№ 539
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000424 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №363/10.03.2025 г. по т. д. № 1838/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
ЕИК121718407, да заплати на „КРИСТИ 12“ ЕООД, с ЕИК131574574, както
следва: на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 73 178,06 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото на 12.06.2022 г.
застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие в гр. София, при
управлението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № ***, по
ул. „Попова шапка“ от ул. „Плачковски манастир“ към ул.„Димитър
Софийски“, срещу номер 26, ведно със законна лихва върху главницата от
06.10.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 9000 лева, представляваща мораторна лихва за забава, изчислена
върху главницата от 73 178,06 лева за периода от 01.07.2022 г. до 06.10.2023 г.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, действащ чрез
процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че в случая няма проявена груба небрежност от страна на
водача на процесния лек автомобил – К. М. М.. Поддържа се, че именно
1
проявената груба небрежност от посоченото лице е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и това дава основание на
застрахователя да постанови отказ на основание т. 9.1.8 от Раздел I от ОУ по
застраховката. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила първата
инстанция е отказа да допусне и назначи повторна съдебно-техническа
експертиза, тъй като приетата такава е своевременно и обосновано оспорена.
Заявява се, че за отговорите на поставените от ответника в отговора на
исковата молба въпроси е било необходимо извършването на личен оглед на
местопроизшествието, което вещото лице не е извършило и този пропуск е
довел до необоснованост на неговите заключения. Моли се решението да бъде
отменено изцяло, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – „КРИСТИ 12“ ЕООД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорват
се наличието на проявена груба небрежността от страна на водача на
процесния лек автомобил – К. М. М.. Освен това се изтъква, че същият няма
качеството на лице, което да попада в предметния обхват на т. 9.1.8 от Раздел I
от ОУ по застраховката. Моли се първоинстанционното решение да бъде
изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 386, ал. 1 КЗ вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени
от „КРИСТИ 12“ ЕООД за осъждането на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД да му заплати сумата от 73 178,06 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото на 12.06.2022 г. застрахователно събитие –
увреждане на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 8“, с peг. № *** в
резултат на пътно транспортно произшествие в гр. София, ул. „Попова
шапка“, номер 26, ведно със законна лихва върху главницата от 06.10.2023 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 9000 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата от 73 178,06 лева за
периода от 01.07.2022 г. до 06.10.2023 г.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, а и то събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че на 17.02.2022 г. между
страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ със
застрахователна полица № 440122131000761 за лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Кю 8“, с peг. № ***, с клауза "Пълно Каско" – „Каско +“ съгласно
приложими Общи условия на застрахователя, със срок на валидност от 00:00
часа на 19.02.2022 г. до 00:00 часа на 18.02.2023 г. при застрахователна премия
в размер на 5568,00 лева с уговорено разсрочено плащане на четири равни
вноски и застрахователна сума в размер на 135 000 лева. Няма спор между
страните и че на 12.06.2022 г., в рамките на действие на договора, настъпва
пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е
увреден. Мястото на произшествието е посетено от компетентните орган и и е
съставен Протокол за ПТП № 1849898 от 12.06.2022 г. по описа на СДВР,
отдел ПП, в който са описани обстоятелствата по настъпване и видимите
увреди по МПС.
На 13.06.2022 г. застрахованото лице е предявило писмена
застрахователна претенция към застрахователя по имуществена застраховка
„Каско" за изплащане на обезщетение по настъпил риск „Пътно-транспортно
произшествие". Депозирано е уведомление от водача и са предоставени в
оригинал изисканите от застрахователя документи. По претенцията пред
застрахователната компания е образувана преписка по щета №
44012132215886. Застрахователят е извършил първоначален (на 14.06.2022 г.)
и допълнителен оглед (на 05.07.2023 г.) на уврежданията и е съставил опис -
заключение на щетите. Застрахованият писмено е депозирал искане за ремонт
на автомобила в доверен на застрахователя автосервиз, с оглед демонтиране на
увредените части и установяване състоянието на другите детайли в обсега н а
удара.
С писмо с изх. № 0-92-9545/15.07.2022 г., застрахователят е уведомил
застрахованата страна, че отказва изплащане на обезщетение с мотив, че
„действията на водача на застрахованото МПС съставляват нарушение на
правилата за движение по пътищата за движение в населено място, като се е
движил с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост ,
които действия квалифицира като „небрежност “, съставляваща изключен
риск по смисъла на т.9.1.8 от Общите условия на застрахователя.
Застрахованата страна е възразила срещу отказа. Съгласно условията на
процесната застрахователна полица частичните щети на застрахованото МПС
следва да бъдат отстранявани в официален за марката сервиз. Стойността на
ремонтно - възстановителните дейности по описа на застрахователя в „Порше
3
Интер Ауто", който е официален за марката Ауди в България е в размер на
73240.66 лева. След представяне от застрахования на проформа - фактура, с
писмо изх. № 0-92-11177/05.09.2023 г. „ДЗИ - Общо застраховане" е
потвърдило отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
първоначална авто-техническата експертиза, която въззивният съд кредитира
като компетентно и обективно изготвена, стойността на ремонтно-
възстановителните работи по процесния автомобила към датата на
застрахователното събитие възлиза на 73 178,06 лв. с ДДС. Тази стойност е
определена съобразно средната пазарна цена на материалите и труда.
Заключението на тази експертиза не е оспорено от страните.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
допълнителна авто-техническата експертиза, която въззивният съд също
кредитира като компетентно и обективно изготвена, местопроизшествието е
настъпило в тъмната част от денонощието на пътен участък без хоризонтална
и вертикална пътна маркировка, при мокър пътна настилка и при ограничение
на скоростта 50 км/ч. По пътя няма пътни знаци, ограничаващи позволената
скорост на движение, като водачът на застрахования автомобил „Ауди”, модел
„Кю 8“ се е движил с не повече от 45 км/ч.
От заключението на приетата във въззивното производство повторна
единична авто-техническа експертиза, която въззивният съд кредитира като
компетентно и обективно изготвена, се установява следния механизъм на
ПТП: на 12.06.2022г. около 05:30 ч. в гр. София лек автомобил „Ауди Ку 8“,
per. № *** се движи по ул. „Попова шапка“ от ул. „Плачковски манастир“ към
ул. „Димитър Софиянец“ и срещу № 26 напуска пътното платно от ляво, като
се удря челно в дърво, находящо се върху левия тротоар. Ударът е настъпил
върху левия тротоар за посоката на движение на процесния автомобил.
Съгласно данните от протокола за ПТП, пътното платно е с ширина над 10,5
м, като (видно от снимковия материал) платното за движение на автомобили е
около 6,00 м. След кръстовището ул. „Плачковски манастир“ пътното платно е
с наклон на изкачване. В протокола за ПТП е отразено, че пътното платно е
било мокро. Процесното ПТП е настъпило на ул. „Попова шапка“ срещу №26
в кв. „Редута“, където е населено място. При преглед на мястото на ПТП чрез
„гугъл мапс“ за м.6.2022 г. не се установи пътен знак ограничаващ скоростта
на движение по тази улица, поради което следва да се приеме, че максимално
разрешената скорост на движение е 50 км/ч. Скоростта на автомобила към
момента на удара в крайпътното дърво е определена експертно на база
степента на деформацията на автомобила, изкъртено дърво и наличието на
отворени въздушни възглавници. На база горното и предвид
характеристиките на процесния автомобил е прието, че към момента на удара
скоростта е била около 50 км/ч. Заключението на тази експертиза не е
оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
4
намира от правна страна следното:
Въззивният съд намира, че за да бъде уважен така предявения иск по чл.
405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на валидна
облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка
"Каско" на МПС; 2) настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) търсената договорна
отговорност да произтича от предвиден и покрит застрахователен риск; 4)
вида и размера на причинените вреди; 4) причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат и 5) качеството на ищцата на изправна
страна в застрахователното правоотношение, т. е. че е изпълнила
задълженията си по договора, в т. ч. уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие в съответствие със законовите
изисквания, респ. общите условия на договора. Настоящият съдебен състав
намира, че всички тези предпоставки са установени по делото, поради което
така предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан.
Същият следва да бъде уважен за сумата от 73 178,06 лева.
Поради настъпилото застрахователно събитие за застрахователя е
възникнало задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен от разпоредбата на чл. 400
КЗ, която предвижда, че последното трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото
имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
стойност се счита тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество. Присъденият от първата инстанция
размер на дължимото обезщетение съответства на дадената от вещото лице в
първоначална авто-техническата експертиза пред СГС средна пазарна
стойност на ремонтно-възстановителните работи по процесния автомобила
към датата на застрахователното събитие. Следва да бъде изтъкнато и че
определената от вещото лице стойност в размер на 73 178,06 лева не е
оспорена от страните.
Основателно и доказано се явява и акцесорната искова претенция по чл.
409 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за вредите от
забавеното изпълнение на паричното задължение да се плати застрахователно
обезщетение в уговорения съгласно договора срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл.108, ал. 1 – 3 или ал.5 КЗ. Застрахованият е предявил
претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение с уведомление
№ 44012132215886 от 13.06.2022 г., но такова обезщетение не е платено в
предвидения в чл.108 КЗ 15-дневен срок, въпреки неговата дължимост. Ето
защо искът за обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2022 г. до
06.10.2023 г. е също основателен за сумата от 9000 лева.
Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно
5
възражението на ответника, че има проявена груба небрежност от страна на
водача на процесния лек автомобил – К. М. М., която груба небрежност от
посоченото лице е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат и това дава основание на застрахователя да постанови
отказ на основание т. 9.1.8 от Раздел I от ОУ по застраховката. Това
правоизключващо възражение за действия на водача в условия на груба
небрежност, което изключва ангажиране отговорността за заплащане на
застрахователно обезщетение съобразно уговореното в т. 9.1.8 от общите
условия, се поддържа и пред въззивния съд, поради което следва да бъде по-
детайлно обсъдено.
Съгласно т. 9.1.8 от Раздел I от процесните общи условия
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на: „ умишлени действия или груба небрежност на
ЗАСТРАХОВАНИЯ, самоубийство или опит за самоубийство/убийство на:
ЗАСТРАХОВАНИЯ, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с
него в едно домакинство, негови работници и служители, лица, работещи под
негов контрол, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, или лица, на
които ЗАСТРАХОВАНИЯТ е предоставил МПС за ползване по договор за
наем, за послужване, на лизинг и други или при умишлено причиняване на
застрахователно събитие от друго лице, имащо право да получи
застрахователно обезщетение“. На първо място следва да се изтъкне, че по
делото не е доказано, че К. М. М. има качество на някое от посочените лице в
т. 9.1.8 от Раздел I от процесните общи условия. Освен това дори и да
допуснем, че същият е лице от изброените в тази клауза от общите условия,
водачът на застрахованото МПС не е проявил груба небрежност, която е да е
причинила процесното ПТП. При липса на легално определение в доктрината
и съдебната практика (решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о.,
решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о.,
решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. и цитираната в него
практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение
№ 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о.) се приема, че груба
небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният
би положил в подобна ситуация. Шофирането със скорост, надвишаваща с
повече от 30 км/ч разрешената за съответния пътен участък, обикновено се
приравнява в множество съдебни решения на проява на груба небрежност.
Имайки предвид дадения в практиката на ВКС отговор, съгласно който
тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват
проява на груба небрежност, настоящият състав намира, че водачът на
процесния автомобил е действал в условия на обикновена небрежност.
Съгласно експертните заключения на приетите от първата инстанция и от
настоящата инстанция експертизи, процесното ПТП може да е резултат, както
от обективни обстоятелства (внезапно възникнало препятствие по пътя), така
и на волеви такива от страна на водача. Дори да допуснем, че ПТП се дължи
6
на несъобразена с пътните условия скорост и/или липсата на достатъчно
контрол от страна на водача върху управляваното МПС, в случая липсва
превишаване на разрешена в участъка максимална скорост от 50 км/ч. Само за
пълнота следва да се отбележи, че по делото не са събрани никакви
доказателства, които да установят обстоятелството, че самокатастрофата е
била причинена умишлено. С оглед изложените доводи настоящият съдебен
състав приема, че не може да се приложи уговореното в клаузата на т. 9.1.8 от
общите условия към договора, съответно правоизключващото възражение на
ответника се явява неоснователно.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника срещу
правилността на първоинстанционното решение, които поради техния изцяло
бланкетен характер, не следва да се обсъждат в детайли.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявените искове са доказани по основание и
размер, следователно са и основателни. Тъй като правният извод, до който
настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се
дължат разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за извършено плащане, в полза на въззиваемия се иска
присъждане на общо сумата от 7200 лв. с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във
въззивната инстанция. Неоснователно се явява възражението на въззивника за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Процесният размер е под минималните размери
съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
които след Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. безспорно не
обвързват съда, но са някакъв ориентир. В разглеждания случай заплатения
размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, с обстоятелството, че пред въззивната инстанция са
събирани доказателства и че процесуалната защита е осъществявана по два
обективно съединени иска.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №363/10.03.2025 г. по т. д. № 1838/2023 г. по
описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК „ДЗИ –
7
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК121718407, да заплати на „КРИСТИ
12“ ЕООД, с ЕИК131574574, сумата от 7200 лева с ДДС – сторени разноски
във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8