезщетителна цел, тъй като с нейното заплащане се цели възмездяване на ищеца за вредите,
които настъпват за него от неизпълненото от ответника задължение да приеме заявените
количества газ. В този случай фактът на настъпване на вредата и нейният размер не
подлежат на установяване, но следва да се спомене, че фактът на увреждане е вън от
съмнение, доколкото ищецът в качеството на обществен доставчик договоря и закупува от
свой съконтрахент количества газ за съответен месец съобразно уговорката с ответника,
която създава за ищеца правно оправданото очакване, че ще продаде природен газ и ще
получи от продажбата цена, с която ще възстанови направените разходи по договора със
своя съконтрахент /покриване себестойността на стоката/, както и ще получи съответна
чиста печалба. Неизпълнението на задължението на ответника да приеме уговорените
количества природен газ затрудняват постигането от ищеца на целите, обусловили
сключване на договора, доколкото той е търговец и има интерес закупените от неговия
съконтрахент количества газ планомерно и според очакваното да се продават на ответника
срещу съответната цена. В действителност неприетото от ответника количество природен
газ остава в имуществото на ищеца, т.е. този имуществен актив не погива, и съществува
възможност за бъдещата му продажба, но всяко неприето количество газ осуетява
възможността ищецът с получената за него цена да покрие своите разходи по доставката,
както и възможността да реализира планираната чиста печалба.
С оглед дадените разрешения настоящият въззивен състав счита, че клаузата, с която
е уговорена неустойка в размер на 10 % от цената на неполученото минимално количества
природен газ за съответната година, е уговорена с цел да обезпечи изпълнението на
задължението на купувача за получаване на заявените за съответната календарна година
минимални количества природен газ, да санкционира купувача в случай на неизпълнение на
така поетото задължение и да обезщети продавача за вредите от неизпълнението,
съизмеряващи се с очакваната при сключване на договора, но пропусната вследствие
2
неосъществените по вина на купувача доставки, печалба. Изложеното води до извода за
неоснователност на възражението за нищожност на клаузата за неустойка, преценявайки
към момента на сключване на договора дали неустойката е нищожна. Отговорността на
ответника по т.7.5 от договора е безусловна и за реализирането не е предвидено
възникване на аналогична отговорност и налагане на санкции на ищеца на същото
основание.
По делото е безспорно, че между страните са сключени процесния договор за
доставка на газ, по силата на който ищецът е поел задължение като продавач да доставя на
ответника в качеството му на купувач природен газ, като са уговорени в Приложение №1
към договора минимални количества, които да бъдат доставени в рамките на годината. По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно
приетите обеми природен газ, относно размера на неприетото количество газ и относно
разликата между договореното и прието количество газ. Настоящият въззивен състав намира
възражението на въззивника, че няма неполучени количества газ, които да са му доставени,
че не означава, че ищецът не е осигурил техническа възможност за доставка на заявените
като прогнозни по договора количества природен газ. Не се твърди, а и от представените
доказателства не се установява, да е било заявявано количество газ, което да не е доставено
на ответника. Не са представени доказателства от ответника, свързани с неосигуряване на
поискания дебит газ поради липса на техническа възможност за доставка или обвързана с
отказ на ищеца. Претендираната неустойка се начислява в посочения процент върху
стойността на договореното по спецификация минимално годишно количество природен газ
и това, което фактически е доставено и получено. Следователно същата се начислява върху
разликата между уговореното като минимум на доставка количество и реално доставеното.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото се установява, че
договорените количества за процесния период януари 2019 г. – септември 2019 г. са в общ
размер 237 804,187 MWh, заявените количества са в общ размер 240 275,668 MWh, а реално
пренесените – 237 345,493 MWh.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице разлика между посоченото по Приложение
№1 минимално количество и фактически доставеното, като същата се установява от
заключението на ССчЕ и частично за месеците август и септември 2019 г. от представеното
от ищеца и прието като неоспорено двустранно подписано допълнително споразумение от
09.06.2020 г. Установи се, че ответникът е потребил по-малко от заявените количества за
процесния период мес.01.2019 г. – мес.09.2019 г. При това положение същият е нарушил
обвързващата го договорна клауза по т.7.5 от договора, която е скрепена със санкция,
съставляваща заплащане на неустойка в размер на 10 % от стойността на договореното, но
неприето количество газ, по доставна цена, установено с месечен акт и неустойка в размер
на 10 % от стойността на приетото над заявеното количество газ.
Предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции възивната жалба на
ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на Софийския районен съд
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал. 3 ГПК следва да се присъдят съдебни разноски във въззивното производство
размер на сумата от 2400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20003389 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д.
№62552/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА „О.М.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „******* ******* да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* *******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от
2400,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4