Решение по гр. дело №300/2025 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 225
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Грета Иванова Денчева
Дело: 20251820100300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Елин Пелин, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря М. М. Д. С.
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20251820100300 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за признаване на установено че
община Елин Пелин дължи на “СИСАС БГ“ АД сумата 121.44 лв. главница по
фактура № **********/ 06.01.2021г., представляваща цената с ДДС на
закупено пътно огледало D90 см., ведно с лихва за забава от датата на
издаването на фактурата 06.01.2021г. до подаване на заявлението - 11.02.2025г.
в размер на 58.44 лв., както и законна лихва върху главницата 121.44лв.,
считано от 11.02.2025г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена
Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №185/2025г., по описа на РС-Елин
Пелин. Претендира разноски.
Ищецът “СИСАС БГ“ АД твърди, че е продал на община Елин Пелин на
06.01.2021г. пътно огледало D90cm, като за сделката е издадена фактура
№.............г. за сумата 121.44 лв. с ДДС. Сочи, че пътното огледало е получено
от MOJI И. С. в деня на сделката, като по този начин продавачът е изпълнил
задължението си изцяло, но ответната община не е заплатила цената на
закупеното съоръжение. Твърди, че предметът на сделката е предаден на
купувача в деня на издаване на процесната фактура № 2321/ 06.01.2021г., от
която дата се дължи и плащането. Сочи, че такова не е постъпило и до датата
на предявяване на иска, поради което длъжникът е изпаднал в забава за
посоченото по-горе задължение и дължи мораторна лихва за периода от
1
издаването на фактурата - 06.01.2021г. до датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 11.02.2025г., възлизаща на сумата 58.44
лв.
Сочи, че за вземането дружеството е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и е образувано ч. гр. дело №
************** по описа за 2025г. на Районен съд Елин Пелин, по което е
издадена заповед , възразена от длъжника в срок, което обуславя правния
интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.
С допълнителна молба-уточнение сочи, че поръчката за огледалото
Община Елин Пелин е направила по телефона и “СИСАС БГ“ АД е изпратила
артикула ведно с фактурата с куриерска фирма за сметка на купувача.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че нито към
заявлението по чл. 410 от ГПК, нито към исковата молба е приложената
процесната фактура от 06.01.2021 г. Сочи, че не се приложени и каквито и да е
други доказателства, че ищцовото дружество има вземане в посочения размер
срещу Община Елин Пелин, поради което не е налице надлежна материална и
процесуална пасивна легитимация по отношение на Община Елин Пелин.
Оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва Община Елин
Пелин да е била страна по така посочената сделка, както и да е закупувала
описания в исковата молба артикул. Сочи, че липсват данни къде е извършена
продажбата на посочения артикул - дали е във физически магазин на
дружеството, съответно в кой и в кое населено място се намира или е
електронна продажба през онлайн магазин на ищеца. Сочи, че не може да бъде
направен извод за сключване на сделката - от една страна поради липсата на
посочената фактура не може да се установи дали в действителност същата е
подписана от г-н С., а от друга - не е представен и приемо-предавателен
протокол за предаване на артикула, подписан от страните по продажбата. На
второ място сочи, че съгласно чл. 327, ал. 3 от ТЗ относно сроковете на
плащане се прилагат съответно общите правила на глава двадесет и първа. В
чл. 303а, ал. 2 от ТЗ когато длъжникът е публичен възложител, страните могат
да договорят срок за изпълнение на задължението не повече от 30 дни. По
изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни,
когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга
важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на
кредитора и не накърнява добрите нрави. Съгласно ал. 3 на цитираната
разпоредба , ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга
2
покана за плащане. “ Твърди, че след проверка в деловодната система на
общинската администрация не са открити нито договор, нито фактура, нито
какъвто и да е друг документ, по който страна да е ищцовото дружество.
Сочи, че процесната фактура не е заведена нито в деловодната, нито в
счетоводната система на Община Елин Пелин.
Моли за отхвърляне на исковете, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е не е спорно обстоятелство, че е издадена Заповед по чл.410
от ГПК по ч.гр.дело №185/2025г., по описа на РС-Елин Пелин за вземанията
предмет на предявения установителен иск.
Съгласно разпределената доказателствена тежест по делото, в тежест на
ищеца е да установи сключването на посочения договор за продажба на стока,
от който произтичат претендираните вземания, предаване на стоката и
изпълнение на задълженията по договора, настъпване на падежа на вземането
за главница, както и дължимия размер на всяко парично вземане, което
претендира в съответствие с издадената заповед за изпълнение.
В случая оспорването на ответника е, че не е получавал стоката.
Съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за сключване и
изпълнение на процесния договор за продажба на стока.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, съгласно което п роцесната
фактура No.**********г. не е заведена в счетоводството на Община Елин
Пелин. Фактура №************* г. не е вписана в дневниците за покупки по
ЗДДС. Стойността на процесната фактура не е отразена в справка-
декларация по ЗДДС на Община Елин Пелин за нито един отчетен период от
2021г. Процесната фактура не е заведена в нито един счетоводен или
данъчен регистър на общината. По процесната фактура не е ползван
данъчен кредит, тъй като тя не е осчетоводена и не фигурира в дневниците
по ЗДДС, съответно закупеното пътно огледало D90 см не е заведено като
материален актив в инвентарната книга на общината.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено.
Съгласно решение № 252/03.01.2013 г. на Второ ТО на ВКС по т. д. №
1067/2011 г. : "включването на фактурата в дневника за покупко-продажби
на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея,
представлява недвусмислено признание както за съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и
за доставка на същата."
Съгласно Решение №46/06.04.2017 по дело №60140/2016 на ВКС, ГК, 1
г.о.: "включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на
получателя на стоката и ползването на данъчен кредит по нея,
3
представлява недвусмислено признание за съществуването на
правоотношението по договор за търговска продажба на стоката.
Признание за факта на доставката на стоката би представлявало само ако
между страните не съществува спор, че доставката е била или е следвало да
бъде извършена преди или едновременно със съставянето на фактурата. В
този смисъл и в подобни хипотези, ако се установи, че действително
фактурата е съставена преди фактическото извършване на доставката, не
би могло да се приеме, че включването й в дневника за покупко-продажби на
получателя на стоката и ползването на данъчен кредит съставлява само по
себе си недвусмислено признание и за факта на доставката".
Доколкото ответникът изрично оспорва да е получил изобщо стоката,
предмет на процесната фактура, то съдът е възложил в тежест на ищеца да
установи реалната доставка и предаване на стоката, което не е сторено от него
в условията на пълно и главно доказване.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може
да се обоснове извод, че ищецът е изпълнил задължението си да достави
стоката, предмет на договора за търговска продажба на стоки, респективно, че
е възникнало задължение за ответника за заплащане на цената на същата,
поради което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на предявения главен иск, неоснователен се
явява и иска за заплащане на лихва за забава.
При този изход на делото, ответникът има право на разноски
съгласно чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до
300 лв., което съдът с оглед материалния интерес по делото определя на 100
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл. чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 т.1 от ГПК от “СИСАС БГ“ АД, ЕИК *********, с. Брани поле,
представлявано от Д. И. Д., чрез адвокат С. К., от АК- Пловдив, със съдебен
адрес: гр. П., район Ц., ул. “..........“ № * ,ет* срещу Община Елин Пелин, ЕИК
................, гр. Е. П., п.к. 2100, пл. “............“ № 1, представлявано доц. д-р инж.
И. С. за признаване на установено в отношенията между страните, че община
Елин Пелин дължи на “СИСАС БГ“ АД сумата 121.44 лв. главница по фактура
№ .................г., представляваща цената с ДДС на закупено пътно огледало D90
см., ведно с лихва за забава от датата на издаването на фактурата 06.01.2021г.
до подаване на заявлението - 11.02.2025г. в размер на 58.44 лв., както и
законна лихва върху главницата 121.44лв., считано от 11.02.2025г. до
окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело №185/2025г., по описа на РС-Елин Пелин.
ОСЪЖДА “СИСАС БГ“ АД, ЕИК *************, с. Б. п.,
4
представлявано от Д. И. Д., действащо чрез адвокат С. К., от АК- Пловдив, със
съдебен адрес: гр. П., район Ц., ул. “................“ № * ,ет.*, да заплати на
Община Елин Пелин, ЕИК ............, гр. Елин Пелин, п.к. 2100, пл. “...................“
№ 1, представлявано доц. д-р инж. И. С. сума в размер на 100 лв. - разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд - в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

5