Решение по дело №1510/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА, 07.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 12.09.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1510 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 15.04.2019 г. от ”БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост бул.”Цариградско шосе”№115Е/район Витоша ул.”Околовръстен път”№260,представлявано от Е.А.А. и Л.И.П.,чрез адв.Г.С.Х. ***,против М.Л.А.-Х. /А./ с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с правно основание иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че с договор за предоставяне на потребителски кредит №103/АМ/2014 г.,сключен на 08.05.2014 г.,бил предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 1 996.96 лв. за рефинансиране на овърдрафт,като цялата сума била усвоена изцяло на 19.05.2014 г..Крайният срок за погасяване на кредита бил 19.05.2019 г..Погасяването на кредита се извършвало на 60 месечни вноски,включващи главница и лихва.При предсрочна изискуемост била предвидена и наказателна лихва/договорения лихвен процент,увеличен с надбавка в размер на 10%/.В договора били уговорени и такси за кандидатстване и за усвояване на кредита,както и заплащането на разходите,свързани със съдебното или извънсъдебното събиране на вземанията по договора.

Ответницата била изпаднала в забава,считано от 19.01.2017 г..С нот. покана от 20.10.2017 г.,връчена по реда на чл.47 от ГПК,ответницата била поканена да погаси дължимите суми в срок от седем работни дни.Била предупредена и за последиците при неплащане-обявяване на предсрочна изискуемост.

Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 15.12.2017 г.,поради неплащане на 11 поредни погасителни вноски от 19.01.2017 г. до 19.11.2017 г. вкл..

Ищецът бил подал заявление по чл.417 от ГПК за дължимите по договора суми.По образуваното ч.гр. дело №1450/2018 г. на ВРС ответницата била възразила,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 1 127.03 лв.-главница,дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит №103/АМ/2014 г.,сключен на 08.05.2014 г.;65.04 лв.-възнаградителна лихва от 19.07.2017 г. до 14.12.2017 г.;116.01 лв.-наказателна лихва от 23.06.2017 г. до 28.03.2018 г.;66 лв.-нотариални такси;законната лихва върху главницата,считано от 04.04.2018 г. до изплащането на главницата.

Иска се и присъждане на разноските в производствата /вкл. по заповедното-27.48 лв. държавна такса и 120 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение/.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата е постъпил отговор.Признава дължимостта на главницата.Твърди,че била спряла погасяването по уговорка с ищеца,доколкото същият бил отнесъл направена вноска към друго нейно задължение,което тя оспорва да има,и докато тече проверка/за резултатите от която не била уведомена/.

В този смисъл,оспорва наличието на основание за обявяване на предсрочна изискуемост и респ. дължимостта на лихви за забава.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2018 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответницата за : 1 127.03 лв.-главница,дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит №103/АМ/ 2014 г.,сключен на 08.05.2014 г.;65.04 лв.-възнаградителна лихва от 19.07.2017 г. до 14.12.2017 г.; 116.01 лв.-наказателна лихва от 23.06.2017 г. до 28.03.2018 г.;66 лв.-нотариални такси;законната лихва върху главницата,считано от 04.04.2018 г. до изплащането на главницата;разноските по делото-27.48 лв. държавна такса и 120 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Исканите заповед за изпълнение/№938/ и изп. лист са били издадени на 11.04.2018 г..Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по изп. дело №345/2018 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Георги Борисов на 24.01.2019 г.. На 08.02.2019 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК/изпратено по куриер на 07.02.2019 г./.Ищецът е бил уведомен за възражението на 18.03.2019 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №1450/2018 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за предоставяне на потребителски кредит №103/АМ/2014 г.,на 08.05.2014 г., отпуснатите от ищеца средства по договор за овърдрафт от 20.02.2006 г. се считат за потребителски кредит,като сумата по кредита в размер на 1 996.96 лв.,която включва редовната главница,както и просрочените задължения,е изцяло усвоена към момента на подписването на договора-чл.1.

Страните са уговорили вкл.,че погасяването на кредита ще се извърши на 60 м. вноски,включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,считано от 08.06.2014 г.-чл.4.

За ползвания кредит,ответницата заплаща променлив годишен лихвен процент в размер на 15.45%,който се формира от Базовия лихвен процент/БЛП/ на ищеца за кредити в лева плюс надбавка от 7.95%.Към датата на подписване на договора,стойността на БЛП е 7.50%-чл.7 ал.1.

В случай на забава в плащането на вноска по каквато и да било причина,както и в случаите на предсрочна изискуемост на кредита,просрочената част от главницата се олихвява с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10%,като размерът на надбавката не може да надвишава приложимия законен лихвен процент-чл.7 ал.4.

Кредитът може да бъде обявен за изискуем едностранно от ищеца преди края на уговорения срок,без да е необходимо уведомление или покана от страна на банката до кредитополучателя,вкл. при непогасяване на вноска по договора-чл.14 б.”б”.

Видно от представената нот. покана от 20.10.2017 г., ищецът е поканил ответницата да заплати допуснати просрочия,като е заявил и че при неплащане в срок обявява остатъка от кредита за предсрочно изискуем.Поканата е била връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Нотариусът е удостоверил търсения на ответницата на 22.10.2017 г. в 11.50 ч.,на 08.11.2017 г. в 17.25 ч. и на 20.11.2017 г. в 18.05 ч. на адрес ул.”Никола Войводов”№40 вх.А и на 22.10.2017 г. в 12.20 ч.,на 08.11.2017 г. в 16.55 ч. и на 20.11.2017 г. в 17.35 ч. на адрес ул.”Полковник Кетхудов”№29 ет.2 и залепвания на 20.11.2017 г. съответно на входните врати на блока и на на апартамента.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за кредит.Съответно,Съдът е докладвал делото,като е указал на ищецът,че е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита,просрочието на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.

Съдът е приел и приема и с решението,че ищецът е ангажирал възможните писмени доказателства-договор за кредит и покана за обявена предсрочна изискуемост.

Ответницата е възразила с точно и ясно формулирани доводи-за неправилно пренасочване на вноски и за невалидно обявяване на предсрочната изискуемост.

При позициите на страните,Съдът е отделил като безспорни между страните факти сключването на договора, усвояването на главницата и частичното погасяване на вноските/съгласно твърденията на ищеца/.

Първото възражение на ответницата Съдът намира неоснователно,като недоказано.Ответницата е представила 3 бр. вносни бележки,с които се домогва да докаже изпълнение.Следва да се има предвид,че ищецът признава частично изпълнение и не претендира главница и възнаградителна лихва в пълен размер.От съдържанието на бележките не може да се направи обоснован извод,че касаят процесния договор.Самата ответница твърди,че сумите са усвоени от ищеца във връзка с друго правоотношение между страните,което намира неправилно.Преценката за неправилност обаче на стои по делото.

Съдът обаче ще се съгласи с ответницата,че предсрочната изискуемост не е била обявена валидно.Видно от съдържанието на разписките към нот. покана,ответницата не е била търсена в продължение на 1 м.,нотариусът не е проверил за регистирани трудови договори на ответницата, каквото изискване междувременно е било въведено с изменение на ГПК,както и търсенето и залепването явно са били формални,предвид отбелязването,че на адреса на ул.”Кетхудова” е апартамент/Съдът не съобразява представените от ответницата снимки,а направената служебна справка от НБДН,от която е видно,че на адреса не е апартамент/.

По горните съображения,Съдът намира,че от сумите по заповедта за изпълнение ответницата дължи само главница и възнаградителна лихва/предвид междувременно настъпилият краен срок за издължаване/,не и наказателна лихва и разноски за нот. такси/каквито по делото не са и доказани повече от 6 лв./.Съответно,предявеният иск следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по заповедното производство/27.48 лв. държавна такса и 120 лв. с ДДС адв. възнаграждение/,съразмерно уважената част от иска-общо 127.94 лв..

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските в настоящето производство/172.52 лв. държавна такса и 240 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение/,съразмерно уважената част от иска-общо 284.37 лв..

Ответницата възразява,че не следва да й се възлагат разноските.Освобождаването от задължението да репарира разноските на ищеца обаче предполага да не е дала повод за завеждане на делото/а е допуснала просрочия/,както и да е признала иска/което не е сторила/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.А.-Х./А./ с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Витоша ул.”Околовръстен път”№260,представлявано от Е.А.А. и Л.И.П.,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №1450/2018 г. на ВРС заповед за изпълнение №938/ 11.04.2018 г.,а именно : 1 127.03 лв.-главница,дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит №103/АМ/ 2014 г.,сключен на 08.05.2014 г.;законната лихва върху главницата,считано от 04.04.2018 г. до изплащането на главницата;65.04 лв.-възнаградителна лихва от 19.07.2017 г. до 14.12.2017 г..

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер/за останалите суми по заповедта за изпълнение,а именно : 116.01 лв.-наказателна лихва от 23.06.2017 г. до 28.03.2018 г. и 66 лв.-нотариални такси/.

 

 

ОСЪЖДА М.Л.А.-Х. /А./ с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Витоша ул.”Околовръстен път”№260,представлявано от Е.А.А. и Л.И.П.,127.94 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №1450/2018 г. на ВРС,както и 284.37 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :