МОТИВИ
към
присъда по НОХД№870/2020г. по описа на Районен съд-гр.Кюстендил
Районна прокуратура-гр.Кюстендил е внесла
за разглеждане обвинителен акт против Д.К.А. *** за престъпление по чл.325,
ал.2 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че А. *** е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – държал се е арогантно и агресивно с П.Г.П. и М.Г.Р.-Петрова,
отравяйки на висок глас закани към тях, обективирани с думите „Че ви утепам, че
ви заколям със секирата тоя път!“, „Че ви запалим!“, удрял с ръце и крака
вратата на жилището на П.Г.П. и М.Г.Р.-Петрова на посочения адрес, заканвайки
им се с думите „Нещастници, че ви утепам, че ви заколям!“ и изритал в слабините
П.Г.П., като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред - полицейските служители А.В.И. – старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“ и Д.Н.Д. – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ при РУ – Кюстендил, отказвайки да изпълни дадените му устни
полицейски разпореждания от тях да предостави личната си карта, за да бъде
установена самоличността му, обиждайки ги – „Боклуци, пуснете ме!“, опитвайки
се да осуети извършването на полицейската проверка, като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост.
Така се поддържа обвинението срещу
подсъдимия от представителя на Районна прокуратура, който предлага същият да
бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление, като му се наложи минимално
наказание, чието изпълнение бъде отложено при условията на чл.66 НК за
3-годишен изпитателен срок.
Подсъдимият
не е давал обяснения. В последваната си дума е заявил, че съжалява за
извършеното.
Защитникът
му – адв.Д. *** пледира за оправдаване на подзащитния му по квалифицирания
състав, след което за прилагане на института, регламентиран с чл.78а НК.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и при
условията на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено следното:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Д.К.А.
е роден на ***г***, живущ ***, българин, … гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
От
извършената в хода на разследването съдебно-психиатрична експертиза било
установено, че подсъдимият не страда от душевно заболяване или слабоумие. При
него са налице белези на смесен тип личностова абнормност – емоционално
нестабилен и диссоциален тип личностово разстройство, усложнени от вредна
употреба на алкохол.
Подсъдимият
А. ***. Сред съседите си бил известен с това, че като употреби алкохол, ставал
избухлив, груб и агресивен.
Свидетелите
М. и П. Петрови живеели в същата сграда на първия етаж. По повод отправяни от
подсъдимия на 02.11.2019г. заплахи за живота им Петрова депозирала жалба до
Районна прокуратура-гр.Кюстендил.
На
10.12.2019г. вечерта около 20:00ч. П. били в жилището си, когато чули силни
викове по
техен адрес, отправени от подсъдимия, който бил на тротоара пред терасата им.
Провокирани от това, съпрузите излезли на терасата. Подсъдимият продължил да
крещи, като отправял претенции към тях по повод подадената срещу него жалба.
Заплашвал ги със саморазправа и убийство. Употребил изрази от рода на „мене ли
че ме съдиш; сега че видите какво че стане, че ви утепам, че ви заколям със
секирата тоя път; че ви запалим“. След това А. се качил на площадката на първия
етаж, на който се намирал апартамента на семейство Петрови и започнал силно да
нанася удари по вратата на жилището им. П.си притеснили, че може да я разбие.
Ударите били възприети и от св.С., живуща в същата сграда. Подсъдимият
продължавал да крещи и отправя заплахи, псувни и други обидни изрази срещу П..
Силно
обезпокоена П. позвънила на национален телефон 112 и подала сигнал за случилото
се. Със съпруга си П.П. излезли притеснени на терасата, за да изчакат идването
на полицейските служители. Междувременно, забелязали пред блока св.З.Г.. Тя
работела в магазина за климатици, помещаващ се под терасата им. Чули словесната
комуникация между нея и А., който в това време отново се бил върнал там. Ясно
чули циничното му обръщение към нея „Да ми душиш куро!“ казано на висок глас. Същевременно,
А. си свалил демонстративно панталоните пред нея. Тя избягала, обезпокоена и
шокирана от поведението му и се обадила на колегата си св.Л.Ч., споделила му за
случилото се и го помолила да дойде да заключи магазина, който при тази
ситуация останал отворен.
Пристигналият
полицейски автомобил спрял на разстояние от мястото, на което възникнал
инцидента, което наложило П. отново да позвъни на Национален телефон 112, за да
уточни адреса. Пристигнали на място свидетелите Д. и И. – старши полицаи в
група „Охрана на обществения ред“ при РУ – Кюстендил установили мъж в нетрезво
състояние - това бил Д.А., който крещял
на улицата. Разпоредили му да представи личната си карта за установяване на
самоличността му, но той грубо отказал и се обърнал към тях с думите „Какви сте
вие, нищо нема да дам!“, отправял неприлични думи по техен адрес. Те му обяснили
му, че при отказ да изпълнява разпорежданията им за съдействие ще се наложи да
бъде задържан. Това не го смутило, дори напротив, увеличило агресията му. Казал
им – „Кой, бе, мене ли, че ме откарате!“. Започнал да се съпротивлява активно,
но полицейските служители го повалили на земята и му поставили белезници. Подсъдимият продължил да не се съобразява с
установения ред и макар с белезници, протегнал крака си и ритнал в слабините намиращия
се в близост П., който бил дошъл да даде обяснение на служителите за случилото
се.
Междувременно
на мястото дошли и свидетелите П. и В. – полицейски служители при РУ-Кюстендил,
повикани за съдействие от колегите си. Те предприели действия по задържане и транспортиране
на подсъдимия до сградата на ОДМВР-Кюстендил със служебния автомобил. А.
продължил да буйства и оказал съпротива на полицейските служители. Продължавал
да крещи, да се съпротивлява и да се държи арогантно.
Действията
на подсъдимия станали достояние на множество лица, като в резултат, същите били
силно възмутени.
Изложените фактически положения
съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото
доказателствен материал: показанията на свидетелите: П., В., И., П., Л.И., Г., Г.,
С., С.И., Ч., П. и Д. (касателно последните трима - дадени на съдебното
следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4
във вр. с ал.1, т.2 НПК), заключенията на съдебно-психиатричната и
съдебно-техническата експертизи и справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът
е кредитирал показанията на посочените свидетелите, оценявайки ги като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Не
са кредитирани показанията на св.К.А., доколкото същият е отчетливо
заинтересован от изхода на делото, бидейки баща на подсъдимия. Отделно от това
тези показания са изцяло изолирани и противоречат на всички други
доказателствени източници.
Между
събраните по делото доказателства не са налице други съществени противоречия,
които следва да се обсъждат.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ :
Действайки
по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с
ал.1 НК. По тези правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи
наказание.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с установения обществен
ред и спокойствието на гражданите.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез множество действия – подсъдимият е ругал, псувал,
обиждал и заплашвал семейство П. (М. и П.); държал се е провокативно и вулгарно
с З.Г.; ритнал в слабините П.П.; държал се е грубо, арогантно и дръзко с
посочените полицейски служители и същевременно е оказал съпротива срещу тях, в
качеството им на органи на властта, каквито несъмнено са същите.
От
обективна стана, извършеното от подсъдимия може да се квалифицира като
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото. Това е така, защото посочените действия са
неприлични, скандализиращи, явно противоречат на възприетия морал и са
възприети от множество лица. Тези действия са извършени на публично място и с
тях грубо е нарушен общественият ред. Същите са извършени в присъствието на
много хора, у които предизвикали възмущение – обстоятелство, обуславящо явното
неуважение към обществото, както и тяхната непристойност. Същевременно,
посочените обстоятелства разкриват наличието на квалифициращите признаци по
чл.325, ал.2 НК - съпротива срещу орган на властта и, че по своето съдържание
деянието се отличава с изключителна дързост.
Субект
на престъплението е подсъдимият.
От
субективна страна той е извършил деянието си при пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си – нарушаването на реда и общественото
спокойствие, предвиждал е общественоопасните последици от него – скандализиране
на обществото и е искал настъпването им. С действията си подсъдимият е
скандализирал станалите свидетели на действията му граждани. Демонстрирал е, че
не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение, че стои
над тези норми и се отнася пренебрежително към тях.
Съдът намери защитната теза за
недоказаност на обвинението за квалифицирано хулиганство за необоснована и
неподкрепена от събраните по делото доказателства, въз основа на които
безспорно бе установено виновното участие на подсъдимия в извършеното
престъпление.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За
посоченото престъпление е предвидено наказание - лишаване от свобода до 5
години.
За
да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като
цяло обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава от законодателно
определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановката на
извършване на престъплението.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е завишена, предвид личностовата специфика.
Доколкото
процесното деяние е инцидентно такова за подсъдимия, това бе отчетено от съда
като смекчаващо отговорността обстоятелство с висока относителна тежест.
При
условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът определи на А. наказание – лишаване от
свобода за срок от 6 (шест) месеца.
По
отношение на подсъдимият, съдът прие, че са налице материално-правните
предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66,
ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три
години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за
подходящ и определи изпитателен срок в размер на три години.
Съдът
прие, че наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Д.А. да заплати по сметка на РУ –
Кюстендил сторените на досъдебното производство разноски в размер на 358, 69
лева.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: