Р Е Ш Е Н И Е
№ 357/21.2.2023г.
гр. Пловдив, 21.02.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2914 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.Б.,
чрез адв. С.П.,***, пл. “Съединение“ № 3, ет. 4, офис № 411, против Решение №
1930 от 14.10.2022 г., постановено по АНД № 202253302002888/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІХ наказателен състав, с което е потвърден електронен
фиш серия К № 4654366, издаден от ОД на МВР, с който на Д.С.Б. с ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.С.Б. счита, че така
постановеното решение е неправилно и необосновано, поради
което моли решението да
се отмени и вместо това да се постанови отмяна на електронния фиш. Прави
възражение за това,че е необосновано мястото на извършване на нарушението,
както и за допуснати съществени процесуални нарушения – липса на реквизити в
протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и липса на снимка на
разположението на АТС. Претендира разноски за въззивна и касационна инстанция.
Ответникът по касационната жалба ОД на
МВР - Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба, моли да бъде
потвърдено решението, като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение при евентуално уважаване на
жалбата, за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, счита, че
решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Административен
съд - Пловдив, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено
следното:
По допустимостта на касационната
жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
същество:
Установено
е от фактическа страна, че на 26.03.2021 г. в 13:51 ч. на Републикански път
II-64, км. 49 + 800, в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км/ч МПС лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е 400 ЦДИ“ с рег. № ****се
е движил със скорост от 97 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 37
км/ч и това е установено с ATCC „CORDON –
M“
2 № MD
1196.
Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
За
да потвърди електронния фиш, въззивният съд е приел, че по безспорен начин е
установено, че процесното моторно превозно средство се е движило в зоната на действие на
забранителния знак със скорост, далеч надвишаваща разрешената. Това
обстоятелство се установява по категоричен начин, чрез приложените по делото
доказателства – писмо от БИМ АУ-000029№33913/09.07.2018г., протокол от проверка
на БИМ № 4-С-ИСИС/12.02.21 г., писмо от ОПУ – Пловдив изх.
№11-00-675/27.07.2022 г. и приложена схема за разположението на пътен знак В26.
По
отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено,
че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 2, т.
4 от ЗДвП, като размерът на глобата е императивно определен, което изключва
всякаква възможност за преценка от наказващия орган.
Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи, и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя
нарушения, които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия
орган. Фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и в тяхната
съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени точни и
аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Неоснователни
са възраженията на касатора, свързани с недоказаност на нарушението, предвид несъмено
установените факти относно мястото на осъществено движение с превишена скорост.
Следва да се има предвид, че в мотивите към обжалвания съдебен акт ясно е
отразено, че нарушението е засечено на посочения Републикански път II-64 на км.
49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ ограничение от 60 км/час е бил
позициониран на км. 49+860 м., от което, въз основа и на събраните във въззивното
производство писмени доказателства и от АПИ, съдът е направил и обоснован
извод, че засеченото движение на автомобила на посочения километър е било в
зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак. Изведените от страна
на жалбоподателя изчисления в касационната жалба относно километъра, на който
било разположено техническото средство съгласно отразяването на това
обстоятелство в приетия от първоинстанционния съд протокол по чл. 10 от
посочената специална Наредба № 8121з-532 от 2015 г., не променят изводите
относно мястото на извършване на нарушението. Изрично в протокола е посочено,
че мястото на контрол е именно км 49+800 м. на Републикански път II-64, като
обстоятелството, че техническото средство е записано в протокола да е било на
150 метра от пътния знак, ограничаващ скоростта до 60 км/час и поставен на км.
49+860 м., не сочи на противоречие относно мястото на осъществения контрол,
както се твърди от страна на жалбоподателя и не определя различно място на
извършване на нарушението. Тук следва да се има предвид, че е налице разлика
между понятията място на контрол и разстояние до пътен знак, въвеждащ
ограничение, посочени неслучайно в различни графи в протокола, като мястото на
контрол е това място, където АТСС извършва съответното заснемане в зависимост
от настройките на обхвата на действие на техническото средство с камера.
Контролираната от техническото средство /видео-радарна система/ зона не е
мястото, на което са поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият
участък от пътя, където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно
заснемане на нарушения. В тази насока от значение е не дали самата камера е
разположена в зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата
на заснемане на камерата са били такива, че да заснема само тези МПС, които са
в зоната на действие на пътния знак В26. В протокола за използване на АТСС, на
който се позовава и жалбоподателят при излагане на своите възражения, изрично е
отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, като това
удостоверяване е скрепено с подпис на удостоверилия го полицейски служител. В
тази насока и не е налице твърдяното противоречие от страна на жалбоподателя,
като отразеното по електронния фиш място на заснемане на въпросния автомобил,
съвпада изцяло с посоченото в протокола от използване на АТСС място на
осъществен контрол, което действително е различно от мястото на самото
физическо позициониране на техническото средство, но е мястото, на което
техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана
зона и то категорично е в обхвата на действие на ограничаващия скоростта пътен
знак. Неоснователни са и възраженията относно наличието на доказателства за
това, че техническото средство било разположено на различно от описаното в
протокола място, предвид заснет друг пътен знак на снимката, който според
жалбоподателя се намирал на съвсем други километри от пътя. В тази връзка,
твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с каквито и да било
доказателства, като липсват такива, от които да се направи изобщо извод относно
това, че соченият от него знак е наличен и че се намира именно на мястото,
което същият е описал, а и от снимковия материал в действителност не е видно
какъв по вид пътен знак е попаднал в полезрението на камерата. Неоснователно е
възражението относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения и липсата на номер на
изображението на самата фотоснимка. Действително е налице липса на реквизит по
протокола, но последното не съставлява съществено нарушение на процедурата по
установяване на нарушението, защото е видно от съдържанието на снимката на
автомобила, че в същата е отразен номера на техническото средство, което е
извършило заснемането, съвпадащ с номера, отразен в протокола, както и на
датата, мястото, локацията и часовия диапазон на осъщественото заснемане, което
категорично обвързва това изображение с осъществяваната с описаното в протокола
техническо средство работа на датата 26.03.2021 г. Тоест, налице е пълно
съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.
В
този смисъл настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на
районния съд.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
С
оглед изхода на спора, в полза на ответникът по касация следва да се присъдят
разноски за настоящата, които съдът определя в размер на 80 лв. съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1930 от 14.10.2022 г.,
постановено по АНД № 2888/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ
наказателен състав.
ОСЪЖДА Д.С.Б.,
ЕГН **********,*** /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.