№ 318
гр. Габрово, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Г.а Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Д. Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Г.а Косева Въззивно гражданско дело №
20254200500559 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №33/09.06.2025г. по гр.д.№479/2024г. на РС-
*****, с което е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК по
отношение на Община *****, ЕИК *****, че Д. В. В., ЕГН **********, гр.
*****, НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на сумите за които е издаден акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г. и №
АУ000051/ 16.03.2020г., въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д.К-С, поради погасяване на вземането
по давност: 270 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за
2014г. и сумата 41,33 лв.- лихва; 180 лв.- главница за неплатен данък върху
превозни средства за 2015г. и 9,19 лв.- лихва, за които е издаден акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000069/ 02.03.2016г., както и
180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за 2016г. и 64,58
лв.- лихва; 180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за
2017г. и 46,33 лв.- лихва; 180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни
средства за 2018г. и 28,13 лв.- лихва, за които е издаден акт за установяване на
задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г.
В останалата част за сумата 198 лв.- главница за данък върху превозни
средства за 2019г. и сумата 10,89 лв.- лихва, за които е издаден акт за
установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г. и за
сумата 198 лв.- данък върху превозни средства за 2020г. и сумата 22,86 лв.-
лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по декларации
№АУ000454/ 21.10.2021г., РС- ***** е отхвърлил предявеният иск, като
1
неоснователен.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от Община *****, чрез адв. Н.,
в частта, в която искът е уважен поради погасяване вземането по давност за
сумите главници и лихви за 2016г., 2017г. и 2018г., като неправилно-
постановено при нарушение на материалния закон, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се
срещу правният извод на районния съд, че задълженията на ищцата,
представляващи данък върху превозните средства и лихви върху тях за 2016,
2017 и 2018г., са се погасили с изтичането на 5-годишния давностен срок
преди образуване на изпълнителното производство. Сочи се, че тези
задължения са установени с издаването на Акт за установяване на задължения
по декларации № АУ 000051/16.03.2020г., а съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК с
издаване на АУЗД № АУ 000051/16.03.2020г. давността за процесиите
задължения е прекъсната, като от този момент е започнала да тече нова
давност, която също е пет години. Поради това към датата на издаване на
АУЗД № АУ 00005116.03.2020г., не е изтекъл давностният срок за нито едно от
задълженията на ищцата за 2016, 2017 и 2018г. и към датата на образуване на
изпълнителното производство- на 12.12.2024г., също не е изтекъл 5-годишния
давностен срок, започващ да тече от датата на издаване на АУЗД № АУ
000051/ 16.03.2020г. Твърди се, че не е налице и хипотезата за погасяване на
задълженията на ищцата по чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Претендира се решението да се отмени в обжалваната част и
предявеният иск да се отхвърли, като съобразно това се измени и размера на
присъдените разноски в полза на страните. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
ОС- Габрово, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правна квалификация
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община ***** за установяване,
че Д. В. не дължи изпълнение по актове № АУ000069/ 02.03.2016г., №
АУ000051/ 16.03.2020г. и №АУ000454/ 21.10.2021г., за установяване на
задължения за данък върху превозни средства и лихви за периода от 2014г. до
2020г. включително.
Предмет на въззивното производство е решението на първата инстанция
само в обжалваната част- задълженията за 2016г., 2017г. и 2018г. В частта за
задълженията за 2014г., 2015г., 2019г. и 2020г. съдебният акт на РС- ***** не е
обжалван и е влязъл в сила.
Ищцата твърди, че формално се води собственик на лек автомобил, но
действително той е закупен от други лица, които не желаят да го водят на свое
име, което правилно е прието като неоснователно от РС- *****, предвид
документите, че тя е негов собственик. Ищцата изтъква още две
2
обстоятелства: че не е получавала надлежно актовете за установяване на
задължения, което първоинстанционният съд е приел, че не следва да
разглежда предвид разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК, като следва да се добави,
че актовете не са оспорени и не се твърди да са оспорени от ищцата по
отношение на тяхната валидност и/или незаконосъобразност по
административен ред; че част от вземанията са погасени по давност.
РС- ***** е уважил иска в частта за задълженията за 2014, 2015, 2016,
2017 и 2018г., приемайки, че същите са погасени по давност. Приел е, че
изпълнителното производство е образувано на 12.12.2024г., а установените
публични задължения на ищцата са за 2014- 2018г.- т.е. погасени са с изтичане
на 5- годишният давностен срок преди образуване на изпълнителното
производство.
Единственото и основно възражение във въззивната жалба е досежно
приложението и тълкуването на чл. 172, ал. 2 и 3 ДОПК- дали с издаване на
АУЗД № АУ 000051/16.03.2020г. давността за процесиите задължения за
2016г.- 2018г. е била прекъсната, като от този момент нататък е започнала да
тече нова 5 г. давност, като и към датата на образуване на изпълнителното
производство- 12.12.2024г. 5- годишния давностен срок също не е изтекъл,
защото е започнал да тече от датата на издаване на АУЗД № АУ 000051/
16.03.2020г. Т.е жалбоподателят оспорва решението на РС- ***** в частта му
относно сумите: 180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства
за 2016г. и 64,58 лв.- лихва; 180 лв.- главница за неплатен данък върху
превозни средства за 2017г. и 46,33 лв.- лихва; 180 лв.- главница за неплатен
данък върху превозни средства за 2018г. и 28,13 лв.- лихва, за които е издаден
акт за установяване на задължения по декларации № АУ000051/ 16.03.2020г.
Предвид въведеното от длъжницата отрицателно твърдение, взискателят
Община ***** носи доказателствената тежест за провеждане на главно и
пълно доказване липсата на предпоставки за изтичане на 5 или 10-годишната
погасителна давност- чл.154 ал.1 във вр. с чл.439 ГПК, чл.171 ал.1 и 2 и
чл.173 ДОПК. Въззивният съд счита, че такова доказване по делото е
проведено. Според представеният АУЗД № АУ000051/ 16.03.2020г.
процесните сборни суми са: лихва- 139,04 лева и главница- 540 лева /по 180
лева за всяка от годините 2016, 2017 и 2018г./. Главницата представлява данък
върху превозно средство за периода 2016-2018г., върху която е начислена
лихвата за забава. При съобразяване с разпоредбата на чл.171 ал.1 ДОПК
следва да се приеме, че 5-годишната давност върху всяко от тези главни
публични задължения е започнала да тече от 01. 01. на следващата година, или
за най- старото задължение- за 2016г., давността е започнала да тече на
01.01.2017г. Давността е била прекъсната на 16.03.2020г., с издаване на АУЗД
№АУ000051/ 16.03.2020г.- чл.172 ал.2 изр. първо, предл. първо, и ал.3 ДОПК,
от който момент за всяка от 3-те процесни главници е започнала да тече нова
5-годишна давност. Изпълнителното производство за събиране на паричните
вземания пред Частен съдебен изпълнител е образувано на 12.12.2024г., а
изпълнителното действие запор е наложено на 17.12.2024г., от който момент
3
давността отново е била прекъсната, съгласно мотивите по т. 10 от ТР
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Към момента на
подаване на исковата молба по настоящото дело- 17.12.2024г., 5- годишната
погасителна давност за данъчните задължения за периода 2016- 2018г. не е
била изтекла, поради което предявеният иск за процесните вземания, предмет
на въззивното производство, е неоснователен и е следвало да бъде отхвърлен
от РС- *****.
Предвид изложеното, поради несъвпадение в изводите на двете съдебни
инстанции, решението на РС- ***** следва да се отмени в обжалваната част,
като предявеният иск с правно осн. чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК
срещу Община ***** се отхвърли относно сумите: 180 лв.- главница за
неплатен данък върху превозни средства за 2016г. и 64,58 лв.- лихва; 180 лв.-
главница за неплатен данък върху превозни средства за 2017г. и 46,33 лв.-
лихва; 180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за 2018г.
и 28,13 лв.- лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по
декларации № АУ000051/ 16.03.2020г.
Разноски: С оглед изхода на делото следва да се коригират и разноските
за първата инстанция, но само съобразно уважената и отхвърлена част от иска,
тъй като пред РС- ***** не е било инициирано производство по чл. 248 ГПК.
Дължимите за първата инстанция разноски на ищцата са в размер на сумата
165,11 лева, вместо 381,80 лева, а на Община *****- 173, 73 лева вместо
147,69 лева.
За настоящата въззивна инстанция на жалбоподателката не се дължат
разноски с оглед изхода на делото. Същата следва да заплати разноски на
другата страна- за ДТ и адвокатско възнаграждение. ДТ е в размер на 25 лева.
Адвокатското възнаграждение е в размер на 600 лева, но направеното
възражение за прекомерност на същото е основателно, предвид
обстоятелството, че производството е въззивно, приключило е в едно съдебно
заседание, без да се събират доказателства, предвид материалният интерес и
фактическата и правна сложност на делото. Поради това същото следва да се
намали на 400 лева с ДДС. Следователно дължимите разноски за въззивното
производство, които следва да се заплатят на Община *****, са в размер на
425 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №33/09.06.2025г. по гр.д.№479/2024г. на РС- *****, в
обжалваната част, в която което е признато за установено на основание чл. 439
ал. 1 от ГПК по отношение на Община *****, ЕИК *****, че Д. В. В., ЕГН
**********, гр. *****, НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на сумите: 180 лв.- главница
за неплатен данък върху превозни средства за 2016г. и 64,58 лв.- лихва; 180
лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за 2017г. и 46,33 лв.-
4
лихва; 180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за 2018г.
и 28,13 лв.- лихва, за които е издаден акт за установяване на задължения по
декларации № АУ000051/ 16.03.2020г., както и в частта, в която на Д. В. са
присъдени разноски за първата инстанция в размер на сумата над 165,11 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният с правно основание чл. 439 ал. 1 ГПК иск от
Д. В. В., ЕГН **********, гр. *****, ул. ***** № 126, ет. 12, ап. 47, срещу
Община *****, ЕИК *****, с адрес гр. *****, ул. ****** № 19, че не дължи
сумата 180 лв.- главница за неплатен данък върху превозни средства за 2016г.
и сумата 64,58 лв.- лихва, сумата 180 лв.- главница за неплатен данък върху
превозни средства за 2017г. и сумата 46,33 лв.- лихва, сумата 180 лв.- главница
за неплатен данък върху превозни средства за 2018г. и сумата 28,13 лв.- лихва,
за които е издаден акт за установяване на задължения по декларации №
АУ000051/ 16.03.2020г. и въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ 20247280400799г. по описа на ЧСИ Д.К-С като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, гр. *****, ул. ***** № 126, ет. 12,
ап. 47, да заплати на Община *****, ЕИК *****, с адрес гр. *****, ул. ******
№ 19, допълнително разноски за първата инстанция в размер на сумата 26
лева, както и разноски за въззивното производство в размер на сумата 425
лева.
В останалата необжалвана част решение №33/09.06.2025г. по гр.д.
№479/2024г. на РС- *****, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5