Решение по дело №750/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към Решение от 20.10.2021 година
по АНД № 750/2021 година на Районен съд – Свиленград

Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от НПК.
Бързо производство (БП) № 296/2021 година по описа на РУ – Свиленград е
внесено в Съда от Десислава Садова – Мл.Прокурор при Районна
прокуратура –Хасково, ТО Свиленград с Постановление за внасяне на делото
в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Д. З.
ИВ. с ЕГН **********, роден на ********г. в гр.Свиленград, обл.Хасково,
жив. в гр. *********, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, безработен,неосъждан, за това че : от 02.02.2020г. до
17.09.2021г. включително, в гр. Свиленград, обл.Хасково, като пълнолетен,
без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол ,
ненавършило 16-годишна възраст - *****, родена на *****г. - престъпление
по чл.191 ал.1 от НК.
В съдебното заседание, Районна прокуратура –Хасково, ТО
Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема
становище.
Обвиняемият Д. З. ИВ.,редовно призован се явява лично и с адвокат Т.С. –
служебен защитник от ДП.
Защитникът на обвиняемия – адвокат С. излага процесуално становище за
липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на
престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на прокурора.
Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните
предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъплението,
което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства.
Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото
наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на
предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи
по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е
безработен, семейния му (неформален) статус , включително и се позовава
на традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с
оглед етническата принадлежност на обвиняемия.
Обвиняемият Д. З. ИВ. в съдебно заседание се признава за виновен,като
потвърждава изложеното от него в разпита му в досъдебната фаза. По
1

същество се придържа към защитника си.В правото му на последна
дума,моли съда да му наложи минимално наказание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост, обвиняемият Д. З. ИВ.
не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и
приложена в кориците на БП, става ясно, че Д. З. ИВ. не е криминално
проявен и респективно няма криминалистическа регистрация, не се издирва
от органите на МВР.
В кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Д. З. ИВ. е
несемеен ,но има едно дете,не притежава недвижими имоти, не притежава
движими или недвижими вещи и не получава трудови доходи.
Обвиняемият Д. З. ИВ. и св. ***** (л.27) се запознали през месец февруари
2019г. Двамата много се харесали и започнали да поддържат приятелски
отношения. Св. **** живеела при своите родители - св. ******* и св.
*********
През месец февруари 2020г. Д. З. ИВ. и св. ***** решили да заживеят заедно
на семейни начела. Родителите на непълнолетната не били съгласни, тъй като
тя все оше била малка, но впоследствие Емилия ги убедила и се съгласили.
Така след като направили годеж и сватба характерни за техните обичаи и
традиции заживели заедно на семейни начела в дома на обв. Д. З. ИВ.,
находящ се в гр. ***********. От тогава започнали да поддържат интимни
отношения въпреки, че на обвиняемия му било известно, че св. **** няма
навършени 16 години. През месец Юни 2021г. родила дете от съвместното им
съжителство, което отглеждали общо.
По повод съжителството на непълнолетната ***** с пълнолетно лице
постъпил сигнал от Дирекция „Социално подпомагане”-Свиленград.
Изготвен бил социален доклад с изх.№ СЛ/Д-X-C/924-002/14.09.2021г. от
Дирекция „Социално подпомагане”-Свиленград от който е видно, че
непълнолетната ***** е встъпила в ранно съжителство с пълнолетен и е
родила дете от него.. Към настоящият момент св. **** е прекъснала
обучението си до осми клас и не е мотивирана да продължи образованието си.
Разпитан в БП обв. Д. З. ИВ. се признава за виновен и дава кратки обяснения
по случая.
2

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно
заседание, както и тези от ДП, дадени пред разследващия орган, така също и
от останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на
предварителното производство и в съдебната фаза – докладни и социални
доклади на Д“СП“ Свиленград ; Удостоверение за раждане на ***** И.,
справка за съдимост , характеристика, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние,така и от свидетелските показания от ДП,
обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – *****,
*******,************** И.а и ********* , последните ценени в съответствие
с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени
доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от
НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по
делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези
източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго
допълнително обсъждане.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се
констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на
доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да
отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички
свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този
смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и
относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на
самопризнания, които не се опровергават от останалите доказателства.
Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия,
подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради
което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се намериха
основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се
определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на
обективната истина по делото.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия , съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
3

оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени
и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм
на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Д.
З. ИВ. е осъществил състава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.
Обвиняемият Д. З. ИВ. с ЕГН **********, роден на ********г. в
гр.Свиленград, обл.Хасково, жив. в гр. *********, българин, български
гражданин, неженен, с начално образование, безработен,неосъждан.
Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата,
различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него –
свидетеля *****, както и тяхната възраст. Последната е родена на *****г., от
женски пол е, според данните от Социалния доклад, които не се оспориха
досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален
документ се ползват с обвързваща материална доказателствени сила за
посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания
период от време, от 02.02.2020г. до 17.09.2021г. включително. ,тя е била
непълнолетна, не навършила 16 години.
От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля ***** и обвиняемия Д. З. ИВ., във времето от
02.02.2020г. до 17.09.2021г. включително – крайният момент, визиран в
Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на
момента, в който срещу обвиняемият е повдигнато процесното обвинение.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са
установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните,
обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според
материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права
и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на
семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти.
Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че свидетелката е
заживяла в дома на обвиняемия , заедно с обвиняемия/съгласно обясненията
на обвиняемия дадени в ДП / , което обстоятелство не се оспорва както от
свидетелката,така и от самият обвиняем,а и се установява от изготвения по
делото социален доклад от проучването на непълнолетната свидетелка. И
доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството,
от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило
4

16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е
инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното
деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за
продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Д. З. ИВ. виновно
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа
от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал
ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства –
ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията, които
установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било очевидно при
конкретните обстоятелства, свързани с извършения ритуал по венчавка,
според традициите им. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална
възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен.
Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер
на деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял
настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него
престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемия Д. З. ИВ. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от Д. З. ИВ. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”, и
кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият Д. З. ИВ. не е
осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от
общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на
процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този
период, според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи
императивно неговото приложение и в резултат на извършеното
престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и
не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и
нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7
на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Д. З. ИВ. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за
което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
5

При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Д. З. ИВ., Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната
истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно
минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в
съдебната фаза, добрите характеристични данни, и чисто човешкия мотив,
поради който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна
възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с
други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно
съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно
спазването на законодателството на Република България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия –неработи към момента на
постановяване на съдебният акт, не притежава парични средства в банки и
същият има едно малолетно дете за което дължи издръжка , с имотното му
положение - не притежава недвижими имоти, движимо имущество с единична
стойност над 1 000 лв. , ценни книги и дялове в дружества , и със семейното
му такова – неженен. Отчете се също така и етническата принадлежност на Д.
З. ИВ., изводима от писмените доказателства, към социална и етническа
група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст
и преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство –
малко над няколко месеца според инкриминирания период от време.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия Д. З. ИВ. за
виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв.
Предвид изложеното индивидуализацията на наказанието се намери за
съответна на целите на наказанието, т.е. определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи
и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
6

Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени разноски, като при
признаването на Д. З. ИВ. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист за наложената глоба, вносима по Бюджета на
съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................
7

Номер на акта:	120
Дата:	20 октомври 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20215620200750
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 септември 2021 г.

Решение по дело №750/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите