Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.03.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 10091 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявен иск от “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, срещу Н. М.А., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3901,06 лв., представляваща главница по сключен между страните договор за кредит, сумата от 2254,14 лв. – възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 05.02.2018г. до 05.09.2021г., както и сумата от 400,37 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 05.03.2018г. до 08.03.2019г. В условията не евентуалност са предявени и осъдителни искове за същите суми.
Твърди се в исковата молба следното: Между страните на 12.09.2017г. бил сключен договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, по силата на който ищецът отпуснал на ответницата паричен кредит в размер на 4000,00 лв. Закупена била и застраховка за 1075,20 лв. Сумата от 4000,00 лв. била преведена на кредитополучателя. Усвояването на сумата ответницата удостоверила с полагане на подписа си в поле „удостоверение на изпълнението“. Срокът за погасяване на заема бил 48 месеца, съответно на 48 вноски, всяка от по 159,30 лв. Уговореният ГПР бил в размер на 33,73 %, а ГЛП – 27,21 %. На 05.02.2018г. длъжникът преустановил плащането по кредита. Погасени били едва 4 вноски. Поради забавата кредитът станал предсрочно изискуем. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост, се предявяват осъдителни искове. С исковата молба е направено изявление към ответната страна, с което ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит PLUS – 15260372, от който се установява, че на 12.09.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н. М.А. сключили договор за потребителски кредит за сумата от 4000,00 лв. Установява се, че в условията на договора е включена застрахователна премия в размер на 1075,20 лв. Освен това броят на погасителните вноски бил уговорен да бъде 48, като всяка вноска е размер на 159,30 лв. ГПР е уреден в размер на 33,73 %, а ГЛП – 27,21 %. Към договора е представен и погасителният план. Положен е подпис в графа „клиент”, който не е оспорен от ответната страна в настоящото производство.
Видно от сертификат с номер 15260372, Н. М.А. е била застрахована срещу заплащане на застрахователна премия от „К.Ж.” Клон Б..
Представено е заключение по допуснатата ССЧЕ, от което се установява следното: С потребителски кредит от 12.09.2017г. на ответницата е отпуснат кредит в размер на 4000,00 лв. От сумата е удържана такса ангажимент от 140,00 лв., поради което усвоеният размер е в размер на 3860,00 лв. Сумата е преведена по банков път към сметка на ответницата в „ЦКБ” АД. Сключен е и договор за застраховка „защита на плащанията и злополука” на стойност 1075,20 лв. Към 22.03.2019г. непогасените задължения към кредитодателя са – 3901,06 лв. – главница, 2254,14 лв. – договорна лихва и 415,03 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 09.03.2018г. до 22.03.2019г.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение по договор за кредит, валидно сключена застраховка на кредита между Н. А. и „К.Ж.“, както и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност страните се намирали в облигационни правоотношения, по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372 от 12.09.2017г., по силата на който кредитодателят предал на кредитополучателя сумата от 4000,00 лв. Договорът е подписан от страните, а подписът, положен в графа „клиент“ от ответника, не е оспорен в настоящия процес.
Установи се, че сумата от 4000,00 лв. е била предоставена на ответника по негова банкова сметка. ***, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, както и изправността си по него.
Относно претенцията в размер на
3901,06 лв., представляваща главница:
При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. Доколкото по делото не се представиха доказателства за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, съдът намира, че установителният иск по реда на чл. 422 е частично основателен за сумата от 1124,14 лв.
С исковата молба обаче ищецът е предявил и осъдителен иск за сумата от
3901,06 лв., представляваща главница по сключен договор за кредит, като е
отправил изрично изявление до ответника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуемо. Изявлението за предсрочна изискуемост няма изискуема от закона
форма, поради което длъжникът се счита за уведомен с получаване на съответното
съобщение, в случая с исковата молба. Доколкото по делото ответникът не
установи заплащане и погасяване на това задължение, предявеният осъдителен иск
се явява също частично основателен за сумата от 2776,92 лв.
Относно претенцията в размер
на 2254,14 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 05.02.2018г. до 05.09.2021г.:
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. На 30.09.2019г. ответникът е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, поради което и възнаградителна лихва след тази дата не се дължи. Следователно и предявеният установителен иск се явява частично основателен за сумата от 1103,23 лв. Осъдителният иск е изцяло неоснователен.
Относно претенцията за сумата от
400,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2018г. до
08.03.2019г.:
Искът по реда на чл. 86 ЗЗД е акцесорен и се явява последица от уважаване на главния иск. В случая за периода от 05.03.2018г. до 08.03.2019г. дължимата главница от ответника е била в размер на 1124,14 лв., поради което лихвата за забава се равнява на 115,23 лв. Искът се явява частично основателен.
По
разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора,
намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
на ищцовата страна сторените от последната разноски в
настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената
част от исковите претенции, а именно сума в размер на 300,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М.А., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 1124,14 лв. (хиляда сто двадесет и четири лева и четиринадесет стотинки), представляваща неизплатена главница с настъпил падеж към 22.03.2019г. по Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, сключен между Н. М.А. и “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., на 12.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 4510 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1124,14 лв. до пълния претендиран размер от 3901,06 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА Н. М.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „“БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 2776,92 лв. (две хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки), представляваща неизплатена предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, сключен между Н. М.А. и “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., на 12.09.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2776,92 лв. до пълния претендиран размер от 3901,06 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М.А., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 1103,23 лв. (хиляда сто и три и двадесет и три лева), представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.02.2018г. до 05.09.2019г. по Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, сключен между Н. М.А. и “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., на 12.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 4510 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1103,23 лв. до пълния претендиран размер от 2254,14 лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, срещу Н. М.А., ЕГН **********, с адрес ***, иск за осъждане на Н. М.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 2254,14 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.02.2018г. до 05.09.2021г. по Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, сключен между Н. М.А. и “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., на 12.09.2017г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. М.А., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 115,23 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2018г. до 08.03.2019г., дължима върху главницата от 1124,14 лв., по Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, сключен между Н. М.А. и „“БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., на 12.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 4510 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 115,23 лв. до пълния претендиран размер от 400,37 лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, срещу Н. М.А., ЕГН **********, с адрес ***, иск за осъждане на Н. М.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 400,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2018г. до 08.03.2019г. по Договор за потребителски кредит с номер PLUS – 15260372, сключен между Н. М.А. и “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., на 12.09.2017г.
ОСЪЖДА Н. М.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “БНП П.П.Ф.С.А., П.“, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК *********, сумата от 300,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 4510 по описа на ВРС за 2019г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................