№ 351
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110202260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на «СИСОФТ» ООД, представлявано от
управителя С. К. С., депозирана чрез адв.М., против Наказателно
постановление № 000033-32/27.05.2021 г. издадено от Директор на РИОСВ-
Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, на основание чл.34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух.
С жалбата не се оспорва приетата за установена и описана фактическа
обстановка, като се изразява единствено становище, че АНО не е преценил
правилно, че съответното административно нарушение е маловажен случай,
като се излагат подробни мотиви в подкрепа на това становище, визира се
извършването на нарушение от този вид за първи път, което е смекчаващо
отговорността обстоятелство, визира се липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства, , потвърждава се фактът, че санкционираното дружество е
оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3кг.
флуорсъдържащи парникови газове, но се сочи, че АНО е информиран за този
факт и не е лишен от възможност да докладва за веществата, които нарушават
1
озоновия слой и че наложената санкция е твърде висока за това
нарушение.Освен горното се твърди, че няма вредни последици от
нарушението, че нарушението не е извършено виновно, а се дължи на
единичен пропуск, приема се, че не е ясно кога и от кого е била извършена
проверката и как е била определена датата на нарушението, като се сочи, че
изготвеният констативен протокол не е бил връчен на дружеството, с което е
било ограничено правото на защита на нарушителя, приема се, че е нарушена
нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното
дружество поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна
на НП на посочените в жалбата основания.
Представителят на адм. наказващия орган оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, аргументирайки
доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, правилно
приложение на материалния и процесуалния закон, визира се последващо
задължение да се представи получената информация в МОСВ, аргументира се
справедливост на наложеното административно наказание и се иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок,
поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 01.04.2021г. свидетелката А.Д., служител в РИОСВ-Варна, при
проверка във входящата деловодна програма на инспекцията със списък
приложение на фирми, които не са представили отчети в съответствие с
изискванията на чл.35 и чл.36 от Наредба №1 от 17.02.2017г. на Министъра
на околната среда и водите, установила, че «СИСОФТ» ООД-гр.Варна, като
оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3кг.
флуорсъдържащи парникови газове, не е представило годишен отчет за
периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за експлоатираното стационарно
2
климатично оборудване в Бизнес сграда Centralpoint, находяща се в гр.Варна,
на бул. „Осми Приморски полк“ №54, находяща се в гр.Варна, на бул. „Осми
Приморски полк“ №54. в предвидения от наредбата по чл.17 ал.2 от ЗЧАВ
срок до 15.02.2021 г. Резултатите от проверката били отразени в КП, изготвен
на същата дата- 01.04.21г.
След покана до «СИСОФТ» ООД-гр.Варна негов представител да се
яви в РИОСВ за съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение на 11.05.2021 г. свид. Д. съставила такъв с № 000033, в който били
отразени горните констатации, а нарушението било квалифицирано по чл.34и
ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във вр. чл.17 ал.2 от
същия закон и чл.35 и чл.36 от Наредба № 1/2017 г.АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия
дружеството лице, което го подписало без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на него и материалите по
преписката, на 27.05.2021г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лева, на основание чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.
В с.з. се ангажираха писмени доказателства, че дружеството е подало
отчет за предходната 2019г., а от приложения списък към материалите по
делото е видно, че за процесната година отчет не е подаден.
Гореописаното се установява от показанията на св.А.Д., която подробно
обясни начина, по който е констатирано извършването на нарушение, както и
от писмените материали по делото.
Въз основа на тази фактология, съдът формира следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон.
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, в кръга на
предоставените им правомощия съгласно приобщените по делото заповеди.
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми
реквизити по ЗАНН. Изрично са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено, посочена е и
3
правната квалификация, поради което възраженията, че е нарушена нормата
на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН не се споделят от съда.Срокът за подаване на
годишния отчет е законово определен, безспорно отчетът в срок до
15.02.2021г. не е бил подаден, поради което правилно е била определена и
датата на извършване на нарушението- 16.02.2021г.- денят след изтичане на
законовия срок, поради което допълнителни факти и мотивировка в тази
насока не се налагат.Изрично е посочено и мястото на извършване на
нарушението- РИОСВ-Варна, поради което и в тази насока не се констатират
съществени процесуални нарушения.Фактите, касаещи извършването на
нарушението от обективна страна са визирани изчерпателно в АУАН и НП,
поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални
нарушения.Ирелевантен е въпросът за наличието на виновно поведение, тъй
като е ангажирана обективната безвиновна отговорност на
дружеството.Безспорно се установи точно кога и от кого е била извършена
проверката, проверяващият е бил надлежно упълномощен за същата, поради
което и в тази насока не се констатират съществени процесуални
нарушения.Началото на АНП се поставя със съставянето на АУАН, поради
което връчването или не на изготвения КП е ирелевантен въпрос, още повече,
че отразените в КП констатации съвпадат с отразените факти в АУАН, който
е бил надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството
лице и в този смисъл не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.Категорично в с.з. се установи, че нарушението е било
установено при нарочна проверка във входящ дневник на инспекцията,
извършена на 01.04.2021г., поради което няма как да се сподели становището,
че не е ясно кога и как е установено нарушението и спазени ли са сроковете
по чл.34 от ЗАНН, тъй като безспорно и към датата на съставяне на НП
сроковете не са били изтекли.
Препис от акта е връчен на упълномощено от нарушителя лице, като му
е дадена възможност да организира адекватна защита. В АУАН
жалбоподателят не е вписал възражения и не е депозирал писмени в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда
на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Освен това липсват данни жалбоподателят да е
посочил писмени или гласни доказателства, които да бъдат събрани по реда
на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Следва да
4
се има предвид , че доколкото то възпроизвежда хипотезата на нарушение на
чл.17 ал.2 от ЗЧАВ, правото на защита на наказаното лице не е било
ограничено до степен да не може да разбере какво нарушение му се вменява,
още повече, че то се защитава срещу фактите, а не срещу правната
квалификация.Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с
депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и на тези по чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 17, ал.2, от ЗЧАВ, с наредба на министъра на околната
среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките
по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 517/2014", по отношение на:
стационарното хладилно и климатично оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове.
Тези мерки са определени с Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и
начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови
газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на
флуорсъдържащи парникови газове, издадена от министъра на околната среда
и водите и министъра на вътрешните работи, в сила от 07.02.2017 г.
В случая от писмените доказателства по АНП безспорно се установява,
че дружеството жалбоподател е оператор на стационарно климатично
оборудване, тъй като експлоатира стационарно климатично оборудване в
Бизнес сграда Centralpoint, находяща се в гр.Варна, на бул. „Осми Приморски
полк“ №54, като този факт не е оспорен в нито един момент от съдебното и
АНП, напротив, потвърден е и с жалбата срещу НП.
Безспорно от събраните в административнонаказателното производство
доказателства се установява, че в срок до 15.02.2021 г., установен в чл.36 от
5
Наредба № 1/17.02.2017 г. дружеството жалбоподател не е подало в РИОСВ-
Варна информация за експлоатираното оборудване, зависещо от
флуорсъдържащи се парникови газове за предходния период 01.01 –
31.12.2020 г.
Съгласно чл. 34и, ал.24 от ЗЧАВ, наказуемо е непредставянето в срок на
информация за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и
оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно
изискванията на наредбите по чл. 17, ал.1 и 2 от ЗЧАВ, каквато е
горепосочената Наредба № 1/17.02.2017 г. Предвид установеното по-горе
съдът прие, че с поведението си дружеството жалбоподател е нарушило
разпоредбите на чл. 34и, ал.24, вр. чл. 17, ал.2 от ЗЧАВ и законосъобразно е
ангажирана административно наказателната му отговорност.
Като е наложил "имуществена санкция" в минимален размер – 1000
лева, административно – наказващият орган коректно е индивидуализирал
санкцията, предвид факта, че в административно – наказателната преписка не
се съдържат данни за други подобни нарушения на екологичното
законодателство от страна на санкционираното дружество, което обоснова
извод за едно като цяло правилно и отговорно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално,на просто извършване, а обществената му опасност
не се отличава от тази, на други подобни нарушения. Това, че то е първо
обосновава определяне на размера на санкцията в минималния предвиден в
закона, както е сторил АНО, а не маловажност на нарушението. Ирелевантен
е и въпросът за липса на виновно поведение, тъй като в конкретния случай е
ангажирана обективната имуществена отговорност на
дружеството.Ирелевантен е и въпросът, дали РИОСВ е уведомен за
използваното от жалбоподателя оборудване, тъй като законодателят не прави
никакво разграничение в тази насока, напротив, задължава всички лица,
оператори на съответното оборудване, да подават ежегодно декларация в
законоустановен срок.Единичен пропуск или не се взема предвид при
определяне размера на наложеното административно наказание, още повече,
че и към момента на проверката годишният отчет не е бил подаден, а това е
месец и половина след изтичане на законоустановения срок.Няма данни и
6
доказателства не са ангажирани този дължим отчет дали е бил подаден и
кога, а предвид размерът на предвидените санкции изобщо не би могло да се
приеме, че нарушението по никакъв начин не застрашава сериозно правовият
и обществен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В конкретния случай съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Предвид наличието на основания за потвърждаване на НП, искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя е неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000033-32/27.05.2021
г. издадено от Директор на РИОСВ-Варна, с което на «СИСОФТ» ООД,
7
представлявано от управителя С. К. С. е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, на основание чл.34и ал.24 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух.
ОСЪЖДА, «СИСОФТ» ООД- гр.Варна, ЕИК ********* да заплати в
полза на РИОСВ-Варна, сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението
до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8