№ 672
гр. Стара Загора, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500334 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба от „ВиК“
ЕООД срещу определение № 89 от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. №
168/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е
неправилно. Твърди, че е подал заявление от 26.01.2022 г. за издаване на
заповед за изпълнение срещу „Б.“ ООД. Такава заповед била издадена по
ч.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, но срещу нея
било постъпило възражение от длъжника. Затова с разпореждане № 148 от
07.03.2022 г. съдът му указал, че в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането. Твърди, че в изпълнение на дадените указания на
съда са предявили такъв иск. След извършена проверка обаче съдът
установил, че длъжникът подал възражение по чл.414а ГПК, което обаче не
им било предоставено с разпореждане № 148. Счита, че е бил длъжен да
изпълни разпореждането на съда и да подаде искова молба за установяване на
вземането. Установявало се, че длъжникът не бил изпълнил задължението си
изцяло, тъй като заплатил само 320 лв., а задължението било в размер на
348,31 лв. Първоинстанционният съд прекратил производството по
образуваното въз основа на установителния иск дело, въпреки, че то било
образувано в изпълнение на разпореждане на съда. Иска въззивният съд да
отмени това определение и да задължи районния съд да разгледа делото.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок и изхожда от оправомощено да обжалва лице, а
разгледана по същество - основателна. Съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ВиК”
ЕООД срещу „Б.“ ООД със седалище в гр. Гълъбово за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Такава
1
заповед е издадена по ч.гр.д. № 40/2022 г. по описа на Гълъбовския районен
съд и е връчена на длъжника. С възражение той е уведомил съда, че е
изпълнил изцяло задължението си. Посочил е, че заповедта за изпълнение му
е връчена на 07.02.2022 г., а той е заплатил на 28.01.2022 г. Към възражението
е представен фискален бон за сумата от 320 лв. С разпореждане № 148 от
07.03.2022 г. съдът е приел, че възражението е в срок и е указал то да се
съобщи на заявителя. Указал е също така, че в 1-месечен срок от получаване
на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса. Заявителят е предявил иска и е
представил доказателства за това в срок. В исковата молба признава, че е
получил съобщение, че длъжникът е извършил плащане, но вече заявлението
за издаване на заповед за изпълнение било изпратено по пощата. Признава, че
на 28.01.2022 г. ответникът е заплатил на касата на дружеството сумата от 320
лв.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице възражение по чл.414
ГПК на длъжника срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, а
възражение по чл.414а за плащането му, което не съдържало оспорване, а
признание на това вземане и не обуславя правен интерес от предявяване на
иск за установяване на вземането, и с обжалваното определение е прекратил
производството.
Определението е неправилно.
Частната жалба е обоснована с твърдението, че, след като е получил
съобщението от съда да подаде иск относно вземането си, той е спазил
указанията на съда, тъй като не му е било връчено възражението на длъжника.
Това съображение обаче е без значение, доколкото преценката на съда в
заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания
да предяви иск за установяване на вземането, не обвързва съда, разглеждащ
установителния иск – ТР № 4/2013 г., т.10а. Правилно първоинстанционния
съд е провел разграничение между възражението по чл.414 и чл.414а ГПК, но
неправилно е приел, че заповедният съд е бил сезиран с възражение по
чл.414а ГПК. Вярно е, че длъжникът е използвал бланка – приложение № 8
към чл.7а от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство, но от обосноваването
на възражението става ясно, че той твърди, че е заплатил дължимата сума
преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, което значи по същество,
че възражението му е по чл.414 ГПК. Възражението по чл.414а ГПК е
съществено различно от възражението по чл.414. С него твърди, че е
изпълнил в срока за доброволно изпълнение. Следователно признава
неговото съществуване към момента на самото подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и момента на самото издаване на
заповедта. Това възражение задължително трябва да е обосновано и то с
твърдения, че длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно
изпълнение по чл.412, т.8 ГПК. Той не може да се брани с възражението по
2
чл.414а с твърдение за изпълнение направено преди това, защото това
твърдение е относимо към възражението по чл.414.
Както бе посочено по-горе, длъжникът е възразил, че е заплатил сумата
изцяло преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение.
Правото на иск на кредитора е обвързано с депозираното от длъжника в
заповедното производство възражение по чл.414 ГПК, което в случая е
налице.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 89 от 18.04.2022 г., постановено по гр.д. №
168/2022 г. по описа на РС – Гълъбово и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3