№ 58
гр. Б., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20241200900132 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана в съда искова молба от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД („ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано заедно от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез адвокат Г. Х., срещу
М. С. О., ЕГН **********, с адрес ***.
Сочи се в ИМ, че на 29.03.2015г., около 06:30 часа /в тъмната част на денонощието/, по
първокласен път- 1, Е 79, в посока от гр. С. към гр. Б., се е движел лек автомобил марка
„М.“, модел „*“, с peг. № ***, управляван от М. С. О.. В участъка при км. 398+500, в центъра
на гр. К., поради движение с превишена скорост-98 км./ч. (при максимално разрешена за
ППС в населено място-50 км./ч.) и вследствие употребата на алкохол, водачът на автомобила
навлязла в лентата за насрещно движение и блъснала челно движещото се по нея МПС,
марка „Р.“, модел „Е.“, с peг. № ***, управлявано от К. К. П.. В резултат на настъпилото ПТП
е починал водачът на МПС марка „Р.“- К. К. П..
По случая е било образувано НОХД № 16/2017г. по описа на ОС Б.. С Присъда №
1036/23.02.2017г. по НОХД № 16/2017г. по описа на ОС Б., подсъдимата М. С. О. е била
призната за виновна в това, че на 29.03.2015г„ около 06:30 часа (в тъмната част на
денонощието) на Първокласен път- 1, Е 79, в участъка на км. 398+500 в центъра на гр. К.,
при управление на МПС марка „М.“, модел „*“, с peг. № ***, нейна собственост, движейки
се в посока от гр. С. към гр. Б., е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се е движила с
превишена скорост- 98 км./ч., при максимално разрешена на ППС категория „В“ скорост за
1
движение в населено място от 50 км./ч., поради което е навлязла в насрещната лента за
движение, в резултат на което е допуснала ПТП и по непредпазливост е причинила: смърт
на повече от едно лице, а именно на К. К. П. и на Д. Г. С. и средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно на Г. Р. У. и на Г. Я. П., като деянието е извършено в пияно
състояние (с концентрация на алкохол в кръвта 1.00 промил)- престъпление по чл. 343, ал. 4
във вр. с ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, във вр.
с чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С Решение № 344/14.07.2017г. по ВНОХД 596/2017г., по описа на САС,
присъдата е потвърдена и същата е влязла в законна сила на 15.11.2017г.
Поддържа се с ИМ, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на МПС
марка „М.“, модел „*“, с peг. № ***, е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, полица № BG/23/1155000682633, валидна от
02.03.2015г. до 01.03.2016г.
Сочи се, че във връзка с претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на К. К.
П., Х. А. Х. (живяла във фактическо съжителство с починалото лице), действаща лично и в
качеството си на майка и законен представител на Б. К. П. (малолетна дъщеря на
починалия), е предявила субективно и обективно кумулативно съединени искове, пряко
срещу „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, в качеството му на застраховател на лекия автомобил,
чийто водач е причинил ПТП, за изплащане на обезщетения, както следва:
- обезщетение в размер на 300 000лв. за претърпените от Х. А. Х. неимуществени вреди,
вследствие смъртта на К. К. П., ведно с лихва за забава в размер на 91 471,15лв., начислена
върху главницата за периода от 10.05.2015г. до 09.05.2018г. и законна лихва върху
присъденото обезщетение от 09.05.2018 г. до окончателното му плащане;
- обезщетение в размер на 300 000лв. за претърпените от Б. К. П. неимуществени вреди,
вследствие смъртта на баща й, ведно с лихва за забава в размер на 91 471,15лв., начислена
върху главницата за периода от 10.05.2015г. до 09.05.2018г. и законна лихва върху
присъденото обезщетение от 09.05.2018г. до окончателното му плащане;
- за изплащане на обезщетение в размер на 75 600лв. за претърпените от Б. К. П.
имуществени вреди, вследствие смъртта на баща й, изразяващи се в пропуснати ползи за
парична издръжка на ненавършило пълнолетие дете за по 350лв. месечно до навършване на
пълнолетието й, ведно с лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.2015г. до
09.05.2018г. и законна лихва върху присъденото обезщетение от 09.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с така предявените искове е било образувано гр.д. № 91/2018г., по описа на ОС
Б., което било прекратено и препратено по подсъдност на СГС, където е било образувано
гр.д. № 12224/2018г., по описа на СГС, 1-19 състав. На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, по
искането на дружеството ответник- „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, е била привлечена в
производството като трето лице помагач М. С. О., в качеството й на водач на МПС, марка
„М.“, модел „*“, с peг. № ***, управлявала автомобила под въздействие на алкохол.
С Решение № 261343/24.11.2020г., постановено по гр.д. № 12224/2018г. по описа на СГС,
2
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е било осъдено да заплати на всеки един от ищците следните
суми:
- на Х. Х. - застрахователно обезщетение в размер на 130 000лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.05.2018г. до
окончателното й плащане, както и лихва за забава в размер на 39 563,39лв., начислена върху
главницата за периода от 10.05.2015г. до 08.05.2018г., като са отхвърлени предявените искове
до пълните им предявени размери, като неоснователни;
- на Б. К. П., действаща чрез своята майка и законен представител - застрахователно
обезщетение в размер на 200 000лв., за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 09.05.2018г. до окончателното й плащане,
както и лихва за забава в размер на 48 678,66лв., начислена върху главницата за периода от
15.12.2015г. до 08.05.2018г., като са отхвърлени исковете за горницата до пълните им
предявени размери, като неоснователни;
- на Б. К. П., действаща чрез своята майка и законен представител - застрахователно
обезщетение в размер на 6 129лв. за претърпените от нея имуществени вреди от неполучена
издръжка, ведно със законна лихва върху сумата от 09.05.2018г. до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в размер на 231,06лв. за периода от 15.12.2015г. до
08.05.2018г., като са отхвърлени исковете за горницата до пълните им
предявени размери, като неоснователни.
След постановяване на първоинстанционното решение, „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е
счело, че справедливият размер на обезщетение за претърпените от Х. Х. неимуществени
вреди възлиза на сума в размер на 80 000лв., а за претърпените от Б. П. неимуществени
вреди- в размер на 120 000 лв. С Платежно нареждане с бордеро №368690/25.02.2021г. и
Платежно нареждане с бордеро №368689/25.02.2021г., „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е
изплатило по сметки на процесуалния представител на ищците следните суми:
- 102 555,56 лв., представляваща: 80 000 лв. обезщетение за претърпените от Х. Х.
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума в размер на 22
555,56лв., начислена за периода от 09.05.2018г. до 16.02.2021г.;
- 153 833,33лв., представляваща: 120 000лв. обезщетение за претърпените от Б. П.
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума в размер на 33
833,33лв., начислена за периода от 09.05.2018г. до 16.02.2021г.
Сочи се в ИМ, че решението на Софийски градски съд е било обжалвано в останалата му
част за горницата над изплатените застрахователни обезщетения. Поради погрешно
изпратена призовка на ненадлежен процесуален представител на ответника, с указания за
внасяне на държавна такса, същата не е била внесена в срок от страна на „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД. Софийски градски съд е върнал въззивната жалба, обявил е решението за
влязло в сила и е издал в полза на ищците изпълнителен лист за остатъка от присъдените им
суми.
Въз основа така издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № 20218500400342, по
3
описа на ЧСИ А. Б.. С Платежно нареждане с УРН BORD02684212/02.08.2021г., „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД е превело по сметка на ЧСИ А. Б., сумата в общ размер на 283 312,84лв.,
представляваща:
- 130 000лв. - остатък от присъдените обезщетения в общ размер на 330 000лв., след
приспадане на вече изплатената сума в общ размер на 200 000лв.;
- 42 551,09лв.- законна лихва начислена върху сумата от 130 000лв., за периода от
09.05.2018г. до 28.07.2021г.;
- 39 563,39лв.- мораторна лихва, начислена върху присъденото на Х. Х. обезщетение от СГС,
в размер на 130 000лв., за периода от 10.05.2015г. до 08.05.2018г.;
- 48 678,66лв.- мораторна лихва, начислена върху присъденото на Б. П. обезщетение за
неимуществени вреди от СГС, в размер на 200 000лв., за периода от 15.12.2015г. до
08.05.2018г.;
- 6 129лв.- присъденото от Софийски градски съд обезщетение за имуществени вреди на Б.
П.;
- 2 006,12лв.- законна лихва, начислена върху сумата от 6 129лв., за период от 09.05.2018г. до
28.07.2021г.;
- 14 190,60лв. - общо такси към ЧСИ и разноски за адвокатски хонорар.
Сочи се в ИМ, че с Определение № 276816/22.12.2021г., по описа на СГС, 1-19 състав, съдът
е постановил, че с оглед ненадлежното връчване на съобщението с указания за внасяне на
държавна такса, същото следва да бъде изпратено повторно на правилния процесуален
представител на ответника. Подадената от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД въззивна жалба е
била администрирана и е било образувано в.гр.д. № 1796/2023г., по описа на САС. С
Решение № 50/15.01.2024г., постановено по същото дело, Апелативен съд-София е
потвърдил първоинстанционното решение. Същото не е обжалвано от страните и е влязло в
законна сила.
Исковата претенция е основана на доводи, че предвид факта, че остатъкът от дължимите
обезщетения е бил изплатен по горепосоченото изпълнително дело, „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД е превело по сметка на процесуалния представител на ищците,
допълнително лихва за забава в размер на 795,61лв., видно от Платежен документ №
3670121/09.05.2024г.
Поддържа се, че предмет на настоящата искова молба са единствено изплатените
застрахователни обезщетения за претърпените от Х. Х. неимуществени вреди и за
претърпените от Б. П. неимуществени и имуществени вреди или сумата в общ размер 336
129 лв. (80 000 лв. + 120 000 лв. + 130 000 лв. + 6 129 лв. = 336 129 лв.).
Изложени са правни доводи от ищцовата страна, че на основание чл. 223 ал. 2 ГПК,
установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, която го е привлякла. Направените от съда фактически
констатации и правни изводи, които са били обективирани в мотивите на постановените
4
решения обвързват М. С. О.. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2
ГПК обвързва по задължителен начин както страните, така и съда, пред който е висящо
делото между подпомагащата и подпомаганата страна. Съответно съдържащите се в
мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомаганата и
подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите, релевантни за процесното
ПТП и причинените неимуществени вреди, са се осъществили така, както се сочи в
мотивите. Същите не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в
настоящото исково производство между страните.
Поддържа се, че следва да бъдат приети за установени от съда следните правнорелевантни
факти: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
настъпването на застрахователно събитие, неговият механизъм, виновното и противоправно
поведение на водача М. С. О., причинената смърт на К. К. П., наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилата смърт и процесното ПТП, както и размерът на
присъдените от съда застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Посочва се в ИМ, че правното основание на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с
който е предвидено, че застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а видно от Присъда №
1036/23.02.2017г., постановена по НОХД № 16/2017г., по описа на ОС Б., М. С. О. е призната
за виновна в това, че по непредпазливост е причинила смъртта на К. К. П., като е причинила
процесното ПТП в пияно състояние.
Поддържа се от ищцовата страна, че предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, за
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е налице правен интерес да претендира от виновния водач
изплатените в полза на всеки един от ищците застрахователни обезщетения, както следва: 50
000лв.- частичен иск от 130 000лв. за изплатеното на Х. Х. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, 50 000лв.- като частичен иск от 200 000лв. за изплатеното на Б. П.
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 6 129лв.-изплатеното на Б. П.
обезщетение за имуществени вреди или сумата в общ размер на 106 129 лв., предявен като
частичен иск от 336 129лв.
С оглед на изложеното с ИМ, иска се от състава на ОС Б. да постанови решение, с което да
осъди М. С. О., да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, сума в размер на 106 129лв.,
предявен като частичен иск от 336 129лв., представляваща регресна претенция за изплатени
от „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД застрахователни обезщетения на Х. А. Х. и Б. К. П. за
претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди, вследствие смъртта на К. К. П.,
причинена при ПТП, настъпило на 29.03.2015г., на първокласен път- 1, Е 79, км. 398+500,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане на задължението.
Претендират се в полза на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, сторените разноски по настоящото
дело.
5
С оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, посочена е следната банкова сметка- IBAN: ***,
открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД.
С исковата молба са представени писмени доказателства, направено е доказателствено
искане в случай че ответника оспори извършените от дружеството ищец плащания с
представените платежни нареждания, да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и след като извърши
справка в „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и в счетоводството на
„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, да отговори на въпросите, формулирани в особената част на
ИМ.
Съдът, след като е приел исковата молба за редовна и е счел че е налице изначална
допустимост на предявените пред съда искове с правно основание чл. 274 ал.1 т. 1 от КЗ
/отм./, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, е извършил проверка за приложимия
процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по
делото, като е постановил производството по делото да се развие и проведе по реда на Глава
ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.
С Разпореждане № 696/02.12.2024г., постановено по настоящото т.д. № 132/2024г. по описа
на ОС Б., съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба по делото и книжата
приложени към нея, на насрещната страна, като е указал на ответницата, че в двуседмичния
срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва задължително
да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367, ал. 2 от ГПК. Съдът е указал на
ответницата и неблагоприятните последици от непредставяне на писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, а именно ако в установения от закона срок: не подаде
писмен отговор, не вземе становище по предявения иск, не направи възражения, не оспори
истинността на представен с исковата молба документ, не посочи доказателства или не
представи писмени доказателства с които разполага, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника
докаже това пред съда.
Видно от приложената по делото призовка, препис от ИМ и книжата по делото, ведно с
Разпореждане № 696/02.12.2024г. на съда са били връчени лично на ответницата М. С. О. на
адреса й в с. М., общ. П., чрез кмета на с. М., като в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, не е
постъпил по делото отговор на ИМ от ответната страна.
Съдът на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 146 от
ГПК, с Определение № 19/09.01.2025 г., постановено в закрито съдебно заседание е
изготвил проект за доклад по делото, който е обявил на страните.
Въз основа на фактическите твърдения, изведени в обстоятелствената част на исковата
молба и заявения от дружеството ищец петитум на същата, съдът е приел, че пред съда е
предявен за разглеждане регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КЗ /отм./, въз основа на
обективно съединени частични искове за заплащане на изплатените в полза на всеки един от
наследниците на починалото лице суми за обезщетение.
6
С изготвения си проекто-доклад, съдът от закрито съдебно заседание по делото е
разпределил и доказателствената тежест между страните съобразно нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, задължаваща всяка страна да докаже в процеса фактите от които се ползва.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от
основанието, на което предявява регресното си право, тъй като от това произтичат за него
благоприятни правни последици. Това обосновава неговата активна материална и
процесуална легитимация като надлежна страна в процеса.
Ответницата не е навела в срока за отговор на ИМ, възражения срещу доводите на ищеца-
включително не е възразила че застрахователят е платил присъдените застрахователни
обезщетения на пострадалите лица и на наследниците на починалите от настъпилото ПТП.
Не са наведени от ответната страна и други правоизключващи или правопогасяващи
възражения, които да следва да бъдат доказвани от ответника в процеса.
С Определение № 19/09.01.2025 г., от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
За насроченото за 17.02.20025г. съдебно заседание по делото е изпратено съобщение на
ответницата М. С. О. на адреса й в с. М., община П.. Призовката е връчена, чрез кмета на с.
М., на 20.01.2025г., чрез бащата на ответницата. Съдът е приел призовката за редовно
връчена на основание чл. 46 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК.
За откритото съдебно заседание ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, редовно
призовано, не се явява както законен представител, така и процесуален представител.
Ответницата М. С. О., редовно призована, не се явява и не се представлява от пълномощник.
Съдът е докладвал писмено становище, постъпило по делото на 13.02.2025г. от
пълномощника на дружеството ищец – адв. Г. Х., с което същият съобщава на съда, че няма
възможност да се яви в открито съдебно заседание, поради ангажираност, като моли същото
да се гледа в негово отсъствие и да бъде даден ход на делото.
Съдът е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и е
докладвал молба, постъпила по делото на 13.02.2025г. от адв. Г. Х., като пълномощник на
Застрахователно акционерно дружество „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, в която заявява, че
поддържа исковата молба и изрично моли съда, в случай, че ответникът не се яви в първото
по делото съдебно заседание, предвид липсата на постъпил отговор на искова молба, като се
иска от съда да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК. С молбата
не са направени възражения по проектодоклада и не се възразява съдът да приеме същия за
окончателен.
Представя се ведно със становището и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът във връзка с разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, е допуснал
постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело. Приел е като писмени
доказателства представените с исковата молба по делото документи и е приобщил
допълнително представените с молба от 27.01.2025 г. заверени преписи от решения –
Решение № 261343/24.11.2020г., постановено по гр.д. № 12224/2018г. по описа на СГС, I ГО,
7
19 състав и Решение № 50/15.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 1796/2023г. по описа на
САС, 7 състав, за сведение на съда относно датата на влизането им в законна сила.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на
искането на ищцовата страна, намира следното:
Налице са процесуалните основания по смисъла на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК, обуславящи извода за допустимост на искането съдът да постанови
неприсъствено решение по делото.
Ответната страна по делото не е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок, не се явява лично или чрез процесуален представител в първото
откритото съдебно заседание, не е направила и изрично искане за отлагане на делото или за
разглеждане на същото в нейно отсъствие или в отсъствие на неин пълномощник.
При така посочените условия, предвидено е в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, че
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
делото.
Искането за постановяване на неприсъствено решение е процесуално допустимо и
поради обстоятелството, че при изпращане на призовките по делото и при връчване на
препис от исковата молба и книжата по делото, както и на призовката за насрочването на
открито съдебно заседание по делото, на ответницата изрично са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неблагоприятните последици от
неявяването й в съдебно заседание, както и невземане на становище по предявения иск.
Поради изложеното съдът намира, че са налице и основанията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Искането на процесуалния представител на ищцовото дружеството „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД за постановяване на неприсъствено решение, задължава съдът веднага да
премине към решаващата си дейност, основавайки решението си на твърденията и
обстоятелствата посочени в исковата молба и нейния петитум, доколкото същите се
подкрепят от представените доказателства.
Съдът счита предявените искове с правно основание чл. 274 ал.1 т. 1 от КЗ /отм./, във вр. с
чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, са вероятно основателни, въз основа на посочените в
исковата молба фактически твърдения и изложени обстоятелства. Същите се подкрепят в
значителна степен от представените с исковата молба от ищеца по делото писмени
доказателства. Производството по чл. 238– 239 от ГПК не предпоставя уважаването на
предявените искове от съда в резултат на пълно и всестранно изясняване на делото от
фактическа и правна страна и делото не може да бъде попълнено с необходимите
доказателства за изясняване на спора, поради неучастието на едната от страните в
производството и нейното процесуално бездействие.
Въпреки това от събраните по делото писмени доказателства се установява, че:
- с Присъда № 1036/23.02.2017г., постановена по НОХД № 16/20017г., влязла в законна сила
на 15.11.2017г., ответницата М. С. О. е призната за виновна в това, че на 29.03.2015г., като
8
водач на МПС е нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е допуснала пътно-
транспортно произшествие и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно
лице, а именно на К. К. П. и Д. Г. С., както и средни телесни повреди на повече от едно лице,
като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,00
промил.
- с Решение № 261343/24.11.2020г., постановено по гр.д. № 12224/2018г. по описа на СГС
при участието на трето лице помагач на страната на ответника „ЗАД ОЗК - Застраховане“
АД – М. С. О., влязло в законна сила на 17.03.2024г., съдът е осъдил ищецът по настоящето
дело– „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, да заплати на Х. А. Х. сумата от 130 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 29.03.2015г.,
при което е причинена смъртта на К. К. П., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 39 563,39лв.– обезщетение за
забава върху главницата за периода 10.05.2015г. - 08.05.2018г. Със същото решение съдът е
осъдил „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, да заплати на Б. К. П. сумата от 200 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 29.03.2015г.,
при което е причинена смъртта на К. К. П., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2018г. до окончателното изплащане, сумата от 48 678,66 лв.– обезщетение за забава
върху главницата за периода 15.12.2015г.- 08.05.2018г., сумата от 6 129лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди от неполучена издръжка в резултат на ПТП от
29.03.2015 г., при което е причинена смъртта на К. К. П., ведно със законната лихва, считано
от 09.05.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 231,06лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода 15.12.2015г.- 08.05.2018г.
- с платежно нареждане № 368690 от 25.02.2021г. „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е заплатил в
полза на Х. Х. сумата от 102 555,56 лв.;
- с платежно нареждане № 368689 от 25.02.2021г. „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е заплатил в
полза на Б. П. сумата от 153 833,33лв.;
- с платежно нареждане от 02.08.2021 г. ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е заплатил по изп. дело
№ 342/2021г., с взискатели Х. Х. и Б. П., сумата от 283 312,84 лв.;
- с платежно нареждане от 09.05.2024г. ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е заплатил в полза на
Х. Х. и Б. П., сумата от 795,61 лв.
Съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ (отм.); застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател
по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката
ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал виновно ПТП; 3.
ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил
9
обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил
на ищеца това обезщетение до датата на завеждане на исковата молба. Основателната на
регресната претенция зависи от наличието на определени кумулативно дадени
предпоставки: застрахователят да е платил застрахователно обезщетение на увредения, да е
налице застраховка "гражданска отговорност между застрахователя и причинителя на
вредите, последният да е причинил ПТП при условията на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КЗ
/отм./, да се е осъществил фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.
Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите срещу застрахования възниква след плащане на
застрахователното обезщетение на наследниците на починалите или на пострадалите лица.
Без значение е как е бил удовлетворен пострадалият, респ. неговият застраховател по
имуществената застраховка- извънсъдебно или в резултат на уважен иск срещу
застрахователя на автомобила на виновното лице.
Правото на регрес може да бъде упражнено чрез самостоятелен иск в отделно производство,
както е в настоящия случай, или чрез обективно съединяване на искове в рамките на
основното производство, т.е. чрез привличане на виновния водач като подпомагаща страна в
процеса и предявяване срещу него на обратен иск. Изборът е на застрахователя по
задължителната застраховка, като същественото е да бъде обвързан деликвента от
обвързващата сила на мотивите на съдебното решение в отношенията между третото лице и
страната, на която то е помагало или която го е привлякла (чл. 223, ал. 2 ГПК).
Непривличането на ответника като страна в производството по предявения иск срещу
застрахователя, не го освобождава от задължението да плати по задължителната застраховка
пълния размер на застрахователното обезщетение, а единствено му осигурява възможността
да противопостави на застрахователя всички свои възражения, които произтичат от
застрахователния договор и от застрахователното събитие. Такива възражения в настоящия
случай не са направени от ответника в производството по гр.д. № 12224/2018г. по описа на
СГС, където М. С. О. е била привлечена като трето лице помагач на ответника по реда на чл.
219 от ГПК и където същата е била длъжна да изчерпи всичките си правопогасяващи и
правоизключващи възражения.
Пасивно легитимиран да отговора по регресния иск е виновният за ПТП деликвент, който с
противоправното си и виновно поведение е причинил вреди на трето лице и чиято
гражданска отговорност на водач на МПС е застрахована при платилия обезщетението
застраховател.
От представените по делото доказателства се установява, че именно ответницата М. С. О. е
пасивно материално и процесуално легитимирана да отговаря по регресния иск. Въпреки, че
е била редовно уведомена за възможността на подаде писмен отговор и е получил препис от
исковата молба и доказателствата към нея, тя не се е възползвала от тази процесуална
възможност.
От друга страна М. С. О. е била конституирана като трето лице помагач на страна на „ЗАД
10
ОЗК - Застраховане“ АД в процеса по предявения пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ от наследниците на едно от починалите лица. На основание чл. 223, ал. 2 от
ГПК, установеното от съда в мотивите на решението, е задължително за третото лице –
помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната
умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото
лице обстоятелствата или доказателства.
В настоящото производството ответникът М. С. О. не е въвела в процеса по регресния иск
доводи за умишлено или при груба небрежност поведение на ищеца в производството, в
което е била привлечена като трето лице. Това означава, че страните по делото са обвързани
от установеното в мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 12224/2018г. по описа на
СГС.
След анализ на събраните доказателства съдът разглеждащ делото счете, че след като в
значителна степен твърденията в исковата молба се подкрепят от представените от ищеца
доказателства, предявените искове следва да бъдат уважени като процесуално допустими и
вероятно основателни. След като не са оспорени от ответната страна както по основание,
така и по размер, същите следва да бъдат уважени така както са предявени.
Установени са от фактическа и правна страна кумулативно изискуемите предпоставки от
обективна и субективна страна за осъществяване на състава на чл. 274 ал. 1 т.1 пл. 3 от
КЗ/отм./, обуславящи основателността на предявения иск. След изплащане на определеното
застрахователно обезщетение от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на наследниците на
починалия К. К. П., за което по делото са представени убедителни писмени
доказателства/платежни нареждания/,за застрахователя е възникнало правото да се
суброгира в правата на лицата в чиято полза е извършено плащането, респ. да предяви
регресен иск срещу деликвента, до размера на изплатеното обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на изплащане на съответната част от обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, поради наличието на влязла в законна сила
присъда за деянието, което съставлява и престъпление, задължителни за гражданския съд,
разглеждащ исковете за обезщетение, са установените обстоятелства от обективна и
субективна страна във връзка с деянието, механизма за настъпване на ПТП, неговата
противоправност и вината на дееца. Не е спорно по делото е наличието на причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на К. К. П.. Установено е със сила на
пресъдено нещо въз основа на влязла в законна сила присъда, че деянието на деликвента е
осъществено в пияно състояние, т.е. след употребата на алхокол над допустимата по закон
норма.
Не е спорно по делото че настъпилото ПТП съставлява застрахователно събитие, доколкото
към момента на неговото настъпване, лекия автомобил в който са пътували увредените лица,
е бил застрахован редовно със застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на валидна
застрахователна полица, като застрахователния договор е бил сключен със „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД. Именно поради наличието на валидно застрахователно правоотношение,
11
което не е оспоР. от застрахователя, изплатено е било на наследниците на починалото лице,
определените въз основа на влязло в законна сила решение на граждандския съд
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Поради изложените съображения, предявеният частичен иск с правно основание чл. 274 ал.1
т. 1 пр. 3 от ЗК/отм./ е основателен и следва да бъде уважен, така както е предявен.
След като е основателен главния иск, то основателни са и акцесорните искове за забава на
плащането на дължимото.
Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество и разноските
направени пред настоящата съдебна инстанция, съобразно списък по чл. 80 от ГПК,
представен по делото. М. С. О., следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на ОЗК - Застраховане” АД, сумата от 4 245,16 лв., съставляваща дължимата
държавна такса във връзка с предявените искове, както и сумата от 12 000,00 лв.,
съставляваща разноски за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. О., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОЗК - Застраховане” АД
(„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителните директори А.
Л. и Р. Д., сума в размер на 106 129лв., предявен като частичен иск от 336 129лв.,
представляваща регресна претенция за изплатени от „ЗАД ОЗК- Застраховане“ АД
застрахователни обезщетения на Х. А. Х. и Б. К. П. за претърпените от тях неимуществени и
имуществени вреди, вследствие смъртта на К. К. П., причинена при ПТП, настъпило на
29.03.2015г., на първокласен път- 1, Е 79, км. 398+500, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане
на задължението.
ОСЪЖДА М. С. О., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОЗК - Застраховане” АД
(„ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителните директори А.
Л. и Р. Д., направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, съобразно списък по
чл. 80 от ГПК, а именно сумата от 4 245,16 лв., съставляваща дължимата държавна такса във
връзка с предявените искове и сумата от 12 000,00 лв., съставляваща разноски за адвокатски
хонорар
Решението на съда не подлежи на обжалване.
Решението на съда подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страната, срещу която то е постановено, пред АС София.
12
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
13