№ 12361
гр. София , 23.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110146550 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 38305/09.08.2021г. (на СРС) от [фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу Р. Д. К. за сумата от 780,92
BGN главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от 29.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва от 17.12.2020г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2021
г. до 29.06.2021 г. в размер на 32,29 BGN, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 17.12.2020г. в размер на 972,24 BGN, ведно със законна лихва от
29.06.2021г. до изплащане на вземането и разноски по делото, а именно: държавна такса в
размер на 35,71 BGN и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 BGN.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка, доколкото са налице
пречките по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл.4 от договора за кредит е уговорено, че заемателят може да избере необезпечен
кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
заемодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство със
страни Р. Д. К. и [фирма]. По силата на последния контракт [фирма] поело задължение да
обезпечи пред [фирма] задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се
задължил да му заплата възнаграждение 88,47 лева месечно за периода на действие на
договора за кредит (или 1 061,64 лева).
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на заявителя се установява, че сключеният договор за
поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора по
договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага извода, че на
заемателя не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно сключването на договора за поръчителство не отговаря на изискването за
1
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава на неравноправна за
потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК,
което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото възнаграждение. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва
да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 16,26 BGN за държавна такса и
над 22,77 BGN за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. №
38305/09.08.2021г. (на СРС) от [фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу Р. Д. К. В ЧАСТТА за 972,24
BGN възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 20.03.2019 г. и за
разноски над сумата от 16,26 BGN за държавна такса и над 22,77 BGN за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2