РЕШЕНИЕ
№ 195/30.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа гр.
дело №1764/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че по повод договор за мобилни услуги от
16.04.2015 г., сключен за мобилен номер ********** по програма Резерв с
отстъпка 15.99 лв, ответникът С.В.М., ЕГН **********, е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги
„Теленор България” ЕАД с кл.№*********, с уговорен срок на действие 24 месеца
до 16.04.2017 г. Сочи също, че правоотношението по повод мобилен номер
********** е новирано посредством Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 15.10.2016 г., с уговорен срок на действие 24 месеца до
15.10.2018 г., като абоната е предпочел да ползва абонаментна програма НонСтоп
30.99 промо 21.99 лв. Твърди, че ответникът е ползвал предоставяните от ищеца
мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №*********. Сочи, че съгласно
чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми”. Ищецът твърди, че за отчетния период от 18.12.2017 г. до 17.01.2018 г.,
ответника дължи сумата 114.04 лв, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги с аб.№*********, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет, за която операторът е издал фактура №********** от 18.01.2018 г. Твърди
се, че отв. С. М. като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД се е съгласил и е приел Общите Условия
на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Твърди, че съгласно чл.49 от Общите Условия ищецът има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
(чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на С. М.. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т.19б, в, да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Твърди също, че
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е
посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б
месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план (програма) пакет. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Поради това, че отв. С. М. не е извършил плащане
на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. С. М. и е
образувано ч. гр. дело №1442/2019 г. Моли съда, да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 114.04 лв, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с аб.№*********,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на
ползвания абонаментен пакет, за която операторът е издал фактура №********** от
18.01.2018 г. Претендира заплащане на направените разноски и адвокатски
хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът излага становище за допустимост на предявения иск, но счита
същия неоснователен. Оспорва претенцията за заплащане на дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Заявява, че ищцовото
дружество не доказва възникване на предпоставки за начисляване на неустойка,
тъй като не доказва да са предоставени и незаплатени от него услуги, даващи
правото за начисляване на неустойка. Твърди, че няма задължения към ищцовото
дружество, които да произлизат от използвани и незаплатени мобилни услуги. Моли
съда, да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Видно от Договор за мобилни услуги от 15.04.2015 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 15.10.2016 г., между
„Теленор България” ЕАД и ответника е
сключен валидно действал договор за мобилни
услуги за телефонен номер +359*********,
със срок на действие до 15.10.2018
г. по програма НонСтоп30.99.
Представени са Общите условия по договорите за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго устрайство и
Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
„Теленор България“ ЕАД с последно изменение от 30.04.2016 г.
Видно от Фактура №********** от 18.01.2018 г., за отчетен
период от 18.12.2018 г. до 18.01.2018 г. е начислена сума за плащане 254.04 лв,
включваща 121.46 лв неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги и
132.58 лв задължения от предходен период.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
Представените доказателства установяват наличието
на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД предвижда възможност страните да обезпечат изпълнението
на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. Ищецът се позовава на неустоечната клауза, с твърдение за предсрочно прекратяване на договора
поради неизпълнение от ответника на задължението за плащане на падежирала сума
по договора. Но, доколкото ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга съобразно § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, приложение в отношенията между страните
следва да намерят правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията по чл.143 ЗЗП „неравноправна клауза“ е всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода, страните по
договор за услуга да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока, по волята на която и да е от страните или на
една определена от тях. Допустимо е също така, уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. За действителността на клаузите за неустойка, съдът следи служебно
предвид дадените указания в ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, доколкото това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (така и
Решение №178 от 26.02.2015 по т. дело №2945/2013 г., ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 г. по
т. дело №1050/2011 г., ВКС, ТР №1 от 05.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т.3). Преценката се извършва
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в този смисъл
т.3 от ТР №1 от 15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на
ВКС). При осъществяване на тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации -
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга.
При прекратяване на
договора за мобилни услуги операторът не получава съответната абонаментна
такса, но е налице възможност да предостави съответния номер на друг клиент, от
което да реализира пропусната печалба. Същевременно императивния режим на
закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив
законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред, именно за да осигури и превенция, като отрече
каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да
получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Ето защо, последиците на
неустоечната клауза следва да бъдат отречени, поради нейната неравноправност. При изтъкнатите съображения, уговорката за неустойка в
полза на мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга, поради неплащане на сума по договора от потребителя, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Поради това, предявеният иск следва да бъде
отхъврлен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане с
представен списък на разноски, ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати на ответника обезщетение за направените разноски за възнаграждение за
адвокат в размер 100.00 лв.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, за приемане за установено, че С.В.М., ЕГН **********, дължи сумата 114.04 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги с аб.№*********, за която сума
е издадена Заповед №831 932 от 24.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №1442/2019 г. на РС Девня, на основание
чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД гр. София,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.М., ЕГН **********, сумата 100.00 лв (сто лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: