№ 395
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 2971/23.12.2022г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 20222120105876. С това решение, съдът:
1) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР – София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на К. П. П.
сумата от 646,52 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден /нощен/ труд от 74,36 часа в периода от 01.08.2019г. до 10.07.2020г. на
основание служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2022г. до окончателното
изплащане и сумата от 157,14 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 01.11.2019г. до 13.09.2022г.;
2) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР – София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на К. П. П.
съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева;
3) ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР – София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на Районен
съд – Бургас държавна такса и разноски в размер на 300 лева.
Подадена е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“,
МВР против решение № 2971/23.12.2022г. Въззивникът твърди, че спорът е концентриран
върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на
нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително
възнаграждение за него. Дирекцията подчертава, че районният съд е констатирал празнота в
нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на
МВР и е приложил правна норма, която регламентира сходно правоотношение. Дирекцията
оспорва този извод на съда и цитира практика на ВКС, според която не е допустимо
1
прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към
правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия,
включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.
Според жалбоподателя, Кодексът на труда не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители, работещи в МВР, тъй като специалният ЗМВР не
препраща пряко към него. Условията и редът за изплащане на допълнителни
възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на
чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове уреждат изчерпателно
основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните
служители в МВР и изключват приложението на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и се прилага
единствено и само за работници и служители по трудово, а не по служебно правоотношение.
Жалбоподателят твърди, че като се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е
приложил материалния закон неправилно.
ГД „Пожарна безопасност и защита на неселението“ иска от въззивната инстанция да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковете
на К. П. като неоснователни.
ГД „ПБЗН“ не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна – К. П. П. представя писмен отговор, в който оспорва
основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. По делото е представена
писмена защита от процесуалния представител на въззиваемата страна.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на К. П. П.
против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР. Предявени са искове с
правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр.
ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от
01.08.2019г. до 10.07.2020г. е полагал нощен труд като “водач на специален автомобил“ в
сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“, който съгласно ЗМВР, КТ и НСОРЗ
трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен труд се
равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на положения
от него нощен труд в посочения период е 576 часа.
Ответната страна – ГД „Гранична полиция“, МВР представя писмен отговор, в който
оспорва основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно
правоотношение между него и ищеца и подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови
работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и
отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат,
който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд
съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото
му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането
2
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители
в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение
и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните
нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица,
работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното
правоотношение.
Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни
механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ,
трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.
Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на
възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират
извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен
размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12
часа.
В хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас е приета съдебно-
счетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.08.2019г. до 10.07.2020г.
ищецът е положил 520 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се
равнява на 594,36 лева. По делото са представени писмени доказателства, от които се
установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.
Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за
основателност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че ищецът е работил
на 12-часови смени и има право на възнаграждение за положен извънреден труд. Съдът
приема, че към спорното правоотношение се прилагат ЗМВР, Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. (отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Районният
съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че
през процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., според която държавните
служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но
работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази
наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен
коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на
подобна регламентация, според съда, представлява празнота в специалната правна уредба,
касаеща служителите на МВР, която трябва да бъде запълнена чрез субсидиарно прилагане
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Обратното на това
разбиране, според решаващия съд, би довело до поставяне на ищеца в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите по трудово договор лица, което е недопустимо. Въз основа
на този извод, съдът прилага нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и присъжда на ищеца претендираното възнаграждение
за положен нощен труд.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
3
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2971/23.12.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР. Тя е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Правилото на чл.187, ал.3,
изр.1 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-часови, 12-часови или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи по делегация от чл.187, ал.9 от ЗМВР. В
конкретния случай, през процесния период са действали и се прилагат чл.3, ал.3 от Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., според които държавните служители в МВР могат да полага труд през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. не съществува правна норма, аналогична на тази по чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време,
4
общият брой на часовете, положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа за отчетния период да
се умножава по 1,143 и полученото число да се сумира с общия брой на отработените часове
за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 часа и 06,00
часа се отчита с протокол. Посочени са лицата, които го съставят, сроковете за това и
начинът, по който се отчитат отработени часове. В тези наредби липсва специално правило
за методологията, по която отработените нощни часове се превръщат в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че по отношение на служителите
на МВР не се прилага общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
а само наредбите, които са издадени от министъра на вътрешните работи въз основа на
чл.187, ал.9 от ЗМВР и които уреждат редът за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки.
Съгласно указанията по т.23 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, общият закон
намира субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР, които са
назначени по служебно правоотношение. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а
също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения,
включително и тези, работещи по трудови правоотношения в системата на МВР. В
конкретния случай, районният съд е приложил правилно цитираните указания и е
постановил правилно решение. Действително, в сега действащия ЗМВР няма законова
делегация, която да препращаща към общия Закон за държавния служител, както това беше
регламентирано в §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на ЗМВР (отм.),
но тъй като няма изрична уредба, ЗДСл следва да се прилага субсидиарно.
Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В цитираните по-горе наредби, издадени от министъра на
вътрешните работи, липсва правило, според което отработените часове нощен труд да се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Размерите на
допълнителните възнаграждения, обаче не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. Поради това, при липсата на изрична разпоредба, която да
урежда нощния труд на служителите в МВР, приложение следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Според чл.9, ал.2 от тази наредба, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. с коефициент 1,143. Да се приеме възражението на
въззивната страна, че при липсата на специална уредба, коефициентът за конвертиране на
нощен труд в дневен трябва да е 1, означава да се постави държавния служител в системата
на МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая
5
на тримесечие. В случай, че нормата на работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ), са извънреден
труд. По изложените съображения, възражението на въззивната дирекция, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не се прилага за служителите в МВР, е
неоснователно.
В допълнение към това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да добави
следното:
С разпореждане от 26.02.2020г. е образувано тълкувателно дело № 1/2020г. за
постановяване на решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“. Основанието за
образуване на тълкувателното дело е формираната до момента противоречива съдебна
практика на съдилищата. Преобладаващата част от съдебните състави, между които е и
настоящият, приемат, че в Закона за МВР и приложимите към него наредби (с изключение
на Наредба № 8121з-407/2014г. (отм.)) липсва правна уредба за преобразуване на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, поради което трябва да се приложи чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според тези, и
според настоящия съдебен състав, прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6
от Конституцията и в чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК №
311 /08.01.2019г. на ВКС, постановено от 4ГО по гр. дело № 1144/2018г.
Изводите на районния съд са правилни и не противоречат на решение на Съда на ЕС
от 24.02.2022г. по дело С-262/2020, постановено по преюдициално запитване от РС -
Луковит по идентичен казус. С това решение не се отговаря конкретно на спорния въпрос за
приложимостта на общата правна уредба в Република България. Независимо от това, СЕС
подчертава, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия
правен режим, но едновременно с това не им предоставя възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен. Според СЕС не се налага приемане на национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в
публичния сектор е по-кратка. При всички случаи, обаче, ако това е така, в полза на тези
служители трябва да се предвидят други мерки за защита, които да ги компенсират. В
конкретния случай, ЗМВР не предвижда такива мерки.
Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно
решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.
Поради това, решението трябва да се потвърди.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния
представител на въззиваемата страна. Като се съобрази с разпоредбата на чл.78 от ГПК и с
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
К. П. извършените от него разходи за водене на делото в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2971/23.12.2022г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 20222120105876.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР
– София, представлявана от главен комисар Николай Николов да заплати на К. П. П., ЕГН:
********** от ****** съдебни разноски в размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7