№ 1222
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110101638 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от В. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „М." БЛ.**, ВХ.**, АП.**, срещу Областна администрация
Варна, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П"
№ **, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
уволнението, извършено със заповед № РД-23-7701-*****2023 г., издадена от
областния управител на Област Варна, както и да бъде възстановен на
предишната работа, а именно „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при
Областна администрация Варна.
В исковата си молба ищецът В. В. А. излага, че по силата на валидно
сключен трудов договор от 29.06.2019 г. бил назначен на длъжността
„изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при Областна администрация
Варна. На 28.05.2020 г. този трудов договор бил прекратен, като на следващия
ден страните сключили нов трудов договор с № 124/****2020 г. Твърди, че
след завеждане на искова претенция срещу Областна администрация за
компенсиране на безплатна храна с парично обезщетение от негова страна /гр.
д. № ****/2023 г. по описа на ВРС/, на 14.12.2023 г. му била връчена
съответна заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено без
предизвестие. Като причина за прекратяването е посочено основанието по чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ. Излага, че е придобил право на пенсия от 01.03.1993 г.,
тоест преди сключване на трудовия договор с ответника. Ето защо не е
налице твърдяната хипотеза от работодателя на т. 10, а тази на чл. 328, ал. 1,
т. 10б КТ. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не са
1
налице предпоставките на хипотезата на т. 10 от чл. 328, ал. 1 КТ. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът Областна администрация Варна е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – юрк. С.В.. Поддържа становище за недопустимост на
предявените искове поради липса на правен интерес и моли производството
по делото да бъде прекратено. Твърди, че ищецът не оспорва основанието за
освобождаването си от длъжност – придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което и не разполага със защитим
правен интерес, тъй като освобождаването му от длъжност е абсолютно.
Счита, че от материалноправна гледна точка ищецът не разполага с основание
да бъде възстановен на служба. В условията на евентуалност оспорва исковата
молба като неоснователна. Поддържа, че подточките на т. 10 от чл. 328, ал. 1
КТ не следва да се тълкуват като принципно различни правни основания от
основното, визирано в т. 10 от същия член. Твърди, че е ирелевантно за
освобождаването на ищеца от длъжност обстоятелството, че същият е
придобил право на „ранно“ пенсиониране по друг ред, след като към момента
на уволнението вече е бил налице фактическият състав и на общия ред за
пенсионирането му. Посочва, че времето на придобиване правото на пенсия
не касае правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.
Счита, че е без значение, че ищецът към момента на сключване на процесния
трудов договор вече е бил придобил право на пенсия. Излага, че за
приложението на основанието на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е задължително
наличието само на две предпоставки – работникът/служителят да е натрупал
определен юридически стаж, както и да е навършил определена възраст. По
изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът депозира
нарочна молба, чрез процесуалния си представител – адв. П. П., в която
поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от юрк. С.В., който поддържа становище за
недопустимост на исковите претенции, съответно за законосъобразност на
уволнението и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
По отношение на възражението на ответника за недопустимост на
исковите претенции поради липса на правен интерес у ищеца съдът намира,
че същото е неоснователно. Предявените конститутивни искове са
обусловени именно от твърдението на ищеца, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно. Съдът не споделя виждането на ответника, че ищецът не
разполага със значим правен интерес, тъй като основанието му за
освобождаване от длъжност е абсолютно. Законът не е въвел такива
основания за прекратяване на трудовото правоотношение, при които
2
работникът да не разполага с правото на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Обстоятелството дали при евентуално възстановяване на
работника/служителя на предходно заеманата длъжност за работодателя
съществува и друго основание за надлежно прекратяване на трудовия договор
е ирелевантно в настоящия случай.
В заключение следва да се отбележи, че предявените искове са
допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е
сключен трудов договор № 124/****2020 г., по силата на който ищецът е
приел да изпълнява длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС"
при Областна администрация Варна, както и че е издадена заповед № РД-23-
7701-*****2023 г. за прекратяване на трудовия договор с ищеца, която му е
връчена лично на същата дата 14.12.2023 г.
В проведеното по делото на 27.03.2024 г. открито съдебно заседание е
обявено за безспорно още и обстоятелството, че към 01.03.1993 г. с
Разпореждане № 021166/04.03.1994 г. на Районно управление „Социално
подпомагане“, гр. Варна, е отпусната пожизнена пенсия на В. В. А., ЕГН
**********, за изслужено време /1 категория/ и старост.
В този смисъл следва да се отбележи, че спор по фактите между
страните не съществува. Спорът е чисто правен и се свежда до отговора на
въпроса дали извършеното уволнение е законосъобразно или не.
За да отговори на този въпрос съдът съобрази и задължителните
разрешения на ВКС, дадени в производствата по реда на чл. 290 ГПК, и по-
специално – Решение № 275/14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 23/2013 г.
по описа на ВКС, IV гр. о., което е дало отговор на материалноправния
въпрос, по който е допуснато и касационно обжалване, а именно: „Може ли
работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 КТ с вече пенсиониран служител?”. Върховният касационен съд е
посочил, че по поставения въпрос е налице задължителна практика,
опредметена в решение № 884/26.07.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г., ІV г. о.;
решение № 838/17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/2009 г., ІV г. о., както и
решение № 349/18.10.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г., ІV г. о., с които е прието,
че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е неприложима в случаите, при
които правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и
упражнено от работника преди възникване на трудово правоотношение, и
което работодателят е прекратил на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тоест
работодателят не може да го прекрати на това основание. И трите визирани
решения не правят разлика в основанията, поради които работникът или
служителят е упражнил правото си на пенсия.
В настоящия случай трудовото правоотношение между страните е
възникнало след като ищецът вече е придобил пожизнено право на пенсия за
изслужено време /1 категория/ и старост, поради което, съобразявайки и
изложените задължителни разрешения на ВКС, следва да се приеме, че така
извършеното уволнение от работодателя е незаконосъобразно. Както
правилно посочва и ищецът в исковата си молба, правна възможност за
прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на
трудовото правоотношение е вече пенсионер, се предвижда в основанията по
чл. 328, ал. 1, т. 10а – т. 10в КТ /в конкретния случай това е разпоредбата на
3
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, съгласно която трудовият договор се прекратява с
предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст/.
За пълнота на изложените следва да се отбележи, че цитираната от
ответника съдебна практика – решение № 220/16.01.2019 г. по гр. д. №
313/2018 г. по описа на ВКС, III гр. о., е неотносима към настоящия спор.
Действително, в това решение се посочва, че в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ не се съдържат ограничения във връзка с времето на придобиване на
правото на пенсия – преди, по време или след сключване на трудовия
договор. Разглежданият от ВКС в това производство случай обаче се отнася
до прекратяване на правоотношение, при което конкретният работник не е
упражнил правото си и не е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст,
макар да е имал необходимите, съгласно чл. 68, ал. 1 КСО, стаж и възраст,
тоест не е имал положението на работещ пенсионер. Изрично и в така
посоченото от ответника съдебно решение се отбелязва, че ВКС споделя
цитираната по-горе съдебна практика, обективирана в решение № 349 от
18.10.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г. на ІV г.о./, че след установената с т. 10а
/към настоящия момент т. 10б/ правна възможност за прекратяване на
правоотношението с лице, което към възникване на трудовото
правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия, се спазва
принципа на законоустановеност на основанията, при наличието на които
уволнението може да бъде извършено.
По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск за
отмяна на уволнението е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид направените изводи за основателност на обуславящия иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът приема за основателен и
обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност /тоест
длъжността, от която е бил незаконно уволнен/, а именно: „изпълнител-
оперативен дежурен на ОСС" при Областна администрация Варна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 100
лв. - дължима държавна такса върху уважените искове /по 50 лв. за всеки
един от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващ заплащането на сумата в общ размер от 1866 лв. - адвокатско
възнаграждение – по 933 лв. за всеки един от предявените искове за отмяна на
уволнението и за възстановяване на заеманата преди това длъжност. От
страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството
доказателствен материал – само писмени доказателства, проведеното по
делото 1 открито съдебно заседание, протекло без личното участие на
процесуалния представител на ищеца, както и обусловеността на втория иск
от изхода на спора по главния такъв, намира така направеното възражение за
основателно. Същото следва да бъде редуцирано до сумата 933 лв., с оглед и
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която следва да му бъде присъдена
4
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В. В. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М." БЛ.**, ВХ.**, АП.**,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със заповед № РД-23-7701-
*****2023 г., издадена от областния управител на Област Варна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„М." БЛ.**, ВХ.**, АП.**, на заеманата до уволнението длъжност –
„изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при Областна администрация
Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П" № **, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата
100 лв. /сто лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П" № **, да заплати на В. В. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М." БЛ.**, ВХ.**, АП.**, сумата 933
лв. /деветстотин тридесет и три лева/, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 10.04.2024 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5