Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 20.01.2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесета първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Таня Тодорова,
като разгледа докладваното от Съдия Йорданов гр.д. № 1472/2019 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подаден
иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Р.И.М., чрез пълномощника
ю.к. В.Д.Н., срещу Т.Г.Т., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, с правно
основание чл.422 от ГПК - за установяване съществуване на вземане.
Ищецът твърди, че ответницата като собственик на
топлоснабден имот – апартамент № 78, находящ се в гр.В., ж.к.”Дъбника” № 8,
вх.Г, ет.4, е потребител на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ). Поддържа, че за периода от 01.01.2008г. до
30.04.2019г. от потребителите в сградата етажна собственост е потребявана
топлинна енергия, чието разпределение съгласно чл139 от ЗЕ се извършва по
система за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Сочи се, че на 27.09.2002г. сградата –
етажната собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключила
договор за за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, като на нея потребителите са заплащали такса за
извършване на услугата. Поддържа се, че с влизане в сила на Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването параграф 5 договорните отношения между потребителите
и търговците, извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост, се считат прекратени, като се сключва договор
между топлопреносното предприятие и лицето, извършващо услугата дялово
разпределение и се забранява на търговците, извършващи дялово разпределение, да
събират такси за услугата, считано от отоплителен сезон 2007/2008г. Поддържа
се, че съгласно чл.139в, ал.1 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007г.
топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца, извършващ дялово
разпределение при Общи условия, като в ал.3 на същата разпоредба изрично е
указано, че то заплаща вместо потребителите и цената за извършена услуга дялово
разпределение. Твърди се, че за процесния период за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за имота, ответницата дължи на ищеца
суми както следва:
за периода 01.01.2008г. – 30.04.2008г. – 6,80 лева,
за периода 01.05.2008г. – 30.04.2009г. – 12,40 лева,
за периода 01.05.2009г. – 30.04.2010г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2011г. – 30.04.2012г. – 14,40 лева,
за периода 01.05.2012г. – 30.04.2013г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г. – 10,40 лева,,
за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. – 10,40 лева,
които суми следва да бъдат възстановени от ответницата
на ищеца.
Твърди се, че ищеца многократно е канил ответницата да
му заплати претендираните суми, но ответницата и до момента не е сторила това.
Поддържа се, че със Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК ищеца е
поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за
посочените суми, като по ч.гр.д.№ 1860/2019г. по описа на РС–В. е издадена
исканата заповед за изпълнение, като в законоустановения срок ответницата е
подала писмено възражение, което поражда правния интерес на ищеца от воденето
на настоящото дело.
Иска се от съда да признае за установено, че
ответницата му дължи сумата от 127,20лв., представляваща размера на цената за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
за периода 01.01.2008г. – 30.04.2008г. – 6,80 лева,
за периода 01.05.2008г. – 30.04.2009г. – 12,40 лева,
за периода 01.05.2009г. – 30.04.2010г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2011г. – 30.04.2012г. – 14,40 лева,
за периода 01.05.2012г. – 30.04.2013г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г. – 10,40 лева,,
за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. – 10,40 лева,
за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. – 10,40 лева.
Претендират се направените разноски по заповедното и
исковото производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер на
100лв.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1860/2019г. по описа на РС-В..
Допусната е и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и са възприето
от съда като обективно и компетентно.
Съдът като взе
предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка
на доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1860/2019г. по описа на
РС-В. срещу длъжника Т.Г.Т., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 1145/22.05.2019г. в полза на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - В.” ЕАД, за сумата 127.20 лв. неизплатени
суми за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2008г. до
30.04.2019г. за жилище с адрес: гр.В., ж.к.“Дъбника“ № 8, вх.Г, ет.4, ап.78, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 25,00 лв.
внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
На
заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си,
тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
такъв е предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по
гр.д.№ 1472/2019г. по описа на БСлРС.
В хода на
размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатите съобщения в
цялост, че ответницата не е намерена на посочените адреси.
От
приложена служебно справка за постоянен и настоящ адрес на ответника е видно,
че лицето е с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.
След
неуспешни опити лицето да бъде намерено на известните по делото адреси и по
последната му месторабота, съдът е процедирал със залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК на постоянния адрес, което уведомление е залепено на 05.02.2020г.,
като съдебните книжа не са потърсени в законоустановения срок. Съдът е
процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на настоящия адрес,
което уведомление е залепено на 03.02.2020г., като съдебните книжа не са
потърсени в законоустановения срок.
Поради
това, че ответникът не се е явил да получи съдебните книжа, то на същия следва
да бъде назначен особен представител, който да го представлява по делото.
Съдът с
определение от 01.06.2020г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв. К.Д.К.
от ВрАК за особен представител на ответника Т.Г.Т. с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***, който да го представлява по гр.д.№ 1472/2019г. по описа на
РС – Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. от
депозитната сметка на съда
Препис от
исковата молба, доказателствата към нея и определението на съда от 01.06.2020г.
са изпратени на назначения особен представител за сведение и писмен отговор по
чл.131 от ГПК, като в законоустановеният срок назначения особен представител на
ответницата – адв. К.К. *** представя писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Твърди настъпването на погасяване по давност
на част от претендираните суми.
С писмена
молба процесуалния представител на ищеца поддържа така предявените искове.
В съдебно
заседание назначения особен представител на ответницата – адв. К.К. ***
поддържа, че част от задълженията според него са погасени с над десет годишна
давност за претендираните суми за периода 2008г. - 2009г. Прави възражение за
претернираните от ищцовото дружество разноски в размер на 100,00лв. за
юристконсултско възнаграждеине в исковото производство.
От
приложените по делото заверено копие от Договор от 27.09.2002г. за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, сключен при общи условия;
Справка за неплатени фактури и дължими лихви към 08.05.2019г.; Протокол от
25.09.2002г.; Приложение № 1 – Етажни собственици; Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Ценоразпис и начин на плащане - Приложение № 1 към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 01.05.2009г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 01.07.2012г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 26.07.2013г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 14.07.2014г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 29.05.2015г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 31.05.2016г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 31.05.2017г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
Допълнително споразумение от 11.10.2018г. към Договор № 01-И/14.02.2008г.;
заверено копие от бр.10 на вестник „Шанс експрес” от 16.01.2008г.; заверено
копие от бр.24 на вестник „24 часа” от 25.01.2008г.; Общи условия на договорите
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация В.” ЕАД на
потребители в гр.В. и нотариален ак за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от
недвижим имот – апартамент със задължение за гледане и издръжка и запазено
право на ползване № 162, том V, рег. № 2486,
дело № 565 от 2002г. на Венцислав Василев – нотариус в района на РС-В. е видно,
че топлоснабден имот – апартамент № 78, находящ се в гр.В., ж.к.”Дъбника” № 8,
вх.Г, ет.4, е потребител на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ). За периода от 01.01.2008г. до 30.04.2019г.
от потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия,
чието разпределение съгласно чл139 от ЗЕ се извършва по система за дялово
разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а от ЗЕ. На 27.09.2002г. сградата – етажната собственост, в която се
намира имота, в който ответницата има запазено право на ползване и за
потребяването на топлинна енергия в който е абонат с индивидуална партида с
абонатен № 2830012, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, като на нея
потребителите са заплащали такса за извършване на услугата. С влизане в сила на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването - § 5, договорните
отношения между потребителите и търговците, извършващи услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, се считат
прекратени, като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,
извършващо услугата дялово разпределение и се забранява на търговците,
извършващи дялово разпределение, да събират такси за услугата, считано от
отоплителен сезон 2007/2008г. Съгласно разпоредбата на чл.139в, ал.1 от ЗЕ,
считано от отоплителен сезон 2006/2007г. топлопреносното предприятие сключва
договор с търговеца, извършващ дялово разпределение при Общи условия, като в
ал.3 на същата разпоредба изрично е указано, че то заплаща вместо потребителите
и цената за извършена услуга дялово разпределение.
По делото е
изготвена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и са възприето от съда като обективно и компетентно.
Вещота лице
в заключението се сочи, че при извършената проверка е установило, че през
процесния период месец януари 2008г. – месец април 2019г. е ползвана от
етажните собственици в сградата и е извършвана услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
Ищцовото
дружество е заплатило вместо ответника на търговеца, извършващ дялово
разпределение-„Нелбо инженеринг” ООД цената за извършената услуга, както
следва: за периода 01.01.2008г. – 30.04.2008г. сумата от 6,80лв., за периода
01.05.2008г. – 30.04.2009г. сумата от 12,40лв., за периода 01.05.2009г. –
30.04.2010г. сумата от 10,40лв, за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. сумата
от 10,40лв., за периода 01.05.2011г. – 30.04.2012г. сумата от 14,40лв., за
периода 01.05.2012г. – 30.04.2013г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2013г.
– 30.04.2014г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г.
сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2015г. – 30..04.2016г. сумата от 10,40лв.,
за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2017г.
– 30.04.2018г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г.
сумата от 10,40лв. - всичко: 127,20лв.
Извършените
отчитания и плащания за услугата дялово разпределение на топлинна енергия се
удостоверяват със следните документи: талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, изравнителни сметки за индивидуална партида на ответницата Т.Г.Т.,
с абонатен № 2830012 и банкови платежни нареждания от ищцовото дружество към
търговеца, отчитащ дяловото разпределение на топлинна енергия – „Нелбо
инженеринг” ООД.
Няма данни
сумите да са възстановени от ответника на ищцовото дружество.
Заключението
на вещото лице е, че през процесния период месец януари 2008г. – месец април
2019г. е ползвана от етажните собственици в сградата и е извършвана услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищцовото
дружество е заплатило вместо ответника на търговеца, извършващ дялово
разпределение-„Нелбо инженеринг” ООД цената за извършената услуга, както
следва: за периода 01.01.2008г. – 30.04.2008г. сумата от 6,80лв., за периода
01.05.2008г. – 30.04.2009г. сумата от 12,40лв., за периода 01.05.2009г. –
30.04.2010г. сумата от 10,40лв, за периода 01.05.2010г. – 30.04.2011г. сумата
от 10,40лв., за периода 01.05.2011г. – 30.04.2012г. сумата от 14,40лв., за
периода 01.05.2012г. – 30.04.2013г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2013г.
– 30.04.2014г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г.
сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2015г. – 30..04.2016г. сумата от 10,40лв.,
за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. сумата от 10,40лв., за периода
01.05.2017г. – 30.04.2018г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2018г. –
30.04.2019г. сумата от 10,40лв. - всичко: 127,20лв.
Извършените
отчитания и плащания за услугата дялово разпределение на топлинна енергия се
удостоверяват със следните документи: талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, изравнителни сметки за индивидуална партида на Т.Г.Т., с
абонатен № 2830012 и банкови платежни нареждания от ищцовото дружество към търговеца,
отчитащ дяловото разпределение на топлинна енергия – „Нелбо инженеринг” ООД.
Няма данни
да са възстановени от ответника на ищцовото дружество.
Въз основа на представените
доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от негова
страна. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по него, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по
основание и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника.
Съдът намира, че
възражението на особения представител на ответницата за изтекла погасителна
давност за претендираното от ищеца вземане на периода 2008г.-2009г. за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от
ЗЗД с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу
физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е
отсрочено или разсрочено. Видно е, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата е
депозирано в РС-В. на 20.05.2019г. – след изтичане на десетгодишния срок, в
който може да бъде предявена исковата претенция. По делото не са налице
доказателства, че задължението е отсрочено или
разсрочено. Поради това искът в тази му част в размер на 19,20лв., от които -
за периода от 01.01.2008г. до 30.04.2008г. сумата от 6,80лв. и за периода от
01.05.2008г. до 30.04.2009г. сумата от 12,40лв., следва да бъде отхвърлен като недопустим. В
останалата част до пълния размер искът следва да бъде уважен.
По отношение на възражението относно
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът намира
същото за неоснователно, тъй като същото е определено в рамките на закона.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на
исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящето исково производство разноски в общ размер на 613,90лв. съобразно
уважения размер на иска.
Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника следва да заплати на ищеца и сумата от 63,68лв., представляваща разноски
по ч.гр.дело № 1860/2019г. по описа на РС-В. съобразно уважения размер на иска.
С оглед гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Г.Т.,
ЕГН ********** *** и настоящ адрес:***, ЧЕ
СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес и управление ***, сумата 108,00 лв. неизплатени суми за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2019г. за жилище с
адрес: гр.В., ж.к.“Дъбника“ № 8, вх.Г, ет.4, ап.78, от които: за периода
01.05.2009г. – 30.04.2010г. сумата от 10,40лв, за периода 01.05.2010г. –
30.04.2011г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2011г. – 30.04.2012г. сумата
от 14,40лв., за периода 01.05.2012г. – 30.04.2013г. сумата от 10,40лв., за
периода 01.05.2013г. – 30.04.2014г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2014г.
– 30.04.2015г. сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2015г. – 30..04.2016г.
сумата от 10,40лв., за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. сумата от 10,40лв.,
за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. сумата от 10,40лв., за периода
01.05.2018г. – 30.04.2019г. сумата от 10,40лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 1145/22.05.2019г. по ч.гр.дело № 1860/2019г. по описа на РС-В. .
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК Т.Г.Т., ЕГН ********** ***
и настоящ адрес:***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес и управление ***, направените по
настоящото исково производство по гр.д.№
1472/2019г. по описа на БСлРС разноски в общ размер на 613,90лв., както и
сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№
1860/2019г. по описа на РС-В. разноски в общ размер от 63,68лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по
делото,че е изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: