№ 68
гр. Гълъбово, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20235550200179 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №25/29.08.2023 г., издадено от
и. д. Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 вр. чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
**********, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 14000 лв.
/четиринадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за
опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР №40-
Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по
Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през
изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че
неорганизирани емисии на вредни вещества излизат от подпокривното
пространство на сградата на котелен цех, особено около участъците на
работещите мощности ЕК 2 и ЕК 4, както и неуплътнените участъци по общия
димоход.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
1
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от
него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Регионална
инспекция по околната среда и водите – Стара Загора -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Наказателно
постановление № 25/29.08.2023 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора;
Писмо с изх.№ПО-04-1857/31.08.2023 г. на Директора на РИОСВ Стара
Загора до изп. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово, ведно с известие за
доставяне; АУАН №25/30.03.2023 г.; Писмо с изх.№КОС-06-1857/15.03.2023 г.
от Директора на РИОСВ – Стара Загора до изп. директор на „Б.“ ЕАД гр.
Гълъбово; Писмо с изх.№ КОС-11-365/17.01.2023 г. от Директора на РИОСВ –
Стара Загора до изп. директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово и Писмо с изх. №
140/23.01.2023 г. на Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД гр. Гълъбово до
Директора на РИОСВ – Стара Загора; заключение на инженерно-техническата
експертиза и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят инж. Р. И.
П., Д. И. И., Д. Д. Г. и Г. К. М..
Бе допуснато и изготвено заключение на инженерно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. И. Д.. Пред настоящия състав е
извършен разпит на вещото лице и заключението е прието.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Гълъбово, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.03.2023 г. служители на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Стара Загора, а именно Р. И. П. – гл. експерт, и Ц.И.Т. – мл. експерт,
са извършили извънредна проверка на горивна инсталация с обща номинална
входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW за производство
на топлинна енергия, на площадката на „Б.“ ЕАД, гр. Гълъбово. По време на
проверката е установено неорганизирано изпускане на емисии на вредни
вещества от подпокривното пространство на сградата на котелен цех, особено
около участъците на работещите мощности ЕК 2 и ЕК 4, както и
неуплътнените участъци по общия димоход. Установено е, че не се изпълнява
изискването всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2
да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2, а именно през Комин №1. Констатациите
от проверката са обективирани в Констативен протокол №010856/09.03.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №25/30.03.2023 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване
на околната среда във връзка с установено неизпълнение на Условие 9.3.1 от
КР №40-Н2/2021 г. Въз основа на АУАН е издадено оспорваното наказателно
постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Р. И. П. и Г. К. М. следва да
бъдат кредитирани изцяло, тъй като същите са еднопосочни, логични и
непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Що се отнася до въпроса дали описаните от тях действия от
страна на дружеството жалбоподател представляват нарушение на ЗООС,
съдът счита, че следва да вземе становище по този въпрос при обсъждане на
твърдяното за извършено административно нарушение по същество. По
отношение на показанията на свидетелите Д. И. И. и Д. Д. Г., същите са
свидетели единствено при връчване на АУАН, поради което не могат да дадат
сведения за нарушението.
3
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение по смисъла на чл. 123в, т. 2 от ЗООС,
който гласи, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията
в комплексното разрешително. Въпросната разпоредба е бланкетна. В случая
се твърди, че „Б.“ ЕАД не е изпълнило Условие 9.3.1 от КР №40-Н2/2021 г.,
изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2
да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2“ поради факта, че неорганизирани емисии
се изпускат през подпокривното пространство на сградата на котелен цех,
особено около участъците на работещите мощности ЕК 2 и ЕК 4, както и
неуплътнените участъци по общия димоход. Обвинението се базира на
визуалните възприятия на служителите на РИОСВ – Стара Загора, които са
осъществили проверката в горивната инсталация на 09.03.2023 г. От
показанията на актосъставителя, свидетелката Р. И. П., става ясно, че
неорганизираните емисии, които се изпускали в атмосферния въздух, са
възприети и установени визуално при обход на обекта.
По делото бе допуснато и изготвено заключение на съдебно инженерно-
техническа експертиза от вещото лице инж. И. Д., което бе прието от съда.
Според същото при процеса на горене на лигнитни въглища в пещната камера
се развиват много високи температури, като в ядрото на факела се наблюдава
температура достигаща до 1400 градуса по Целзий. Химичният състав на
генерираните димни газове от процеса на изгаряне е серен диоксид, азотни
окиси, въглеродни окиси, кислород и отнесени пепели. Механизмът на работа
в централата е следният, котлите произвеждат пара, която постъпва в парната
турбина, която чрез система от валове предава механичната работа на
електрическия генератор и се произвежда електроенергия. След изгарянето на
въглищата в пещните камери се получават димни газове с висока температура,
която трябва да бъде усвоена за повишаване на коефициента на полезно
действие на съоръжението. Те отдават температура, след това преминават във
въздухоподгревател за подгряване на необходимия въздух за процеса на горене
4
в пещните камери. След това газовете влизат в електрофилтри, където става
отделянето на летящата пепел и по този начин се очистват от механичните
частици, за да могат да постъпят в сяроочистващата инсталация.
Пречистените газове се изпускат в атмосферата през комин. Според
заключението е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии
или газове от горивната инсталация по пътя им до комин №1 поради
причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното – може да
засмуква от околния въздух, а не да нагнетява. Вещото лице е категорично, че
евентуално изпускане на вредни вещества и вредни емисии от горивна
инсталация би довело до невъзможност на експлоатационния и ремонтен
персонал да изпълняват задълженията и задачите по експлоатация и ремонт –
в залата на котелен цех температурата на въздуха би се покачила толкова
много, че няма как жив организъм да издържи. Освен това, изгарянето на
въглища е съпроводено с генериране на силно задушливи вредни емисии с
високо съдържание на серен диоксид и това би довело до големи
здравословни последици за персонала на инсталацията. След изгаряне на
въглищата се извършва охлаждане на горивната камера и газоходите чрез
включване на димен вентилатор до температура подходяща за работа на
персонала. Този вентилатор засмуква въздушни маси въздух от помещението,
в което е котелът и ги нагнетява в комин №2, където излизат отново в
атмосферата. В проведеното на 22.07.2024 г. съдебно заседание по делото пред
настоящия състав вещото лице заяви, че е невъзможно да се изпускат
неорганизирано вредни емисии от подпокривното пространство. Такова
изпускане се случва само в димоходите, където налягането е под
атмосферното. В противен случай ще се създадат трудности за работата на
персонала заради високите температури и химичния състав на газовете.
Предвид установения механизъм на работа в централата и предвид
заключението на вещото лице съдът счита за установено, че температурата на
газовете, които излизат от котлите е изключително висока и няма как същите
да бъдат изпускани неорганизирано, тъй като в централата работят хора. От
събраната по делото доказателствена съвкупност се установява също така, че
е технологично невъзможно да бъдат изпускани вредни емисии или газове от
горивната инсталация, както твърди административнонаказващият орган,
поради причината, че инсталацията работи с налягане под атмосферното,
иначе казано може да засмуква от околният въздух, а не да нагнетява.
5
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказано извършването на
изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП административно
нарушение. При извършената на 09.03.2023 г. въпросните вредни емисии са
възприети само визуално от контролните органи, не са правени измервания, не
е ясно какъв е техният химичен състав, какъв е произходът им. Съдът счита, че
за обосноваване на административнонаказателното обвинение от фактическа
страна не е достатъчна субективната преценка на констатираните
обстоятелства от актосъставителя, който не притежава необходимата
квалификация, съответна на спора по конкретния технически въпрос, предвид
което АНО не установи безспорно твърдяното нарушение и наказателното
постановление подлежи на отмяна.
За пълнота, съдът счита, че следва да посочи, че
административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т.
3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Съгласно посочените императивни изисквания на закона
НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и
място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Предвид посочените по-горе
неясноти относно начина на установяване на емисиите, как същите са
преценени като „вредни“, какви са характеристиките, съставът и
съдържанието им, имало ли е характерни белези - цвят, мирис – съдът счита,
че нарушението не е достатъчно описано и индивидуализирано от обективна
страна, което представлява процесуално нарушение от категорията на
съществените.
Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, тъй като в
наказателното постановление не е посочено бащиното име на неговия
издател, а само собственото име и фамИ., съдът счита същите за
неоснователни. Пропускът да се посочи бащиното име на наказващия орган е
6
формално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй
като не е в състояние да рефлектира върху възможностите и гаранциите за
упражняване на правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган е
индивидуализиран достатъчно ясно чрез двете си имена и длъжността си.
Актът е подписан според изискванията на ЗАНН, има и поставен печат. Тоест,
не може да бъде направен извод, че наказаното лице не е в състояние да
разбере кой орган му налага административно наказание.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното
производство, касаещи нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, са
основателни. Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН
№25/30.03.2023 г. е съставен от Р. И. П., главен експерт в РИОСВ – Стара
Загора, в присъствието на свидетелите Д. И. И. – главен експерт в РИОСВ –
Стара Загора и Д. Д. Г. – главен експерт в РИОСВ – Стара Загора.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. В случая свидетелите при
съставяне на акта са различни от тези присъствали на проверката, по време на
която е установено твърдяното нарушение. Възможност актът да се състави в
присъствието на двама други свидетели е предвидена в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, но законодателят поставя условието, че тази хипотеза се
прилага при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, като и двата случая това се отбелязва в акта. В случая в
нарушение на предписанието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН липсват мотиви кои са
обстоятелствата, които са наложили съставянето на АУАН в присъствие на
свидетели, различни от тези, присъствали на проверката, при която е
установено нарушението. По делото не се сочи „невъзможност“ АУАН да бъде
съставен в присъствието на Ц.И.Т., поради което актосъставителят неправилно
е ползвал „други“ свидетели по съставяне на акта по смисъла на чл. 40 ал. 3 от
ЗАНН. Нарушението на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е
съществено процесуално нарушение, тъй като е приложена нормата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН без да са били налице основания за това. В резултат, сериозно е
накърнено правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на
АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа
7
на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира
адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите акта две
лица не е свидетел по установяване на нарушението.
Съдът счита за необходимо да посочи, че доводите на жалбоподателя,
застъпени в жалбата против НП и поддържани в хода на съдебното
производство, касаещи необосноваността на размера на наложената
имуществена санкция, са основателни. Санкционната норма на чл. 164, ал. 1
от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на имуществена
санкция за юридическо лице, което не изпълнява изискванията по чл. 123в в
размер от от 10 000 лв. до 500 000 лв. В случая наказващият орган е приел, че
следва да наложи административно наказание в размер на 14000 лв.
/четиринадесет хиляди лева/ - над минималния предвиден в закона размер за
нарушението без да изложи мотиви в тази посока. В НП не се сочат данни
процесното нарушение да е повторно или многократно извършвано, предвид
което съдът счита, че не са налице основания за налагане на наказание в по-
висок размер от минималния предвиден в закона. Ето защо съдът намира, че
при определяне и индивидуализиране на наказанието
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН да съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За да
бъде справедливо и оправдано налагането на наказание в по-висок от
минималния размер, следва да бъдат изложени конкретни мотиви от
наказващия орган в тази насока. В настоящия случай това не е сторено,
наказващият орган не е посочил какви са обстоятелствата обосноваващи по-
висока обществена опасност на процесното деяние, предвид което актът
страда от порок, който при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване би бил основание за изменение на размера на
наложеното наказание.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на процеса въззиваемата страна, Регионална инспекция по
околната среда и водите – Стара Загора, следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по
делото разноски в размер на общо 2340 лв. /две хиляди триста и четиридесет
8
лева/, от които: 2040 лв. /две хиляди и четиридесет лева/ с вкл. ДДС –
разноски за адвокатско възнаграждение, и 300 лв. /триста лева/ - заплатен
депозит за изготвяне на инженерно-техническа експертиза.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25/29.08.2023 г., издадено от и. д.
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора, с което на основание чл. 168 вр. чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК:
**********, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 14000 лв.
/четиринадесет хиляди лева/ за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за
опазване на околната среда - неизпълнение на Условие 9.3.1 от КР №40-
Н2/2021 г. „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2
да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2“.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара
Загора да заплати на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, п. к. 6280, ж. к. Извън града,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп с ЕИК: **********, представлявано от
изпълнителния директор Я.П.П., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 2340 лв. /две
хиляди триста и четиридесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9