Р Е Ш Е Н И Е
№ 260915
22.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 794 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.342, ал.2, вр. с чл.345 ТЗ.
В исковата молба от „Мого България“ ООД против А.В.М. е посочено, че на *** между страните, в качеството им съответно на лизингодател и лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „БМВ“ модел ***, рег.№ ***и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Лизингополучателят заплатил първоначалните разходи по смисъла на Общите условия и поел задължение да заплаща месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок 84 мес., изтичащ на ***, при фиксиран лихвен процент 41.16 %, размер на месечна вноска – 510,22 лв. Лизингополучателят не бил извършвал плащания по договора, като поради допуснато просрочие в плащане на първата вноска, договорът бил прекратен от ***. Сочи се, че на основание чл.345 ТЗ за периода, през който лизинговият актив бил ползван от ответника, последният дължал заплащане на договорените месечни вноски по погасителен план – първа вноска изцяло в общ размер от 642.34 лв. – от които 39.03 лв. главница и 603.31 лв. лихва. Дължал, на основание чл.15.1. от ОУ и неустойка в размер на 0,07 лв. за периода от ** до ***. На основание чл.15.5. дължал и неустойка за прекратяване на договора по негова вина в размер на 1020.44 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземания в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендирани са разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Ответникът бил заплатил в полза на ищеца сумата от 5 520 лв. – самоучастие в закупуването на автомобила, като със споразумение за прекратяване на договора от *** страните прекратили договора по взаимно съгласие, а лизингополучателят се задължил да погаси сумата от 494.29 лв. Декларирали, че нямат неуредени отношения във връзка с договора. На *** ответникът заплатил в полза на ищеца сумата от 510.22 лв., тоест в повече от дължимото съгласно споразумението за прекратяване на договора. Поради изложеното ответникът счита, че всички претенции за главница, лихви, неустойки, произтичащи от прекратения договор, следва да бъдат отхвърлени. Съдържа се позоваване на ЗПК. Твърди се нищожност на договора на основание чл.11, ал.1, т.9, 10, чл.10а, ал.1. Позовава се и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради което и предвид чл.23 ЗПК на връщане подлежала само чистата стойност на кредита. Ето защо претенцията за плащане на възнаградителна лихва била неоснователна, тъй като лихви не подлежали на връщане. Сочи се, че ответникът платил сумата от 5520 лв., като преди прекратяване на договора ползвал лизинговата вещ само един месец и 7 дни. Първоначалните разходи в размер на 520 лв. също не били част от главницата, не били свързани с ползване на лизинговия актив, като разпоредбата на чл.13.10. ответникът счита за нищожна. Не се дължала и неустойка, тъй като договорът не бил прекратен по вина на ответника.
Предявява насрещен иск за заплащане на сумата от 415.93 лв., от които 400 лв. платени на *** за такса по чл.11 и 15.93 лв. сума, платена в повече по грешка на ***, като платени без основание. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Мото България“ ООД, с който се оспорва представеното с отговора на исковата молба споразумение от ***. Посочено е, че подписалото документа лице П.Ц. е бивш служител на дружеството и към посочената дата не е бил упълномощен да представлява дружеството в отношенията с клиенти – лизингополучатели. Освен това подписът не принадлежал на посоченото лице. Направено е искане за представяне на документа в оригинал. Иска се допускане на съдебно-графологична експертиза, за отговор на поставените въпроси. Оспорва се твърдението, че ответникът е бил изправна страна по договора. Не била налице твърдяната нищожност на договора. Оспорването на клаузата по чл.13.10. също било неоснователно. Задържането на престациите по договора за финансов лизинг произтичало не от посочената уговорка, а от характера на договора като такъв с продължително изпълнение. Оспорва се насрещният иск като допустим, но неоснователен. Искът за плащане на сумата от 400 лв. бил неоснователен, тъй като услугата била допълнителна, избрана свободно от лизингополучателя. Неоснователен бил и искът за сумата от 15,93 лв., доколкото споразумението не било подписано от упълномощен представител на ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено длъжникът А.В.М. да заплати на „Мого България“ ООД сумата от 39.03 лв. падежирали и непогасени лизингови вноски /първа вноска с падеж *** в размер на 30.02 лв. и част от вноска № * с падеж *** в размер на 9.01 лв. по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив /лек автомобил БМВ, модел ***, рег.№ ***, сключен на ***, сумата от 603.31 лв. – възнаградителна лихва за падежирали и непогасени лизингови вноски /за първа вноска с падеж *** лихва в размер на 464.20 лв. и за част от вноска № * с падеж *** лихва в размер на 139.11 лв. за периода *** – ***, по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизингов актив, сумата от 0,07 лв. неустойка за забава на плащане на лизинговите вноски за период *** – ***, сумата от 1020.44 лв. неплатен остатък от неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, съгласно чл.15.5. от приложимите ОУ в размер на три лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата от *** до изплащане на сумата, както и 33.26 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за финансов лизинг № *** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от дата ***, сключен между страните по делото, в качеството им съответно на лизингодател и лизингополучател, ведно с погасителен план към него. Представени са приемо-предавателен протокол, пълномощно за застраховане, декларация на лизингополучателя от ***, Стандартен европейски формуляр, Тарифа към Общите условия, приложими към договора за финансов лизинг. Представени са Общи условия на ищцовото дружество.
Представено е споразумение за прекратяване на договор за лизинг по взаимно съгласие от ***, според което с подписване на споразумението страните прекратяват сключения помежду им договор за финансов лизинг, като лизингополучателят се задължава да погаси сумата от 494.29 лв.
Представена е вносна бележка от *** в полза на ищцовото дружество, с вносител А.В.М., за сумата от 5520 лв., както и от дата *** за сумата от 510.22 лв.
Представен е трудов договор № *** от ***, сключен между „Мого България“ ЕООД и П. В. Ц., длъжностна характеристика за длъжност – ***, молба от *** от П. Ц. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.325, т.1 КТ.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на с.Н., която изяснява, че преди *** години, през ***г., А.М. бил взел кола на лизинг „БМВ“ от „Мого България“ ООД. Около месец и няколко дни карал колата, при което следвало да плати вноска около 500 и няколко лева. Решил да върне колата на лизинговата компания. Тогава с. била с него до ***. *** излязъл, казал им да свалят колата в подземния паркинг, бил с бадж, риза, официално облечен. Направил оглед на колата, след което последвало прекратяване на договора. А. платил сума около 510 лв. Подписали се, оставили колата и тръгнали за П.. Мястото, където върнали колата, имало табела с надпис „Мого България“ – лизингова компания.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-почеркова експертиза, според което подписът, положен под „За лизингодателя“ в Споразумение за прекратяване на договор за лизинг № *** по взаимно съгласие не е изпълнен от лицето П. В. Ц.. Прието е и допълнително заключение на съдебно-почерковата експертиза, според което подписът, положен „За лизингодателя“ в споразумение за прекратяване на договор за лизинг и подписът „За лизингодателя“ в приемо-предавателен протокол към договор за лизинг на МПС вероятно са изпълнени от едно и също лице.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в изпълнение на договора за финансов лизинг А.М. е заплатил сумата в общ размер от 6 030.22 лв., от които на дата *** – 5 520 лв., а на дата *** – 510.22 лв. Начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора за лизинг е в размер на 1 530.66 лв. Договорената и незаплатена част от главницата е 39.03 лв., от договорната лихва – 603.31 лв., неустойката за забавено плащане за периода от *** до *** – 0,07 лв., а тази при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя – 1 020.44 лв. В случай, че в ГПР се добавят разходите на лизингополучателя за приоритетно разглеждане в размер на 400 лв. и за регистрация на лизинговия актив в КАТ в размер на 120 лв., то ГПР би бил в размер на 52.68 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложеното ч.гр.дело № ***
по описа на ПРС за ***г. се установява, че в срока по чл.414 ГПК по
делото е постъпило възражение от А.В.М., като с разпореждане от *** са дадени
на заявителя указанията по чл.415 ГПК, както и че в рамките на предоставения
срок са предявените установителните искове, поради което съдът намира, че
същите са допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
По делото не се спори,
установява се и от представените писмени доказателства, че между страните по
делото е възникнало валидно правоотношение, по договор за финансов лизинг *** от ***, с предмет МПС, марка и модел БМВ ***,
рег.№ ***. Срокът на лизинга е 84 месеца. Общата сума, дължима от
лизингополучателя, е 28842.48 лв. ГПР е
49.80 %. Видно от приложения погасителен план, предвидени са 84 равни месечни
вноски, всяка в размер от 510.22 лв., първата от които с падеж ***, а
последната – с падеж ***.
Ищецът твърди, че поради допуснато просрочие в плащането на първа вноска по
погасителен план, на основание чл.13.5i)
от Общите условия, договорът е прекратен на **, като претендира неплатена
главница, възнаградителна лихва, неустойка за забава в плащанията, както и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.
Съдът намира, че твърденията, че договорът е прекратен, по вина на лизингополучателя, не са доказани. По делото е представено споразумение за прекратяване на сключения между страните договор за лизинг по взаимно съгласие на дата ***. Действително от заключението на съдебно-почерковата експертиза се установи, че подписът, положен за „Лизингодател“ в споразумението за прекратяване не е изпълнен от лицето П. В. Ц. – посочено в документа, но видно от допълнителното заключение, подписът, положен „За лизингодателя“ в споразумение за прекратяване на договор за лизинг и подписът „За лизингодателя“ в приемо-предавателен протокол към договор за лизинг на МПС вероятно са изпълнени от едно и също лице. С приемо-предавателния протокол от дата *** лизинговата вещ е върната на лизингодателя, като ищцовото дружество не оспорва, че МПС му е върнато, нито че му е върнато на посочената дата, по силата на приемо-предавателен протокол от ***. Съдът възприема заключението на допълнителната съдебно-почеркова експертиза, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, кореспондиращо и със събраните по делото гласни доказателства. При тези данни не може да се приеме, както твърди ищецът, че споразумението е подписано от лице без представителна власт, както и че дружеството не е потвърждавало действията, извършени без представителна власт.
Доколкото договорът е прекратен по взаимно съгласие съдът намира, че претенцията за неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска – 1 020.44 лв., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като не е налице хипотезата на т.15.5. от Общите условия за нейното начисляване.
Договорът е прекратен, считано от ***, като според настоящия състав прекратяването само по себе си не погасява вече възникналите задължения по договора през време на действието му. Поради това сумата от 39.03 лв. главница, формирана като сбор от главницата по първа вноска по погасителен план с падеж *** в размер на 30.02 лв. и част от главницата по вноска № * с падеж *** в размер на 9.01 лв., за времето на ползване на актива – тоест до ***, е дължима. Дължима според настоящия състав е и възнаградителната лихва в размер на 603.31 лв., формирана като сбор от лихвата, включена в първа вноска с падеж *** в размер на 464.20 лв. и част от лихвата по вноска № * с падеж *** в размер на 139.11 лв. за периода *** – ***, тъй като за посочения период лизинговата вещ е била ползвана от лизингополучателя. Доколкото не е спазен падежът на първата погасителна вноска – ***, то основателна е начислена неустойка в размер на 0,07 лв. за периода от *** до ***, на основание т.15.1. от Общите условия, според която при забава на плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забавата.
От друга страна, видно е, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че на дата *** е платена от лизингополучателя сумата от 510.22 лв. Със споразумението за прекратяване на договора лизингополучателят се е задължил да заплати сумата от 494.29 лв. – като същата представлява сбор от дължимата по погасителния план първа вноска от 494.22 лв., от които 30.02 лв. главница и 464.20 лв. лихва и сумата от начислена неустойка в размер на 0,07 лв. за периода от *** до ***. Поради това установителните искове за главница следва да бъдат отхвърлени за сумата от 30.02 лв., респ. искът следва да бъде уважен за сумата от 9.01 лв. - част от главницата по вноска № *, за времето на ползване на актива – тоест до ***, а установителните искове за възнаградителна лихва следва да бъдат отхвърлени за сумата от 464.20 лв., респ. искът следва да бъде уважен за сумата от част 139.11 лв. – част от лихвата по вноска № * за периода *** – ***.
Искът за неустойка в размер на 0,07 лв. за периода от *** до *** следва да бъде отхвърлен, тъй като сумата е платена на ***.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата по т.11 от договора, предвиждаща заплащане на такса за приоритетно разглеждане на документи в размер на 400 лв. В т.3.9. от Общите условия е предвидено, че тази услуга е допълнителна незадължителна услуга, чийто размер е фиксиран, поради което се налага извод, че лизингополучателят е бил уведомен за възможността да ползва тази услуга, както и за нейния размер. Поради това предявеният насрещен иск за връщане на сумата от 400 лв. като недължимо платена според настоящия състав е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и искът за
връщане на сумата от 15.93 лв., представляваща разликата между сумата по
споразумението за прекратяване на договора – 494.29 лв. и заплатената на ***
сума в размер на 510.22 лв., тъй като по договора не са заплатени всички
дължими суми, видно от изложените по-горе съображения, макар и те да не са в
претендирания от ищеца, а в по-нисък размер.
При този изход на делото и предвид направените от страните искания, както и представените от страните списъци по чл.80 ГПК, на същите следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции. С оглед на това на ищеца са дължими разноски в размер на 7.41 лв. от направените по заповедното производство разноски, както и сумата от 50.48 лв. разноски по настоящето исково производство, а на ответника – в размер на 501 лв. Предвид отхвърляне на предявените насрещни искове, не следва да се определя адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална помощ по чл.38 ЗА, в който смисъл е искането на ответната страна.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.М., ЕГН ********** *** дължи на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ 16-А по договор за финансов лизинг № *** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от *** сумата от 9.01 лв. /девет лева и 01 ст./, представляваща част от главницата, включена във втора вноска по погасителен план за времето на ползване на актива – от *** до ***, както и сумата от 139.11 лв. /сто тридесет и девет лева и 11 ст./, представляваща част от възнаградителната лихва, включена във втора вноска по погасителен план за времето на ползване на актива – от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- *** г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер от 9.01 лв. до пълния претендиран размер от 39.03 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 139.11 лв. до пълния претендиран размер от 603.31 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неустойка за забавено плащане за периода от *** до *** в размер на 0.07 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 1020.44 лв. – неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.В.М., ЕГН **********
*** против „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Изгрев, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ 16-А искове за връщане на сумата от 400 лв.
– платена по клаузата по чл.11 от договор
за финансов лизинг № *** със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от *** и за връщане на сумата от 15.93 лв.
– платена на ***.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ 16-А сумата от 7.41 лв. /седем лева и 41 ст./ направени по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. разноски, както и сумата от 50.48 лв. /петдесет лева и 48 ст./ направени по настоящето исково производство разноски.
ОСЪЖДА „Мого България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. „Доктор Г.М.Димитров“ 16-А да заплати на А.В.М., ЕГН ********** *** сумата от 501 лв. /петстотин и един лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.