№ 702
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20231001000770 по описа за 2023 година
С решение от 22.06.2023 г. по т.дело № 510/22 г. СГС, ТО, VІ - 18 състав е осъдил „Й.
и син България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Надежда“ № 2, ул. „Република“, бл. 272, вх. Г, ап. 94, да заплати на Министерство на
отбраната София, с адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3, на основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5 266,66 лева, /пет хиляди двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и шест ст./, представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 38, ал. 2 от
Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г., вр. чл. 19, вр. чл. 17 от Договор № УД -03-
49/19.12.2018 г., сключени между Министерство на отбраната като възложител и „Й. и син
България“ ООД като изпълнител, от които 1 432,84 лева - неустойка за забавено изпълнение
на задълженията по Акт за рекламация № 3 -7285/17.10.2019 г. /джанта основна К28-1100-7,
зав.№ 31-17/, 1036,79 лева - неустойка за забавено изпълнение на задълженията по Акт за
рекламация № 3-8235/29.11.2019 г. /блок БО-01М, з.№ ГА154/ и 2 797,03 лв. - неустойка за
забавено изпълнение на задълженията по Акт за рекламация №3-1328/24.02.2020 г. /БЛОК
АБВ з.н.212069/, ведно със законната лихва върху главницата от 5 266,66 лева, считано от
17.03.2022 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 507,65 лева /петстотин и седем
лева и шестдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 5266,66 лв. за периода от 05.04.2021 г. до 17.03.2022 г. Отхвърлил
е иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 5 266,66 лева до предявения
размер от 131 597,56 лева и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 507,65
лв. до предявения размер от 12 722,49 лева, като неоснователни. Осъдил е ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 231, 74 лева , съразмерно с
уважената част от иска и ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 6 575,93 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство Министерство на отбраната София, който обжалва в срок в отхвърлителните
части с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи
1
за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно липсата на неизпълнение
в срок на поетите по договора задължения за гаранционна отговорност и изпълнение в срок
на направените рекламации. Инвокира оплакване за необоснованост и на фактическите
изводи относно липсата на неизпълнение по отношение на рекламациите, заведени с № 3 и
№ 21 , тъй като същите се базират единствено на твърденията на ответника в отговора на
исковата молба и не се подкрепят от доказателствата по делото. Излага, че констатацията за
действителния разход на масло на процесните двигатели е направена едностранно от
изпълнителя, без присъствие на представител на възложителя. Поддържа, че събраните по
делото доказателства установяват несъмнено, че след извършените повторно обследване и
ремонт разходът на масло е намалял с 0,97 литра на час. Излага, че тези параметри е
можело да бъдат постигнати още при първия ремонт на двигателя , което сочи на
недобросъвестно изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора.
Инвокира оплакване за необоснованост на извода на съда относно липса на основание за
предявяване на рекламации с № 8,9,10,16,17 и 18, тъй като съдът не е изследвал и посочил
причините, поради което първоначално ВВС не са приели ремонтираните изделия , върнати
от първата рекламация с твърдения за липса на отклонение, както и обстоятелствата, които
са наложили повторното обследване. Твърди, че съдът изобщо не е изложил мотиви относно
причините за първоначалните рекламации по посочените позиции. По аналогични
съображения навежда доводи за липса на мотиви и относно отхвърлянето на рекламации
под № 14 и 15 с твърдения, че съдът изобщо не е мотивирал извода за липса на
неизпълнение , нито е посочил причините за рекламацията, доколкото от страна на
възложителя липса потвърждение за сочената неизправност. Моли съда да отмени
решението в обжалваната отхвърлителна част и да уважи предявените искове в пълния
предявен размер.
Срещу решението в осъдителната част е депозирана въззивна жалба от „Й. и син
България“ ООД, в която се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивникът оплаквания за необоснованост на извода не съда, че по
делото не са ангажирани доказателства за наличието на невиновна невъзможност за
неизпълнение в срок на рекламации под № от 2,4 и 11 за което е осъден за заплащане на
неустойка. Сочи, че първоначалните рекламации на процесните три изделия са изпратени на
ремонтното предприятие и са изпълнени в срок, но същите не са приемни от възложителя,
което е наложила тяхното повторно изпращане в ремонтното предприятие. Тъй като същото
се намира в Украйна , а повторното изпращане е осъществено след месец февруари 2020 г. ,
световната пандемия от КОВИД-19 е удължила времето за транспорт от 2 - 3 дни на 2 - 3
седмици. Сочи, че горното обстоятелство е установено по несъмнен начин от събраните по
делото по делото гласни доказателства. Навежда доводи за необоснованост на извода на
съда валидност на процесната неустоечна клауза, тъй като видно от заключението на
съдено- техническата експертиза и показанията на разпитания свидетел , срок от 60 дни е
крайно недостатъчен за изпълнение на задълженията за отстраняване на дефектите, предвид
конкретната специфика и условия на извършване на ремонта. В тази връзка сочи, че
2
предвид необходимостта от техническо снемане на съответните детайли от самолета, както
и необходимостта от получаване на разрешение за износ на съответния детайл в Украйна ,
респективно за обратния му внос в България времето за изпълнение на рекламацията отнема
обективно около 90 дни – обстоятелство, известно на възложителя още към момента на
сключване на договора. Излага подробни доводи за начина и организацията на работа на
Междуведомствената комисия , издаваща разрешения за внос и износ, с твърдения, че
същата заседава веднъж месечно, както и че подобна комисия съществува и в Украйна, при
която е установен аналогичен начина на работа. С оглед на горното поддържа, че началният
момент за изпълнение на рекламацията следва да бъде броен не от датата на съставяне на
акта за рекламация, а от датата на получаване на разрешение за износ. Сочи, че по делото е
установена по несъмнен начин и забава на кредитора, които е издавал окончателните актове
за възстановяване няколко месеца след изпълнение на рекламацията и фактическото
получаване на изделието, както и че ответникът не е предавал изделията за ремонт по
рекламацията в деня на съставяне на акта за рекламация, а със значително закъснение.
Излага, че ищецът е допускал забавяне при монтажа и демонтажа на изделията , както и че е
установил напълно неправилен механизъм на тяхното приемане и предаване - в поделение
на възложителя в гр. Поповица, като приелите ги служители са предавали впоследствие
изделията на ВВС, което също е довело до забавяне в подписването на актовете за
възстановяване. Инвокира оплакване за неправилно изчисляване размера на неустойката от
датата на издаване на акт за рекламация до датата на акт за възстановяване, а не от датата на
съставяне на приемо - предавателните протоколи за предаване, респективно за връщане на
отремонтираните изделия. Навежда доводи за недопустимост на предявения иск, предвид
развалянето на договора страна на възложителя по силата на писмо 23.04.2019 г. поради
което след тази дата договорът не обвързва страните . Моли съда да отмени решението в
обжалваната осъдителна част и да отхвърли предявените искове.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната
страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от Министерство на отбраната София срещу „Й. и син България“ ООД, за
заплащане на сумата 131 597,56 лева , представляваща неустойка за забавено изпълнение по
чл. 38, ал. 2 от Рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г., вр. чл. 19, вр. чл. 17 от
Договор № УД – 03 - 49/19.12.2018 г., сключени между Министерство на отбраната като
възложител и „Й. и син България“ ООД като изпълнител, за неизпълнение на задължението
за отстраняване в срок на 21 рекламации, както и сумата от 12 722,49 , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
05.04.2021 г. до 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и
направените по делото разноски. Предявените искове намират правното си основание в
3
разпоредбата на чл. 92 от вр. чл. 86 от ЗЗД.
Между страните по делото не се спори, че в резултат на валидно проведена
процедура по възлагане на обществена поръчка, на 10.12.2018 г. страните по делото са
сключили рамково споразумение № УД-03-38/10.12.2018 г. по силата на което ответникът -
изпълнител е приел извърши по възлагане на ищеца - възложител на конкретни услуги
договори услуги по осигуряване на летателната годност на 8 броя самолети L-39ZA ,
изразяващи се в извършването на услуги, индивидуализирани подробно по вид в чл.1 ал.1 от
договора и доставки, подробно индивидуализирани по вид в чл. 1 ал.2 от договора, и
детайлно конкретизирани в Приложения № 1 до №4 от същия. Съгласно клаузата на чл. 3 от
договора изпълнителят има право на възнаграждение, което се определя по реда на същата
клауза, като договорът е сключен за срок от 84 месеца.
В изпълнение на рамковото споразумение между страните по делото е сключен
договор № УД-03-49/19.12.2018 г. които правата и задълженията на страните по рамковото
споразумение са конкретизирани и детайлизирани.
Съгласно клаузата на чл. 33 от рамковото споразумение възложителят има право да
предяви рекламации към изпълнителя относно качеството на доставките и услугите в
рамките на посочените в споразумението гаранционни срокове, които се предмет на
регламентация в клаузата на чл. 28 от договора. Отделните етапи от рекламационната
процедура са регламентирани в клаузите на чл. 34 и чл. 35 от договора. Съгласно клаузата на
чл. 38 ал. 2 от договора в случай на забавено изпълнение на гаранционните задължения,
свързани със забавено решаване на рекламациите по конкретен договор, изпълнителят
дължи на възложителя неустойка в размер в размер на 0,2% от стойността на рекламираната
част за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на рекламираната част без
ДДС. Клаузите на чл. 19 и чл. 17 от договор № УД-03-49/19.12.2018 г. препращат изцяло
към клаузите на рамковото споразумение относно рекламационната процедура и дължимите
неустойки.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото актове за
рекламация и актове за възстановяване се установява, че в срока за изпълнение по договора
е възникнала необходимост от ремонт на техническо оборудване на процесните самолети, в
резултат на извършването на който са предявени общо шестнадесет боря рекламации /пет от
които за едни и същи дефекти, за които се съставени по два акта за рекламации и едни общ
акт за възстановяване/. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си за гараницинното отстраняване на дефектите на процесните детайли и
части забавено във времево отношение - извън установения от клаузата чл. 35 ал.1 от
рамковото споразумение срок от 60 дни за изпълнение на гаранционното задължение.
С оглед на горната фактическа установеност основните спорни обстоятелства между
страните се дължи ли се претендираната от ищеца неустойка и в какъв размер, предвид
доводите на ответника за недопустимост на обжалваното решение, тъй като договорът
между страните е прекратен, поради което и уговорената в същия неустойка не може да
бъде претендирана. Спорна пред настоящата инстанция е и валидността на неустоечната
4
клауза, предвид доводите на въззивника - ответник за нейната нищожност , като уговорена
в противоречие с добрите нрави и при фактически невъзможен срок. Спори се и относно
наличието на невиновна невъзможност за неизпълнение, съобразно доводите на въззивника -
ответник, че изпълнението в посочения в договора срок е невъзможно предвид
продължителността на необходимите административни процедури за внос и износ на
процесните детайли, епидемията от КОВИД, обусловила забавяне на транспортирането им
до завода в Украйна, както и относно неправилното броене на началния и крайния момент
на срока за изпълнение. Спорно пред настоящата инстанция е и налице ли е качествено
изпълнение на ремонта предвид доводите на въззивника - ищец за липса на доказателства за
неговото качествено извършване.
По допустимостта на заявената претенция и обжалваното решение- Настоящата
инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба на ответника за
недопустимост на постановеното решение, поради настъпило разваляне на облигационната
връзка между страните . Вярно е, че с писмо рег. № 21-39-74/24.03.2019 г. Министерството
на отбраната, в качеството си на възложител по договора е уведомил изпълнителя, че
поради частично неизпълнение на задълженията по договор № УД-03-49/19.12.2018 г.,
продължило повече от сто дин, на основание чл. 21. ал.3 т.4 от договора вр.чл. 40 ал.3 т.4 от
рамковото споразумение прекратява едностранно действието на същия. Тълкуването на
съдържанието на предизвестието, в което възложителят се позовава на частично
неизпълнение на задължения по договора, както и на двете договорни договори клаузи,
съборно които всяка от страните може едностранно, след отправяне на писмено
предизвестие да прекрати или развали договора , ако другата страна не изпълнила
задължение по същия, обосновава извода, че с факта на получаване на писмото от страна на
ответника облигационната връзка между страните е прекратена, поради валдино
упражненото право на възложителя да развали договора.
Доколкото сключеният между страните договор е такъв с продължително
изпълнение, и предвид безспорно установеното по делото разваляне на договора между
страните, настоящата инстанция намира предявения иск за допустим. Съгласно
задължителната практика на ВКС - № 7/2013 от 13.11. 2014 г. по тълк. дело №7/2013 г. на
ОСГТК на ВКС „ не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен
договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради
виновно неизпълнение на длъжника“. Доколкото настоящият договор за поддръжка, ремонт
и доставка е такъв с периодично изпълнение на задължението на изпълнителя , развалянето
има действие за в бъдеще, то съгласно мотивите на същото тълкувателно решение
уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл.
забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието
действие се запазва. В настоящия случай договорът е развален в срока на гаранционната
отговорност на изпълнителя, т.е след пълното изпълнение на всички възложени дейности по
договора, поради което и претенцията за заплащане на неустойка по същия се явява
допустима в пълния заявен размер.
5
По валидността на неустоечната клауза – процесната неустойка, дължима при
забавено изпълнение на гаранционните задължения на изпълнителя по договора и уговорена
в размер на 0,2% от стойността на рекламираната част за всеки просрочен ден , но не повече
от 20% от стойността на рекламираната част без ДДС не се явява нищожна. Уговарянето на
неустойката в размер на 20% върху пълния размер на стойността на част от оборудване, за
което е направен рекламация за некачествен ремонт от страна на възложителя и тази
рекламация не е уредена в срок от изпълнителя не противоречи на добрите нрави, тъй като
така предвидения размер на неустойката и базата на неговото начисляване не излизат извън
пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката.
Неустойката по чл. 38 ал. 2 от договора е клауза, уговорена за конкретен вид неизпълнение
– а именно неизпълнение на гаранционни задължения, при което страните изначално са се
съгласили да обезщетят вредите от виновното неизпълнение на поетите задължения с
конкретен размер на неустойката. Същата има за цел за обезщети вредите, претърпени от
възложителя не само от некачествено извършения ремонт, но и от късното отстраняване на
дефектите при подадена рекламация, поради което нейният размер от 20% върху стойността
на конкретната част / а не на целия договор/ не надхвърля пределите на обезщетителната
функция на неустойката. Така формираният размер е обвързан с периода на неизпълнение,
но не безсрочно, а до достигане на размер от 20% /т.е до продължителност на забавата от
100 дни/ , поради което се явява напълно съответна на функциите на неустойката, доколкото
възложителят лишен от възможността да ползва съответното оборудване както за периода
на ремонта , така и за периода на повторното обследване в рамките на изпълнението на
задължението по гаранцията.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба на
ответника за невиновна невъзможност за неизпълнение, поради от КОВИД 19 и
особеностите на административната процедура по получаване на разрешения за внос и
износ до Украйна на съответното оборудване, която обективно не може да приключи в срок
от 60 дни. Вярно е, че договорът между страните е сключен след успешно приключила
обществена поръчка , при която класираният на първо място и избран за изпълнител не
може да влияе върху съдържанието на договорните клаузи. Същите обаче са били известни
на изпълнителя пред подписването на договора, поради което той е можел да откаже
сключването на договора при тези условя. Описаният във въззивната жалба начин на
провеждане на заседанията на Междуведомствената комисия, предоставяща разрешение за
внос и износ на съответните части в Украйна също не може да промени горния извод,
доколкото същото е част от административната процедура, необходима за изпълнение на
договора. Същият е сключен от ответника в качеството му на търговец, който е следвало да
се запознае с начина на изпълнение на работа, както и с цялата административна процедура
, предвид нейната специфика още към датата на депозиране на документите за участие в
процедурата по обществена поръчка. Следва да се има предвид, че предметът на договора –
техника, представляваща част от имуществото на ВВС предполага завишени изисквания
към познанията и капацитета на търговците, допуснати до участие в процедурата.
6
Решението е обжалвано от ответника в частта, в която същият е осъден да заплати
неустойка за забавено изпълнение на задълженията си по три от процесните рекламации, а
именно - по акт за рекламация № 3-7285/17.10.2019 г., акт за рекламация № 3-
8235/29.11.2019 г., и акт за рекламация № 3-1328/24.02.2020 г. Направеното възражение за
невиновна невъзможност за неизпълнение, поради наличие на непреодолима сила -
световната пандемия от КОВИД-19 и обявеното в тази връзка извънредно положение , които
са ноторно известни, са относими единствено към третия от посочените рекламационни
актове, предвид датата на обявяване на извънредното положение- 13.03.2020 г. По делото
липсват конкретни доказателства за датата, на която е следвало оборудването, предмет на
рекламация № 3-1328/24.02.2020 г. да бъде транспортирано до Украйна, както за датата на
реалното осъществяване на транспорта и връзката за евентуална промяна на тази дати
именно поради световната пандемия.
Неоснователно се явява и възражението на въззивника - ответник, че периодът на
начисляване на неустойката следва да има за начален момент не датата на подписване на
акта за рекламация, а датата на фактическо получаване на съответния детайл, а за краен
момент - датата на фактическото му връщане, а не датата на подписване на акта за
възстановяване. Периодите на изпълнение на задължението за гаранция са фиксирани в
договора, а същият е подписан от ответника в качеството му на търговец, който е
следвало да съобрази горните обстоятелства. Вън от изложеното, непредаването на
съответния детайл не е пречка за отпочване на административната процедура за неговия
износ и транспортиране, а връщането на отремонтирания детайл на възложителя не може да
обоснове извод за изпълнение на задължението, тъй като последният се нуждае от
технологично време за преглед на детайла и установяване в качеството на ремонта.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба на
ищеца за необоснованост на решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен. От
събраните по делото доказателства- заключение на съдебно - техническата експертиза и
събраните гласни доказателства се установява по несъмнен и непротиворечив начин, че
претенциите, заявени с актове за актове за рекламации , заведени с № 8,9,10,16,17 и 18, са
приключили със становище за липса на отклонение от изискуемите технически параметри.
Доводите във въззивната жалба, че вещото лице не е посочило причините, поради които
първоначално ВВС са направили рекламацията са напълно ирелевантни за спора, тъй като
нито в исковата молба, нито във въззивната жалба ищецът е навел фактически твърдения ,
че първоначално рекламацията е била основателна, както и че в срока на гаранционната
отговорност на съответния детайл фактически е направен ремонт, който го е привел отново
в състояние на пълна годност за използване по предназначение. По делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на доводите на ищеца за основателност на заявените рекламации,
нито такива, които да опровергават констатациите на вещото лице за тяхната
неоснователност.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и доводите във въззивната жалба на
ищеца за необоснованост на решение в частта относно рекламациите, заведени актове за
7
рекламация с № 3 и № 21 . Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза ,
направените след първия ремонт изпитания са установили разход на масло на процесния
двигател от 0,297 литра на част при норма от 0,300 литра на час. Горното обосновава извод
за неоснователност на рекламацията, поради което нейното приемане от изпълнителя и
изпращането на двигателя за повторно обследване и ремонт, в рамките на който са
постигнати по-добри параметри на разход на масло не може да обоснове извод за
неизпълнение на гаранционните задължения, тъй като повторното обследване е израз на
добрата воля на изпълнителя, а не резултат от некачествено изпълнение на първия ремонт.
Варно е, че в заключението на вещото лице липсва посочване на причините, които са
обосновали извода на възложителя за подаване на рекламации, заведени с актове за
рекламация под № 14 и 15 . В заключението обаче е формиран категоричен извод, че при
повторното обследване при съответните части и детайли не са открити отклонения от
техническите параметри и норми, поради което доводите във въззивната жалба се явяват
ирелевантни за спора. В процеса не са наведени твърдения нито за конкретната причина за
рекламацията, нито за промяна в техническите параметри след извършване на повторното
обследване, поради което доводите на въззивника - ищец сне могат да обосноват извод за
основателност на претенцията по процесните две рекламации.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира претенцията за заплащане на
неустойка за забавено изпълнение на гаранционните задължения на изпълнителя по
процесния договор за основателна по отношение на акт рекламация № 3-7285/17.10.2019 г.,
акт за рекламация № 3- 8235/29.11.2019 г., и акт за рекламация № 3-1328/24.02.2020 г.,
поради което в същата следва да бъде уважена в размерите, посочени от вещото лице по
изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна
експертиза. В останалата част предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора разноските за водене на въззивното производство следва да
бъдат понесени от страните така, както са направени.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.06.2023 г. по т.дело № 510/22 г. на СГС, ТО, VІ - 18
състав .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9